Р E Ш Е Н И Е

352

гр. Плевен, 25.06. 2019 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр. Плевен, първи касационен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни  две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                            Председател: Николай Господинов

                                                                   Членове: Елка Братоева

                                                                                           Катя Арабаджиева

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 393 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

С Решение № 83 от 7.02.2019 г., постановено по анд № 2978/2018 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление №  РД-И-082 от 27.07.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, с което на  „Фармар“ ООД, ЕИК 201998461, представлявано и управлявано, заедно и поотделно от Р.П.С. и А.Б.Н., със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***, на основание чл. 218, вр. с чл. 219, ал. 1, вр. с чл. 294, вр. с чл. 291, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000.00 лева, за нарушение на чл. 23, ал. 3, вр. с чл. 46, ал. 3 от Наредба № 4 от 4 март 2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, във вр. с чл. 218, вр. с чл. 219, ал. 1, вр. с чл. 294, вр. с чл. 291, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина за това, че при извършена съвместна проверка от експерт на ИАЛ и служители на НАП и МВР на 23.02.2018г. в аптека с разрешение за дейността № АП-506/30.09.2013г. на ИАЛ, намираща се на адрес: гр. Плевен, ул. ***, с Констативен протокол от същата дата е задължен управителя на „ФАРМАР“ ООД в срок до 06.03.2018г. да представи в ИАЛ фактури за извършените продажби от аптеката на горепосочения адрес за периода 01.01.2017г.-23.02.2018г. Същите са представени на 07.03.2018г. и при проверката им на 08.03.2018г. е установено  следното:

На 16.06.2017г., 12.07.2017г., 18.07.2017г., 23.08.2017г. с фактури за продажби на лекарствени продукти № 1000000350 от 16.06.2017г., № 1000000357 от 12.07.2017г., № 1000000359 от 18.07.2017г., № 1000000368 от 23.08.2017г., издадени от „ФАРМАР” ООД – притежател на Разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти № АП-506/30.09.2013г. е продало на „СИТИФАРМ“ ЕООД – притежател на Разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти № IV-P-T-EU-S-156-1/31.08.2015г. следните лекарствени продукти с режим на отпускане „по лекарско предписание“:

Прадакса капс. 150 мг. х 60 бр. - 4 опаковки

Прадакса капс. 110 мг. х 30 бр. - 2 опаковки

Дуоресп Спиромакс инх. 160/4.5 мкг. х 120 дози - 67 опаковки

Дуоресп Спиромакс инх. 320/9 мкг. х 60 дози - 10 опаковки

Серетид 100 инх. 100 мкг. х 60 дози - 37 опаковки

Серетид 250 инх. 250 мкг. х 60 дози - 28 опаковки

Серетид 500 50/500 х 60 дози - 28 опаковки

Джардинс табл. 10 мг. х 30 бр. - 7 опаковки

Валдоксан 25 мг. х 28 бр. - 90 опаковки

Янувия табл. 100 мг. х 28 - 18 опаковки

Ламиктал табл. 50 мг. х 28 бр. - 7 опаковки

Салофалк суп. 500 мг. х 30 бр. - 40 опаковки

Янумет табл. 50 мг./1000 мг. х 28 бр. - 36 опаковки

Янумет табл. 50 мг./850 мг. х 28 бр. - 17 опаковки

Симбикорт инх. 160/4.5 мкг. х 120 дози - 11 опаковки

Симбикорт турбоинхалер инх. 320/9 мкг. х 60 дози - 6 опаковки

Бетмига табл. 50 мг. х 30 бр. - 15 опаковки

Вимпат табл. 100 мг. х 56 бр. - 17 опаковки

Вимпат табл. 200 мг. х 56 бр. - 15 опаковки

Вимпат табл. 50 мг. х 14 бр. - 29 опаковки

Дуодарт капс. 0.5 мг./0.4 мг. х 30 бр. - 5 опаковки

Кардура табл. 2 мг. х 30 бр. - 57 опаковки

Кардура табл. 4 мг. х 30 бр. - 81 опаковки

Азарга сол. 10/5 мг 5 мл. - 44 опаковки

Азопт капки х 5 мл. - 6 опаковки

Брилик табл. 90 мг. х 56 бр. - 4 опаковки

Форксига филм. табл. 10 мг. х 30 бр. - 14 опаковки

Золадекс Депо амп. 3.6 мг. х 1 - 9 опаковки

Нивалин амп. 0,5% 1 мл. х 10 - 25 опаковки

Везомни табл. 6 мг./0,4 мг. х 30 бр. - 40 опаковки

Ултибро Брийзхалер капс. 85 мкг./43 мкг. х 30 бр. - 3 опаковки

Цимциа амп. 200 мг./1 мл. х 2 - 1 опаковка

Ксарелто табл. 20 мг. х 28 бр. - 6 опаковки

Аноро Елипта инхалер 55 мкг./22 мкг х 30 дози - 13 опаковки

Инкруз Елипта инхалер 55 мкгр. х 30 дози - 5 опаковки

Спирива капс. 18 мкг. х 30 бр. - 5 опаковки

Азопт капки х 5 мл. - 60 опаковки

Траватан колир 2.5 мл. - 52 опаковки

Дуотрав колир 2.5 мл. - 30 опаковки

Ексфорж филм. табл. 10 мг./160 мг. х 28 бр. - 5 опаковки

Везикеър табл. 5 мг. х 30 бр. - 6 опаковки

Кепра табл. 250 мг. х 30 бр. - 8 опаковки

Кепра табл. 1000 мг. х 30 бр. - 1 опаковки

Лантус Солостар 100 IU/мл.- 3 мл. х 5 бр. - 79 опаковки

Онбрез Брийзхалер 0.150 мг. х 30 бр. - 1 опаковки

Тражента таб.. 5 мг. х 30 бр. - 4 опаковки

Ексфорж НСТ филм. табл. 10 мг./l60 мг./25 мг. х 14 бр. - 2 опаковки

Сандимун неорал капс. 25 мг. х 50 бр. - 6 опаковки.

Описаните лекарствени продукти са включени в приложение № 1 на Позитивния лекарствен списък и са предназначени за домашно лечение на конкретни пациенти и се отпускат срещу представено лекарско предписание (рецепта) в аптеки.

Като е продал описаните лекарствени продукти на търговец на едро „СИТИФАРМ“ ЕООД, търговецът на дребно „ФАРМАР” ООД е нарушил реда за отпускане на лекарствени продукти, в режим на отпускане по лекарско предписание директно на населението.

„ФАРМАР” ООД, в качеството му на търговец на дребно, притежаващ аптека, осъществява дейности по съхраняване, контролиране, даване на консултации, отпускане по лекарско и без лекарско предписание на разрешени за употреба в Република България лекарствени продукти, на медицински изделия, на диетични храни за специални медицински цели и храни за кърмачета и преходни храни, както и хранителни добавки, козметични и санитарно-хигиенни средства и е задължен да отпуска (продава) лекарствените продукти по лекарско предписание само за лечение на конкретни пациенти.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Фармар“ ООД гр.Плевен чрез адв. Л.Б. от АК-Русе с доводи за неговата неправилност поради нарушение на закона, както и поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на дружеството. Сочи, че РС не е приложил императивната разпоредба на чл. 295, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/, в редакцията и към датата на съставяне на процесния АУАН, която установява кръга от длъжностни лица, компетентни да съставят актове за нарушения на посочения закон. Счита, че процесният АУАН не изхожда от компетентно по степен и материя длъжностно лице, тъй като АУАН от 9.05.2018 г., е съставен от С.И.К.С. – на длъжност ст. експерт в Дирекция „Надзор на пазара и инспекции“ при ИАЛ, а разпоредбата на чл. 295, ал. 1 от ЗЛПХМ, в редакцията й към датата на съставяне на процесния АУАН предвижда, че „нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от държавни инспектори от ИАЛ, съответно от РЗИ“. Актосъставителят обаче е старши експерт, а не държавен инспектор. Развива подробни съображения досежно компетентността за съставяне на актове по ЗПЛХМ. На следващо място счита, че  РС е пропуснал да съобрази и приложи разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗАНН, която гласи, че „деянията, които съставляват административни нарушения и съответните за тях наказания се определят със закон или указ“. Деянието, за което в случая е издадено обжалваното НП, и за което е наложено административно наказание е описано в НП, както следва: дружеството-жалбоподател продало лекарствени продукти не за лечение на конкретни пациенти, а снабдило търговец на дребно. Според касатора РС не е оценил, че в конкретния случай, към сочените в НП дати на издаване на фактурите за извършване на въпросните продажби, квалифицирани от административно-наказващия орган като административно нарушение, а именно: 16.06.2017 г., 12.07.2017 г., 18.07.2017 г., и 23.08.2017 г. не съществува законова норма, която да забранява на търговец на дребно с лекарствени продукти да продава такива на търговец на едро. Съдът не е съобразил, че актосъставителят и наказващият орган са се позовали на две разпоредби от наредба и четири разпоредби от ЗЛПХМ, нито една от които не съдържа подобна забрана, както и не е отчел, че въпросната разпоредба е приета с изменението на ЗЛПХМ в сила от 12.10.2018 г. /ДВ бр. 84 от 2018 г./,т.е. след извършване на деянието, визирано в НП като нарушение. Тя няма и не може да има обратно действие. Отделно в НП са изброени лекарствени продукти, за които не са приложени данни да са включени в списъка по чл. 217в, ал. 1 от ЗЛПХМ, следователно не съществува забрана за продажбата им. На следващо място са изложени съображения, че АНО е квалифицирал деянието като нарушение на чл. 23, ал. 3, вр. с чл. 46, ал. 3 от Наредба № 4 от 4 март 2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, във вр. с чл. 218, вр. с чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ, във вр. с чл. 219, ал. 1 ЗЛПХМ, във вр. с чл. 219, ал. 1, вр. чл. 294, вр. чл. 291, ал. 1 ЗЛПХМ, но тази квалификация не удовлетворява изискването да бъдат подведени установените фактически положения под приложимия материален закон, който съдържа конкретно правно задължение за действие или за въздържането от такова. Отделно съдът неправилно според касатора е тълкувал и приложил посочените от него като нарушени разпоредби на ЗЛПХМ и на наредба. Твърди, че в разпоредбата на чл. 218 ЗЛПХМ е предвидено, че търговията на дребно с лекарствени продукти се извършва само в аптеки и дрогерии по реда на този закон, като дружеството не е нарушило  посочената разпоредба. В разпоредбата на чл. 219 от ЗЛПХМ е посочено какви дейности се извършват в аптеката като здравно заведение, но не се съдържа забрана търговецът на дребно да снабдява с лекарствени продукти търговец на едро. Не са изрично посочени контрагентите на изброените дейности. Разпоредбата на чл. 294 ЗЛПХМ според касатора не визира конкретно съставомерно поведение, и на това основание прави извод, че същата не е и няма как да е нарушена от жалбоподателя. В разпоредбата на чл. 291, ал. 1 ЗЛПХМ е предвидено какви наказания се налагат на еднолични търговци и юридически лица за нарушение на посочените в нея разпоредби, но твърди, че наказаното дружество не е нарушило  нито една от посочените разпоредби. Твърди, че адресати на разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от Наредба № 4 от 4 март 2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти са лекарите и лекарите по дентална медицина, а не търговците на дребно с лекарствени продукти, поради което няма как дружеството-жалбоподател да е нарушило въпросната разпоредба. На следващо място твърди, че РС не е отчел липсата на реквизити в съставените АУАН и НП по чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, - дата и мястото на извършване на нарушението, което е довело до  съществена непълнота и неяснота при описанието на нарушението. Прави извод, че  в случая липсва индивидуализация на нарушението със съответните индивидуализиращи го елементи, изискуеми съгласно закона.В касационната жалба се съдържа още оплакване, че Районният съд не е обсъдил нито един от доводите на касатора  за незаконосъобразност на обжалваното НП, изложени в жалбата на „Фармар“ ООД до съда и нито един от доводите на защитника му, развити в съдебното производство по обжалването. Развил е съображения за съставомерност на деянието, които изцяло следват съображенията на актосъставителя на АНО. Изложеният порок на обжалваното решение налага извод у касатора, че същото не отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК, прилоижима в производството по обжалване на НП пред съд на основание чл. 84 от ЗАНН, съгласно която разпоредба при потвърждаване на НП съдът следва да посочи основанията, въз основа на които е отхвърлил доводите в подкрепа на жалбата. Тези процесуални пропуски съставляват съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК – липса на мотиви , което води до невъзможност да се разбере действителната воля на съда по отношение на съществени обстоятелства, релевантни за съставомерността на поведението на дружеството-жалбоподател и накърняват правото му да разбере ясно и недвусмислено съображенията, които са дали основание възраженията му да бъдат счетени за неоснователни. Сочи, че съдът е допуснал и съществени нарушения в процеса на събиране и оценка на доказателства, като например  позоваването от страна на съда на процесния АУАН като доказателство за извършеното нарушение. Твърди, че АУАН е актът, с който се слага началото на административнонаказателното производство и с който се очертава обекта и се посочва субекта на административнонаказателното обвинение. Съдържащите се в него констатации нямат обвързващ характер, а подлежат на доказване в хода на административнонаказателното производство. Съществено процесуално нарушение според касатора, довело до ограничаване правото на жалбоподателя на защита, съставлява събирането на доказателства чрез разпит на актосъставителя като свидетел. Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от НПК приложима в производството по обжалване на НП пред съда на основание чл. 84 от ЗАНН „не могат да бъдат свидетели лицата, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество“. Актосъставителят повдига и поддържа административнонаказателното обвинение, което подлежи на доказване, поради което не може да бъде свидетел в съдебното производство по разглеждане на жалбата срещу НП. Сочи, че като резултат от допуснатите съществени нарушения в процеса на събиране и оценка на доказателства, съдът е извършил изводите си за доказаност на фактите, на които се основава административнонаказателното обвинение, въз основа на недопустими и неотносими доказателства, което е довело до нарушаване и до съществено ограничаване на процесуалните права на дружеството. В заключение моли съда да  отмени като неправилно обжалваното решение и да отмени  НП РД-И-082/27.07.2018 г. издадено от Изпълнителния директор на ИА по лекарствата – София. Касаторът е депозирал и допълнителна молба-становище с вх.№1993/18.04.2019 год., в което сочи като допълнителен довод за отмяна на оспореното решение нарушение на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, като развива подробни съображения в тази насока.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба – Изпълнителна агенция по лекарствата-гр.София, в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Окръжна прокуратура – Плевен е депозирала подробно писмено заключение за основателност на касационната жалба, като в съдебно заседание представителят на ОП-Плевен прокурор Радев поддържа депозираното писмено становище за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че АУАН  е съставен на от 9.05.2018г. от С.И.К.С. на длъжност ст.експерт в Дирекция “Надзор на пазара и инспекции“ при Изпълнителна агенция по лекарствата-София, против „ФАРМАР“ ООД, гр. Плевен за това, че при извършена съвместна проверка от експерт на ИАЛ и служители на НАП и МВР на 23.02.2018г. в аптека с разрешение за дейността № АП-506/30.09.2013г. на ИАЛ, намираща се на адрес: гр. Плевен, ул. *** с Констативен протокол от същата дата се задължи управителя на „ФАРМАР“ ООД в срок до 6.03.2018г. да представи в ИАЛ фактури за извършените продажби от аптеката на горепосочения адрес за периода 1.01.2017г.-23.02.2018г. Същите са представени на 7.03.2018г. и при проверката им на 8.03.2018г. е установено следното: На 16.06.2017г., 12.07.2017г., 18.07.2017г., 23.08.2017г. с фактури за продажби на лекарствени продукти № 1000000350 от 16.06.2017г., № 1000000357 от 12.07.2017г., № 1000000359 от 18.07.2017г., № 1000000368 от 23.08.2017г., издадени от „ФАРМАР” ООД – притежател на Разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти № АП-506/30.09.2013г. е продало на „СИТИФАРМ“ ЕООД – притежател на Разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти № IV-P-T-EU-S-156-1/31.08.2015г. лекарствени продукти с режим на отпускане „по лекарско предписание“, подробно описани в НП. Описаните лекарствени продукти са включени в приложение № 1 на Позитивния лекарствен списък и са предназначени за домашно лечение на конкретни пациенти и се отпускат срещу представено лекарско предписание (рецепта) в аптеки. Като е продал описаните лекарствени продукти на търговец на едро „СИТИФАРМ“ ЕООД, търговецът на дребно „ФАРМАР” ООД е нарушил реда за отпускане на лекарствени продукти, в режим на отпускане по лекарско предписание директно на населението.

„ФАРМАР” ООД, в качеството му на търговец на дребно, притежаващ аптека, осъществява дейности по съхраняване, контролиране, даване на консултации, отпускане по лекарско и без лекарско предписание на разрешени за употреба в Република България лекарствени продукти, на медицински изделия, на диетични храни за специални медицински цели и храни за кърмачета и преходни храни, както и хранителни добавки, козметични и санитарно-хигиенни средства и е задължен да отпуска (продава) лекарствените продукти по лекарско предписание само за лечение на конкретни пациенти. Като е продал 1056 опаковки от лекарствените продукти, описани по-горе, не за лечение на конкретни пациенти, а е снабдил търговец на едро – лице, предхождащо търговците на дребно по веригата на доставяне на лекарствени продукти, е нарушил разпоредбите на чл. 23, ал. 3 във връзка с чл. 46, ал. 3 от Наредба № 4 за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, във връзка е чл. 218, във вр. с чл. 219, ал. 1, във вр. с чл. 294, във вр. с чл. 291, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

Горната фактическа обстановка съдът установил въз основа на  показанията на свидетелите С.И.К.С., В.С.Л. и М.Г.С., както и въз основа на писмените доказателства, които подробно изброил. От показанията на актосъставителя С.И.К.С. съдът установил, че заема длъжността главен инспектор в Изпълнителна агенция по лекарствата. В края на 2017 година до   средата на 2018 година по искане на ГД „БОП“ от ИАЛ са извършени редица проверки в   аптеки, съвместно с органите на НАП и „Икономическа полиция“. Целта на всички проверки била да се установят обстоятелствата около редица сигнали за недостиг на пазара на скъпо струващи лекарствени продукти. Конкретната проверка била извършена в аптека на  „Фармар“ ООД в гр. Плевен на ул. ***. В хода на  проверката били изискани фактури за продажба на лекарствени продукти от   „Фармар“ ООД към всички физически и юридически лица. В ИАЛ били представени изисканите документи и при тяхното разглеждане били установени фактури за продажба от  „Фармар“ ООД към търговеца на едро „Ситифарм“ ЕООД. Пояснява, че редът на доставяне на лекарствени продукти, съобразно Закона е  от „търговец на едро с лекарствени продукти“ към „търговец на дребно с лекарствени продукти“ към „краен клиент-пациент“. В конкретния случай акта е съставен за това, че   „Фармар“ ООД, в качеството си на търговец на дребно с лекарствени продукти  е продал на търговеца на едро „Ситифарм“ ЕООД   лекарствени продукти, които са част от Позитивния лекарствен списък, Приложение №1 – което означава, че се поемат напълно или частично от НЗОК. Като е продало тези лекарствени продукти на търговеца на едро     „Фармар“ ООД не само, че е нарушило реда на отпускане на лекарствени продукти, но  е възпрепятствало и достъпа на населението до скъпоструващи лекарствени продукти и е  затруднило проследимостта на партидите по видове лекарствени продукти.  Съдът приел, че показанията на актосъставителя се подкрепят и от свидетелите В.С.Л. и М.Г.С., поради което ги кредитирал  като обективни, логични и безпристрастни.

При така установената фактическа обстановка, съдът направил следните правни изводи: При  издаване на АУАН и НП са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН; двата документа изхождат от компетентни по степен, място и материя длъжностни лица, и съдържат всички изискуеми по ЗАНН задължителни реквизити. Нарушението е квалифицирано правилно съобразно с описаната фактическа обстановка и от обективна страна е реализиран състава на чл.23, ал.3, във вр. с чл.46, ал.3 от Наредба № 4 от 4 март 2009г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, във вр. с чл.218, във вр. с чл.219, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.  „Фармар" ООД в качеството му на търговец на дребно, притежаващ аптека е задължен да отпуска и продава лекарствените продукти по лекарско предписание само на конкретни пациенти за лечение.   В случая,  търговецът на дребно е нарушил реда за отпускане на лекарствени продукти в режим на отпускане "по лекарско предписание" директно на населението, като е извършило продажба на друг търговец на едро. По този начин са продадени  посочените в АУАН лекарствени продукти   не за лечение на конкретни пациенти, а е снабден друг търговец. Административно-наказващият орган правилно е наложил  санкция по вид и размер в минималния.  Извършеното нарушение е за първи път, не са настъпили съществени увреждания за отделни лица или за обществените отношения, лицето не разкрива висока степен на обществена опасност на дееца, стореното не разкрива висока степен на обществена опасност на деянието. На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Така  постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено на основание чл.348, ал.1 вр. ал.3, т.2, пр.1 от НПК.

С оспореното Решение, ПРС е потвърдил атакуваното  Наказателно постановление , като е приел за установена описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка, като приел само общо и бланкетно, че същата се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения и същите са издадени от компетентни органи и съдържат изискуемите от закона реквизити. Не е направен изобщо анализ и не е обсъдено нито едно конкретно възражение на касатора, релевирани в жалбата против НП и поддържани и доразвити в съдебно заседание във връзка допуснати нарушения в административнонаказателната процедура и по съществото на правния спор. Пред РС са били релевирани редица възражения, свързани с: отсъствие на материална компетентност за актосъставителя да състави процесния АУАН; несъставомерност на деянието от гледна точка разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗАНН и съдържанието на разпоредбите на чл. 23, ал. 3, вр. с чл. 46, ал. 3 от Наредба № 4 от 4 март 2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, във вр. с чл. 218, вр. чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ; липса на дата и място на извършване на нарушението; нарушение на чл.18 от ЗАНН и множество други оплаквания, развити в жалбата до РС, в приложената към кориците на делото на РС писмена защита и поддържани понастоящем и в касационната жалба.  Липсва какъвто и да е анализ на тези релевирани  оплаквания. Вместо това, РС-Плевен се е задоволил само бланкетно да посочи, че липсват нарушения във връзка с реквизитите и процедурата по съставяне на АУАН и НП, както и че от писмените доказателства и от свидетелските показания, които е преповторил в постановеното решение,  се доказва съставомерно извършено деяние. Съдът не е  направил анализ и не е изложил мотиви защо приема за недоказани оплакванията в жалбата и в съдебно заседание. По делото липсват каквито и да било конкретни, относими към оплакванията в жалбата  и в съдебното заседание правни изводи. В този смисъл основателни са оплакванията в касационната жалба, че съдебното решение е постановено при липса на анализ на доказателствата и в този смисъл-липса на мотиви по основните направени от касатора оплаквания. Изводите на съда не са конкретни, а бланкетни и приложими към всяко едно потвърдително решение на съда , независимо  от осъщественото нарушение. В хода на производството по обжалване на издаденото НП, районният съд не е проявил необходимата процесуална активност за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.

Всяко съдебно решение представлява комплекс от две безусловно необходими и взаимообвързани части-мотиви и диспозитив. Мотивите са писмени съображения на съда, обхващащи преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които съдът е стигнал до своето решение. Мотивите са отправна точка за преценка на законосъобразността  и правилността на констатациите и изводите на съда. За това, макар и кратки, те следва да бъдат точни и ясни и да дават конкретен отговор на всички повдигнати в производството спорни въпроси. Общите, декларативни и бланкетни фрази и формулировки са всъщност привидни мотиви и опорочават съдебното решение. Последните  не могат да заместят комплексната преценка на доказателствата и доводите на страните и представляват всъщност липса на мотиви. В константната съдебна практика се приема, че липсата на мотиви винаги съставлява  съществено нарушение на процесуалните правила и се явява безспорно основание за отмяна на опорочения съдебен акт.

От друга страна касационното производство не решава материалноправния спор, а спора за законосъобразността на въззивното решение. Този съд не прави собствени изводи относно релевантните за спора факти, а преценява съответствието на решението с материалния закон, въз основа на фактите, установени от първата инстанция. В този смисъл касационният съд е съд по правото, а не по фактите. Дейността му при преценката, нарушен ли е материалния закон, се свежда единствено до проверка, дали установените факти са подведени правилно под хипотезата на правната норма и дали правилно са приложени предвидените в нея правни последици. При липса на обосновани мотиви по направените в производството пред РС възражения, касационната инстанция е препятствана да извърши проверка за правилността на оспореното  решение.

При това положение решението е постановено при касационните основания на чл. 348, ал. 3, т.  2 от НПК, приложим на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, а именно съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви.

Ето защо оспореното  решение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който следва да  направи анализ на събраните  доказателства и даде обоснован и мотивиран отговор на въпроса за законосъобразността на издаденото НП и съставомерността и авторството на вмененото на дружеството  нарушение, като направи конкретен анализ на всички повдигнати във въззивното  производство оплаквания и възражения, поставени в жалбата против НП и в хода на производството пред съда, в т.ч. повдигнатите с касационната жалба оплаквания и даде обоснован отговор дали ги приема за основателни или не и на какво основание. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере доказателства и относно датата на връчване на НП на касатора и датата на подаване на жалбата против НП и да отговори на въпроса, след като събере тези доказателства,  допустима ли е жалбата против НП пред РС.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 83 от 7.02.2019 г., постановено по нахд № 2978/2018 г. на  Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с мотивите в настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                        

                                                                                      

2.