РЕШЕНИЕ

№ 289

град Плевен, 03.06.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЕЛКА БРАТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Милена Кръстева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 392/2019 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Община – Пордим, представлявана от кмета Д. Р. В., чрез процесуалния си представител адв. М.Д. ***, срещу решение № 139 от 28.02.2019 г. по а.н.д. № 266 по описа за 2019 г. на Районен съд гр. Плевен с доводи, че първоинстанционното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необосновано с оглед събраните по делото доказателства и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че съдът неправилно е отхвърлил като неоснователно възражението му, че в развилото се административното производство по издаване на процесното наказателно постановление е допуснато особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на акт за нарушение. Решаващият състав е приел, че при съставянето на акта не е допуснато твърдяното от жалбоподателя процесуално нарушение, тъй като нарушителят е бил представляван от лице, което е имало необходимата представител на власт. Твърди, че в самия АУАН е посочено, че същият е съставен в присъствието на упълномощен представител на Община - Пордим – Д. Ц. Д., притежаващ пълномощно рег. №251, нотариално заверено от В. В. Х.. Видно обаче от текста на цитираното пълномощно, кметът на Община - Пордим Д. Р. В. е предоставил правомощия на упълномощеното лице да го представлява пред органи на ДАМТН с правото да подпише и получи съставените актове по ЗВ във връзка с Констативен протокол № 03-04-47/09.08.2018 г., Констативен протокол №03-04-44/01.08.2018 г., Констативен протокол №03-04-43/01.08.2018 г. и Констативен протокол № 03-04-42/01.08.2018 г. Посочва, че направеното упълномощаване е изрично и е свързано само и единствено с административни производства, основаващи се на посочените констативни протоколи. Излага доводи, че разширително тълкуване на волята на упълномощителя, предвид ясното й и недвусмислено изразяване, е недопустимо. Счита, че предоставените пълномощия не се разпростират и за административните производства, свързани с Констативен протокол № 03-04-205/23.11.2017 г., въз основа на който е съставен процесният АУАН. Счита, че по несъмнен начин се установява, че АУАН е бил съставен в отсъствие на представител на жалбоподателя. Твърди, че е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, която императивно предвижда, че съставянето на акта се извършва в присъствие на нарушителя, респ. на неговия законен представител или упълномощено лице. По изложените по - горе съображения, считам също така, че актосъставителят е нарушил и правилата за предявяване и връчване на съставения АУАН, разписани в чл.43 ЗАНН. Посочва, че след като АУАН е бил съставен в отсъствие на представител на жалбоподателя, при липсата, на която и да е от предпоставките на чл.40, ал.2 от ЗАНН, не е предявен и не е връчен, съобразно изискванията на чл.43 ЗАНН, са налице нарушения по смисъла на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 и ал. 5 от същия закон.

Счита, че нарушенията са съществени, защото са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият обективно е бил препятстван да упражни правата си по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Навежда доводи, че порочно съставеният и връчен АУАН е опорочил и по-нататъшния ход на проведеното административно производство, чийто краен акт се явява атакуваното наказателно постановление. Посочва, че решаващият съдебен състав е приел за неоснователни аргументите на Община-Пордим, че е налице разминаване в правната квалификация на нарушението в АУАН и в наказателното постановление. Намира за безспорно, поради своята очевидност, че е налице разминаване в правната квалификация на нарушението в АУАН и в наказателното постановление. Сочи, че в АУАН е посочена за нарушена разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.З от ЗВ, а в наказателното постановление е посочена за нарушена разпоредбата на чл. 200, ал.1, т. 39 от същия нормативен акт. Излага доводи, че така допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде санирано по силата на разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Счита, че е недопустимо с наказателното постановление, лицето да бъде наказано за административно нарушение с правна квалификация различна от тази, дадена в АУАН. Намира, че е недопустимо съдът по пътя на тълкуването да изправя този порок, още повече и при липса на каквито и да било доказателства в тази насока, събрани по делото. Навежда доводи, че характерът на описаното нарушение сочи на ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице. Счита, че като е приел обратното, съдът е постановил необоснован съдебен акт, в разрез с установената по делото фактическа обстановка. Счита, че е незаконосъобразен обжалваният съдебен акт и в частта си, в която съдът е приел за правилна правната квалификация на нарушението, посочена в АУАН, където същото е квалифицирано като нарушение на чл.190а, ал.1, т.З от ЗВ. Счита, че първоинстанционният съд е постановил съдебен акт в противоречие с материалния закон. Намира за необоснован съдебния акт и в частта му, в която решаващият състав, за да приеме, че нарушението е действително извършено, се е доверил изцяло на показанията на актосъставителя и свидетеля Е. Д.. Счита за неправилен обжалвания съдебен акт и в частта му, в която съдът е приел, че административнонаказващият орган при определяне на санкцията е взел предвид тежестта на нарушението, отчел е смекчаващите обстоятелства, а именно частичното почистване на язовирната стена и е наложил справедлива имуществена санкция в размер на 2000 лева. Твърди, че язовирът трайно не се експлоатира от собственика Община- Пордим и се поддържа без водно съдържание и така собственикът е положил дължимата грижа, съоръжението да не представлява опасност за населението и инфраструктурата. Това счита за смекчаващо вината обстоятелство, което е следвало да бъде взето предвид от наказващия орган при определяне на наказанието и от съда при извършване на преценката му относно справедливостта на наложеното наказание. Що се отнася до извода на съда, направен по отношение обстоятелството, че Община-Пордим е изпратила необходимото за промяната на собствеността заявление изх. №УС-00-467/09.10.2018 г. до министъра на икономиката, счита същия за неправилен. Счита, че развилото се след това административно-наказателно производство излиза и извън целта на закона, закрепена в чл.12 от ЗАНН, тъй като не е в състояние да я постигне. Моли съдът да приеме, че касационната жалба е основателна и доказана и да отмени първоинстанционното решение.

В съдебно заседание касаторът - Община – Пордим, представлявана от кмета Д. Р. В., не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 52, подн. А, не се представлява. Представено е становище по КЖ, в което се посочва, че същата е неоснователна, нарушението е безспорно установено и следва решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба и отмяна на решението на РС-Плевен.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № НЯСС-6 от 11.01.2019 г. на К. В., заместник-председател на ДАМТН, с което на община Пордим, ЕИК 000413999, със седалище и адрес на управление гр. Пордим, ул. „Иван Божинов“ № 1, представлявана от Д. Р. В. - кмет на общината, за това, че при извършена проверка на 26.07.2018г. на язовир „Тотлебен-2(Над селото)“, находящ се в поземлен имот № 50011 в землището на с. Тотлебен, община Пордим, собственост на община Пордим (Акт за публична общинска собственост № 1122/15.02.2002г.), за което е съставен констативен протокол № 03-04-44/01.08.2018г. е установено, чрез обход и оглед на малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията, че десните части от короната, въздушния и водния откоси на язовирната стена са обрасли с храстовидна и дървесна растителност и не са изпълнени от собственика на язовир „Тотлебен-2(Над селото)“ задължителните предписания, дадени в констативен протокол № 03-04-205/23.11.2017г. на главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ към 01.04.2018 година , а именно: да се почисти храстовидната и дървесна растителност по цялата язовирна стена, със срок на изпълнение 31.03.2018г. - нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ неизпълнение на задължително предписание на контролен органа по чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите и на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лв.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона. В случая отговорността е ангажирана за неизпълнение на задължително предписание на контролните органи да се почисти храстовидна и дървесна растителност по цялата язовирна стена на язовир „Тотлебен-2(Над селото)“, находящ се в поземлен имот № 50011 в землището на с. Тотлебен, община Пордим, собственост на община Пордим. Предписанието е обективирано в протокол от 23.11.2017 година и срокът за изпълнение е до 31.03.2018 година, като към датата на проверката - 26.07.2018 година е установено неизпълнение. Нарушението е безспорно доказано. Неоснователен е доводът на касатора, че АУАН е издаден при съществено процесуално нарушение – в отсъствие на представляващ Община Пордим, тъй като представеното пълномощно за Димчо Димов не обхваща КП от 23.11.2017 година. В случая съгласно пълномощно на л. 17 по анд № 266/2019 г. по описа на РС Плевен Димов е упълномощен от кмета на Община Пордим да го представлява пред РОНЯСС –Северозападна България именно по издаване на АУАН свързани с определени КП, сред които е и КП от №03-04-44/01.08.2018 година, в който е отразено установеното неизпълнение на задължително предписание от 23.11.2017 година със срок до 31.03.2018 година т.е. налице е надлежно упълномощаване, а и по делото са налични доказателства за отправена покана до кмета на Община Пордим за явяване и съставяне на АУАН, която същият е получил т.е. спазена е процедурата по издаване на АУАН и НП е законосъобразно.

Неоснователен е доводът на касатора, че е налице неправилно посочване на нарушената правна норма в АУАН и НП. Посочването в АУАН , че с неизпълнението на задължително предписание на контролен орган, дадено на 23.11.2017 година към 01.04.2018 година е нарушена нормата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ не може да се приеме за съществено нарушение при съставяне на акта, което води до незаконосъобразност, тъй като е посочено словесно в какво се изразява нарушението, срокът за изпълнение на предписанието, в какво се изразява неизпълнението му към 01.04.2018 година и по никакъв начин не е ограничено правото на защита на касатора и същият е запознат с нарушението, което е извършил и има възможност да организира защита си.

Настоящата инстанция намира, че решението е постановено при обсъждане на представените доказателства и свидетелски показания, като са изложени мотиви относно кредитирането им, които се споделят.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 139 от 28.02.2019 г. по а.н.д. № 266 по описа за 2019 г. на Районен съд - Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/ ЧЛЕНОВЕ 1. /П/

2./П/