Р E Ш Е Н И Е

 

№ 340

 

гр.Плевен, 21.06.2019 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ  ГОСПОДИНОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                                          ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

                                                                          

при секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Нанка Рачева, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 391 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

         С решение № 152 от 11.02.2019 год., постановено по НАХД № 2972/2018 год.,  Районен съд – Плевен изменил наказателно постановление № 18-0938-005303 от 08.10.2018г. на Началник сектор към ОДМВР Плевен, с-р „ПП“, с което на А.Д.Л. с ЕГН ********** *** основание чл. 175, ал. І, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено на 28.09.2018г. в 08:07 часа в гр. Плевен нарушение по чл. 103 от ЗДвП, като намалил размера на наложената глоба на 100,00 лева и срока на постановеното лишаване от право да управлява МПС на 3 месеца. 

Недоволен от горното решение останал  А.Д.Л., който е подал чрез адв. Р.И. касационна жалба против него. В същата се излагат доводи, че решението е незаконосъобразно,  необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при нарушение на материалния закон. Твърди се, че е налице противоречие между мотивите и диспозитива на решението, изразяващо се в това, че изцяло е възприета фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, но в диспозитива се изменя НП като се намалява размера на наложените санкции, с което е нарушено правото на защита на касатора. На второ място се сочи, че правилно е намален размерът на наложените санкции, но необосновано не са наложени минималните предвидени от закона наказания и по- конкретно необосновано и немотивирано санкцията глоба е намалена към средния размер, без съдът да е изложил мотиви за това. В заключение се прави искане да бъде изменено оспореното решение и да бъде постановено друго, с което да бъде намален размерът на наложените наказания към минимума на закона. С касационната жалба са представени нови писмени доказателства, а именно заверени копия от лична карта и трудов договор на името на касатора.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Р.И. ***, която поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Пледира да да бъде отменено обжалваното решение и производството да бъде върнато за ново разглеждане от РС- Плевен, тъй като е налице съществен порок, изразяващ се в липса на мотиви. Алтернативно прави искане да бъдат съобразени новопредставените писмени доказателства и да се постанови касационно решение, с което да бъде намален размерът на наложените по отношение на касатора наказания към минимума, предвиден от закона.

Ответникът не се представлява и не ангажира доводи във връзка с основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

В конкретния случай с касационната жалба не се оспорва приетата за установена от въззивния съд фактическа обстановка и обстоятелството, че касаторът е осъществил нарушението, за което е санкциониран. Касационните оплаквания се изразяват в неправилна преценка от страна на въззивния съд на размера на наложените санкции и липса на мотиви в тази част на оспореното решение, което е довело до ограничаване правото на защита на Л..

Настоящият съд намира горните оплаквания за неоснователни. В оспореното решение са изложени мотиви, обосноваващи преценката за изменение на оспореното НП в санкционната му част, а именно : „… при определяне вида на наказанията, наказващият орган е съобразил установените по вид от законодателя, но при определяне на техния срок и размер е наложил такива в максимален размер, без да отчете младата възраст на жалбоподателя и обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път“. Тоест съдът е отчел смекчаващи отговорността обстоятелства, неотчетени от административнонаказващия орган по реда на чл.27 ал.2 от ЗАНН. Това е довело до благоприятен за жалбоподателя резултат, а имено до намаляване на размера на наложените му санкции, поради което настоящият съдебен състав намира, че не са накърнени правата му.

Неоснователно се явява и искането за намаляване размера на наложените санкции към минимума, предвиден от чл. 175, ал. І, т.4 от ЗДвП, който предвижда административни наказания- лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лева.  Пред въззивния съд е представена справка на нарушител/водач (л.7), от която е видно, че по отношение на касатора, освен оспореното НП, са издадени още три наказателни постановления и един фиш, като фишът и едно от НП са влезли в законна сила. Горното съставлява отегчаващо вината обстоятелство, което макар и да не е изрично посочено в решението на РС- Плевен, несъмнено е пречка за налагане на минималните санкции, предвидени от ЗДП за нарушението, предмет на оспореното НП. Представените с касационната жалба нови писмени доказателства не променят тези изводи, тъй като с тях не се установяват неотчетени от РС- Плевен смекчаващи отговорността доказателства. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че по отношение на касационния жалбоподател е определено справедливо по вид и размер административно наказание, което е съответно на тежестта на извършеното нарушение и е в пределите, предвидени от закона.

Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Не се установиха касационни основания за неговата отмяна.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 152 от 11.02.2019 год., постановено по НАХД № 2972/2018 год. по описа на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/               ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/                     2./п/