Р E Ш Е Н И Е
№ 340
гр.Плевен, 21.06.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
при
секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Нанка Рачева, като
разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно
дело № 391 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2
ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С решение № 152 от 11.02.2019
год., постановено по НАХД № 2972/2018 год., Районен съд – Плевен изменил наказателно
постановление № 18-0938-005303 от 08.10.2018г. на Началник сектор към ОДМВР
Плевен, с-р „ПП“, с което на А.Д.Л. с ЕГН ********** *** основание чл. 175, ал.
І, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 200,00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено на
28.09.2018г. в 08:07 часа в гр. Плевен нарушение по чл. 103 от ЗДвП, като намалил размера на наложената глоба на 100,00
лева и срока на постановеното лишаване от право да управлява МПС на 3
месеца.
Недоволен от горното решение останал А.Д.Л., който е подал чрез адв. Р.И.
касационна жалба против него. В същата се излагат доводи, че решението е
незаконосъобразно, необосновано и
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при
нарушение на материалния закон. Твърди се, че е налице противоречие между
мотивите и диспозитива на решението, изразяващо се в това, че изцяло е
възприета фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, но в диспозитива се
изменя НП като се намалява размера на наложените санкции, с което е нарушено
правото на защита на касатора. На второ място се сочи, че правилно е намален
размерът на наложените санкции, но необосновано не са наложени минималните
предвидени от закона наказания и по- конкретно необосновано и немотивирано
санкцията глоба е намалена към средния размер, без съдът да е изложил мотиви за
това. В заключение се прави искане да бъде изменено оспореното решение и да
бъде постановено друго, с което да бъде намален размерът на наложените
наказания към минимума на закона. С касационната жалба са представени нови
писмени доказателства, а именно заверени копия от лична карта и трудов договор
на името на касатора.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Р.И. ***, която поддържа касационната
жалба по изложените в нея съображения. Пледира да да бъде отменено обжалваното
решение и производството да бъде върнато за ново разглеждане от РС- Плевен, тъй
като е налице съществен порок, изразяващ се в липса на мотиви. Алтернативно
прави искане да бъдат съобразени новопредставените писмени доказателства и да
се постанови касационно решение, с което да бъде намален размерът на наложените
по отношение на касатора наказания към минимума, предвиден от закона.
Ответникът не се представлява и не
ангажира доводи във връзка с основателността на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен дава
заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
В конкретния случай с касационната жалба не се оспорва
приетата за установена от въззивния съд фактическа обстановка и
обстоятелството, че касаторът е осъществил нарушението, за което е
санкциониран. Касационните оплаквания се изразяват в неправилна преценка от
страна на въззивния съд на размера на наложените санкции и липса на мотиви в
тази част на оспореното решение, което е довело до ограничаване правото на
защита на Л..
Настоящият съд намира горните оплаквания за
неоснователни. В оспореното решение са изложени мотиви, обосноваващи преценката
за изменение на оспореното НП в санкционната му част, а именно : „… при
определяне вида на наказанията, наказващият орган е съобразил установените по
вид от законодателя, но при определяне на техния срок и размер е наложил такива
в максимален размер, без да отчете младата възраст на жалбоподателя и обстоятелството,
че нарушението е извършено за първи път“. Тоест съдът е отчел смекчаващи
отговорността обстоятелства, неотчетени от административнонаказващия орган по
реда на чл.27 ал.2 от ЗАНН. Това е довело до благоприятен за жалбоподателя
резултат, а имено до намаляване на размера на наложените му санкции, поради
което настоящият съдебен състав намира, че не са накърнени правата му.
Неоснователно се явява и искането за
намаляване размера на наложените санкции към минимума, предвиден от чл. 175,
ал. І, т.4 от ЗДвП, който предвижда административни наказания- лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба
от 50 до 200 лева. Пред въззивния съд е
представена справка на нарушител/водач (л.7), от която е
видно, че по отношение на касатора, освен оспореното НП, са издадени още три
наказателни постановления и един фиш, като фишът и едно от НП са влезли в
законна сила. Горното съставлява отегчаващо вината обстоятелство, което макар и
да не е изрично посочено в решението на РС- Плевен, несъмнено е пречка за
налагане на минималните санкции, предвидени от ЗДП за нарушението, предмет на
оспореното НП. Представените с касационната жалба нови писмени доказателства не
променят тези изводи, тъй като с тях не се установяват неотчетени от РС- Плевен
смекчаващи отговорността доказателства. Ето защо настоящият съдебен състав
намира, че по отношение на касационния жалбоподател е определено справедливо по
вид и размер административно наказание, което е съответно на тежестта на
извършеното нарушение и е в пределите, предвидени от закона.
Като е достигнал до същите изводи,
районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в
сила.
Не се установиха касационни
основания за неговата отмяна.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от
ЗАНН във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №
152 от 11.02.2019 год., постановено по НАХД № 2972/2018 год. по описа на
Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ 2./п/