Р E Ш Е Н И Е

№ 284

гр.Плевен, 03.06.2019 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                            

            Председател: Елка Братоева

                                                                  Членове: Цветелина Кънева

                                                                                  Снежина Иванова

При секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 390 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 106 от 18.02.2019 г., постановено по НАХД № 67 по описа за 2019г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 16-0938-005490 от 19.10.2018г. на Началник РУП към ОДМВР -гр.Плевен, РУ-Пордим, с което  на М.Т.А. ***, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 3000/три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12/дванадесет/ месеца.

Срещу решението е подадена касационна жалба от ОД на МВР – Плевен, в която са наведени доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Сочи се, че от решението е видно, че основен мотив за да бъде отменено НП е направеният от съда извод, че неоснователно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на водача за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, поради недоказване както от обективна, така и от субективна страна на извършеното нарушение, като е прието, че в ЗДвП липсва легално определение на понятието „дрифт“ и липсата на такова определение прави недопустимо налагането на санкции за нарушение, което законодателят не е описал и въздигнал в санкционен състав. В тази връзка се сочи, че нито в АУАН, нито в НП е използвано понятието „дрифт“, като това понятие е използвано един единствен път от свидетеля И. в опит да се обясни на съда неправомерното поведение на водача. Посочва се, че от свидетелските показания на свидетеля И. е видно, че водачът се е разминал с полицейския автомобил, не е спрял на подаден светлинен и звуков сигнал, като същият е направил опит да се скрие и да избегне извършването на проверката, което е наложило да бъде последван и установен в един малко по-късен момент на паркинг пред бл. 211 в кв. „Дружба“. Посочва се още, че водачът явно е видян при разминаването на двата автомобила, личността на нарушителя безспорно е установена, поведението му е квалифицирано като умишлено, с оглед описаните детайли в АУАН и НП. Счита се, че в конкретния случай не е налице маловажен случай и не може да се говори за самонадеяност на водача, тъй като същият е пълнолетен и е шофьор повече от една година. Счита се, че доказателствената сила на АУАН не е била оборена, а според извършената проверка от съда е видно, че в производството по издаване на НП не са допуснати процедурни нарушения. В заключение се моли за отмяна на оспореното решение.   

От ответника е подадено възражение по касационната жалба с наведени доводи за нейната неоснователност, като се твърди, че вмененото нарушение е несъставомерно.

В съдебно заседание касаторът ОД на МВР – Плевен не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – М.Т.А. не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на А. за това, че на 07.10.2018г. в 19.30часа в гр.Плевен, жк.“Дружба“, на кръстовището образувано от ул.“Трети март“ и  ул.“България“ в посока на движение към бензиностанция „Шел“, като водач управлява собствения лек автомобил БМВ 330Д с рег.№****** и използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение – превоз на хора и товари, като движейки се по улица „Трети март“ навлиза в горепосоченото кръстовище на десен завой умишлено форсира двигателя на автомобила занася задната му част, като преминава последователно от неговата дясна лента в тази за насрещното движение и обратно, с което си действие застрашава живота и здравето на останалите участници в движението. Нарушението е квалифицирано по чл.104б т.2 от ЗДвП.

Районният съд е приел, че описаната в акта и НП фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Приел е още, че не са допуснати съществени нарушения при съставяне на акта и издаване на НП. За да отмени, обаче, наказателното постановление районният съд е счел, че възприетото от актосъставителя и наказващия орган като „дрифт“ и квалифицирано като използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – чл.104б т.2 от ЗДвП, не съответства на възприетото от законодателя. Посочил е, че в закона липсва легална дефиниция на понятието „дрифт“, поради което е недопустимо налагането на санкции за нарушение, което законодателят не е описал и въздигнал в санкционен състав. Посочил е още, че не е безспорно доказано, че извършеното е умишлено, а не поради самонадеяност, дължаща се на неопитност на водача, поради младата му възраст. В заключение е счел, че нарушението е недоказано от субективна и обективна страна.

При правилно установена фактическа обстановка, районният съд е извел правни изводи, които не съответстват на доказателствата по делото и материалния закон по отношение на несъставомерност и недоказаност на вмененото на водача нарушение. Касационната инстанция приема, че със своите действия А. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушението по  чл. 104б т. 2 от ЗДвП, като правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност за това нарушение и правилно му е наложена съответната санкция. С нормата на  чл. 104б т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че А. е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените от него действия– при навлизане в кръстовище на десен завой умишлено форсира двигателя на автомобила, занася задната му част, като преминава последователно от неговата дясна лента в тази за насрещното движение и обратно. За да отмени наказателното постановление, районният съд е анализирал понятието "дрифт", което няма своя легална дефиниция, приемайки, че деянието е несъставомерно, а поведението на управлявания от дееца автомобил би могло да се дължи и на други фактори, например неопитност на водача. По делото, обаче, не са представени доказателства, подкрепящи тезата на жалбоподателя, нито пък подобни възражения са излагани от негова страна при съставянето на АУАН, нито са обективирани в допълнително писмено възражение. От друга страна свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта сочат нееднократно умишлено действие от страна на А. изразяващо се в форсиране на двигател, подаване на повече газ със съединител, при което колата се завърта и преминава в отсрещната лента за движение. Ето защо е правилен изводът на наказващия орган, че водачът е допуснал виновно опасно шофиране, което не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата– за превоз на хора и товари. Подобно поведение в градовете застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. Вместо да достигне до подобен извод, районният съд е приел, че вмененото нарушение се базира единствено на предположението на органите на МВР, извод който не се подкрепя от наличните доказателства и не се споделя от касационната инстанция.

За пълнота следва да се посочи, че именно с оглед високата обществена опасност на деянието законодателят е въвел нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП в началото на 2017 година, обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата страна. Без значение за съставомерността на деянието са конкретните способи, чрез които се постига крайния резултат-дали това става посредством рязко подаване на газ, боравене със съединителя, завъртане на волана, дърпане на ръчната спирачка или по друг начин, и именно затова показанията на контролните органи в тази насока, независимо дали са категорични относно конкретния способ или почиват на предположения от тяхна страна, са неотносими с оглед изводите им за настъпилия краен резултат.

            Предвид изложеното решението на районния съд като неправилно следва да бъде отменено, като по съществото на спора се потвърди обжалваното наказателно постановление. В същото е допусната техническа грешка като за собствено име на водача е изписано М., а не М., но това не опорочава НП, доколкото посоченото ЕГН съответства на лицето, на което е вменено нарушението по чл.104б т.2 от ЗДвП.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 106 от 18.02.2019 г., постановено по НАХД № 67 по описа за 2019 г. на Районен съд – Плевен  и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-0938-005490 от 19.10.2018г. на Началник РУП към ОДМВР -гр.Плевен, РУ-Пордим, с което  на М.Т.А. ***, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени административно наказание глоба в размер на 3000/три хиляди/ лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12/дванадесет/ месеца.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/                                                                                            

  

                   2. /П/