Р E Ш Е Н И Е

№ 427

гр.Плевен, 29.07.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 386 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С решение № 25 от 07.02.2019 год., постановено по НАХД № 235/2018 год., Районен съд – гр. Червен бряг изменил наказателно постановление №309445-Ф361892/28.12.2017г., издадено от Директора на ТД на НАП Велико Търново, с което на „СВЕМАР 2008“ ЕООД с Булстат 200083069, със седалище и адрес на управление: гр.Козлодуй, ж.к.1, бл. 4, вх.Б, ет.4, ап.27 , представлявано от управителя С.Г.В., за нарушение на чл.7 ал.2 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС за това, че на 19.10.2017г. в 14.45 часа на търговски обект – автомат за самообслужване /кафе машина/, находящ се в гр. Червен бряг, ул. „*****в сградата на МБАЛ Червен бряг, автомата е без работещо фискално устройство, поради което и на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС била наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева, като намалил размера на имуществената санкция от 4000 /четири хиляди/ на 3 000 /три хиляди/ лева.

Против горното решение е постъпила касационна жалба от на „СВЕМАР 2008“ ЕООД с Булстат 200083069, със седалище и адрес на управление: гр.Козлодуй, ж.к.1, бл. 4, вх.Б, ет.4, ап.27 , представлявано от управителя С.Г.В., чрез процесуалния представител адв. А. Д., в която се излагат оплаквания за пристрастност на съдията- докладчик, който не се е отвел от разглеждане на делото, въпреки своевременно направено искане. На следващо място се сочи, че по делото е представен договор за покупко- продажба от 01.02.2017г. на кафе- машина, по силата на която същата е била продадена на В.Д., който се явява субект на административнонаказателната отговорност и неправилно съдът не е кредитирал показанията на свидетеля В.Ф., които са в подкрепа на горното обстоятелство. Оспорват се доводите от въззивното решение за липсата на доказателства правото на собственост на веща да е била прехвърлена като се сочи, че ответника не е оспорил достоверността на датата на същия, а съдът е проявил тенденциозност. Излагат се доводи, че съдът неправилно е интерпретирал нормата на чл.22 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., тъй като задължението за демонтаж на фискалната памет и регистрация на новото устройство в НАП е на новия собственик, а не на жалбоподателя, поради което последния не може да бъде субект на административнонаказателна отговорност за нарушение на горния текст. Твърдят се допуснати нарушение на чл.57, ал.1, т.4 и т.7 пр.1 от ЗАНН и такива на чл.42, т.6 от ЗАНН. Излагат се и доводи, че с оглед субекта на задължението съдът неправилно е определил вида на наложената санкция, тъй като нарушителят е физическото лице В.Д., поради гоето единствената възможна санкция по чл.87 ЗАНН е глоба. Излагат се и оплаквания за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН при съставяне на АУАН, а при съставяне на такъв в отсъствие на нарушителя са налице специални правила за предявяване и подписване- чл.43, ал.4 от ЗАНН, които също не са спазени. По така изложените съображения е направено искане да бъде отменено оспореното решение и да бъде постановено друго, с което да бъде отменено изцяло обжалваното НП.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Д., която поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Пледира да бъде отменено обжалваното решение и издаденото НП.

Ответникът се представлява от юрк. Г., който изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане да бъде потвърдено въззивното решение като правилно законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

В конкретния случай с касационната жалба не се оспорва приетата за установена от въззивния съд фактическа обстановка, а именно факта на извършената проверка и направените с ПИП № 0295461/19.10.2017г. и АУАН фактически констатации. Настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите в тази част на решението на въззивния съд, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК не намира за необходимо да ги повтаря в настоящето решение.

Оплакванията са за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на оспореното НП, както и за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила, подробно описани по- горе в настоящето решение.

Настоящият съдебен състав намира, че РС- Ч.Бряг е направил изчерпателен анализ на събраните по делото доказателства и изводите му са обосновани.

Съдът намира за неоснователно оплакването на касатора за обстоятелството, че председателя на съдебния състав не се е отвел от разглеждане на делото, въпреки направеното в тази насока искане. На първо място следва да се посочи, че касаторът не е представил с жалбата си писмени доказателства, от които да се установяват твърдените обстоятелства, поради които е поискан отвод. На второ място, от твърденията в жалбата и от протокола за проведеното на 10.12.2018 г. съдебно заседание е видно, че искането за отвод е мотивирано с обстоятелството, че адв. Д. е била процесуален представител по трудовоправен спор на лице, което е различно от въззивния жалбоподател, по който правен спор страна е била съдия Н., в качеството ѝ на адм. ръководител на съда, явяваща се работодател на клиента на адв. Д..

Касационната инстанция намира, че председателя на съдебния състав, разглеждащ настоящото производство като въззивна инстанция правилно не се е отвел от разглеждане на делото. Посоченото обстоятелство не може да обоснове твърденията за наличие на пристрастност в настоящето производство, в което страна е лице, различно от това по трудовоправния спор, по който адв. Д. е била пълномощник. Правилно съдът е приел, че искането за отвод не може да се базира на предположение и/или догадки за заинтересованост и пристрастност.

Неоснователни са и доводите за неправилна оценка на събраните по делото доказателства, а именно договор за покупко- продажба от 01.02.2017 г. и свидетелските показания на В.Ф., които според касатора са довели погрешни правни изводи в оспореното решение. Въззивният съд обосновано е приел, че посоченият по- горе договор няма достоверна дата, поради което не може да послужи като доказателство за обстоятелството, че с него е било прехвърлено правото на собственост на процесната кафемашина към 01.02.2017 г. В конкретния случай е без значение обстоятелството, че ответникът не е оспорил въпросното писмено доказателство, тъй като пред въззивния съд производството се разглежда по реда на НПК, а не по реда на ГПК, поради което съдът служебно преценява доказателствената стойност на представените пред него доказателства, вкл. и на писмените такива. В оспореното решение са изложени и убедителни доводи за причините, поради които съдът не кредитира показанията на свид. В.Ф. и те са свързани не само с обстоятелството, че същият е в близки отношения със С.В., а и с тяхната вътрешна противоречивост и заявлението на свидетеля, че не е запознат със съдържанието на договора. Освен това следва да се има предвид, че при връчване на препис от АУАН и в тридневния срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, нарушителят не е направил възражения, нито е представил доказателства за твърдяната едва с въззивната жалба промяна на собствеността.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите от касационната жалба, че нарушението на изискването на чл.22, ал. 1 и 2 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства е осъществено от трето лице, а именно от новия собственик на кафемашината. На първо място, както бе посочено по- горе в решението, съдът счита за недоказано наличието на прехвърлителна сделка към датата на деянието. Освен това по делото е установено, че фискалното устройство /ФУ/ в апарата е регистрирано в НАП на името на „СВЕМАР 2008“ ЕООД. Доказано е и обстоятелството, че същото не е функционирало, а именно от показанията на свидетелите С.И.Г.и М.И.М., и в приобщените по делото документи вкл. оригинал на протокол сер.АА№02955461/19.10.2017г. Ето защо настоящият съд намира за неоснователно оплакването за допуснато нарушение на чл.46, т.6 от ЗАНН, както и оплакването, че субектът на нарушението е физическото лице В.Д., поради което в противоречие с чл.87 от ЗАНН е наложена имуществена санкция, а не глоба.

Настоящият съд намира, че АУАН и оспореното НП са издадени при спазване разпоредбите на чл. 40, чл.42, чл.43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление. Актът и НП съдържат изискуемите законови реквизити по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, включително описанието на нарушението и на обстоятелствата по извършването му, като са конкретизирани и нарушените законови разпоредби - чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. При изложението на фактите в обстоятелствената част на АУАН и НП съответните административни органи са съобразили задължението си да отразят всички съставомерни признаци на извършеното нарушение. Описани са обстоятелствата, свързани с начина на извършването му, неговото констатиране, като са посочени дата и място на деянието. Издаването на акт в отсъствие на нарушителя е допустимо при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, същият е надлежно връчен на нарушителя, с което са гарантирани процесуалните му права. Обстоятелството, че в АУАН е посочен само един свидетел, чието ЕГН не е изписано, също не накърнява правото на защита на нарушителя и не съставлява съществено процесуално нарушение, защото съобразно чл.40, ал.4 от ЗАНН, когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели. В конкретния случай актосъставителят в съставения АУАН се е позовал на извършена проверка на 19.10.2017г., която е документирана с ПИП № 0295461/19.10.2017г., който съставлява официален документ.

Ето защо въззивният съд правилно е приел, че посочените по-горе АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

С касационната жалба не се правят оплаквания досежно размера на наложената имуществена санкция, поради което и на основание чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав не намира за нужно да се произнася по този въпрос.

При така изложените съображения съдът намира, че решението на РС- Ч.Бряг е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 25 от 07.02.2019 год., постановено по НАХД № 235/2018 год. по описа на Районен съд – гр.Червен бряг.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2./п/