РЕШЕНИЕ

№ 322

 

гр.Плевен, 14.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Административен съд-Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                               Председател: Снежина И.

 

при секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното  от съдия И. административно дело № 381  по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 215 от Закона за устройството на територията (ЗУТ).

Административното дело е образувано по жалба на Г.Д.Д.,***, постоянен адрес *** и Д.А.Х.,*** срещу заповед № РД-12-128/20.03.2018 г. на зам. кмета на Община – Плевен, с която се одобрява План за регулация на УПИ ХІІ-187 и ХІІІ-185 в кв. 21 по плана на с. Върбица.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на заповедта, тъй като същата е издадена в нарушение на закона и съдопроизводствените правила. Посочва се, че е било заведено гр. дело № 3534/2014 г. по описа на Районен съд гр. Плевен за въпросната граница между двата имота. Считат, че решението по същото дело е задължително и не е законно допустимо пререшаването на решен с влязло в законна сила спор, което е сторено от зам. кмета на общината. Излагат се доводи, че съгласно разпоредбата на § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила , но неприложени дворищнорегулационни планове се прекратява и остава в сила регулацията от 1976 г., т.е. линията която върви направо по жилищната сграда. Посочва се, че на основание § 8 от ПР на ЗУТ действието на приетия през 1983 г. дворищнорегулационен план е прекратено, поради което ищците не могат да се възползват от него, още повече, че въпросните квадратни метри и стопанската сграда те нито са придобивали, нито са владели. Твърди се, че дори и да има някакво разминаване по квадратурата на имота на ищците, то това е в резултат на уличната регулация, а не на регулацията между двата имота. Молят съдът да приеме, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на закона и като такава следва да бъде отменена със законните от това последици, както и да бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски.

В съдебно заседание оспорващите - Г.Д.Д.,***, постоянен адрес *** и Д.А.Х.,***, се представляват от адв. Г.М., като лично се явява Г.Д.Д.. Поддържат жалбата  и претендират присъждане на разноски в размер на 1120 лева.

В съдебно заседание ответникът – зам. кмет на Община – Плевен, се представлява от юрк. С., който посочва, че издадената заповед за промяна на ПУП – План за регулация е съобразен с решението на РС Плевен по гр. дело № 3534/2014 година и е издадена при спазване на административно –производствените правила и следва да бъде отхвърлена жалбата и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Заинтересованите страни – Е. *** и Д.А.С.,***  не се явяват, не се представляват.

Административен съд-Плевен, шести  състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заявление вх. № ТСУиС-94Е-2597-1/09.01.2018 г. Е.Б.Ц. и Д.А.С., наследници на А.М.И.с оглед удостоверение за наследници № 73/04.12.2017 година на л. 59 по делото, молят да бъде допуснато изменение на действащия ПУП по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ и изработване на проект за изменение на плана за УПИ ХІІ-187 и ХІІІ-185 в кв. 21 по плана на с. Върбица (лист 54 по делото).

Със заповед № РД-12-512/07.12.2017 г. на зам. кмет на Община – Плевен (л. 64) е разрешено да се изработи проект за изменение на ПУП – план за регулация за урегулирани ПИ ХІІ-187 и ХІІІ-185 в кв. 21 по плана на с. Върбица, като е налице и становище на гл. архитект на Община Плевен.

Приложено е писмо № ТСУиС-94Е-2597-2/12.12.2017 г. от зам. кмет арх. Н.И.(лист 37 по делото), в което на оспорващите и заинтересованите страни се описва подробно част от решение № 1119/27.07.2015 г. на Районен съд гр. Плевен (лист 7 по делото) и решение № 615/16.12.2015 г. на Окръжен съд гр. Плевен.

С обявление № ТСУиС-92-9521-1/16.01.2018 г. от зам. кмет на Община – Плевен се съобщава на заинтересованите собственици на ПИ в кв. 21 по плана на с. Върбица, че е изработен проект за изменение на ПУП – план за регулация за урегулирани поземлени имоти ХІІ-187 и ХІІІ-185 в кв. 21 по плана на с. Върбица (лист 51 по делото).

На лист 35 по делото е приложено възражение с вх. № ТСУиС-94Е-2597-2/24.01.2018 г. от Г.Д.Д. относно изменение на ПУП за УПИ ХІІ-187 и ХІІІ-185 кв. 21 по плана на с. Върбица.

На 01.03.2018 година е проведено заседание на ЕСУТ на Община Плевен и е обсъдено възражението на Г.Д. по отношение на ПУП –План за регулация за имоти ХІІ-187 и ХІІІ-185 в кв. 21 по плана на с. Върбица и не се уважава, тъй като регулационната линия следва да се прокара по имотната граница между ПИ 187 и 185 съгласно решение № 1119 от 27.07.2015 година на Районен съд Плевен.

С писмо изх. № ТСУиС94Е-2597-2/12.03.2018 г. от гл. арх. на Община – Плевен (лист 29 по делото) са уведомени Г.Д.Д., Е.Б.Ц. и Д.А.С., че е разгледано възражението на Г.Д.Д., но същото не е уважено, като ПУП  - план за регулация за урегулирани ПИ ХІІ-187 и ХІІІ-185 в кв. 21 по плана на с. Върбица следва да отразява установеното с решение на РС Плевен от 27.07.2015 година..

На лист 23 по делото е приложено обявление № ТСУиС-92-96-16-1/22.03.2018 г. от зам. кмет на Община – Плевен, с което се съобщава на оспорващите за обжалваната заповед № РД-12-128/20.03.2018 г. на зам. кмет на Община – Плевен, с която е одобрен ПУП – План за регулация за урегулирани поземлени имоти ХІІ-187 и ХІІІ-185 в кв. 21 по плана на с. Върбица (лист 25 по делото).

На 20.03.2018 година е постановена процесната заповед за одобряване на план за регулация на УПИ ХІІ-187 и ХІІІ-185 в кв. 21 по плана на с. Върбица на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ вр. чл. 136, ал. 1 от ЗУТ, като вътрешната регулационна линия между урегулираните поземлени имоти ХІІ-187 и ХІІІ-185  се поставя по имотната граница на съответните имоти.

На 02.04.2018 г. Г.Д.Д. и Д.А.Х.  подават жалбата с вх. № ТСУиС-92-9616-1 (лист 2 по делото) срещу заповед № РД-12-128/20.03.2018 г. на зам. кмета на Община – Плевен, с която се одобрява План за регулация на УПИ ХІІ-187 и ХІІІ-185 в кв. 21 по плана на с. Върбица.

По делото е  приложено гр. дело № 3534/2-14 година по описа на Районен съд Плевен. С решение № 1119/27.07.2015 г. на Районен съд гр. Плевен е признато по иска с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР, предявен от Е.Б.Ц.,***, Л. А. *** и Д.А.С.,*** против Г.Д.Д. *** и Д.А.Х. ***, че при влизане в сила на действащата кадастрална карта на с. Върбица, одобрена със заповед № 1118 от 30.03.1983 година на Председателя на Общински народен съвет – Плевен е допусната грешка при отразяване на имотната граница между имот № 185 и имот № 187, кв.21 на с. Върбица, като действителната имотна граница минава по регулационната линия между парцел № VI-65 и парцел № VIII-65 по отменения регулационен план на с. Върбица, одобрен със  заповед №127/25.01.1929г., изменен със заповед №16/26.11.1976г. на Окръжен Народен Съвет — Плевен, отразена с лилав цвят и посочена като „улична регулация“ по плана от 1929 г. на комбинирана скица, находяща се на л.284 от делото и представляваща неразделна част от настоящото решение, а за разликата до предявения размер-да бъде установено, че имотната граница съвпада с регулационната граница между УПИ XII-187 и  УПИ XIII-185 по регулационния план от 1983 г. на с. Върбица, е отхвърлен  искът  като неоснователен и недоказан.

С решение № 615/16.12.2015 г. на Окръжен съд гр. Плевен е потвърдено решение № 1119 от 27.07.2015 г по гр. дело № 3534/2014 г по описа на Районен съд Плевен като правилно и законосъобразно.

По делото по искане на оспорващите съдът допусна изготвянето на съдебно – техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че действащата дворищна и улична регулация на с. Върбица е одобрена със заповед № 1118/30.03.1983 г. на Председателя на ОБНС. Съгласно този план процесните имоти са с пл. № 185 и № 187, като за имот с пл. № 185 е отреден парцел ХІІІ-185, а за имот с пл. № 187 - парцел ХІІ-187 и двата в кв. 21 по плана на с. Върбица. С одобряване на регулационния план със заповед № 1118/30.03.1983 г. част от имот с планоснимачен № ХІІІ-185 се придава към парцел ХІІ-187, но няма данни за изкупуване на придаваемата част, т.е. регулацията не е приложена. С процесната заповед се одобрява план за регулация за УПИ ХІІ-187 и ХІІІ-185, кв. 21 по плана на с. Върбица на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 136, ал. 1 от ЗУТ, като вътрешната регулационна линия между УПИ ХІІ-187 и ХІІІ-185 се поставя по имотната граница на съответните имоти, по зелените линии и щрихи на плана за регулация на приложената скица № 1400/04.12.2017 г., която напълно съответства на отразената с лилав цвят и посочена като „улична регулация“ по плана от 1929 г. на комбинирана скица на л. 284 по гр. д. № 3534/2014 г., представляваща неразделна част от решението на Районен съд гр. Плевен и към датата на издаване на процесната заповед площта на УПИ – ХІІ-187, измерена графично по регулационния план, одобрен със заповед № 1118/30.03.1983 г. е 1200 кв. м., а площта н УПИ ХІІІ-185 е 1280 кв. м.. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно, основано на доказателствата по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от надлежно легитимирани по смисъла чл. 131, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 от ЗУТ лица – собственици  на УПИ ХІІІ-185 , предмет на плана и в законоустановения срок.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Процесната заповед е издадена  от компетентен орган – зам. кмет на Община Плевен съгласно заповед № РД-10-2024/23.11.2015 година на кмета на Община Плевен л. 6 по делото, в кръга на предоставените му по закон правомощия и в рамките на отредената му териториална компетентност.

Съгласно приложимата в случая разпоредба на чл. 124а, ал. 2 от ЗУТ, изработването на подробни устройствени планове се възлага от кмета на общината, въз основа на доклад на главния архитект на общината, така както е процедирано и в настоящия случай. В заповедта за възлагане на изработването на плана е посочено и техническото задание, при което е спазено и изискването на чл. 125, ал.1 от ЗУТ. Спазено е и изискването на чл. 128, ал. 3 от ЗУТ, съгласно който проектът за подробен устройствен план и обявлението за изработения проект за този план са съобщени на заинтересованите лица по чл. 131 от ЗУТ, и е дадена възможност с оглед разпоредбата на чл. 128, ал. 5 от ЗУТ, в 14-дневен срок от обявлението по ал. 3, заинтересуваните лица да могат да направят писмени възражения, предложения и искания по проекта за ПУП до общинската администрация. Също така е спазено и изискването на ал. 7 от чл. 128, съгласно която в едномесечен срок след изтичане на сроковете по ал. 5 проектите заедно с постъпилите възражения, предложения и искания се приемат от общинския експертен съвет, като  подробният устройствен план, е одобрен със заповед на зам.кмета на община Плевен в 14 дневен срок от приемането му от ОЕСУТ при община Плевен, след което за издаването на заповедта за приемането му са уведомени заинтересованите лица по чл. 131 от ЗУТ. Предвид гореизложеното и с оглед приложените по делото писмени доказателства, съдът намира, че в случая са спазени всички предвидени в ЗУТ и АПК административно-производствени процедури по издаване и съобщаване на процесната заповед за одобряване на ПУП.

Съдът намира, че заповедта е съобразена с материалния закон. Изменението в регулацията е с правно основание  чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, съгласно която влезлият в сила ПУП се изменя, когато имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в КК, използвана като основа за изработване на ПУП. В случая е налице установена по съдебен ред грешка при отразяване на имотната граница и целта на изменението на ПУП-ПР е привеждане на регулационните граници в съответствие с имотните. Административният орган действа при условията на обвързана компетентност с оглед задължението му да съобрази имотната границата по влязлото в сила съдебно решение.  В конкретния случай основание за изменението на РП е обстоятелството, че е налице влязло в сила съдебно решение  № 1119/27.07.2015 г. по гр. дело № 3534/2-14 година по описа на Районен съд Плевен, с което е установено, че е допусната грешка при отразяване на имотната граница между имот № 185 и имот № 187, кв.21 на с. Върбица, като действителната имотна граница минава по регулационната линия между парцел № VI-65 и парцел № VIII-65 по отменения регулационен план на с. Върбица, одобрен със  заповед №127/25.01.1929г., изменен със заповед №16/26.11.1976г. на Окръжен Народен Съвет — Плевен, отразена с лилав цвят и посочена като „улична регулация“ по плана от 1929 г. на комбинирана скица, приложена по гражданското дело  което съставлява основание по чл. 134, ал.2, т.2 за изменение на ПР, тъй като имотните граници на посочените поземлени имоти не съвпадат с регулационните такива и което от своя страна е обосновало издаването на оспорената заповед от кмета на общината в съответствие с разпоредбата на чл. 129, ал.2 от ЗУТ. С оглед заключението на вещото лице, то издадената заповед с определяне на границата напълно съответства на постановеното със съдебното решение на РС Плевен. В тази насока е неоснователно възражението на оспорващите, че следва да се приложи план от 1976 година, тъй като този въпрос е обсъден от съда при разглеждане на гражданското дело. Постановеното и влязло в сила съдебно решение,  по гр. дело № 3534/2014 г по описа на РС Плевен се ползва със силата на присъдено нещо и с това решение практически спорната имотна граница между двата имота е била определена и съответно същата следва да бъде отразена в плана .

Правно основание е и § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, съгласно който след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява, като собствениците на поземлени имоти по ал. 1 могат да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. В случая е налице одобрена дворищна регулация на с. Върбица със заповед № 1118/30.03.1983 година на председател на ОБНС и съгласно този план процесните имоти са с пл. № 185 и № 187, като за имот с № 185 е отреден парцел № XIII-185, а за имот с пл. № 187- парцел XII -187 и двата в кв 21 и част от имот № XIII-185 се придава към  парцел XII -187, но не са налице данни за изкупуване на придаваемата част и регулацията не е приложена, като именно поради неприлагането на  плана от 1983 година следва да се приложи последния действащ план, за което съдът по гр.дело № 3534/2014 година по описа на РС Плевен е установил и решил, че имотната граница между имот  № 185 и № 187 в кв. 21 на с. Върбица минава по регулационната линия между парцел VI-65 и парцел   VIII – 65  по отм. регулационен план на с Върбица, одобрен със заповед № 127/25.01.1929 година, изменен със заповед № 16/26.11.1976 година на Окръжен съвет Плевен

С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на ответника за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК съдът намира, че оспорващите следва да заплатят на Община Плевен разноски в размер на 300 лева – юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд –  Плевен, шести  състав,

 

РЕШИ:

 

Отхвърля жалба на Г.Д.Д.,***, постоянен адрес *** и Д.А.Х.,*** срещу заповед № РД-12-128/20.03.2018 г. на зам. кмета на Община – Плевен, с която се одобрява План за регулация на УПИ ХІІ-187 и ХІІІ-185 в кв. 21 по плана на с. Върбица.

Осъжда Г.Д.Д.,***, постоянен адрес *** и Д.А.Х.,*** да заплатят на Община Плевен разноски в размер на 300 лева.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.

        

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/