РЕШЕНИЕ
№ 282
Плевен, 03.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, шести
състав, в открито съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша
докладваното от съдията Снежина Иванова и. адм. дело
№ 365 по описа за 2019 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди /ЗОДОВ/.
Производството
е образувано по искова молба на Б.Е.Д.,*** чрез адв. Я.Д.,
съдебен адрес: *** срещу ОД на МВР Плевен, гр. Плевен, ул. „******“ № **** с
правно основание чл.1, ал. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ, с
който претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди от отменено с
влязло в сила съдебно решение наказателно постановление № 18-0938-000550/08.02.2018
г на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Плевен, представляващи
платено възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в
производството пред съда по обжалване на НП пред РС-Плевен в размер 200 лева, както и направените в настоящото
производство разноски.
В исковата молба ищецът посочва, че с наказателно постановление № 18-0938-000550/08.02.2018
г на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Плевен,е наложено
наказание глоба , като по същото е подал
жалба и е образувано анд № 2204 /2018 г. по описа на
РС Плевен и е отменено наказателното
постановление. За защита по делото е ангажиран адвокат и е уговорено
възнаграждение в размер на 200 лева. Моли да му бъде присъдено обезщетение в
размер на 200 лева и разноски за настоящото производство в размер на 310 лева.
В съдебно
заседание ищецът – Б.Е.Д.,*** ,не се явява, представлява се от адв. Я. Д. ,който поддържа исковата молба и моли за присъждане
на обезщетение и разноски.
Ответникът –ОД на МВР Плевен, не се представлява.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение за основателност на исковата
претенция и намира, че същата следва да бъде уважена .
Административният
съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна
следното:
С наказателно постановление № 18-0938-000550/08.02.2018
г на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Плевен, е ангажирана
административно-наказателната отговорност на лицето за това, че на 26.01.2018
година около 13.20 часа в гр. Плевен, ул. „*****“ до № ***** с посока на
движение кръгова връзка, бензиностанция ШЕЛ като водач на л.а. „******“ с рег № ****** управлява МПС без да има сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. – нарушение на
чл. 638, ал. 3 от КЗ и е наложено наказание в размер на 400 лева.
Срещу наказателното постановление
е подадена жалба и е образувано нахд № 2204 по описа
за 2018 година на Районен съд Плевен и с решение № 85/07.02.2019 година е отменено
наказателното постановление. Решението не е обжалвано и е влязло в сила. В
производството пред РС Плевен Д. е ангажирал адвокат и съгласно договор за
правна защита и съдействие на л. 12 по нахд № 220482018
г. по описа на РС Плевен е договорено възнаграждение от 200 лева, което е внесено.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи :
Исковата
молба е допустима като подадена от лице с правен интерес и разгледана по
същество е неоснователна.
Фактическият състав на обективната безвиновна
отговорност на Държавата по чл. 4 от
ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1
от същия закон включва следните елементи: 1. незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт,
действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице
кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на
ответника.
Следователно,
първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността
на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие
или бездействие на ответника. Съгласно ТП
№ 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС,
ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, дейността по административно наказване по
естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към
разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при
спазване на състезателно производство в условията на независимост и
самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на
държавното управление по аргумент от чл. 6 от
Закона за административните нарушения и наказания и представлява
санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна
дейност - правотворческа, правоприлагаща
и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя
представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по
административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово
предоставена административно-наказателна компетентност. Наказателното
постановление, като резултат от упражнената дейност по административно
наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се
издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 АПК.
Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с
административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1
ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се
ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране
на иска като такъв по чл. 1, ал. 1
ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният
характер на дейността на органа, негов издател. При това положение и с оглед задължителния
характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал.
2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка
основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1
ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен
незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или
В настоящия случай не се спори и се установява от приложеното нахд 2204/2018 год. на РС Плевен, че е отменено
наказателното постановление. Решението на съда
е влязло в законна сила, т.е. налице е първият елемент от фактическия
състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 8, ал. 3
от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на
обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон,
който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за
осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административно-наказателно
производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият
НПК предвиждат ред, по който направените
разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита
да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт
(НП) бъде отменен като незаконосъобразен. В тази връзка изрично е постановено и
ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно
дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски
в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по
административно-наказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не
подлежат на присъждане в рамките на административно-наказателното производство,
за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен
по исков ред .
Останалите елементи, които
следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на
държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт,
действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието и вредите.
На основание чл. 1, ал.1
и ал. 4 от
ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират
само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоностния резултат, т. е., които са адекватно следствие
от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да
са настъпили по време и място, следващо противоправния
резултат.
В хода на нахд № 2204/2018
по описа на РС Плевен е представен договор за правна защита и съдействие, който
е приложен по делото, като видно от същия е уговорено адвокатско възнаграждение
в размер на 200 лв. , което е изплатено. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в
договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по
силата но нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по
определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в
брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с
която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатско възнаграждение. Доколкото този разход се свързва с намаление на
имуществения патримониум на ищеца, то същият следва
да се разглежда като имуществена вреда за лицето, по отношение на което с
влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било
привлечено към административно-наказателна отговорност и санкционирано с
издаденото наказателно постановление.
Съдът намира, че е
налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт
и настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на
обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издаденото
незаконосъобразно наказателно постановление В случая ищецът не би заплатил
адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако
при осъществяване на своята административно-наказваща дейност длъжностното лице
бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни
наказания.
Предвид
горепосоченото съдът намира, че исковата молба следва да бъде уважена.
С оглед изхода на
делото, искането на пълномощника на ищеца за присъждане на разноски и съгласно чл. 10, ал.3
от ЗОДОВ, съгласно разпоредбата на който, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като
съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска, то на ищеца ще следва да
бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски
в размер общо на 310 - адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 5 по делото
и 10 лева държавна такса.
Предвид горното и
на основание чл. 203 от АПК,
вр. с чл. 1, ал.1 от
ЗОДОВ, Административен съд –Плевен, шести състав
РЕШИ:
Осъжда
Областна дирекция на МВР –Плевен, гр. ******* ул. „******“ № ***** да заплати
на Б.Е.Д., ЕГН **********,*** сумата от 200 (двеста) лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени
по анд №2204 по описа за 2018 година на РС Плевен .
Осъжда Областна дирекция на МВР –Плевен, гр. ***** ул.
„******“ № **** да заплати на Б.Е.Д., ЕГН **********,*** направените в
настоящото съдебно производство
разноски в размер на 310 лева.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба чрез Административен
съд –Плевен пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/