Р Е Ш Е Н И Е

272

гр.Плевен, 28.05.2019 год.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на девети май  две хиляди и деветнадесета  година в състав:                                                                

                                                            Председател: Катя Арабаджиева                                                                             

при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева  административно дело №364  по описа  на Административен съд-Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 197, вр. с чл. 121, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от  Д.С.К. с ЕГН ********** ***, против Решение  по жалба  срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки №62/12.03.2019 год., издадено от Директора на ТД на НАП-Велико Търново, с което е  потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК №С190015-023-0000602/19.02.2019 год., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно. Счита, че изложените мотиви в оспореното постановление за налагане на ПОМ не установяват несъмнено обезпечителна нужда, тъй като не са ангажирани доказателства, установяващи такава. Сочи, че при ПОМ  публичният изпълнител е обвързан от направеното до него искане от органа по приходите по отношение размера на предполагаемото публично вземане. След постъпване на искането публичният изпълнител е длъжен да установи имуществото на лицето, вида на дейността му и след преценка на тези факти да наложи ПОМ върху активи на лицето. Именно преценката на публичния изпълнител за вида на допустимите обезпечителни мерки съставляват основания за издаване на постановлението, както и неговите мотиви. Публичният изпълнител е длъжен да извърши самостоятелна преценка дали без налагането на мерките  ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни събирането на задълженията.. Твърди, че изводът на публичния изпълнител следва да се  основава на анализ на конкретно посочените факти и данни, така че да може да се извърши  преценка дали са изпълнени изискванията на закона-чл.169 от АПК и спазен ли е принципът на съразмерност по чл.6 от АПК. Счита, че в конкретния случай липсват мотиви, които да обосновават извода, че без  налагането на ПОМ ще се затрудни събирането на предполагаемото публично задължение. Твърди, че размерът на предполагаемото публично задължение не може да бъде единствен мотив за налагане на ПОМ, ако изводът за невъзможност или затруднено събиране не се подкрепя и от други  факти и доказателства, зависещи от естеството, характера и продължителността на търговската дейност, общото финансово и имуществено състояние на търговеца, фискалната му история, резултатите от предходни ревизии и проверки и т.н.Липсата на такава информация препятства проверката  за обоснованост на изводите на публичния изпълнител. Твърди, че притежава и недвижим имот, чиято данъчна оценка е 8386,20 лева и върху който има наложена възбрана, поради което с наложените понастоящем обезпечителни мерки-запор върху МПС обезпечението се явява прекомерно. Моли за отмяна на  постановлението за налагане на ПОМ и потвърдилото го решение.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Х.Х.и мл.адв. М.Б. *** с пълномощни на л.50 и 51 от делото, които поддържат жалбата на заявените в нея основания, молят да бъде уважена. Претендират направените по делото разноски за държавна такса и възнаграждение за един адвокат. Представят писмени бележки, в които развиват  подробни съображения за незаконосъобразност на оспорените актове, молят съда да ги отмени.

Ответникът-Директор на ТД на НАП-гр.Велико Търново, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. с надлежно пълномощно на л.69 от делото, оспорва жалбата и моли настоящата инстанция да постанови съдебен акт, с който да я отхвърли като неоснователна и недоказана, а оспорваното решение- като правилно и законосъобразно- да бъде оставено в сила. Излага подробни съображения в съдебно заседание относно неоснователност на жалбата, моли съда да я отхвърли. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът като извърши проверка на оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия №Р-04001518004455-020-001/31.07.2018 год.е възложено извършването на ревизия на жалбоподателя за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 1.01.2014 до 31.12.2017 год., ДОО за самоосигуряващи се за периода от 1.01.2014 год. до 31.12.2017 год., здравно осигуряване за самоосигуряващи се за периода от 1.01.2014 год. до 31.12.2017 год. и универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се за периода  от 1.01.20104 год. до 31.12.2017 год. Със Заповеди за изменение на ЗВР №№Р-04001518004455-020-002/21.09.2018 год. и 04001518004455-020-003/22.11.2018 год е променен част от ревизиращия екип и е удължен срока  на завършване на ревизията. В хода на ревизията  орган по приходите е подал до Дирекция „Събиране“ в ТД на НАП Искане за предварително обезпечаване на задължения №Р-04001518004455-039-001/13.02.2019  год. В искането като мотиви е посочено, че ревизията е възложена с цитираните горе ЗВР; Същата е приключила с РД №Р-04001518004455-092-001/8.02.2019 год., връчен на 11.02.2019 год. на деклариран имейл адрес;  в хода на ревизията са установени задължения по ЗДДФЛ, както следва: за 2014 год.-облагаеми доходи от продажба на недвижимо имущество на основание чл.33 от ЗДДФЛ, в резултат на което е установен дължим данък в размер на 2704,40 лева и лихви в размер на 1039,47 лева; за 2015 год.- на основание чл.122 от ДОПК ревизиращият екип е установил  доход от други източници-чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, в резултат на което е определен дължим данък в размер на 4318,56 лева, внесен данък-1762,26 лева, върху разликата до дължимото2556,30 лева е начислена лихва на основание чл.175 от ДОПК в размер на 720,84 лева; за 2016 год.-на основание чл.122 от ДОПК ревизиращият екип е установил доход от други източници-чл.35, т.6 от ЗДДФЛ и доходи от лихви по заем-чл.35, т.3 от ЗДДФЛ, в резултат на което е определен дължим данък в размер на 4826,32 лева, внесен данък-1843,12 лева  върху разликата до дължимото 2983,20 лева и лихва в размер на  538,68 лева; за 2017 год.-на основание чл.122 от ДОПК ревизиращият екип е установил доход от други източници-чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, в резултат на което е определен дължим данък в размер  на 4572,21 лева, внесен данък 1831,52 лева върху разликата до дължимото в размер на 2740,69 лева и лихва в размер на 218,51 лева. Описано е в искането още притежаваното от ревизираното лице имущество-апартамент в гр.Плевен, на ул *** банкови сметки в ДСК, автомобил Мерцедес. Посочено е , че от лицето са изискани, но не са представени  справки СД 41, 42, 43, 44, 45 и 46, както и че очакваният размер на задълженията , които допълнително ще бъдат установени с ревизионния акт и ще подлежат на внасяне са : данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на главница 10984,59 лева и лихви към 11.02.2019 год.-2517,50 лева. Посочено е, че налагането на ПОМ е необходимо с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които събирането на задълженията ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Издадено е  оспореното в производството Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК №С190015-023-0000602/19.02.2019 год., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново. Като мотиви в постановлението са посочени : депозираното мотивирано искане  във връзка с възложената със съответните заповеди ревизия, при която ще се установят задължения в предполагаем размер 13502,09 лева-главница и лихви, както и обстоятелството, че ще се затрудни  тяхното събиране или същото ще бъде невъзможно, както и с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на субекта. Наложената  обезпечителна мярка е запор върху товарен автомобил марка Мерцедес, модел 315 СDI, рег.№***, рама №*** цвят червен, година на производство 2006 год., мощност 110 kw , гориво дизел, със застрахователна оценка 7000 лева. Постановлението е връчено на К. чрез негов служител, на 23.02.2019 год., видно от известие за доставяне на л.21 от делото. Против Постановлението е подадена жалба с вх.№3339/6.03.2019 год., депозирана по пощата с пощенско клеймо от 5.03.2019 год. (първият присъствен ден след изтичане на срока по чл.197, ал.1 от ДОПК). Въз основа на жалбата е постановено оспореното в настоящото производство Решение  по жалба  срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки №62/12.03.2019 год., издадено от Директора на ТД на НАП-Велико Търново, с което е  потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК №С190015-023-0000602/19.02.2019 год., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново. В решението е прието за служебно известно на решаващия орган, че за обезпечаване на същото бъдещо публично вземане, освен запор върху процесното МПС, е наложена и възбрана върху недвижим имот, като обезпеченията са извършени при спазване на изискванията  на чл.195, ал.6 от ДОПК. Посочено е, че оспореното Постановление съдържа всички реквизити по чл.196, ал.1 от ДОПК, наложената обезпечителна мярка е по отношение на имущество, което е годен обект на принудително изпълнение . Посочено е, че с оглед отправеното искане за налагане на ПОМ от ревизиращия екип, необходимостта от налагането на предварителни обезпечителни мерки е обоснована с възможността  от предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които ще бъде затруднено събирането на задълженията, вписан е вида на задълженията и техния предполагаем размер. Посочено е, че наложеното обезпечение съответства на обезпечителната нужда, която е ограничена до предполагаемия размер на задълженията, в съответствие с чл.195, ал.7 от ДОПК. На това основание решаващият орган е приел за неоснователно възражението за нарушаване принципа на съразмерност. Описано е в оспореното решение, че за преценка на обезпечителната нужда е изследван въпросът за наличните активи на К., като е преценено, че процесната мярка би допринесла за своевременно удовлетворяване на публичното вземане предвид неговия характер и размер, както и би способствала да не бъде осуетен или застрашен интересът на фиска. Прието е, че не се нарушава чл.121, ал.3 от ДОПК, предвид, че с налагането на запора върху МПС същото единствено не може да бъде прехвърлено, но може да се ползва от лицето. Това решение е връчено на  жалбоподателя на 13.03.2019 год., видно от разписката на л.11 от делото, като против същото е постъпила жалба с вх.№4466#1/21.03.2019 год., подадена по пощата с пощенско клеймо от 20.03.2019 год.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от лице, което има правен интерес от оспорването, до компетентния съд по постоянен адрес на жалбоподателя, посочен в оспореното решение,   при спазване на принципа за оспорване на ПНПОМ по административен ред и в определения от чл. 197, ал. 2 от ДОПК преклузивен срок, което я прави процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл. 121, ал. 2 от ДОПК, предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 от кодекса, с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 197, ал. 1 от ДОПК предвижда, че постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната дирекция на НАП по местонахождение на публичния изпълнител, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок, а в случаите на налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121 ДОПК – в 7-дневен срок от получаването на жалбата. Съгласно чл. 197, ал. 2 от ДОПК, решението на органа по ал. 1 може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на териториалната дирекция, чийто директор го е издал. В нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК са определени и условията, при които съдът отменя наложената обезпечителна мярка. При систематичното тълкуване на горепосочените разпоредби се обосновава изводът, че предмет на съдебен контрол в настоящото производство са постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. Следователно, съдът извършва преценка дали при издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за законосъобразност, а именно: наличието на компетентност, изискването за писмена форма, спазване на процесуалните правила при издаването им, съответствието им с приложимите материалноправни разпоредби и съобразяване с целта на закона.

В настоящия случай от представените писмени доказателства се установява, че обжалваното решение е издадено от директора на ТД на НАП – Велико Търново, т. е обжалваното решение е издадено от оправомощен за това орган, в пределите на неговата материална компетентност. Решението е издадено в писмена форма и в рамките на установения в чл. 197, ал. 1 от ДОПК седемдневен срок, който изтича на 13.03.2019 година. Обжалваното пред административния орган Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки също е издадено от компетентен орган-публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция на НАП – Велико Търново, офис Плевен, определена съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК, и съгласно правомощията на този орган, определени в чл. 121, ал.1 и ал.2  и чл.195, ал.8 от ДОПК.

Същото е издадено и в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в ал. 1 задължителни реквизити. Съгласно чл. 121, ал. 1 от ДОПК, налагането на предварителните обезпечителни мерки се извършва от публичния изпълнител въз основа на мотивирано искане от страна на компетентния за това орган по приходите. Видно от данните по преписката, обезпечителното производство е започнало по мотивирано искане от орган по приходите във връзка с извършвана на К. ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-04001518004455-020-003/22.11.2018 год., като в искането за предварително обезпечаване на задължения е посочено, че задълженията, които ще бъдат установени в хода на ревизията ще са в очакван размер на 10984,59 лева - главница и 2517,50 лева - лихва и е направен извод, че без налагане на предварителни обезпечителни мерки, събирането на задълженията на лицето ще бъде значително затруднено. Преценката за затрудненото събиране на задълженията на ревизираното лице е в компетентността на съответния орган по приходите, от който изхожда предложението, и който при извършването й действа в условията на оперативна самостоятелност (чл. 121, ал. 1 от ДОПК). В случая тази необходимост е мотивирана на първо място с предполагаемия размер на задължението. От своя страна тези обстоятелства са мотивирали компетентния орган да приеме, че ще бъде затруднено събирането на публичните вземания поради недостатъчно имущество на ревизираното лице, гарантиращо безпрепятственото им погасяване т. е. налице са визираните в закона фактически основания за налагане на ПОМ. В тази насока мотиви се съдържат в самото искане за налагане на ПОМ и в приложените към него доказателства. В искането  е посочено, че К. притежава  апартамент в гр.Плевен, на ул ***, банкови сметки в ДСК, автомобил Мерцедес, което МПС не е регистрирано на лицето. Следва да се вземе предвид, че налагането на запор върху постъпващи суми в банкови сметки е мярка, която по принцип е свързана със създаване на предпоставки за сериозно възпрепятстване на дейността на лицето и/или спиране на извършваната от ревизираното лице дейност, предвид необходимостта от непрекъснато участие посредством  банковата сметка в гражданския оборот и разплащане към бюджета на различни основания. Налагането на възбрана върху жилищен имот, какъвто е апартаментът, описан в искането, от своя страна съставлява имущество, неподлежащо на принудително изпълнение на основание чл.213, ал.1, т.2 от ДОПК, ако е   единствено жилище на длъжника и е с определена площ съобразно разписаното в тази разпоредба. Следващото описано в искането имущество-лек автомобил Мерцедес, закупен с договор на 23.02.2017 год., приложен на л.32 от делото и съставляващ приложение към искането, според данните в самото искане не е регистриран на името на лицето, а съобразно чл.201, ал.3 от ДОПК, в случаите, когато запорът се налага върху моторно превозно средство, съобщение за наложения запор се изпраща до органите на Министерството на вътрешните работи. При липса на надлежна регистрация в съответната структура на МВР, налагането на такава обезпечителна мярка се явява неизпълнима фактически. Посочено е в искането , че от лицето са изискани, но не са представени  справки СД 41, 42, 43, 44, 45 и 46. Това са справки, които при ревизия се изискват и представят от ревизираните лица и удостоверяват притежаваните от последните недвижими имоти, МПС, налични машини, съоръжения, стоки, оборудване, стопански инвентар, дългосрочни и краткосрочни инвестиции и вземания от трети лица. След като ревизираното лице не е представило изисканите от него справки обр. СД от 41 до 45, ревизиращият орган е извършил проверка/справка и е установил притежаваните от лицето  недвижими и движими вещи. Противно на твърденията в писмените бележки на жалбоподателя, справката за движение по имотната партида на К. е направена още в хода на самото ревизионно производство и е приложена като част от искането за налагане на ПОМ, тя съставлява част от административната преписка и е описана в придружителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда, както е описана и като приложение на самото искане. От справката  от Агенцията по вписванията се установяват притежаваните от К. имоти и движенията по имотната му партида. Приложени са към искането като част от преписката и договорът за покупко-продажба на МПС от 23.02.2017 год. , както и справка за общите задължения на К. към 13.02.2019 год.. Всички тези доказателства-справка от Агенция по вписванията, договор за покупко-продажба и справка за задължения са описани и в самото искане за налагане на ПОМ като приложения към същото. Следователно, при липса на активност от страна на К., който не е представил справки за притежаваното от него имущество и при наличните в преписката данни за притежаваното от него имущество, което може да бъде годен обект на принудително изпълнение, то законосъобразно, обосновано и мотивирано именно с приложенията към искането за налагане на ПОМ, е наложен запор върху притежаваното от К. товарно МПС  Мерцедес. В този смисъл освен изложените в постановлението и потвърждаващото го решение мотиви, мотиви се явяват и посочените в искането за налагане на ПОМ и документите-приложения към същото. Съответно изводите на публичния изпълнител, че без налагане на предварителни обезпечения съществува възможност при разпореждане от страна на ревизираното лице с негово имущество събирането на установените задължения да се затрудни, е основано на фактите и обстоятелствата, посочени от органа по приходите в искането и установено от него след надлежна проверка и надлежно отправено искане до ревизираното лице. Нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство от жалбоподателя не са ангажирани доказателства, посредством които да се установи неговото финансово и имуществено състояние, респективно, че притежава имущество и/или вземания, достатъчни да покрият стойността на очакваните задължения по ревизионен акт. Ето защо, следва да се приеме, че след като от публичния изпълнител е извършена преценка на възможността предполагаемото задължение да се изпълни с разполагаемото имущество на длъжника и е прието, че същото е недостатъчно, са били налице предпоставките за налагане на обезпечителните мерки, защото изпълнението на бъдещите вземания на държавата, които ще бъдат установени при ревизията, може да бъде невъзможно, който извод обосновава нуждата от налагането на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121 от ДОПК.

Обжалваните актове са постановени и в съответствие с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК обезпечителната мярка може да бъде отменена, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК.

По делото липсват доказателства жалбоподателят да е представил обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, поради което не е налице първата от посочените хипотези на закона, която да обуслови незаконосъобразността на наложената обезпечителна мярка и съответно нейната отмяна.

Налице е и предвиденото в специалната разпоредба на чл. 121, ал. 1 от ДОПК изпълнително основание – наличието на предполагаем размер на бъдещи публични задължения, които ще бъдат установени в ревизията, които подлежат по силата на специалната регламентация на предварително обезпечение, което се извършва с цел  предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на публичните задълженията ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

Спазени са и изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК.  Отправеното от компетентния орган по приходите мотивирано искане за налагане на предварителни обезпечителни мерки, обвързва компетентния орган по чл. 121, ал. 1 от ДОПК с произнасяне по него, но само в рамките на зададените му с искането параметри, както по отношение на субекта, така и относно размера на очакваните публични задължения. В тези рамки и с оглед на данните по преписката, публичният изпълнител е длъжен да прецени дали е налице необходимост от налагане на предварително обезпечение, като при произнасянето си този орган не може да излиза извън обхвата на направеното искане и да налага обезпечение за по-голям размер от очакваните публични задължения. В рамките на дължимата преценка и съобразявайки обстоятелствата по преписката, публичният изпълнител е наложил процесната обезпечителна мярка, съответстваща на обезпечителната нужда и ограничена по размер до предполагаемия размер на задълженията съобразно принципа за съразмерност, според който наложеното обезпечение трябва да съответства на размера на публичното задължение, който следва и от императивната разпоредба на чл. 195, ал. 7 от ДОПК, приложима и в производството по налагане на предварителни обезпечителни мерки по силата на препращащата норма на чл. 121, ал. 1, предл. първо от ДОПК. В случая публичният изпълнител е предприел мерки за предварително обезпечаване на публичните задължения на К., установени в хипотезата на чл. 198, ал.1, т.2, предл.първо от ДОПК, чрез наложен запор върху моторно превозно средство, която се оспорва в настоящото производство, както и за обезпечаване на същите очаквани публични задължения, в хипотезата на чл.198, ал.1, т.1-с налагане на възбрана върху недвижим имот, която мярка обаче не е предмет на оспорване в настоящото производство. В случая  евентуалното установяване на задължения е в очакван размер общо на 13502,09 лева (тринадесет хиляди петстотин и два лева и девет стотинки главница и лихви) и съответства напълно на размера на обезпечението, както следва : наложеният запор в настоящото производство е на МПС със застрахователна стойност 7000 (седем хиляди) лева + наложена възбрана върху недвижим имот с данъчна оценка 8386,20 (осем хиляди триста осемдесет и шест лева и двадесет стотинки) или обезпечение общо в размер на 15386,20 (петнадесет хиляди триста осемдесет и шест лева и двадесет стотинки). Налага се извод, че всеки един размер на обезпечението поотделно по двете постановления (запор върху МПС и възбрана върху недвижими имот) самостоятелно не е годен да обезпечи в  пълен размер очакваното бъдещо публично задължение, като се има предвид и факта, че  всеки ден размерът на задължението расте, като се увеличава с размера на дължимите лихви за периода. Ето защо размерът на наложените общо обезпечителни мерки-запор на МПС и възбрана недвижим имот,  напълно съответства на конкретната обезпечителна нужда. Налага се извод, че в  рамките на дължимата преценка и съобразявайки обстоятелствата по преписката публичният изпълнител е наложил процесната обезпечителна мярка, съответстваща на обезпечителната нужда и ограничена по размер до предполагаемия размер на задълженията съобразно принципа за съразмерност, според който наложеното обезпечение трябва да съответства на размера на публичното задължение, който следва и от императивната разпоредба на чл. 195, ал. 7 от ДОПК, приложима и в производството по налагане на предварителни обезпечителни мерки по силата на препращащата норма на чл. 121, ал. 1, предл. първо от ДОПК. В случая не е налице прекомерно обременяване на длъжника, поради което, противно на оплакванията в писмените бележки, не е нарушен принципът на съразмерност. 

Неоснователно е и не съответства на приложимите норми на ДОПК оплакването, че запорираното МПС следва да се оцени по неговата пазарна стойност.  В този смисъл цитираните в писмените бележки разпоредби на чл.235, ал.1 и чл.241, ал.1 от ДОПК се намира в глава двадесет и пета на ДОПК, регламентираща производството по принудително изпълнение, а настоящото производство е регламенвтирано  в глава двадесет и четвърта,в която е уредено обезпечителното производство. Обезпечителното и изпълнителното производство са две различни производство. В производството по налагане на обезпечителни мерки, в т.ч. и предварителни такива, на основание чл.121, ал.2 от ДОПК, се прилага разпоредбата на чл.195 и съгласно ал.6 на същата разпоредба, обезпеченията се извършват  по съответната стойност, по посочената в разпоредбата поредност –балансова стойност на активите, а ако няма такава-по данъчна оценка, по застрахователна стойност, по придобивна стойност на вещи-собственост на физически лица.  В случая се касае за запор на МПС, собственост на физическо лице, по която причина то няма балансова стойност и данъчна оценка, и затова напълно законосъобразно, следвайки поредността в чл.195, ал.6 от ДОПК и при обективна липса на балансова стойност и данъчна оценка, обезпечението е извършено върху застрахователната стойност на МПС.

Спазена е и целта на закона, като жалбоподателят не е поставен в невъзможност да посреща житейските си нужди. С налагането на запор върху движими вещи, в случая МПС, длъжникът не се лишава от собствеността върху него, само с правото да се разпорежда със същото, защото то служи като обезпечение на бъдещото вземане на държавата, но може да го управлява , ползва, да работи с него, да реализира доходи посредством него и т.н. Следователно от доказателствата по делото се налага извода, че са спазени законовите изисквания и наложените обезпечения целят гарантиране на държавата като кредитор с публични вземания.

Съдът намира, че обжалваното решение и потвърдените с него постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки са издадени при правилно прилагане на закона и не страдат от твърдените от жалбоподателя пороци. Жалбата против тях следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото на основание чл. 161, ал.1, изр.2 и изр.3 вр. чл. 144, ал.2 ДОПК във връзка с чл.8, ал.1, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на Териториална дирекция на НАП – Велико Търново следва да се заплатят разноски за юрисконсултско възнаграждение в поискания размер на 500 лева.

Воден от горното и на основание чл. 197 от ДОПК,  Административният съд-Плевен, пети състав

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на   Д.С.К. с ЕГН ********** ***, против Решение  по жалба  срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки №62/12.03.2019 год., издадено от Директора на ТД на НАП-Велико Търново, с което е  потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК №С190015-023-0000602/19.02.2019 год., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново.

ОСЪЖДА  Д.С.К. с ЕГН ********** ***  да заплати на Териториална дирекция на НАП-Велико Търново разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 (петстотин ) лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Преписи от решението да се изпратят  на страните.

 

 

СЪДИЯ: