Р E Ш Е Н И Е
№ 283
гр.Плевен, 03.06.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател:
Елка Братоева
Членове:
Цветелина Кънева
Снежина
Иванова
При секретаря Милена Кръстева и с участието на
прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 360 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 112 от 19.02.2019 г., постановено по НАХД
№ 3035 по описа за 2018г., Районен съд – Плевен е потвърдил Електронен
фиш серия К № 1692169 от 30.07.2017 г. на ОД на МВР – Плевен за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на
основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на В.И.Я. от гр.
София е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв., за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Срещу решението е подадена касационна жалба от В.И.Я.
от гр. София, чрез адвокат С.С. от САК, в която се счита, че съдебният акт е
постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че районният съд не е отговорил на
единственото възражение на жалбоподателя, че е било нарушено правото му по чл.
189, ал. 5 от ЗДвП. Посочва се, че видно от доказателствата по делото, ЕФ не е
редовно връчен, като същото становище е възприел и районният съд, поради което
жалбата срещу ЕФ е приета за допустима. Сочи се, че в този смисъл възражението
на жалбоподателя е, че не е могъл да се възползва от правото си по чл. 189, ал.
5 от ЗДвП (да посочи кой е управлявал автомобила към момента на нарушението) и
по чл. 189, ал. 9 от ЗДвП (да заплати глобата с намаление), тъй като
административнонаказващият орган е приел абсолютно незаконосъобразно, че ЕФ е
връчен редовно и в тази връзка жалбоподателят не е разбрал, че е започнал да
тече 14-дневния срок от връчването, за да се възползва от правото си по чл.
189, ал. 5 и ал. 9 от ЗДвП. Посочва се, че автомобилът е фирмен и се шофира от
доста служители на фирмата, но жалбоподателят е бил лишен от правото си да
посочи кой точно е управлявал автомобила, тъй като в момента, в който той е
разбрал за обжалвания ЕФ, същият вече е бил приет за връчен. Посочва се още, че
лишаването на наказаното лице от правото му по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е
изключително съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за
отмяна на ЕФ. В заключение се моли за отмяна на оспореното решение и ЕФ.
От ответника не е депозиран писмен отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът В.И.Я., редовно
призован, не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР - Плевен, редовно
призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С Електронен фиш серия К № 1692169 от 30.07.2017 г. за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система, издаден от ОД на МВР-Плевен, на В.И.Я. от гр. София е наложено
административно наказание на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.5
от ЗДвП - глоба в размер на 400 лв., за това, че на 30.07.2017г. в 13:34часа, на
път Е-83, км.89.2, Околовръстен път Плевен – с МПС „Алфа Ромео 156“ с рег. № ****** е извършено нарушение за скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство № 00209D32F66C, а именно: при
разрешена скорост 90км/ч., установена скорост 135 км/ч., превишаване на
разрешената скорост с 45 км/ч., с което е нарушил разпоредбите на чл.21, ал.1
от ЗДвП.
На първо място районният съд е приел, че жалбата срещу
ЕФ е допустима доколкото не е спазена процедурата по чл.58 ал.2 от ЗАНН. На
следващо място, за да потвърди обжалвания ЕФ районният съд е приел, че от всички доказателства по делото се установява, че Я. е
извършил вмененото му нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, както и че скоростта
на движение на МПС е установена с годно средство за измерване-стационарна
камера, обозначено по предвидения в закона ред чрез поставяне на съответните
пътни знаци. Посочил е още, че ЕФ
съдържа всички изискващи се от закона реквизити, включително описание на
мястото на извършване на нарушението по разбираем и достъпен начин. Счел е, че
размерът на наложената глоба е законосъобразно определен.
Касационната инстанция намира, че решението е
правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при
тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно издаден
електронен фиш, с който е реализирана отговорността на Я., в качеството му на
собственик на МПС. Фактическите констатации и правните изводи формирани от
районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и
тяхното преповтаряне.
Единственото възражение в касационната жалба е, че на Я.
е било нарушено правото по чл.189 ал.5 от ЗДвП, на което районният съд не е дал
отговор. Същото е неоснователно, тъй като районният съд е дал отговор, като е
приел, че в срока по чл.189 ал.5 от ЗДвП Я., който е собственик на МПС, не е
представил писмена декларация с данни за лицето, което да е извършило
нарушение, поради което ЕФ правилно е издаден на него. За пълнота следва да се
отбележи, че въпреки нормата на чл.189 ал.5 от ЗДвП, няма пречка с жалбата
пред районния съд да се сочат и събират доказателства за спорните
обстоятелства, вкл. и за действително извършилото нарушението лице, чрез
представяне на декларация и копие от свидетелство му за управление на МПС. Това
е така, тъй като този съд е по съществото на спора – чл.
63, ал. 1 от ЗАНН. Такива доказателства, обаче, не са представени, а са
налице недоказани твърдения, поради което решението като правилно следва да
бъде оставено в сила. Допуснатата техническа грешка в диспозитива на съдебния
акт чрез посочване на т.2 вместо т.5 на чл.182 ал.2 не оказва влияние на
правилността на решението.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от
ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 112 от 19.02.2019 г.,
постановено по НАХД № 3035 по описа за 2018г. на Районен съд –
Плевен, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 1692169 от 30.07.2017 г.
на ОД на МВР – Плевен за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с
чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП на В.И.Я. от гр. София е наложено административно
наказание глоба в размер на 400 лв., за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/