Р E Ш Е Н И Е

№ 351

гр. Плевен, 24.06.2019 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр. Плевен, първи касационен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни  две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                  Председател: Николай Господинов

                                                         Членове: Елка Братоева

                                                                                 Катя Арабаджиева

при секретаря Милена К.а и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 358 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл. 63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

С Решение № 128 от 26.02.2019 г., постановено по анд № 2908/2018 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 18-0938-004860 от 17.09.2018 г. на Началника на сектор „ПП“ към ОД на МВР – Плевен, с което на П.П.В. ***, с ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 100.00 лева и са му отнети  8/осем/контролни точки за нарушение на чл. 119, ал. 2 от ЗДвП, за това, че на 5.09.2018г., в 12:23 часа, в гр. Плевен, ж.к. „Сторгозия“, ул. „Владимир Бурмов” срещу № 28, като водач на лек автомобил „Шкода Фабия“ с ***, лична собственост, извършва следното:  Движейки се по ул. „В. Бурмов“ срещу номер 28, като заобикаля спрял автомобил пред пешеходна пътека, за да пропусне пресичащ пешеходец на пешеходна пътека от дясно на ляво от посоката му на движение, не пропуска въпросния пешеходец, като му отнема предимството.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от П.П.в. чрез адв. Л.П. ***, в която сочи, че съставът на РС – Плевен е мотивирал решението си,  като не е разгледал основните възражения за незаконосъобразност на НП и по-конкретно не са  анализирани доказателствата, които са събрани  в хода на съдебното следствие. На това основание счита постановения съдебен акт за неправилен, постановен при съществено нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон и необоснован. Твърди, че в хода на проведеното съдебно заседание по делото на 11.01.2019 г. безспорно е установено, че актосъставителят не е изпълнил основно свое задължение, произтичащо от разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, като не е вписал свидетелите, които са присъствали при установяване на нарушението и при съставянето на АУАН. Позовава се на задължителните указания на Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС ,  в т. 10 на което е отразено, че при наличие на очевидци при констатиране на нарушение следва те да бъдат посочени в акта като свидетели, за да се осигури разкриване на обективната истина. Сочи още, че съставът на РС – Плевен е кредитирал показанията на служителите на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, въпреки че същите са в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърденията на същите, че В. не е имал възражения при съставянето на АУАН, твърди, че не отговаря на действителната фактическа обстановка. В АУАН е посочено, че нарушителят има възражения. Такива са депозирани от него и след съставянето на АУАН в ОД МВР – Плевен с вх. № 316 000-29963/05.09.2018 г. и са свързани именно с това дали е имало пешеходец на пешеходната пътека. Твърди още, че наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, съгласно която разпоредба е длъжен преди да се произнесе по преписката, да провери АУАН с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и да прецени възраженията, направени по същия. Подаденото писмено възражение срещу акта е в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, по което няма никакво произнасяне. Дори и да не приеме за основателно възражението, административнонаказващият орган е длъжен да се произнесе по него, което същият не е сторил. Твърди, че въззивният съд също не е изложил мотиви относно тези наведени оплаквания за непроизнасяне на АНО по възражението срещу АУАН. Счита, че е налице и недопустимо нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съгласно които , както в АУАН, така и в последвалото го НП следва да бъде направено точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Законовата норма според касатора изисква пълно съвпадение в словесното описание на нарушението, посочено както в АУАН, така и това, отразено в НП. В процесния случай законовите изисквания според касатора  не са спазени.Твърди още, че в  НП административнонаказващият орган по своя инициатива и без законово основание е изменил и допълнил словесното описание на твърдяното за извършено и установено нарушение съгласно АУАН. Добавено е „не се движи със скорост, позволяваща у да спре, за да пропусне преминаващите пешеходци по пешеходна пътека“. Създадено е според касатора съществено и неотстранимо противоречие между обстоятелствата, въз основа, на които е ангажирана административнонаказателна отговорност на нарушителя при съставяне на АУАН и обстоятелствата, въз основа на които му е наложено административно наказание. В АУАН се твърди, че не пропуска пешеходец, като му отнема предимство, докато в НП е посочено, че скоростта не му позволява да спре и да пропусне пешеходци. На следващо място твърди, че мястото на извършване на нарушението е задължителен реквизит от съдържанието, както на АУАН, така и на НП, предвид императивните разпоредби на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съставът на РС – плевен изцяло е кредитирал с доверие показанията на служителите на МВР предвид изпълняваната от тях полицейска функция и които в съдебно заседание категорично са заявили, че мястото на нарушението е след кръстовище на пешеходна пътека на ул. „Владимир Бурмов“ № 28. Навежда доводи, че от изисканата и приложена към делото Схема на местоположението на пешеходните пътеки на ул. „Лозенка“ и ул. „Вл. Бурмов“ с изх. № ТСУ -11.07.6/29.01.2019 г. от Кмета на Община – плевен е видно, че такава пешеходна пътека, посочена в АУАН и НП липсва. Прави извод, че описанието на нарушението, респ. мястото на извършване на същото не съответства на събраните по делото писмени доказателства. Сочи, че на схемата е изобразено Т-образно кръстовище с две пешеходни пътеки. Нито в АУАН, нито в НП има описание на посоката на движение на нарушителя и коя от двете пешеходни пътеки е преминал. В АУАН и обжалваното НП, не са налице данни за наличие на кръстовище на процесния пътен участък. Сочи, че неясното, неточно и противоречиво описание на мястото на нарушението по същество води до липса на този законов реквизит, което съгласно константната съдебна практика представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП. Допуснати са според касатора съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото на нарушителя да научи на коя улица, кръстовище или на коя пешеходна пътека е констатирано вмененото за извършено нарушение, тъй като посочената в АУАН и НП пешеходна пътека не съществува, съгласно приетото по делото писмено доказателство,  а именно схема с изх. № ТСУ-11-07-6/29.01.2019 г. от Кмета на Община – Плевен. В заключение моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него НП.

В съдебно заседание касаторът  се представлява от адв.П. с надлежно пълномощно на л.5 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли за отмяна на оспореното решение и НП.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Плевен, в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по жалбата.

Окръжна прокуратура – Плевен е депозирала подробно писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание се представлява от прокурора Радев, който поддържа писменото становище за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че АУАН серия „Д“ №957334 е съставен на 5.09.2018г. от мл. автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“-Плевен срещу В. за това, че последният на 5.09.2018г., в 12:23 часа, в гр. Плевен, , жк „Сторгозия“, ул „Владимир Бурмов“ срещу №28, като водач на лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег***, лична собственост, извършва следното: Движейки се по ул „Владимир Бурмов“ срещу №28, като заобикаля спрял автомобил пред пешеходна пътека, за да пропусне пресичащ пешеходец на пешеходна пътека от дясно на ляво от посоката му на движение, не пропуска въпросния пешеходец, като му отнема предимството. Водачът е сам в автомобила – нарушение на чл.119, ал.2 от ЗДвП.

От показанията на актосъставителя П. съдът установил, че на посочената  в акта дата  е бил дневна смяна с колегата си К. Посочва, че забелязали лек автомобил, който заобиколил   спрял пред пешеходна пътека  друг лек автомобил, за да пропусне пешеходец. Твърди, че    В.   минал през пешеходната пътека,   без да спре и да пропусне преминаващият пешеходец.  Спрели го за проверка    и за констатираното нарушение по ЗДвП му съставили АУАН. Показанията на свидетеля П.съдът приел, че се потвърждават и от показанията на другия разпитан свидетел К., който заявил, че  на посочената в акта дата с колегата си П.изпълнявали служебните си задължения на ул. „Владимир Бурмов”. Възприели, че управляваният от жалбоподателя  л.а. „Шкода”    заобиколил от лявата страна спрял пред пешеходна пътека лек автомобил. Посочил, че  с  действията си В. отнел предимство на стъпилия и пресичащ правилно на пешеходна пътека пешеходец. Заявил, че е свидетел-очевидец на извършеното нарушение, за което колегата му П.съставил АУАН на В., който е  бил сам в автомобила и към момента нямал възражения по акта. Съдът кредитирал  в цялост показанията на двамата свидетели-очевидци на нарушението, възприели са движението на автомобила, управляван от жалбоподателя, и събитията до и след спирането му за проверка. Приел техните показания за  обективни и безпристрастни, конкретни, ясни и последователни, изясняващи в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях поведение на В.. Изложил съображения за обективност на техните показания и поради факта, че изпълняваната от  тях  полицейска функция също не дава основание те да се считат предубедени или заинтересовани от изхода на  процеса, щом като няма доказателства в тази насока.

Съдът изслушал и обясненията на В., който съобщил, че на процесната дата управлявал лек автомобил „Шкода Фабия” по ул. „Тумба“ в гр. Плевен. Непосредствено  пред него   се движел лек  автомобил, който подал десен пътепоказател и спрял, а   той го заобиколил. Преминал през  пешеходна пътека, на която нямало пешеходец. Бил спрян за проверка от  патрулен автомобил на СПП към ОД на МВР гр. Плевен. Полицаите му съставили АУАН за това, че не е осигурил предимство на пешеходец. Подал писмено възражение в СПП към ОД на МВР-Плевен. След това се върнал на мястото  на проверката и  установил, че на вписания в акта адрес за мястото на извършване на нарушението, изобщо няма пешеходна пътека.  Съдът не дал вяра на обясненията на В., в частта им, в която твърди, че когато е преминал през пешеходната пътека,  на нея не е имало пешеходец, тъй като се опровергавали от показанията на свидетелите П.и К., и двамата- очевидци на нарушението.

Въз основа на писмените и кредитираните гласни доказателства , съдът направил извод, че са събрани достатъчно доказателства, от които по несъмнен начин да се направи извод, че нарушението е извършено. Счел за безспорно, че В. с поведението си е осъществил състава на нарушението по чл.119, ал.2 от ЗДвП.

Съдът изложил мотиви, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта,  и в НП пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които са били извършени, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.119, ал.2 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на съставите на административните нарушения. Въззивният съд приел за неоснователно  възражението на защитника на жалбоподателя, че в АУАН  не са вписани свидетелите очевидци на нарушението. 

Така  постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено на основание чл.348, ал.1 вр. ал.3, т.2, пр.1 от НПК.

С оспореното Решение, ПРС е потвърдил атакуваното  Наказателно постановление , като е приел за установена описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка, като приел , че същата се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Единственият анализ, който въззивният съд е направил, е на показанията на разпитаните свидетели и на обясненията на наказаното лице, които е обсъдил поотделно и в съвкупност, изложил е мотиви защо кредитира едни от тях, а други-не и на основание този анализ е направил изводите си по съществото на извършеното нарушение, като е приел, че същото е съставомерно и доказано. Съдът обаче само общо и бланкетно е посочил, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити.  Не е направен изобщо анализ и не е обсъдено нито едно конкретно възражение на касатора , релевирани в жалбата против НП и поддържани в съдебно заседание във връзка допуснати нарушения в административнонаказатената процедура. Пред РС са били релевирани редица възражения, свързани с: факта, че актосъставителят не вписал като свидетел-очевидец водачът на спрелия автомобил, който е следвало да бъде заобиколен от В., по повод на което е констатирано конкретното нарушение; с обстоятелството, че В. е подал възражение до АНО против съставения АУАН, което последният изобщо не е обсъдил; с твърденията за допълване на словесното описание  на нарушението в НП, а именно-добавка, че водачът не се движи със скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващия пешеходец по пешеходната пътека, каквато констатация във връзка с несъобразената скорост в АУАН липсва; основното поддържано оплакване, за което са събирани и писмени доказателства-писмо от община Плевен, че не е описано точно мястото на нарушението, наличието на Т-образно кръстовище, две пешеходни пътеки, неточно посочване на адреса на мястото на нарушението и т.н. Липсва какъвто и да е анализ на тези релевирани  оплаквания. Вместо това, РС-Плевен се е задоволил само бланкетно да посочи, че липсват нарушение във връзка с реквизитите и процедурата по съставяне на АУАН и НП. Съдът не е  направил анализ и не е изложил мотиви защо приема за недоказани оплакванията в жалбата и в съдебно заседание. По делото липсват каквито и да било конкретни, относими към оплакванията в жалбата  и в съдебното заседание правни изводи. В този смисъл основателни са оплакванията в касационната жалба, че съдебното решение е постановено при липса на анализ на доказателствата и в този смисъл-липса на мотиви по основните направени от касатора оплаквания. Изводите на съда не са конкретни, а бланкетни и приложими към всяко едно потвърдително решение на съда , независимо  от осъщественото нарушение. В хода на производството по обжалване на издаденото НП, районният съд не е проявил необходимата процесуална активност за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.

Всяко съдебно решение представлява комплекс от две безусловно необходими и взаимообвързани части-мотиви и диспозитив. Мотивите са писмени съображения на съда, обхващащи преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които съдът е стигнал до своето решение. Мотивите са отправна точка за преценка на законосъобразността  и правилността на констатациите и изводите на съда. За това, макар и кратки, те следва да бъдат точни и ясни и да дават конкретен отговор на всички повдигнати в производството спорни въпроси. Общите, декларативни и бланкетни фрази и формулировки са всъщност привидни мотиви и опорочават съдебното решение. Последните  не могат да заместят комплексната преценка на доказателствата и доводите на страните и представляват всъщност липса на мотиви. В константната съдебна практика се приема, че липсата на мотиви винаги съставлява  съществено нарушение на процесуалните правила и се явява безспорно основание за отмяна на опорочения съдебен акт.

От друга страна касационното производство не решава материалноправния спор, а спора за законосъобразността на първоинстанционното решение. Този съд не прави собствени изводи относно релевантните за спора факти, а преценява съответствието на решението с материалния закон, въз основа на фактите, установени от първата инстанция. В този смисъл касационният съд е съд по правото, а не по фактите. Дейността му при преценката, нарушен ли е материалния закон, се свежда единствено до проверка, дали установените факти са подведени правилно под хипотезата на правната норма и дали правилно са приложени предвидените в нея правни последици. При липса на обосновани мотиви по направените в производството пред РС възражения, касационната инстанция е препятствана да извърши проверка за правилността на касираното решение.

При това положение решението е постановено при касационните основания на чл. 348, ал. 3, т.  2 от НПК, приложим на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, а именно съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви.

Ето защо оспореното  решение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който следва да  направи анализ на събраните  доказателства и даде обоснован и мотивиран отговор на въпроса за законосъобразността на издаденото НП и съставомерността и авторството на вмененото на В.  нарушение, като направи конкретен анализ на всички повдигнати във въззивното  производство оплаквания и възражения, поставени в жалбата против НП и в хода на производството пред съда и даде обоснован отговор дали ги приема за основателни или не и на какво основание.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 128 от 26.02.2019 г., постановено по нахд № 2908/2018 г. на  Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с мотивите в настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                

                                                                                       2.