Р Е Ш Е Н И Е

№ 368

гр. Плевен, 01.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ЙОРДАНКА АНТОНОВА

При Секретар: МИЛЕНА КРЪСТЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 357/2019г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ – гр. София представлявана от изпълнителния директор проф. д-р З.П., чрез старши юрисконсулт Т.срещу Решение № 60/04.02.2019г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2389/2018г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил Наказателно постановление № НП-27-462/06.07.2018г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ гр. София, с което на основание чл. 116, ал. 1 от Закона за лечебните заведения на доц. д-р В.М.К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 71 т.2 от Закона за лечебните заведения, затова че в периода 23.09.2017г. до 28.09.2017г. в качеството си на началник Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – гр. Плевен е допуснал многократното отсъствие на пациента С.А.от клиниката, без да е проконтролирал дехоспитализацията при напускане на лечебното заведение от пациента, (пациента се водил само документално като хоспитализиран, без фактически да е бил в клиниката.)

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Счита, че решението е неправилно, погрешно обосновано и незаконосъобразно, без първоинстанционния съд да е вникнал в съдържанието на нарушените правни норми и в смисъла на санкционната норма, съдържаща се в НП. Посочва, че от събраните по делото доказателства и разпита на свидетелите по категоричен начин се установява, че от 23.09.2017г. до 28.09.2018г. пациентът се е водил документално хоспитализиран в клиниката по ортопедия и травматология, без физически да е бил там. Отговорността на Началник клиниката произтича, както от разпоредбата на чл.71 т.2 ЗЛЗ, така и от вписаните в длъжностната характеристика задължения – да планира, организира, контролира и отговаря за цялостната медицинска дейност в клиниката. В случая не е изпълнил задължението си да упражни контрол върху дейността по хоспитализация и дехоспитализация на пациента. Моли да бъде отменено решението, а по същество – да бъде потвърдено НП.

Ответникът по касация – В.М.К. не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ – гр. София e неоснователна. Счита, че районният съд е постановил едно законосъобразно решение. Обосновал е в мотивите си защо приема, че наказателното постановление следва да бъде отменено и е посочил изрично в мотивите си, че е ограничено правото на защита предвид общия характер на нормата и предвид това, че началникът на клиниката не е участвал пряко в провежданото лечение на пациента. Предлага да се остави в сила съдебното решение.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо, но неправилно.

Съдът правилно е установил фактите по делото, изяснил е всестранно обективната истина по случая, за което е събрал и по своя инициатива допълнителни доказателства, в това число и гласни като е разпитал пациента, неговата приятелка, която го придружавала и лекуващите лекари, изслушани са обясненията на началник-клиниката - доц. д-р К., дадени непосредствено пред съда, приобщена е и подадената жалба от пациента. Налична е и пълната медицинска документация за пациента. Въз основа на целия приобщен доказателствен материал съдът е достигнал до правилни фактически изводи, че през периода 23.09.2017г. до 28.09.2017г. пациентът се е водил документално хоспитализиран в клиниката по ортопедия и травматология, без физически да е бил там, както е посочено в НП.

Регистриран е по документи и хоспитализиран по спешност на 23.09.2017г. , извършени са необходимите изследвания и консултации при постъпването, а на 28.09.2017г. е опериран и изписан на същата дата.

Но в промеждутъка от периода фактически не е бил настанен за лечение в отделението и е пътувал от гр. Угърчин до гр. Плевен и посещавал многократно клиниката, за да му бъде извършена необходимата оперативна интервенция на ръката. Но тъй като му било предлагано лечение, за което трябвало да заплати предварително необходимите имплатни или игли на стойност 1200 лв. , съответно 600 лв., в зависимост от избрания оперативен подход, за които заявил че няма средства да заплати. Впоследствие бил опериран по клинична пътека 222, като при изписването заплатил сума за болничен престой. Това се потвърждава от свидетелските показания и от подадения писмен сигнал, провокирал проверката, подкрепя се и от изготвената медицинска документация. Не са назначавани и извършвани никакви изследвания, лечение или наблюдение на пациента, такива медицински документи няма. Единственото отбелязване за състоянието на пациента е в рапортните книги - „без оплаквания“, както и в температурния лист за измерване на температурата.

А в ИЗ и в издадения болничен лист е отразено, че е лекуван в клиниката за този период и е отчетен болничен престой по клинична пътека за целия период от 23.09.2017г. до 28.09.2017г., подписан от лекуващия лекар и от началник отделението – доц. д-р К.. Изготвената епикриза също е подписана от лекуващия лекар и от началник клиника.

Видно от приложените графици за дежурства за този период доц. К. е бил втора смяна.

При тези факти правилно е била ангажирана отговорността на доц. д-р К., затова че в качеството си на началник клиника не е упражнил контрол върху медицинската дейност, извършвана в клиниката по отношение лечението на пациента и конкретно относно неговата хоспитализация и дехоспитализация, за което е подписал и съответните документи – ИЗ и отчет по КП 222, в които е отразен болничен престой за целия период 23.09.2017г. – 28.09.2017г., без пациента фактически да е настанен и да е пролежал в отделението и без да са извършвани диагностично-лечебни процедури в промеждутъка между тези дати, с което не е изпълнил задълженията си произтичащи от посочената норма на чл. 71 т.2 от Закона за лечебните заведения да контролира и отговаря за цялостната медицинска дейност в структурата, която ръководи. Отговорността е лична и затова правилно е санкциониран на осн. чл. 116 ал.1 ЗЛЗ за извършване на болнична медицинска помощ в нарушение на ЗЛЗ. В случая конкретното задължение за упражняване на контрол върху диагностично-лечебната дейност за ръководителите на клиники произтича пряко от разпоредбата на чл. 71 т.2 ЗЛЗ, която е посочена. Това задължение кореспондира и с конкретното посоченото в НП – т.2.2. „пряко участие в диагностично-лечебния процес на новопостъпил пациент, извършване на регулярни визитации и консилиуми“ и по-точно с т. 7.6. – „оказва постоянен контрол по воденето на медицинската документация“. Налице е неизпълнение именно на сочената законова разпоредба. Визираното нарушение е описано с всички съставомерни признаци, правилно е квалифицирано и доказано по безспорен начин,.

В случая не се касае за отговорност по чл. 116 ал.1 ЗЛЗ, свързана с нарушение на нормативните актове по прилагането на закона, както неправилно е приел първоинстанционният съд, за да е необходимо посочване на конкретни техни разпоредби. Изложените от съда съображения за отмяна на НП като незаконосъобразно са неотносими към конкретния случай, вероятно касаят друг казус.

Наложеното наказание от 1500 лв. е малко над предвидения минимум и е обосновано от наказващия орган с вида и характера на допуснатото нарушение. Вида, тежестта и характера на конкретното нарушение обуславят налагането на наказание над установения от закона минимум, независимо че е извършено за първи път, съобразено е и с имотното състояние на нарушителя. Предвид това наказанието е определено в справедлив размер при съобразяване на критериите по чл. 27 от ЗАНН.

По тези съображения решението на Районен съд – Плевен е неправилно и следва да се отмени, а по същество – да се потвърди НП като законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 и чл. 222 ал.1 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 60/04.02.2019г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2389/2018г. по описа на съда и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП-27-462/06.07.2018г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ гр. София, с което на основание чл. 116, ал. 1 от Закона за лечебните заведения на доц. д-р В.М.К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 71 т.2 от Закона за лечебните заведения.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.