РЕШЕНИЕ
288

град Плевен, 03.06.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕЛКА БРАТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Милена Кръстева   и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 355/2019 г.

 

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от С.М.Т. – Д. чрез адв. С.Г. ***, срещу решение № 127 от 26.02.2019 г. по а.н.д. № 150 по описа за 2019 г. на Районен съд гр. Плевен  с доводи, че първоинстанционното решение е неправилно. Счита, че вмененото  нарушение не е доказано по никакъв начин, нито от субективна, нито обективна страна. Твърди, че не се е доказало безспорно, че именно жалбоподателката е извършител на деянието „вдигане на шум, изразяващ се в слушането на силна музика, с което е нарушила нощната тишина и спокойствието на околно живущите, а напротив, от показанията на разпитания свидетел – П. Д. се е установило, че именно той е усилвал периодично музиката, а не съпругата му. Навежда доводи, че тежестта на доказване на извършеното нарушение на съответния издаден административен акт е на административно-наказващия орган, както и че не е доказано най-вече от субективна страна. Посочва, че това, което безспорно се  е установи по делото е, че жалбоподателката е отказала да представи личната си карти при поискване на полицейските органи. Изразява се становище, че това нарушение, не е предмет на настоящото производство. Твърди, че в съдебно заседание е представен на съда другия АУАН,  съставен на жалбоподателката за нарушение на същата дата за това, че не е изпълнила полицейско разпореждане за представяне на лична карта, но по него все още няма връчено наказателно постановление. Счита, че този факт не е предмет на доказване в настоящото производство. Излага доводи, че първоинстанционният съд не се е съобразил и с останалите наведени от жалбоподателката доводи, че обжалваното наказателно постановление  е незаконсъобразно и неправилно, най-вече с грешно изписана фамилия на жалбоподателката, както и с останалите съображения, изнесени в жалбата. Посочва, че първоинстанционният съд кредитира единствено и само свидетелските показания на полицейските органи. Твърди, че от обясненията на жалбоподателката, както и от свидетелските показания на съпруга й се е установило, че музиката е била увеличавана от св. П. Д. само на определени песни, същата е била спряна веднага, когато са чули, че се звъни на домофона, както и че не е била пускана повторно и т.н. „купон" е бил прекратен впоследствие. Навежда доводи, че районния съд кредитира показанията единствено на полицаите, които твърдят, че музиката не е била спряна, дори и след пристигането им, но от друга страна пък, самите те твърдят, че не са се връщали повторно за шум на същия адрес. Сочи, че  районният съд в мотивите си твърди, че с установил от фактическа страна, че деянието е извършено на 14.11.2018 г., което намира за безспорно установено, но това е датата на съставянето на АУАН, а не и на извършеното нарушение - 11.11.2018 г. Счита, че съдът не е взел предвид и обстоятелството, че жалбоподателката няма финансова възможност да заплати по-висока глоба, тъй като работи на МРЗ за страната и същата изплаща ипотечен кредит с вноска 417лв., на месец, а живеят със заплатата на съпруга й, които обстоятелства са установени отново със свидетелските показания на св. Д.. Моли се съдът, ако счете, че атакуваното наказателно постановление  е правилно и законосъобразно, то моли съдът да намали наложената глоба на 150.00 лв.

Представен е отговор по касационната жалба от ответника, в който се посочва, че решението е законосъобразно и е налице безспорно извършване на соченото нарушение – нарушаване на тишината като се слуша силна музика. Намира за неотносими доводите на кастора, че наложената глоба е прекомерна, тъй като лицето изплаща ипотечен кредит. Моли решението в сила.

В съдебно заседание касаторът - С.М.Т. – Д. чрез адв. С.Г. ***, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – Община - Плевен, се представлява от юрк П., която намира, че решението следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че  решението като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е изменено наказателно постановление № 258 от 27.12.2018г. на Т. Е., Заместник кмет на Община Плевен, с което на С.М.Т.-Д., ЕГН: ********** ***, за това, че на 11.11.2018 г. около 00:30 часа в гр. Плевен, в ж.к. „Дружба“ от ап. 1 на бл. 136, .вх. А, вдига шум, изразяващ се в силна музика, с която нарушава нощната тишина и спокойствието на живущите  - нарушение на чл. 3, т. 1 от Наредба № 1 на ОбС – Плевен и  на основание чл.25, ал.1, т.1 и чл.3, т.1 от Наредба № 1 на Общински съвет Плевен за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на Община-Плевен е наложената глоба в размер на 500 лева  е намалена на 250 лева.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона. Съгласно чл. 3, ал. 1 ,. т. 1 от Наредба № 1 н територията на Община Плевен се забранява вдигането на шум и извършване на производствена дейност и ремонтни работи, които нарушават тишината, спокойствието или безопасността на обитателите в жилищните сгради, както и упражняването на занаят, предизвикващ безпокойство, по-голямо от обикновеното за останалите обитатели и нарушаващ спокойствието на живеещите в жилищните сгради, в часовете: - в работни дни от 14:00 до 16:00 часа и от 22:00 до 07:00 часа и- в почивни и празнични дни 13:30 до 16:30 часа и от 23:00 до 08:00 часа. В конкретния случая безспорно се установява нарушение на тази забрана от касатора, като това се подкрепя както от писмените доказателства – докладна записка на л. 6 по анд № 150 /2019 година по описа на РС Плевен, така и от свидетелските показания на служителите на МВр, посетили адреса и установили нарушението. Не са налице съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП, които да се отразяват на законосъобразността им  и посочването от съда на датата на извършване на нарушението – 14.11.2018 година, която е дата на съставяне на АУАН, а не 11.11.2018 година, по никакъв начин не се отразява на законосъобразността на НП, тъй като и в АУАН и НП  е посочена именно датата 11.11.2018 година и час 0.30 часа като такива на установяване на нарушението.

Доводите на касатора относно невъзможност да заплати висока глоба, тъй като работи на минимална работна заплата и изплаща ипотечен кредит с вноска от 417 лева на месец са неотносими към законосъобразността на НП, а и съдът е намали наложената санкция.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 127 от 26.02.2019 г. по а.н.д. № 150  по описа за 2019 г. на Районен съд - Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/                 ЧЛЕНОВЕ 1. /П/

 

                                                                                      2./П/