Р E Ш Е Н И Е

№ 303

гр.Плевен, 05.06.2019 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                             

            Председател: Елка Братоева

                                                                  Членове: Цветелина Кънева

                                                                                   Снежина Иванова

При секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 354 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 103 от 18.02.2019 г., постановено по НАХД № 2907 по описа за 2018г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 35-0000287 от 17.10.2018 г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Плевен, с което на основание чл.93в, ал.17, т. 2 от Закона за автомобилните превози на Ф.М. ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лв., за извършено административно нарушение по чл.34, § 1, изр. 1, пр. 2 от Регламент (EС) № 165/2014.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Ф.М.М., в която се счита, че съдебният акт е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон. Счита се, че описанието на нарушението не съответства на приложения материален закон. Сочи се, че още при проверката е показал на проверяващия, че е използвал през същия ден картата, но малко преди това, по време на почивката, същата е била изхвърлена от устройството при регистрирането й, като това обстоятелство е посочено и като възражение в самия акт. Посочва се, че горното се установява по безспорен начин и от самата разпечатка на дигиталния тахограф, в която има множество записи от деня на проверката, поради което е безспорен фактът, че е използвал картата. Счита се, че дори и да има нарушение, то е на изр.2 от чл.34, §1 – картата на водача не може да бъде изваждана преди края на дневното работно време, освен ако има специално разрешение за това.  Посочва се още, че при описанието на нарушението, никъде не е посочено кога точно или кой ден не е използвана картата, т.е. не е изяснена датата на извършване на нарушението, посочена е само датата на извършване на проверката. Счита се, че като цяло в решението си районният съд се е задоволил да изследва чл. 34, §1, без изобщо да посочи фактическия състав на кое от всички изпълнителни деяния, посочени в §1, е изпълнено и след като е цитирал всички хипотези на въпросния параграф, същият е направил обобщен извод, че е осъществен фактическият състав на нарушението по чл. 34, § 1 от Регламент (EС) № 165/2014. Счита се още, че районният съд не е обсъдил и въпроса дали обосновано и законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност по чл. 93в, ал. 17, т. 2 от ЗАвтП, нито е взел отношение към твърденията за несъставомерност на описаното нарушение спрямо санкционната норма. Твърди се, че разпоредбата на чл. 93в, ал. 17, т. 2 от ЗАвтП неправилно е била интерпретирана при определяне съставомерността на нарушението. Сочи се, че изрично в решението е посочено, че служителят е пристъпил към извършване на проверка на дигиталния тахограф и е извадил разпечатка от същия, като тази разпечатка дори е иззета като доказателство и е приложена по делото, което не кореспондира с приложената санкционна норма, която е за непредставяне на картата и записите от нея. Счита се, че неправилно административнонаказващият орган е подвел възприетата фактическа обстановка под административно-наказателна норма, която съответства на друг, различен по обективните си признаци фактически състав на административно нарушение. В заключение се моли за отмяна на оспореното решение.  

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът Ф.М.М., редовно призован, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – Плевен не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касацонната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на М. за това, че на 19.09.2018г. около 16:40часа на път І-3 км.67+022 като водач на автобус Отокар с рег*** извършва обществен превоз на пътници с лиценз №0686 и пътен лист №3 по маршрута от гр.Силистра до гр.София като работи с тахограф тип Вентал №1381-1054203001 и не използва карта на водача когато управлява превозно средство попадащо в обхвата на Регламент 561/2006 на ЕО. Нарушението е квалифицирано по чл.34 §1 изр.1 предл.2 от Регламент (ЕС) №165/2014г.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че описани в акта и постановлението факти се потвърждават от събраните по делото доказателства. Счел е, че при тази фактическа обстановка е безспорен извода, че М. не е изпълнил задължението си по чл.34 §1 от Регламент (ЕС) №165/2014 като към момента на проверката не бил използвал картата си на водач. Въз основа на гласните доказателства  за защитна теза е възприето възражението за наличие на технически проблем при експлоатацията на тахографа в деня на проверката. Приел е, че водачът правилно е санкциониран за нарушението на чл.34 §1 от Регламент (ЕС) №165/2014, което нарушение е отразено в НП със съставомерните си признаци.

При правилно установени факти, районният съд е извел правни изводи, които противоречат на материалния закон. Съображенията за това са следните:

От приложената административно-наказателна преписка, вкл. разпечатката от тахографа, се установява безспорно, че М. е управлявал автобус, който е превозно средство попадащо в обхвата на Регламент (ЕС) № 165/2014, без да е използвал дигиталната карта на водача в дигиталния тахограф, с който е било оборудвано ППС. Така установените фактически обстоятелства правилно са субсумирани под хипотезата на чл. 34, § 1, изр. първо, пр. второ от Регламент (ЕС) № 165/2014, но неправилно е приложена санкционната норма на  чл. 93в, ал. 17, т. 2 от ЗАвтПр. Тази норма предвижда отговорност за водач, който при проверка от контролните органи не представи картата на водача, както и записите от нея, регистриращи времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, както и тези от предходните 28 календарни дни. Съставът на това нарушение от обективна страна включва непредставянето на карта на водача и записите от нея при проверка от контролните органи. От словесното описание в акта обаче се установява, че на М. е вменено нарушение за това, че управлява ППС, без да постави дигиталната карта в тахографа, а не за нейното непредставяне на контролните органи. В този смисъл са и показанията на актосъставителя К. – „…без да е поставил картата в дигиталния тахограф. Това го установих чрез изваждане на разпечатка от самия тахограф, на който нямаше никакви данни за време на управление, прекъсване и почивка на водача, за което му съставих акт…….Не е повреден тахографа, защото аз извадих разпечатка. Ако е повреден тахографа ще изхвърли картата и при мен, а той прие картата, извади разпечатка самия тахограф и там нямаше никакви данни за водача-колко време е карал….“ Ето защо, настоящият състав счита, че фактите по делото не са подведени под правилната санкционна норма. Несъмнено непоставянето на дигиталната карта на водача в дигиталния тахограф влече след себе си и липсата на регистрирани записи от нея, но това не означава, че е налице знак на равенство между двете изпълнителни деяния – непоставянето на дигиталната карта в тахографа и непредставянето на дигиталната карта и записите от нея при проверка от контролните органи. За описаното в НП нарушение е предвидена друга административно-наказателна разпоредба и това е разпоредбата на чл. 93в, ал. 2 от ЗАвтПр, която предвижда отговорност за водач, който управлява моторно превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, и не спазва изискванията относно правилното използване на картата на водача, определени в Регламент (ЕС) № 165/2014 или в AETR. Като не е достигнал до аналогични правни изводи, районният съд е постановил неправилно решението, което следва да бъде отменено, като по съществото на спора се отмени и наказателното постановление.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 103 от 18.02.2019 г., постановено по НАХД № 2907 по описа за 2018 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0000287 от 17.10.2018 г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Плевен, с което на основание чл.93в, ал.17, т. 2 от Закона за автомобилните превози на Ф.М. ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лв., за извършено административно нарушение по чл.34, § 1, изр. 1, пр. 2 от Регламент (EС) № 165/2014.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.