Р E Ш Е Н И Е

№ 403

гр.Плевен, 17.07.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, касационен състав, в открито съдебно заседание на пети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

при секретаря Десислава Добрева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от Председателя касационно административнонаказателно дело № 353 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С решение № 159 от 12.03.2019 год., постановено по НАХД № 34/2019 год., Районен съд – гр. Плевен отменил на основание чл. 63, ал. І от ЗАНН наказателно постановление № 351491-F394038 от 03.08.2018 година на Директора на ТД на НАП - Велико Търново, с което на „ОЛИМП“ ЕООД, представлявано от Г.И.П. с ЕГН ********** на основание чл. 180а, ал. І от ЗДДС е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 811,43 лв. (осемстотин и единадесет лева и 43 стотинки) за извършено нарушение по чл. 86, ал. ІІ от ЗДДС.

Против горното решение е постъпила касационна жалба от Ц.Г.- гл. юрк при ТД на НАП- гр. В. Търново, офис Плевен, в която се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че не са налице посочените във въззивното решение нарушения на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, след което е направен изчерпателен анализ на фактическата обстановка, свързана с издаване на процесните АУАН и НП, както и е цитирана нормативната уредба в ЗДДС, която касае процесното нарушение. Посочено е, че се касае за нарушение, което е осъществено чрез бездействие, поради което изписване на датата на извършване на нарушението би довело до ограничаване правото на защита на лицето. Ето защо е направено искане да бъде отменено оспореното решение и да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено обжалваното НП.

Постъпил е писмен отговор на касационната жалба от ответника, подадена чрез процесуалния представител адв. О.Б., в който се излагат доводи, че решението на РС- Плевен е правилно и законосъобразно, тъй като оспореното НП е издадено в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В него липсва информация относно датата на извършване на нарушението, както и не са посочени доказателствата, които го потвърждават. Твърди се, че в АУАН и НП липсва информация за вида на сделките, въз основа на какви документи е установено изложеното в АУАН и НП, как е установен размера на тези сделки, както и че не е приложен опис на фактури във връзка със същите. Липсва информация кога е следвало да се съставят конкретните протоколи по чл.117 от ЗДДС и в Дневниците за продажба за кой период е следвало да бъдат отразени. Не е налице и информация относно факта от кои документи се установява наличието на ВОП от конкретното Ирландско дружество и налице ли е реално извършена услуга, респ. налице ли е право на пълен данъчен кредит, което е от съществено значение за установяване хипотезите на чл.180а от ЗДДС, за да се установи законосъобразността на наложената имуществена санкция. Излагат се и доводи, че не може да се установи и как е определен размерът на наложената имуществена санкция, защото не е ясно от кои документи се установява, че не е начислен ДДС в размер на 16 228,61 лв., за да се приеме, че санкцията е 5% от тази сума. В заключение се сочи, че правилно РС- Плевен е приел, че в обжалваното НП не е налице информация относно конкретните сделки, които са елемент на твърдяното нарушение, как е установен техния размер и кога е следвало да бъдат съставени съответните протоколи по чл.117 от ЗДДС и за кои периоди е следвало да бъдат отразени в дневниците за продажби, както и от кои документи се установява наличието на ВОП, респективно за конкретната услуга налице ли е право на пълен данъчен кредит.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не излага допълнителни доводи. Ответникът също не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

В конкретния случай Районен съд- Плевен е отменил оспореното НП единствено заради обстоятелството, че същото е в несъответствие с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Основното възражение в касационната жалба е, че такова несъответствие не е налице, тъй като се касае за нарушение, осъществено чрез бездействие.

Настоящият съдебен състав намира, че действително в издаденото НП не се съдържа изискуемата от чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН информация.В оформения диспозитив на нарушението липсва дата и място на извършването. Неоснователен е доводът на касатора, че не следва да се посочва такава дата, тъй като се касае за нарушение, което е осъществено чрез бездействие. В конкретния случай задълженията на търговеца са обвързани със срок, след изтичане на който същият осъществява състав на нарушение, ако не е изпълнил тези си задължения. Датата на нарушението е първия ден след изтичане на въпросния срок. На следващо място имуществената санкция е наложена на основание чл.180а, ал.1 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба тя следва да е в размер 5 на сто от неначисления данък, но не по-малко от 50 лв. При липсата на реквизитите на НП по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и по конкретно липса на описание на осъществените сделки, посочване на фактури и др., няма как да се направи преценка налице ли е реално извършена услуга, респ. налице ли е право на пълен данъчен кредит, ако да, то за какъв размер на ДДС, което пък води до невъзможност да се установи законосъобразността на наложената имуществена санкция и като основание, и като размер.

Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на процесното НП, поради което настоящият съдебен състав не намира за нужно да обсъжда другите твърдяни от страните обстоятелства. Липсата на законово изискуеми реквизити в НП винаги съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до ограничаване правото на защита на нарушителя, поради което и като е достигнал до същите изводи, РС- Плевен е постановил валидно, допустимо и съответно на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 159 от 12.03.2019 год., постановено по НАХД № 34/2019 год.по описа на Районен съд – гр.Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2./п/