Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

№ 365

 

гр. Плевен, 28.06.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател:  НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:         ЕЛКА БРАТОЕВА

    КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

                                                                 

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ЙОРДАНКА АНТОНОВА

При Секретар: МИЛЕНА КРЪСТЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 341/2019г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на И.Х.И. *** срещу Решение № 22/15.02.2019г. на Районен съд – Левски, постановено по н.а.х.д. № 409/2018г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление № 18-0293-001578/15.10.2018г. на Началник РУ – Левски към ОД на МВР – гр. Плевен, с което на основание чл. 183, ал.4, т.7, предл. 1 от ЗДвП на И.Х.И. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл.137А от ЗДвП,  затова че на 07.10.2018г. в 09.50 часа в гр. Левски на кръстовището на ул. „*****“ и ул. „*****“  като водач на л.а. „*****“ с рег. № ***** управлява без поставен обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Посочва,  че в обжалваното решение не е отчетено, че е налице разминаване във фактическата обстановка, описана в процесното НП и последващите показания на свидетелите, дадени пред съда. Счита,че неоснователно съдът не е кредитирал с доверие дадените от И. обяснения и показанията на неговия свидетел, а само на тези на актосътавителя и свидетеля по акта.   Моли да бъде отменено решението, а по същество – да бъде отменено НП.

Ответникът по касация – ОД на МВР - Плевен не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че жалбата е неоснователна. Предлага да се остави в сила решението на Районен съд – Левски, което е правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Левски е валидно, допустимо и правилно.

Фактическите и правни изводи на съда са обосновани на доказателствата по делото, след тяхната съвкупна преценка и анализ, правилно е тълкуван и приложен и материалния закон. Мотивите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от касационната инстанция и затова е ненужно да се преповтарят.

Безспорно доказано е от доказателствата по делото – писмени и гласни описаното в акта и НП деяние, извършено от жалбоподателя, с което е осъществен състав на соченото нарушение. Не съществува разминаване между описаната фактическа обстановка в обстоятелствената част на акта и на НП, тя е идентична. Нарушението правилно е квалифицирано и е наложено съответното, предвидено в закона административно наказание – глоба от 50 лв., което е в абсолютен размер.

 Аргументирано съдът е приел, че на посоченото кръстовище в гр. Левски, образувано от ул. „*****“ и ул. „*****“  жалбоподателят е управлявал сочения автомобил без поставен обезопасителен колан по време на движение. Свидетелите са категорични, че са възприели това обстоятелство при разминаване с автомобила на жалбоподателя, което станало причина да му подадат сигнал за спиране, последвали го и извършили проверка, при което му съставили акт за констатираното на описаното кръстовище нарушение.  И двамата възприели нарушението непосредствено и лично, както при разминаването, така и след като последвали автомобила до спирането му. Мястото на извършване на нарушението е кръстовището, независимо че последващото спиране на автомобила и проверката на документите и пробата за алкохол са извършени  след спирането на автомобила малко след кръстовището.

Показанията и на двамата разпитани свидетели – актосъставител и свидетел по акта са подробни, конкретни, логични, последователни и кореспондентни, както помежду си, така и с останалия доказателствен материал и доказват по категоричен и несъмнен начин описаната в акта фактическа обстановка. Нещо повече – от обясненията на жалбоподателя в съдебно заседание и показанията на сочената от него свидетелка, пътувала в автомобила също се потвърждава, че техния автомобил се е разминал на кръстовището с полицейския автомобил, след което бил спрян за проверка.

Защитната теза на жалбоподателя, че по време на самата проверка при слизането вече бил свалил колана, в какъвто смисъл са възраженията му в акта – „Аз бях спрял, когато колата на проверяващия патрул дойде и вече слизах от колата.“, поддържана и от неговата свидетелка, не опровергава факта, че на кръстовището при разминаването с полицейския автомобил по време на движение е бил без поставен обезопасителен колан.

Правилно съдът не е кредитирал в тази част показанията на разпитаната свидетелка А., която съжителства с жалбоподателя. Съобразил е липсата на конкретика, колебливостта и разминаването на нейните показания с показанията на другите двама свидетели и възможната нейна заинтересованост от изхода на делото, поради близките й отношения с жалбоподателя. Както и неверността на твърдението й, че той има изграден навик винаги да поставя колана си, което се опровергава  от приложената справка за водач/нарушител, от която се вижда, че е бил санкциониран и преди за същото по вид нарушение. Поради това правилна е преценката на съда да не дава вяра на тези изолирани показания.

По тези съображения решението на Районен съд – Левски е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22/15.02.2019г. на Районен съд – Левски, постановено по н.а.х.д. № 409/2018г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/                     ЧЛЕНОВЕ: 1./П                  2./П/