Р Е Ш Е Н И Е
№ 365
гр. Плевен, 28.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в публично
съдебно заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ
ГОСПОДИНОВ
Членове:
ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ
АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от Окръжна
прокуратура - Плевен:
ЙОРДАНКА АНТОНОВА
При Секретар: МИЛЕНА КРЪСТЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело
№ 341/2019г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по касационна жалба на И.Х.И. *** срещу Решение
№ 22/15.02.2019г. на Районен съд – Левски, постановено по н.а.х.д. № 409/2018г.
по описа на съда.
С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление
№ 18-0293-001578/15.10.2018г. на Началник РУ – Левски към ОД на МВР – гр.
Плевен, с което на основание чл. 183, ал.4, т.7, предл. 1 от ЗДвП на И.Х.И. ***
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение
на чл.137А от ЗДвП, затова че на 07.10.2018г.
в 09.50 часа в гр. Левски на кръстовището на ул. „*****“ и ул. „*****“ като водач на л.а. „*****“ с рег. № *****
управлява без поставен обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила.
Касаторът обжалва решението с доводи за неговата
неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително
основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Посочва,
че в обжалваното решение не е отчетено, че е налице разминаване във
фактическата обстановка, описана в процесното НП и последващите показания на
свидетелите, дадени пред съда. Счита,че неоснователно съдът не е кредитирал с
доверие дадените от И. обяснения и показанията на неговия свидетел, а само на
тези на актосътавителя и свидетеля по акта.
Моли да бъде отменено решението, а по същество – да бъде отменено НП.
Ответникът по касация – ОД на МВР - Плевен не изразява
становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че жалбата е неоснователна. Предлага да се остави в сила решението
на Районен съд – Левски, което е правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на Административен съд – Плевен,
като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на
страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност,
допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на
установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1
АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Левски е валидно, допустимо
и правилно.
Фактическите и правни изводи на съда са обосновани на
доказателствата по делото, след тяхната съвкупна преценка и анализ, правилно е
тълкуван и приложен и материалния закон. Мотивите на първоинстанционния съд
изцяло се споделят от касационната инстанция и затова е ненужно да се
преповтарят.
Безспорно доказано е от доказателствата по делото –
писмени и гласни описаното в акта и НП деяние, извършено от жалбоподателя, с
което е осъществен състав на соченото нарушение. Не съществува разминаване
между описаната фактическа обстановка в обстоятелствената част на акта и на НП,
тя е идентична. Нарушението правилно е квалифицирано и е наложено съответното,
предвидено в закона административно наказание – глоба от 50 лв., което е в
абсолютен размер.
Аргументирано
съдът е приел, че на посоченото кръстовище в гр. Левски, образувано от ул. „*****“
и ул. „*****“ жалбоподателят е
управлявал сочения автомобил без поставен обезопасителен колан по време на
движение. Свидетелите са категорични, че са възприели това обстоятелство при
разминаване с автомобила на жалбоподателя, което станало причина да му подадат
сигнал за спиране, последвали го и извършили проверка, при което му съставили
акт за констатираното на описаното кръстовище нарушение. И двамата възприели нарушението непосредствено
и лично, както при разминаването, така и след като последвали автомобила до
спирането му. Мястото на извършване на нарушението е кръстовището, независимо
че последващото спиране на автомобила и проверката на документите и пробата за
алкохол са извършени след спирането на
автомобила малко след кръстовището.
Показанията и на двамата разпитани свидетели –
актосъставител и свидетел по акта са подробни, конкретни, логични,
последователни и кореспондентни, както помежду си, така и с останалия
доказателствен материал и доказват по категоричен и несъмнен начин описаната в
акта фактическа обстановка. Нещо повече – от обясненията на жалбоподателя в
съдебно заседание и показанията на сочената от него свидетелка, пътувала в
автомобила също се потвърждава, че техния автомобил се е разминал на кръстовището
с полицейския автомобил, след което бил спрян за проверка.
Защитната теза на жалбоподателя, че по време на самата
проверка при слизането вече бил свалил колана, в какъвто смисъл са възраженията
му в акта – „Аз бях спрял, когато колата на проверяващия патрул дойде и вече
слизах от колата.“, поддържана и от неговата свидетелка, не опровергава факта,
че на кръстовището при разминаването с полицейския автомобил по време на
движение е бил без поставен обезопасителен колан.
Правилно съдът не е кредитирал в тази част показанията
на разпитаната свидетелка А., която съжителства с жалбоподателя.
Съобразил е липсата на конкретика, колебливостта и разминаването на нейните
показания с показанията на другите двама свидетели и възможната нейна
заинтересованост от изхода на делото, поради близките й отношения с
жалбоподателя. Както и неверността на твърдението й, че той има изграден навик
винаги да поставя колана си, което се опровергава от приложената справка за водач/нарушител, от
която се вижда, че е бил санкциониран и преди за същото по вид нарушение. Поради
това правилна е преценката на съда да не дава вяра на тези изолирани показания.
По тези съображения решението на Районен съд – Левски
е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22/15.02.2019г. на Районен съд – Левски,
постановено по н.а.х.д. № 409/2018г. по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕПИС
от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/ ЧЛЕНОВЕ: 1./П 2./П/