ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 760

гр.Плевен, 17.04.2019 год.

 

Административен съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в закрито съдебно заседание на  седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                               Председател: Цветелина Кънева

 

като разгледа докладваното от съдията Кънева адм. дело № 337/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по жалба от И.Т.К. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-0285-000057/16.02.2019г., издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР-Плевен, РУ-Кнежа, с която спрямо А. И. Ф., законен представител на „Мото-Пфое лизинг“ ЕООД, е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

В жалбата се твърди, че К. е заинтересована страна, тъй като е ползвател на процесния лек автомобил по силата на договор за лизинг. Сочи се, че на 16.02.2019г. синът му И.И. К. е спрян за проверка, при която е установено, че е неправоспособен водач. Сочи се още, че във връзка с последното е издадена заповедта за ППАМ, която е изпратена за връчване само на представляващия дружеството, собственик на автомобила. Счита се, че в заповедта липсват мотиви за срока, за който се налага мярката. В заключение се моли за отмяна на заповедта.

Съдът е приел жалбата за нередовна и е дал указания за внасяне на държавна такса, както и жалбоподателят да обоснове правен интерес от обжалването, доколкото не е адресат на акта и не е собственик на МПС.

С молба вх.№1799/05.04.2019г. от К. е посочено, че правният интерес се обосновава с това, че е ползвател на МПС и изплаща периодични месечни вноски. Сочи, че в резултат на незаконосъобразно издадената заповед в момента не може да ползва автомобила, а само заплаща лизингова вноска всеки месец.

След като се запозна със становищата на страните, доказателствата по делото и съобрази закона, съдът намира жалбата за недопустима за разглеждане по същество, по следните съображения:

По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая процесната заповед е издадена на основание чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Не е спорно по делото, а и от представените доказателства се установява, че собственик на процесния автомобил е „Мото-Пфое лизинг“ ЕООД, а жалбоподателят  К. е само ползвател по силата на договор за лизинг. По своята правна същност договорът за лизинг е търговски договор, с който лизингодателят се задължава да предостави ползването на вещ на другата страна, наричана лизингополучател, срещу възнаграждение. Т.е. договорът не прехвърля собственост, а само предоставя правото на ползване върху съответната движима вещ. Обектът на лизинг не е собственост на лизингополучателя, а лизингодателят запазва правото си на собственост върху този обект. В конкретния случай жалбоподателят К. не е придобил собствеността върху процесния автомобил, а само го ползва по силата на договора за лизинг, поради което и не е адресат на заповедта за прилагане на ПАМ. Прекратяването на регистрацията на автомобила рефлектира върху правната сфера на собственика на МПС, чиито права и законни интереси са нарушени или застрашени от акта, предвид разпоредбата на чл.147 ал.1 от АПК, поради което е и негово правото на оспорване на акта.  Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на жалба и условие за допустимост на производството, за което съдът следи служебно.            При липса на правен интерес, жалбата на К.  е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

Воден от горното и на основание чл.159 т.4 от АПК, съдът

 

                                               ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Т.К. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-0285-000057/16.02.2019г., издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР-Плевен, РУ-Кнежа.

 ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №337 по описа за 2019 г. на Административен съд-Плевен.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд-Плевен, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на страните.        

                                                                                                                                                                                                                                             С Ъ Д И Я: