Р E Ш Е Н И Е
№ 398
гр.Плевен, 15.07.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, касационен състав, в
открито съдебно заседание на пети юли, две хиляди и деветнадесета година, в
състав: Председател: Н. Господинов
Членове: Елка
Братоева
Цветелина Кънева
При секретаря Десислава Добрева и с участието на прокурора
Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 328 по описа за 2019 г.
на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 76 от 07.02.2019 г., постановено по НАХД №
2783 по описа за 2018г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно
постановление № 18-0938-003456 от 18.07.2018 г. на Началник сектор към ОД на
МВР – Плевен, Сектор “Пътна полиция” - Плевен, в частта в която на Н.В. ***, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и на
основание чл. 179, ал.2, пр. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание – глоба в размер на 200 /двеста/ лева.
Със същото решение е изменено НП № 18-0938-003456 от
18.07.2018г. на Началник сектор към ОД на МВР – Плевен, Сектор “Пътна полиция”
- Плевен, в частта в която на Н.В. ***,
за нарушение на чл.123, ал. 1, т. 3, б.“в“ от ЗДвП и на основание чл.
175, ал.1, т. 5 от ЗДвП са наложени
административни наказания – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца,
като е намалено наказанието „лишаване от право да управлява МПС за срок
от шест месеца”, на „лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.“
Със същото решение е потвърдено НП №
18-0938-003456 от 18.07.2018 г. на Началник сектор към ОД на МВР – Плевен,
Сектор “Пътна полиция” - Плевен, в частта в която на Н.В. ***, за нарушение на чл. 133, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 181, т.7 от ЗДвП е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева.
Срещу решението е подадена касационна жалба от адв. О.Л.
като пълномощник на Н.В.Л., в която се сочи, че постановения съдебен акт се
обжалва по отношение нарушенията по чл.20 ал.2 и чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП.
Счита се, че в тази
част решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон.
Посочва се, че по отношение на нарушението на чл.20, ал. 2 ЗДвП, съдът е
възприел като доказана описаната в АУАН фактическа обстановка, при която се
твърди извършеното нарушение, като при това се е позовал на свидетелските
показания на длъжностните лица (полицейски служители), но не е кредитирал тези
на свидетеля О. Л. относно механизма на произшествието. Посочва се, че св.Л. е
пряк свидетел на произшествието, тъй като е пътувал в управлявания от Н.Л.
автомобил, а полицейските служители не са присъствали, а са били повикани при вече случило се ПТП. Счита се, че
техните възприятия, ако и да са оформени в официален документ - АУАН, не са
функция на пряко възприемане на механизма на ПТП. Счита се още, че механизмът
на настъпване на ПТП е от особено съществено значение за правилното определяне
на вината на участниците, а оттам и реализиране на отговорността им. Позовава
се на Протокол за ПТП № 1693581 от 05.07.2018 г. от съдържанието на който е
видно, че на водача на лекия автомобил ***** (******) е съставен АУАН № 0665992
за нарушаване на чл. 6, т. 1 ЗДвП, както и на представената графична схема на
ПТП, от която се изяснява позиционирането на автомобилите при ПТП. Твърди се,
че от съдържанието на тези официални документи, съставени от полицейските
служители се изяснява, че колата на И.М.е пресичала двойна непрекъсната линия
на ул. **** в опит да се включи в надлежната лента за движение в посока
Военноисторическия музей. Сочи се, че поради това и този участник в движението
(М.) е санкциониран за несъобразяване с пътните знаци и с пътната маркировка. Сочи
се още, че с извършената маневра от И.М.той „засича” странично колата на касатора
като отклонява нейното движение и в резултат на това се удря в паркираните
вдясно автомобили, следователно причината за ПТП не е несъобразената скорост на
Н.Л., а полученият страничен удар от колата на М., който се е опитвал да се
прибере през двойна непрекъсната хоризонтална маркировка, за да избегне челен
сблъсък с движещите се правомерно леки коли. Счита се, че формалната логика и опитните правила изключват
възможността едновременно И.М.в нарушение на правилата за движение да удари
странично колата на касатора, за което да бъде санкциониран, и паралелно Н.Л.
да бъде наказан за това, че несъобразявайки скоростта, с която води автомобила
си, да е нанесъл удар на движещия се пред него автомобил на М.. В тази връзка
се твърди, че в случая скоростта на движение на касатора е без значение за
настъпването на ПТП. Относно нарушението на чл. 123, ал.1, т.З , б. „в“ от ЗДП
и наложеното в намален размер наказание се твърди, че съдът не е обсъдил възраженията
на касатора, че същият не е извършил вмененото му нарушение при умишленост на
формата на вината. Сочи се, че поведението на Н.Л. не е било насочено към
укриване или възпрепятстване на служебната работа на полицаите, а се дължало на
временен шок от инцидента, в който е бил неволен участник. Посочва се още, че
касаторът не е имал съзнание, че извършва каквото и да е нарушение на закона, а
се е опитал да съдейства в пълна мяра на полицейските служители. Счита се, че е
необосновано посоченото в мотивите на обжалваното решение, че причините за
временното напускане на местопроизшествието са ирелевантни, тъй като от разпита
на двамата поискани свидетели майката Н. Л. и очевидеца О. Л. се изяснява, че
касаторът е бил във временен (краткотраен) шок от причинения му удар от колата
на И. М.. Сочи се, че от дадените показания, както и от представената
медицинска документация изводът е, че липсва съставомерно умишлено деяние,
което нарушава чл. 123, ал.1, т.З , б. „в“ от ЗДП. Счита се, че
непродължителния период на отсъствие от местопроизшествието, доброволното
връщане след получени разпореждания от полицейския служител и пълното
съдействие при извършените действия от компетентните органи (в т.ч. взети проби
за алкохол и за упойващи/наркотични вещества, представяне на всички необходими
и изискани при проверката документи и др.) не могат да обосноват извода за
наличие на извършено нарушение, на което да бъде наложена дори изменената като
размер от районния съд санкция. Сочи се, че съставеният АУАН е неверен, което е
пренесено и в оспореното НП, и по отношение на времето на ПТП, като час на
извършване на нарушението е записан 21:19 ч., но това отново не съответства на
реалността, което се установя от събраните писмени доказателства в рамките на
съдебното дирене, както и показанията на всички разпитани свидетели. Посочва
се, че като задължителен реквизит на АУАН по чл. 42, т. 9 ЗАНН е посочване на
лицата, с имена и точни адреси, които са претърпели материални щети от
извършеното нарушение, но в случая дължимото от закона описание отсъства или
поне в достатъчна степен, за да се признае законосъобразността на съставения
АУАН. Моли да бъде отменено оспореното решение в посочените с касационната
жалба, като бъде отменено и обжалваното в тези части наказателно постановление.
От ответника не е депозиран писмен отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът Н.В.Л. не се явява,
представлява се от адв.О.Л., който излага доводи аналогични за тези в
касационната жалба. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено.
В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен не
изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на Л. за това, че на 05.07.2018г. в
21:19часа в гр.Плевен на ул.**** до номер *****, с посока на движение РИМ-Плевен,
като водач на л.а. ***** с рег.№******* извършва следното:1. При движение с
несъобразена скорост с интензивността на движение и натовареността на трафика и
като не спазва дистанция, губи контрол над управляваното МПС и удря движещия се
пред него в същата лента за движение и същата посока л.а. ***** с рег.№***** с
водач И. Л. М. Вследствие на удара
управляваното МПС променя посоката си на движение и удря паркиращия и намиращ
се от дясната му страна л.а. ***** с рег.№****** с водач Н. Г. А., който от
своя страна удря паркирания л.а. ******
с рег.№******, като по този начин се реализира ПТП с материални щети;2. След
настъпване на ПТП напуска мястото на инцидента без да уведоми службите за
контрол на МВР; 3.Превозва по-голям брой пътници от определения в СРМПС, като е
установен превоз на 4броя лица, а определения в свидетелството за регистрация е
1+1. Нарушенията са квалифицирани като такива по чл.20 ал.2, чл.123 ал.1 т.3
б.“в“ и чл.133 ал.1 от ЗДвП.
Районният съд е приел, че описаната в акта и НП
фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата по делото. Съдът е
кредитирал показанията на длъжностните лица, както и показанията на св.Л. и св.Л.
по отношение твърдяното притеснение у водача на МПС непосредствено след
инцидента. Посочил е, че св.показания на св.Л. по отношение механизма на
настъпването на ПТП не се споделят, доколкото не кореспондират с тези на
длъжностните лица, в чиято обективност съдът няма основания да се съмнява.
Приел е, че в показанията на този свидетел има индиция за заинтересованост от
изхода на делото, тъй като е близък приятел с водача на МПС. По отношение
нарушението на чл.20 ал.2 от ЗДвП съдът е посочил, че всеки водач е длъжен да
спазва предписанието на тази разпоредба, като управлява автомобила с такава
скорост, която е съобразена с атмосферните условия, с характера и интензитета
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да
спре пред всяко предвидимо препятствие, като водачът е длъжен да намали
скоростта и в случай на необходимост на спре, когато възникне опасност за
движението. Позовал се е на ТР №28/28.11.1984г. по н.д. №10/84г., ОСНК, като е
посочил, че водачът е длъжен да съобрази скоростта на движение не само с
примерно посочените в чл.20 ал.2 от ЗП фактори, но и с всички други затруднения
и препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации, знаците,
маркировката, психофизиологическото състояние на водача и всички други
отрицателно действащи фактори, като намаляването на скоростта е в зависимост от
степента на опасност. От последното е направил извод, че чл.20 ал.2 от ЗДвП
съдържа примерно, а не изчерпателно изброяване на факторите на пътната
обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за движение.
Счел е, че величината на скоростта не се избира от водачите произволно, а се
обуславя от конкретните пътни и атмосферни условия. Приел е, че по делото е безспорно установено,
че Л. е бил наясно с факта, че шофира в населено място, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Счел е, че водачът е бил
длъжен да избере скорост съобразена с конкретната ситуация на пътното платно,
така че при необходимост реакцията му да предотврати настъпването на ПТП. Приел
е, че всяка скорост, която не позволява на водача да намали скоростта и да спре
ППС, като по този начин е станал причина за осъществяване на ПТП, е
несъобразена скорост. В тази връзка е посочил, че Л. се е движел с несъобразена
скорост, след като не е успял да овладее управлявания от него автомобил е и
причинил ПТП с не един, а няколко МПС.Счел е, че тази скорост е била
неподходяща за конкретните условия и за
другите обективно посочени в чл.20 неблагоприятни фактори, независимо от
конкретния й размер, щом движението със същата е довело до настъпване на ПТП с
материални щети. Посочил е, че Л. е осъществил състава на нарушение по чл.20
ал.2 от ЗДвП, като размерът на наказанието за това нарушение е наложен
правилно. По отношение нарушението по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП съдът е
приел, че от доказателствата по делото се установява, че Л. самоволно е
напуснал мястото на произшествието, с което е нарушил задълженията си на
участник в ПТП, регламентирани в посочената като нарушена разпоредба. Счел е,
че с това си поведение водачът е нарушил правата на останалите участващи в ПТП
водачи да узнаят кой е причинил щети по автомобилите им и дали причинителят на
щетите разполага със застраховка „Гражданска отговорност“. Посочил е още, че
нарушението не е формално, а резултатно, като се е наложило контролните органи
да издирят Л.. Счел е за ирелевантни причините, поради които водачът се е
отдалечил от мястото на ПТП, но съобразявайки факта, че все пак се е
върнал и е оказал съдействие за
изясняване на обективната истина, както и младата му възраст, съдът е приел, че
административното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ следва да бъде
намалено от шест месеца на два месеца, като предвид наличието на други
нарушения по ЗДвП не следва да бъде наложен минималния размер от един месец.
Размерът на глобата съдът е счел, че е правилно определена. По отношение
нарушението на чл.133 ал.1 от ЗДвП съдът е приел, че от доказателствата се
установява по несъмнен начин, че Л. е осъществил състава на нарушението, тъй
като е превозвал по-голям брой пътници от определения в свидетелството за
регистрация на МПС. Посочил е, че за това нарушение правилно е определен
размера на наложеното наказание.
Решението на районният съд е обжалвано само по
отношение нарушенията на чл.20 ал.2 и чл.123ал.1 т.3 б“в“ от ЗДвП, поради което
за нарушението по чл.133 ал.1 от ЗДвП е влязло в законна сила. Касационната
инстанция намира, че решението в обжалвана му част е правилно, постановено в
съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са
установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна
преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана
административно-наказателна отговорност на Л.. Фактическите констатации и
правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав,
поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне, предвид нормата на чл.221
ал.2 изр. второ от АПК.
Възраженията в касационната жалба са неоснователни.
Съдът не споделя твърденията на касатора, че от Протокола за ПТП и
свидетелските показания на св.Л. са налагат други изводи за вмененото нарушение
на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Правилно районният съд е приел за обективни и
безпристрастни показанията на длъжностните лица, а показанията на св.Л. е приел
за заинтересовани по отношение механизма на настъпване на ПТП. Лицето е било в
автомобила при настъпването на произшествието и е в приятелски отношения с
водача на МПС, който е и причинител на ПТП, поради което е налице индиция за
заинтересованост от изхода на делото. Правилно и подробно мотивирано районният
съд е приел защо е налице несъобразена скорост от страна на водача на процесния
автомобил. Същият се е движел с несъобразена скорост, след като не е успял да
овладее управлявания от него автомобил е и причинил ПТП с не един, а няколко
МПС. Безспорно е налице неизпълнение на задълженията по чл.20 ал.2 от ЗДвП от
страна на Л. да съобрази скоростта на движение на управлявания от него
автомобил с характера и интензитета на движението, с конкретните условия на
видимост, с натовареността на трафика, за да бъде в състояние да спре пред
всяко предвидимо препятствие. Правилно е ангажирана отговорността му за
нарушението по чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Неоснователно е и възражението, че Л. не е извършил
умишлено нарушението по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП. Съдът правилно е счел,
че самоволното напускане на мястото на произшествието от страна на Л.
представлява нарушение на неговите задължения като участник в ПТП,
регламентирани в посочената правна норма. Правилно е посочил също, че с това си
поведение водачът е нарушил и правата на останалите участващи в ПТП водачи да
узнаят кой е причинил щети по автомобилите им и дали причинителят на щетите
разполага със застраховка „Гражданска отговорност“, като ирелевантна е
причината защо е напуснал мястото на произшествието. Независимо от безспорно
доказаното нарушение, моментното емоционално състояние на водача и младата му
възраст правилно съдът е ценил като смекчаващи вината обстоятелства и е намалил
лишаването от право да управлява МПС от шест месеца на два месеца, а размерът
на наложената глоба е потвърдил.
Предвид изложеното, решението на районният съд е
правилно и следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от
ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 76 от 07.02.2019 г.,
постановено по НАХД № 2783 по описа за 2018 г. на Районен съд –
Плевен в обжалвана му част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2./п/