ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 604

гр.Плевен, 27.03.2019 год.

Административен съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

като разгледа докладваното от съдията Кънева адм. дело № 319/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба от В.Х.Г. *** против Заповед №ЗХУ/Д-ЕН/1529 от 04.02.2019г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Плевен, с която на лицето е отпусната месечна финансова подкрепа по чл.70 т.2 от ЗХУ в размер на 52,20лева, считано от 01.01.2019г. до 31.12.2023г.

В жалбата се изразява недоволство от отпуснатата финансова подкрепа, като се сочи, че лицето има право по много направление, като се подаде заявление за пътно-транспортни средства, заявление за лекарства, заявление за енергийна помощ и хранителни продукти и др. Твърди се, че е поискала да и бъдат дадени такива заявления, но е отказано с мотив, че в предоставената финансова подкрепа влиза всичко. Подробно се описва лошото отношение на служителите от ДСП, както и множеството заболявания, които има лицето.

По делото е депозирано становище от административния орган за неоснователност на жалбата.

Съдът е указал на Г. да обоснове правен интерес от обжалване на заповедта, като има предвид, че претенциите в жалбата са за полагащи се лекарства, транспорт и др., които не са поискани със заявлението от 28.01.2019г.

На 26.03.2019г. по делото е депозирано подробно становище от В.Г., в което се твърди, че е поискала да бъдат вписани в заявлението от 28.01.2019г. помощите за лекарства, транспорт, балнеолечение и др. или да й предоставят други заявления за всяко направление, но й е отказано. Твърди се, че й е казано, че в месечната финансова подкрепа влизат всички еднократни помощи. Отново се описва подробно грубото отношение на служителите при ДСП, както и здравословното състояние на Г.. Прилагат се множество медицински документи.

След като се запозна със становищата на страните, доказателствата по делото и съобрази закона, съдът намира жалбата за недопустима за разглеждане по същество, по следните съображения:

От приложеното към административната преписка заявление от 28.01.2019г., подадено от В.Г. до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Плевен се установява, че лицето е поискало да й бъде отпусната месечна финансова подкрепа съобразно степента на увреждането, въз основа на ЕР на ТЕЛК №3296 от 28.09.2017г., с което е призната 84% трайно намалена работоспособност.

С оспорената в настоящето производство Заповед №ЗХУ/Д-ЕН/1529 от 04.02.2019г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Плевен на Г., на основание §6 ал.2 вр. с чл.70 и чл.72 т.2-т.5 от Закона за хората с увреждания, е отпусната месечна финансова подкрепа по чл.70 т.2 от ЗХУ в размер на 52,20лева, считано от 01.01.2019г. до 31.12.2023г.

Съгласно чл.69 от ЗХУ, финансовата подкрепа за хората с увреждания се състои от два компонента:1. месечна финансова подкрепа съобразно степента на увреждането;2. целеви помощи съобразно вида на увреждането. Според чл.70 т.2 от закона, право на месечна финансова подкрепа по чл.69 т.1 имат хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст, както следва: от 71 до 90 на сто степен на увреждане – в размер 15 на сто от линията на бедност. А според чл.72, целевите помощи по чл.69 т.2 се предоставят за: 1. осигуряване на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия по утвърдени стандарти за качество; 2. покупка на лично моторно превозно средство; 3. приспособяване на жилище; 4. балнеолечение и/или рехабилитационни услуги; 5. наем на общинско жилище.

В контекста на горното, съдът намира, че с оспорената заповед на Г. е отпусната такава финансова подкрепа по Закона за хората с увреждания, каквато е поискала със заявлението, а именно месечна финансова подкрепа. По делото няма данни лицето да е поискало отпускане на целеви помощи по закона, поради което и не е налице произнасяне за такива от страна на административния орган. Правото на оспорване принадлежи на лицата, чиито субективни материални права са засегнати от административния акт. В случая такова засягане липсва. Налице е изцяло позитивен за заявителя акт, със съдържание, което не накърнява неговите интереси. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на жалба и условие за допустимост на производството, за което съдът следи служебно. При липса на правен интерес, жалбата на Г. е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

Относно твърденията в жалбата, че лицето е поискало и не са му предоставени заявления за целеви помощи, следва да се посочи, че при установен и доказан такъв отказ на служителите на ДСП Г. има право да обжалва същия по установения в закона ред, с което да защити своите права. В конкретния случай, обаче, това което е заявено като финансова подкрепа, това е предоставено на лицето, поради което липсва правен интерес от обжалване на заповедта.

Воден от горното и на основание чл.159 т.4 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.Х.Г. *** против Заповед №ЗХУ/Д-ЕН/1529 от 04.02.2019г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Плевен.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №319 по описа за 2019 г. на Административен съд-Плевен.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд-Плевен, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на страните.

С Ъ Д И Я: