Р E Ш Е Н И Е

241

гр.Плевен, 07.05.2019 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                        

                        Председател: Елка Братоева

                                                                  Членове: Цветелина Кънева

                                                                                  Снежина Иванова

При секретаря Десислава Добрева и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 316 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 52 от 25.10.2018 г., постановено по НАХД № 202 по описа за 2018г., Районен съд – Никопол е потвърдил Наказателно постановление № 18-0938-002697 от 08.06.2018 г. на Началник на сектор към ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“, с което на В. Т.Р. *** на основание чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение на чл. 5, ал. 3 т.2 от ЗДвП, и на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10лева, за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Р.Т.Р., в която са изложени доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. Счита се, че съдът не е обсъдил нито едно възражение, изложено в жалбата, което го прави немотивирано и необосновано на събраните в хода на делото доказателства. Твърди се, че не й е било известно, че управляваният от нея автомобил, собственост на друго лице, е бил спрян от движение, тъй като непосредствено преди да започне управлението е проверила всички документи, включително и документа за технически преглед. Твърди се, че е останала неприятно изненадана от факта, че МПС е спряно от движение. В тази връзка се счита, че не е извършено вмененото й нарушение. Сочи се също, че съдът не е обсъдил приложението на чл.28 от ЗАНН. В заключение се моли за отмяна на решението и наказателното постановление в обжалваната му част.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна. Счита, че по делото са събрани доказателства от които се установява, че Р. е управлявала чуждо превозно средство и не е знаела, че същото е спряно от движение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на Р. за това, че на 27.05.2018г. в 00:00часа в гр.*****, посока на движение центъра на града, като водач на лек автомобил *****, собственост на Ц.Р.от гр.****, извършва следните нарушения: 1.Управлява спряно от движение МПС (2016г.), 2.Не представя КТ към СУМПС. Нарушенията са квалифицирани по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП.

За да потвърди наказателното постановление районния съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че л.а. към датата на проверката е бил спрян от движение. В тази връзка е счел, че правилно административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на водача за нарушение на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП. Посочил е, че е спазена процедурата по ЗАНН при съставяне на акта и издаване на НП. Приел е още, че наложените наказания съответстват на тежестта на извършените нарушения.

От съдържанието на касационната жалба и нейния петитум се установява, че предмет на настоящето производство е решението на РС-Никопол в частта за нарушението по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП. Решението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и доказателствата по делото. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП, на водач на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство, спряно от движение, като нарушението по тази разпоредба се санкционира по чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДвП, според която който управлява МПС спряно от движение се наказва с глоба от 100 до 300лева.

От приложената по делото справка от регистрите на МВР се установява, че процесното МПС е собственост на Ц.Д.Р.и същото е спряно от движение на основание чл.171 т.2 б.“а“ от ЗДвП със заповед от 12.11.2015г., поради техническа неизправност. Реалното спиране от движение е от дата 07.01.2016г. Съгласно чл.171 т.2 б.“а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се спира временно от движение пътно превозно средство до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение. По делото не е приобщена заповедта за прилагане на принудителната административна мярка по чл.171 т.2 б.“А“ от ЗДвП, за да се установи каква е била техническата неизправност на МПС, но е приложено удостоверение за техническа изправност на л.а., от което се установява, че същият е преминал технически преглед на 15.09.2017г. и е установено, че е технически изправно и се допуска да се движи по пътищата отворени за обществено ползване. Удостоверението за техническа изправност е с валидност до 15.09.2018г. Т.е. към датата на проверката – 27.05.2018г. управляваният от Р. автомобил ***** е бил в техническа изправност, а действието на ЗППАМ по чл.171 т.2 б.“а“ от ЗДвП е било отпаднало. В подкрепа на последното е и обстоятелството, че още на 29.05.2018г. е извършена промяна в регистрите на МВР и е отразено, че МПС е пуснато в движение. Ето защо, настоящият състав счита, че от страна на Р. не е извършено вмененото нарушение по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП, като не може поради неактуализиране на данните в системата на МВР да се вмени във вина на водача извършване на нарушение, което не съществува. Решението в тази част като неправилно следва да бъде отменено, като се отмени и НП в частта за нарушението по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 52 от 25.10.2018 г., постановено по НАХД № 202 по описа за 2018г. на Районен съд – Никопол в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 18-0938-002697 от 08.06.2018 г. на Началник на сектор към ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“, в частта, с което на Р. (погрешно изписано В.) Т.Р. *** на основание чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение на чл. 5, ал. 3 т.2 от ЗДвП, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0938-002697 от 08.06.2018 г. на Началник на сектор към ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“, в частта, с което на Р.Т.Р. *** на основание чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение на чл. 5, ал. 3 т.2 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                       ЧЛЕНОВЕ: 1./п                    2. /п/