Р Е Ш Е Н И Е

№ 343/ 21. Юни 2019г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На пети юни 2019г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 309/ 2019г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на С.Ц.М. *** срещу Заповед № ЗСПД/Д-ЕН-Л/231/06.03.2019г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Левски, с която на жалбоподателката е отказана месечна помощ за детето Р. Ц.М. по чл. 8е ал.1 от Закона за семейни помощи за деца –(месечна помощ за дете без право на наследствена пенсия от починал родител), тъй като при направената справка за родствени връзки не са открити данни за друг родител.

Жалбоподателката оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска отмяната й. Развива подробни доводи, че има право на тази помощ. Разпоредбата е нова, но счита, че тя следва да се тълкува в смисъл, че право на месечна помощ по този ред има всяко дете, което няма право на наследствена пенсия от починал родител, независимо от това по каква причина такова право не е възникнало, включително и тогава, когато поради наличие на извършено осиновяване от самотна майка, детето въобще няма друг родител, какъвто е процесния случай. Сочи, че това тълкуване следва както от буквата, така и от духа на закона. Целта на разпоредбата е в защита интересите на децата, а не да ги третира различно. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът – Директора на ДСП – Левски изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че заповедта е съобразена с разпоредбата на чл. 8е ЗСПД, който касае правото на помощ на дете на починал родител, а не на самотен родител.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 10 ал.6 от Закона за семейните помощи за деца.

Заповедта е връчена на 07.03.2019г. Жалбата е подадена на 13.03.2019г. в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателката С.Ц.М. *** е подала заявление-декларация по образец с Вх. № ЗСПД(Д)ЕН-Л/231/27.02.2019г. за отпускане на месечна помощ за отглеждане на дете без право на наследствена пенсия от починал родител по чл. 8д от Закона за семейните помощи за деца за непълнолетната й дъщеря – Р.Ц.М., родена на ***г.

Към заявлението е приложено Удостоверение за раждане на детето от 05.02.2008г., в което липсват данни за бащата. При справката за родствени връзки в информационната система на МРРБ също се установило, че няма данни за бащата на детето. Налични са данни единствено за майката С.Ц.М..

По тази причина Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Левски издал оспорената заповед, с която на осн. чл. 10 ал.4 от ЗСПД и чл. 4 от ППЗСПД отказал изплащането на исканата помощ по чл. 8е ал.1 от ЗСПД ( месечни помощи за дете без право на наследствена пенсия, предоставени на другия родител(настойник/попечител) за детето Р.Ц.М. с мотиви, че не отговаря на условията, тъй като при направената справка за родственост в системата не са открити данни за друг родител, освен този подал заявлението.

Съгласно чл. 8е ал.1 от ЗСПД месечни помощи за дете без право на наследствена пенсия от починал родител се предоставят на другия родител или на настойника/попечителя, който отглежда детето и живее постоянно в страната, при условие, че детето:

1. не получава наследствена пенсия по чл. 82, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване;

2. не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;

3. редовно посещава подготвителните групи в детските градини или подготвителните групи в училищата за задължително предучилищно образование на децата, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние;

4. до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние;

5. има направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното му състояние;

6. живее постоянно в страната.

Жалбоподателката е декларирала всички тези обстоятелства и допълнително в хода на съдебното производство е представила доказателства за наличието им.

Месечната помощ се отпуска на другия родител или настойника/попечителя независимо от доходите на семейството и на детето, затова доказателствата за доходите на жалбоподателката нямат значение за правото на тази помощ. Предоставя се до навършване на 18-годишна възраст на детето, а ако учи – до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст.

Съгласно чл. 10 ал. ал.1 и ал. 4 ЗСПД семейните помощи за деца се отпускат със заповед на Директора на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице въз основа на заявление-декларация по образец за всяка отделна помощ, утвърден от министъра на труда и социалната политика. Отказът за отпускане на семейна помощ за деца задължително се мотивира.

Съгласно чл. 30а от ППЗСПД - лицата, които имат право на месечни помощи за дете без право на наследствена пенсия от починал родител и които отглеждат детето, подават заявление декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, до директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия си адрес, към което се прилагат изброените документи, само в случаите, в които тази информация не може да бъде получена по служебен път.

По делото не е налице спор по фактите. Не е спорно между страните, че жалбоподателката отговаря на останалите изисквания за отпускане на помощта. Спорът е правен и се свежда до тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 8е от ЗСПД и дали тя е приложима за конкретния случай.

Заповедта е издадена от съответния материално и териториално компетентен орган – Директора на ДСП – Левски съобразно постоянния адрес на заявителката, в необходимата писмена форма, включително и мотиви за отказа. Посочено е поради какви фактически основания е счетено, че не е изпълнена хипотезата на правната норма – чл. 8е ал.1 ЗСПД за отпускането на исканата помощ за дете. В хода на административното производство са изяснени необходимите факти и обстоятелства от значение за правото, направени са необходимите справки, с оглед на което правилно е приложен материалния закон и съобразена целта му.

В случая жалбоподателката е самотен родител на осиновено непълнолетно дете. Както в удостоверението за раждане, така и в информационната база данни от регистъра на населението не са налице данни за бащата на детето.

Съгласно чл. 101 ал.1 от Семейния кодекс при пълно осиновяване правата и задълженията между осиновения и неговите роднини по произход се прекратяват. Аналогична е и разпоредбата на чл. 31 ал.2 от Наредбата за пенсиите, според която при осиновяване осиновените деца нямат право на пенсия от рождените си родители. Ето защо при осиновяването правата и задълженията между детето и неговия баща са прекратени и затова процесният случай не попада в хипотезата на чл. 8е ал.1 ЗСПД.

Разпоредбата касае право на месечна помощ на дете, което е без право на наследствена пенсия от починал родител. В случая тази предпоставка не е налице, тъй като детето няма починал родител, за да се изследва дали получава наследствена пенсия от него при условията на чл. 82 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване.

Тази нова хипотеза на чл. 8е ал.1 ЗСПД е създадена по повод на станал медийно известен случай, с цел да подпомогне родителите/настойниците/попечителите при отглеждането на деца, чийто родител или родители са починали, но нямат право на наследствена пенсия от починалия родител по реда на чл. 82 ал.1 КСО, защото последният не е бил осигуряван достатъчно дълъг период или въобще и затова децата му не могат да се ползват от това осигурително плащане при настъпване на осигурителния риск.

Целта на социалната помощ е да се компенсира по този начин изгубената родителска грижа/издръжка от починалия родител при отглеждане на детето.

В случая на жалбоподателката не може да се говори за настъпило събитие от подобен характер, вследствие на което детето да е било лишено от родителска грижа или издръжка от починалия си родител, нито за неравно третиране на деца при сходни обстоятелства.

Процесният случай е извън приложното поле на чл. 8е ал.1 ЗСПД, поради което правилно административният орган е тълкувал и приложил буквата и духа на закона и законосъобразно е отказал отпускането на помощта.

Поради това жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВРЪЛЯ жалбата на С.Ц.М. *** срещу Заповед № ЗСПД/Д-ЕН-Л/231/06.03.2019г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Левски, с която на жалбоподателката е отказана месечна помощ за детето Р.Ц.М. по чл. 8е ал.1 от Закона за семейни помощи за деца –(месечна помощ за дете без право на наследствена пенсия от починал родител).

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :