Р E Ш Е Н И Е

№ 346

гр. Плевен, 24.06.2019 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр. Плевен, първи касационен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:                                              Председател: Николай Господинов

                                                                  Членове:  Елка Братоева

                                                                                           Катя Арабаджиева

При секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 305 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.     

С Решение № 17 от 25.01.2019 г., постановено по анд № 380/2018 г., Районен съд – Червен бряг е отменил Наказателно постановление № 18-0374-001044 от 12.11.2018 г. на Началника на РУП – Червен бряг, с което на И.С.Д. ***, с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 500.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 300.00 лева за нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП затова, че на 9.03.2018 год. в 18:50 часа в община Червен бряг, на общински път №PDV342, 4 клас №13407, пътна отсечка от с.Бресте в посока и на 800 м.преди с.Реселец, управлява товарен автомобил  СЕАТ ИНКА с ***, като автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 14.11.2017 год., спрян от движение, не носи свидетелство, контролен и рег.талон на автомобила, не е поставил обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила, не е представен на ГПТ към момента на проверката, на предна лява джанта липсва закрепващ елемент към главината. На основание чл.36, ал.2 от ЗАНН и Постановление №00367/2018 год. на РП-Червен бряг, с процесното НП на Д. са наложени административни наказания единствено за нарушенията на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, като РС е отменил НП и за двете санкционирани деяния.

Срещу постановеното решение единствено в частта, с което е отменено НП за извършеното нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП е подадена касационна жалба от Началник  РУ – Червен бряг, с доводи за неговата неправилност и необоснованост. Според касатора основен мотив да бъде отменено НП № 18-0374-0001044/12.11.2018 г., издадено от Началника на РУ – Червен бряг при ОД на МВР – Плевен е направеният извод, че жалбоподателят И.Д. не е знаел, че срещу него е била приложена принудителна административна мярка № 16-0374-000292/22.11.2016 г. на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП, поради което липсва субективната страна във връзка с извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП. Съдът е приел, че в този случай лицето не следва да носи административнонаказателна отговорност и е отменил изцяло издаденото НП. Касаторът счита този извод на съда за неправилен. В тази връзка представя заповед за налагане на ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП, върху която е направено отбелязване, че Д. е отказал да подпише заповедта и да предаде СУМПС и КТ, като свидетел на отказа се е подписал Д.И.Д. Прави извод, че  Д. е знаел, че срещу него има издадена заповед за прилагане на ПАМ и че същият е бил лишен от право да управлява МПС до заплащане на дължими глоби по 3 бр. НП. Това обстоятелство не е обсъдено от въззивния съд и в решението не са изложени мотиви в тази насока. На това основание моли съда да отмени  решение № 17/25.01.2019 г. в обжалваната част, с което е отменено НП , с което е санкционирано нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП като неправилно и необосновано или да върне делото за разглеждане от друг състав на РС – Червен бряг.

В съдебно заседание касаторът РУ при ОД на МВР-Червен бряг не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба И.Д. се явява лично в съдебно заседание и поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли да се остави в сила оспореното решение.

Окръжна прокуратура – Плевен е депозирала подробно писмено заключение за основателност на касационната жалба. В съдебно заседание ОП-Плевен се представлява от прокурор Радев, който поддържа представеното писмено заключение, моли за отмяна на постановеното решение и върщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че оспореното наказателно  постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН /без да е съставен АУАН/във връзка с Постановление № 00367/2018г. на Районна прокуратура гр. Червен бряг, с което наказателното производство срещу Д. е прекратено. От твърденията на жалбоподателя, показанията  на свидетелите З. и С. и постановление № 00367/02.10.2018г. на прокурор .по прокурорска преписка 00367/18г. по описа на РП Червен бряг съдът установил, че на 9.03.2018г. Д.  бил установен да управлява лек автомобил Сеат Инка с ***. Същевременно спрямо Д. била издадена заповед за принудителна административна мярка № 16-0374-000292/22.11.2016г. В мотивната част на постановлението е прието, че прокурорът е счел, че не са налице съставомерни деяния поради липса на субективна страна на деянията, а именно, че Д. не е уведомяван и не знае, че на управлявания от него автомобил е прекратена служебно регистрацията, както и че спрямо него е издадена принудителна административна мярка. Поради това. е отказано образуването на  досъдебно производство по преписката. От събраните гласни доказателства в съдебно заседание съдът не установил Д. да  е бил уведомен по някакъв начин още затова, че управляваният от него автомобил е със служебно снета регистрация и че спрямо него е издадена принудителна административна мярка. Съдът направил извод, че за да е налице възможност за носене на наказателна отговорност по административен ред, то следва безспорно да е установено, че е извършено административно нарушение, както от обективна, така и от субективна страна. В случая съдът установил по безспорен начин, както от влезлия в сила прокурорски акт, така и от обясненията на Д. и показанията на свидетелите, че деянията не са осъществени от субективна страна. Д. според РС  не е знаел за съществуването на служебно издадените актове и съответно не следва да носи наказателна отговорност. На тези основания съдът отменил изцяло наказателното постановление.

Това решение на РС-Червен бряг се оспорва единствено в частта, с която е отменено НП срещу Д. в частта, с която за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание  глоба в размер на 300 лева на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП. Според касационната инстанция решението на въззивния съд в тази оспорена част е правилно по резултата си, но при следните коригиращи мотиви:

Вмененото с Наказателно постановление № 18-0374-001044 от 12.11.2018 г. на Д. нарушение е такова по чл.150А, ал.1 от ЗДвП и се изразява в управление на МПС, като не носи свидетелство за управление на МПС.  Деянието е описано словесно по следния начин: управлява МПС, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред. От материалите по административнонаказателната преписка се установява,  че нарушението  е извършено на 9.03.2018 год. Управление  на МПС без свидетелство за управление може да има в няколко хипотези според приложиматата към тази дата редакция на нормата на чл.150а от ЗДвП: когато водачът изобщо не  притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС;  когато е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен ред; когато е лишен от право да управлява МПС по административен ред; когато свидетелството му за управление не е в срок на валидност;  когато свидетелството за управление на МПС  е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4  или по реда на чл.69а от НПК и т.н. Като санкцията за извършване на нарушение измежду посочените в чл.150а е регламентирана в чл.177 от ЗДвП. Установява се от приложената на л.34 от делото на РС /както и към касационната жалба/ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №16-0374-000292/22.11.2016 год., че спрямо  Д. е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.д-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до заплащане на дължимата глоба, тъй като не е бил заплатил глоби по  изчерпателно посочени в заповедта наказателни постановления. Заповедта е предявена за връчване на Д. на 7.08.2017 год., но последният е отказал да я подпише и да предаде СУМПС и КТ, като отказът е удостоверен с подписа на свидетел, чиито три имена и адрес са посочени върху заповедта. Заповед, връчена при отказ, удостоверен от свидетел, произвежда правни последици относно  редовността , както и датата на връчване, като заповед, връчена лично срещу подпис. Т.е. отказът на Д. да подпише заповедта не засяга редовността на връчването. Нещо повече-съобразно разпоредбата на чл.172, ал.6 от ЗДвП, принудителните административни мерки подлежат на предварително изпълнение по силата на закона, т.е. прилагат се от датата на постановяването им. Поради което още към датата на издаване на заповедта за ПАМ от 22.11.2016 год Д. не е притежавал свидетелство за управление на МПС поради временното му отнемане. При тези фактически данни се налага извод, че към датата на управление на МПС -9.03.2018 год.,   Д. не е притежавал в себе си и не е представил на контролните органи свидетелство за управление на МПС, защото същото е било временно отнето въз основа на Заповед  за прилагане на ПАМ на основание чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП. Последното сочи на извършено  нарушение в хипотезата на чл.150А, ал.1 от ЗДвП-управление на МПС  без свидетелство за управление, тъй като същото е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП. На първо място обаче, нито актосъставителят, нито наказващият орган е посочил фактите, на които е основал извода си  за неправоспособност на водача. Защото нито в съставения акт, нито в издаденото въз основа на него НП е посочено на какво основание Д. е неправоспособен водач и по-конкретно не е описано, че свидетелството му за управление на МПС е отнето въз основа на приложена  ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП. Описано е единствено  лаконично “не носи свидетелство“. На второ място, не само не са посочени фактите, от които произтича изводът на АНО, че водачът не притежава свидетелство за управление на МПС, но погрешно е изписано при посочване на нарушената правна норма, че водачът е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред. Водачът не е лишен нито по съдебен, нито по административен ред от право да управлява МПС, на него му е иззето временно свидетелството за управление на основание приложена ПАМ, което основание е различно и се санкционира по чл.177, ал.1, т.2, предложение второ  от ЗдвП, а не по т.1 на същия текст , както е описано в НП. Ето защо като описано непълно-без всички факти, имащи значение както за ангажиране отговорността на водача, така и служещи за основа на дължимата съдебна проверка,  и като санкционирано погрешно-чрез словесното си описване подведено към друга точка и друго предложение на приложимата санкционна норма,  деянието се явява несъставомерно и недоказано. Ето защо в тази оспорена част въззивното  решение и отмененото с него НП за нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП следва да бъдат оставени в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 17 от 25.01.2019 г., постановено по анд № 380/2018 г. в частта, с която Районен съд – Червен бряг е отменил Наказателно постановление № 18-0374-001044 от 12.11.2018 г. на Началника на РУ – Червен бряг в частта, с която на И.С.Д. ***, с ЕГН **********, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 300.00 лева за нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.   

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.                               2.