Р E Ш Е Н И Е

№ 197

гр. Плевен, 11.04. 2019 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр. Плевен, първи касационен състав, в закрито съдебно заседание в състав:                     Председател: Николай Господинов

                                                                 Членове:  Елка Братоева

                                                                                          Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 298 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

С Решение № 70 от 6.02.2019 г., постановено по анд № 2911/2018 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Електронен фиш Серия-К № 1212215 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД на МВР-Плевен, с който на И.Д.И., ЕГН ********** ***  на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лв.,  за нарушение на чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП за това, че на 5.09.2015 г. в 03:28 часа на Е 83 км, 89.2 околовръстен път - Плевен, с МПС – Едуард Пл***, ремарке за лек автомобил регистрационен номер ЕН ***ЕА е извършено нарушение за скорост, а именно: при разрешена скорост 70 км/ч., установена скорост 96 км/ч., превишаване на разрешената скорост с 26 км/ч.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от И.Д.И.,  в която се сочи, че  съдебното  решение е издадено в нарушение на материалния закон, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано е и е постановено при липса на доказателства. Сочи се, че в ЕФ не е описано с какъв знак е въведено ограничението на скоростта, като се твърди, че нарушението е извършено с МПС ЕДУАРД ПЛ *** с регистрационен номер ЕН ***ЕА. Твърди, че касаторът не притежава описаното МПС/ППС, с такъв регистрационен номер и никога не е имал такова, както и към 5.09.2015 г., нито е бил ползвател на такова МПС, нито ППС с посочените характеристики. Същото може да се установи най-малкото от факта, че посоченото МПС/ППС е с регистрационен номер към КАТ – Плевен, а постоянният адрес на касатора е в гр. Л., обл. Л.и е на отчет към КАТ – Ловеч. В подробно индивидуализирания електронен фиш, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП като собственик е посочен И.Д.И., но той не притежава и не е притежавал никога така описаното МПС. Твърди,  в производството пред РС-Плевен И. е направил искане да се изиска справка от КАТ – Ловеч дали И.Д.И. с ЕГН ********** притежава така описаното в електронния фиш МПС и от КАТ Плевен – кой е собственик на описаното в електронния фиш МПС/ППС, за да се установи, че собственикът е И. П. И. и че така описаното ППС, всъщност представлява товарно ремарке, видно от марката, модела ДКномер, както и от направената най-обикновена справка в интернет, но такава справка съдът от една страна не е изискал, а от друга страна е приел, че се касае за  лек автомобил Сочи, че ремаркето  ЕДУАРД ПЛ *** с регистрационен номер ЕН *** ЕА не е МПС, то е ППС, с  оглед на регистрационния номер , същото не може да се придвижва самостоятелно, тъй като няма задвижващ мотор Счита това за съществено нарушение при съставянето на ел. фиш. Тези обстоятелства не са отчетени и от ПлРС, тъй като в оспореното решение е прието, че нарушението е извършено с МПС, на други места с „лек автомобил“ или „автомобила“. Всяко МПС е ППС, но не всяко ППС е МПС, като законодателят е предвидил да се установи ДКномер на МПС-то, с което е извършено нарушението. В конкретния случай това обстоятелство не е изяснено, защото ЕДУАРД ПЛ *** с регистрационен номер ЕН ***ЕА не е МПС.

Твърди още в жалбата, че не са били събрани доказателства, от които да става ясно  по някакъв начин  свързват И. с МПС ЕДУАРД ПЛ *** с рег. № ЕН ***ЕА-трудов договор или договор за наем. В тази насока е направил доказателствени искания в писменото си становище, които съдът не е взел под внимание, но те са щели да допринесат за разкриване на обективната истина, а именно да бъде призован като свидетел, посоченият в отказа на Директора на ОДМВР – Плевен за анулиране на електронния фиш като собственик И. П. И. и с неговите показания да се изясни по каква причина е посочил И.И. като нарушител и да бъде задължен да представи съответните писмени доказателства за извършването на нарушението от последния.

Сочи още , че нарушението е извършено на 5.09.2015 г., а едва сега се е получил ел. фиш, като не са спазени сроковете за нормално и в срок протичане на производството. Не е описана фактическата обстановка въпреки изискванията на закона и по този начин е ограничено правото на защита на И.. Лаконично е отразено, че е осъществено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, но в него са налице множество хипотези и не може да се установи, коя от всичките е нарушена. От една страна се споменава, че е на Околовръстен път Плевен път Е 83, който е главен и по принцип предвидената скорост е 90 км/ч, но не се споменава как и къде се въвежда ограничение от 70 км/ч или въпреки твърдението в електронния фиш за нарушител с МПС ЕДУАРД ПЛ ***, всъщност се касае за нарушение на водач, управляващ МПС, теглещо ремарке и затова допустимата скорост е 70 км/ч. Неизясняването на тези обстоятелства и несъбирането на доказателства от административнонаказващия орган, както и от съда в тази насока счита за  нарушение на правото  на защита на И., тъй като според касатора той не е наясно за какво конкретно нарушение е обвинен. Същевременно съдът прави подробен анализ на избора на скорост в населено и извън населено място, за които няма никакъв спор, но не се установява кой ограничителен знак е нарушен.

Твърди, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно, то представлява бланково решение, което не е съобразено с фактическата обстановка и не са събрани доказателства за нейното изясняване, въпреки направените от И. искания. Сочи се в решението, че не са оспорени констатациите по подробно индивидуализирания по-горе ел. фиш, но това навежда извод, че съдът не се е запознал детайлно с възраженията на касатора до момента и по тази причина в  решението липсват мотиви. Моли съда да отмени оспореното решение и да отмени  електронен фиш серия К № 1212215 от 05.09.2015 г. от ОДМВР – Плевен, като алтернативно моли съда да върне  делото за ново разглеждане от друг състав на съда, ако е налице необходимост от събиране на нови доказателства.

Ответникът по касационната жалба ОД на МВР - Плевен, на който е изпратен препис от касационната жалба и е дадена възможност за писмен отговор, в указания от съда срок не е депозирал писмено становище по касационната жалба.

Окръжна прокуратура – Плевен е депозирала подробно писмено заключение за основателност на касационната жалба. Навежда доводи за липса на доказателства относно датата на връчване на ЕФ и относно датата за издаването му с оглед преценка за спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Не е изяснен въпросът за собствеността на ремаркето.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 5.09.2015 г. в 03:23 часа на Е 83 км 89.2  Околовръстен път Плевен с МПС Едуард Пл *** вид ремарке за лек автомобил с рег.№ ЕН ***ЕА е извършено нарушение за скорост установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 00209D32F66С – разрешена скорост 70 км/ч, установена скорост 96 км/ч, превишаване на разрешената скорост с 26 км/ч. За това нарушение е бил издаден електронен фиш серия К №1212215.  Собственик на автомобила е лицето И. П. И., който след попълване на декларация по чл 189 ал5 от ЗДвП пред органите на полицията е заявил,че въпросният ден е преотстъпил автомобила на И.Д.. Съдът установил така описаните факти въз основа на приетите по делото писмени доказателства. От протокол от проверка №154-ИСИ/19.03.2015г на видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътните нарушения, идент. №593-072/71-307, тип “MultaRadar SD580”, № от ДР 4888 МАС №00209D32F66C на Български институт по метрология, по безспорен и категоричен начин установил, че използваното техническо средство за измерване на скоростта на управлявания от жалбоподателя лек автомобил към датата на извършване на засичането на скоростта 5.09.2015 г. е било технически изправно. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл. 189 ал. 15 от ЗДвП  съдът приел снимка № 00209D32F66С  от 05.09.2015 г. в 03:28 часа за  годно доказателствено средство.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът направил извод, че АНО законосъобразно и обосновано е приел, че с действията си И.  е извършил нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Съдът приел, че  обжалваният електронен фиш правилно е издаден на собственика, на който е регистрирано в АИС -КАТ моторното превозно средство съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП , както и че при издаването му  липсват допуснати нарушения. От формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. Нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал. Скоростта е фиксирана със система за видеоконтрол, която е одобрена в съответствие с изискванията на Закона за измерванията, от председателя на Българския институт по метрология, вписана е в регистъра за одобрените типове средства за измерване и е в срок на валидност. Изложеното възражение от жалбоподателят,  че не е собственик на автомобила, с който се е движел и е засечена превишената скорост, се доказва според РС и от приложената към преписката- Справка за собственост от КАТ-грПлевен,от която се вижда че собственик на автомобила е И. П. И. На същият е дадена възможност да попълни Декларация по чл. 189 ал5 от ЗДвП  в която той е потвърдил обстоятелството ,че превозното си средство   е предоставил на касатора  на 01.09.2015г и на 05.09.2015г е било във владение на И.И., който е върнал лекият автомобил на собственика чак на 20.04.2016г. Предвид на което правилно  според РС наказващият орган е съставил ел.фиш на И.И.. На тези основания РС е потвърдил ЕФ.

Според касационната инстанция решението е неправилно като несъответно на приложимия закон и необосновано на събраните по делото доказателства.

ЕФ се характеризира с реквизити, отличаващи се както от посочените в чл.42 ЗАНН, така и в тези по чл.57 ал.1 ЗАНН. Съобразно чл.189 ал.4 ЗДвП в относимата редакция /ДВ бр. 19 от 2015 г./, „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.“. Установява се от вписаните данни в самия оспорен електронен фиш, че нарушението се изразява в това, че е засечено превишение на разрешената за съответния  пътен участък скорост на движение на „МПС ЕДУАРД ПЛ *** вид РЕМАРКЕ ЗА ЛЕК АВТОМОБИЛ регистрационен номер ЕН***ЕА“. Т.е. засечено е превишение на разрешената скорост при движението на РЕМАРКЕ. То е такова за лек автомобил, видно от справката на л.23 от анд 2911/2018 год. В  действителност обаче,  ремаркето не е  моторно превозно средство, а  пътно превозно средство. Съобразно легалната дефиниция на §6 т.17 от ДР на ЗДвП, "Ремарке" е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство. Към ремаркетата се приравняват и полуремаркетата“. Безспорно, както ремаркетата, така и полуремаркетата не са моторни превозни средства по смисъла на §6 т.11 от ДР на ЗДвП, според която легална дефиниция "Моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства”. Всяко полуремарке или ремарке е предназначено да бъде задвижвано от МПС, какъвто явно е случаят по настоящото дело. Въпреки това, разпоредбата на чл.189 ал.4 ЗДвП в частта досежно задължителните реквизити на ЕФ поставя изискване да бъдат посочени, наред с другото, „регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство”. Няма съмнение, че и двата, изброени един след друг реквизити, се отнасят единствено и само до моторните превозни средства. Този извод се налага и при систематичното тълкуване с другите разпоредби на чл.189 ЗДвП (и по – специално алинеи 6, 8 и 15), в които Законодателят е използвал изрично словосъчетанието „моторно превозно средство” и съществителното „автомобил”. От друга страна, никъде в тези специални разпоредби не е използвано словосъчетанието „пътно превозно средство”, което още един път налага извод, че на местата, където Законодателят е използвал словосъчетанието „превозно средство” се имат предвид именно и само моторните превозни средства. В този контекст  съдът намира, че волята на Законодателя е била посредством особения ред за административно наказване чрез ЕФ да бъдат санкционирани единствено водачите на моторни превозни средства и именно затова, като задължителни реквизити в неговото съдържание е предвидено да се посочат регистрационен номер и собственик, на който е регистрирано МПС. Това законово изискване очевидно не е изпълнено в настоящия случай. От друга страна, да се приеме обратното – че на административно наказване по коментирания специален ред подлежат и собствениците на пътни превозни средства, каквито са ремаркетата и полуремаркетата, поражда и друг проблем: напълно възможно е МПС, с което е извършено нарушението да е регистрирано на собственик, различен от този, на който е регистрирано ремаркето/полуремаркето, което естествено поражда и въпроса за подлежащото на санкциониране лице. Случаите на заснемането на нарушения, извършени с МПС, към които е прикачено ремарке/полуремарке не е уреден изрично в чл.189 ЗДвП. Следователно, в очертаната насока е налице законодателна непълнота в разпоредбата на чл.189 ал.4 ЗДвП, чието запълване, в настоящия случай се явява изрично забранено според чл.46 ал.3 ЗНА, тъй като би довело до обосноваване на административнонаказателна отговорност. Това допуснато от АНО нарушение е достатъчно, за да обоснове отмяна на оспореното решение и потвърдения със същото електронен фиш.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 70 от 6.02.2019 г., постановено по анд № 2911/2018 г., с което Районен съд – Плевен е потвърдил Електронен фиш Серия-К № 1212215 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД на МВР -Плевен, с който на И.Д.И., ЕГН ********** ***  на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лв.,  за нарушение на чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия-К № 1212215 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД на МВР -Плевен, с който на И.Д.И., ЕГН ********** ***  на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лв.,  за нарушение на чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                

                                                                                        2.