Р E Ш Е Н И Е

№ 575

гр.Плевен, 25.10.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

при секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 297 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С решение № 101 от 18.02.2019 год., постановено по НАХД № 2388/2018 год., Районен съд – Плевен потвърдил Наказателно постановление № 15-0000713 от 19.07.2018 година на Директора на Дирекция „ИТ“ - Плевен, с което на основание чл. 413 ал. 2 КТ на „Сартен България“ ООД град Плевен, ЕИК: ***** е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер 3000 лв за извършено нарушение по чл. 16 ал. 1 ЗЗБУТ.

Против горното решение подадена касационна жалба от „Сартен България“ ООД град Плевен, , представлявано от управителя М.З.С., чрез пълномощника му адв. В.И. ***, в която излагат подробни доводи, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на материалния закон. Твърди се, че разпоредбата на чл.16, ал.1, т.6 от Закона за безопасни и здравословни условия на труд предвижда едно общо, абстрактно задължение за работодателя, поради което не е ясно какво е дължимото поведение от страна на касатора, респ. с какви точно действия ли бездействия е осъществил състава на нарушението. Излагат се доводи, че касаторът е изпълнил всички изисквания, произтичащи от Наредба № 7/23.09.1000 г. за минималните условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, а настъпилото увреждане е изцяло резултат от непредпазливото поведение на самия работник. Сочи се, че неяснотата в правната квалификация на нарушението е довело до нарушаване правата на нарушителя, както и че по този начин е създадена презумпция за изначална обективна отговорност на юридическото лице при настъпване на трудова злополука, което е в противоречие на чл.16 от НПК. Оспорва се изложените от въззивният съд доводи, че работникът не е бил обучен да изпълнява функциите, свързани със заеманата от него длъжност и се твърди, че същият е преминал изискуемите инструктажи, за което са налице съответните писмени доказателства. Сочи се, че работникът е нарушил задълженията си и е предприел действия, които са в разрез с правилата за безопасност на труда, създадени от работодателя, проведените му инструктажи и длъжностната му характеристика, при което е последвала трудовата злополука, която е изцяло по вина на работника.

В заключение се прави искане да бъде отменено въззивното решение и да бъде постановен касационен съдебен акт, с който да се постанови отмяна на оспореното НП.

В съдебно заседание касаторът се представлява от процесуалния си представител адв. В. И. ***, който от името на доверителя си поддържа касационната жалба по изложените в нея основания.

Ответникът се представлява от юрк. Р.И., която оспорва касационната жалба. Излага доводи, че въззивният съд правилно е приел, че е осъществено нарушение на чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ, тъй като такава констатация е направена от ответника в издадено предписание до работодателя, обективирано в съответен протокол, който е оспорен от касатора, но оспорването е отхвърлено от АС- Плевен и решението на първоинстанционния съд е потвърдено от ВАС. В подкрепа на доводите си представя препис от Решение № 10801/11.07.2019 г., постановено по адм. д. № 2469/2019 г. по описа на ВАС.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен поддържа депозираното писмено становище от с вх. рег. № 1823/08.04.2019 г., в което се сочи, че решението на РС- Плевен е правилно и основано на събраните по делото доказателства, поради което касационната жалба е неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Настоящият съдебен състав намира, че фактическата обстановка, приета за установена от РС- Плевен почива на събраните в хода на съдебното производство доказателства, при събирането на които не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Неоснователни са доводите на касатора, че разпоредбата на чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ съдържа абстрактно и лишено от конкретика правило за поведение, както и че такова нарушение не е осъществено от дружеството. Ответникът е представил препис от влязлото в сила Решение № 10801/11.07.2019 г., постановено по адм. д. № 2469/2019 г. по описа на ВАС, страни по което са били касаторът и ответникът по касационната жалба в настоящето производство, а предмет на производството са именно дадените във връзка с процесната трудова злополука предписания по Протокол за извършена проверка. От горното решение е видно, че е установена фактология, която съвпада с тази по настоящето съдебно производство като в крайна сметка с този съдебен акт касационният съдебен състав е приел, че не е налице контрол и наблюдение по изпълнение на планираните мерки относно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в съответствие с чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ.

Ето защо настоящата съдебна инстанция напълно споделя доводите на въззивния съд, че за изпълнение на задълженията по чл.16, ал.1 т.6 от ЗЗБУТ за създаване на необходимата организация за осъществяване на наблюдението и контрола по изпълнението на планираните мерки и за осигуряване на ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин не е достатъчно само да се назначи служител, който да осъществява контрол над дейността по безопасност и здраве при работа, а и да се осигури присъствието му на обекта, така че да може да следи за изпълнението на изискванията за безопасност и здраве при работа и да координира създаването на организация на работата, при която работниците да могат да извършват възложената им работа, без да е застрашена тяхната безопасност и здраве. Събраните в хода на делото доказателства не установяват работодателя да е направил каквито и да е постъпки в тази насока. Изпълнението на задълженията по наблюдение, контрол и координация трябва да е ежедневно, непрекъснато и непосредствено поради самата същност на тези задължения. Очевидно работодателят не е направил необходимото, за да създаде съответната организация за осъществяване на ефективен контрол за извършване на работата по безопасен начин, защото в противен случай не би се допуснало настъпването на трудовата злополука с М. Б. при осигуряването на служител, който да наблюдава работата му или предоставяне на същия да работи с процесната преса след преминаването на задълбочено надлежно обучение и запознаването му с преките му функции произтичащи от длъжността „ оператор преси“, което той на практика правел дълго време без да притежава необходимата компетентност. Тези задължения са част от общата дейност на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и именно тяхното неизпълнение е санкционирано с издаденото наказателно постановление по реда на чл.413, ал.2 от КТ.

При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 101 от 18.02.2019 год., постановено по НАХД № 2388/2018 год. по описа на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ 2./п/