Решение по Административно дело 292/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 408

гр.Плевен, 17.07.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов административно дело № 292 по описа на Административен съд-Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от Л.К.П., ЕГН ********** ***, срещу писмо изх.№ 94-163/1/ от 11.02.2019 г. на Кмета на Община Никопол, с което се отказва да бъде определно обезщетение по реда на чл.210 и сл. от ЗУТ за ползването на поземлен имот, собственост на П., от електроенергийни предприятия.

В жалбата се излагат доводи, че жалбоподателят е собственик на УПИ с площ от 3440 кв.м. в кв.71 по плана на с.Новачене, общ. Никопол. Твърди се, че е подал заявление по чл.210 и сл. от ЗУТ, във връзка със съществуването в имота на сервитут под формата на енергиен обект в полза на електропреносно дружество по смисъла на Закона за енергетиката. По горното заявление е получен писмен отговор от Кмета на Община Никопол, в който е обективиран отказ по така подаденото заявление. Излагат се подробни доводи, че жалбоподателят има право на обезщетение по чл.210 и сл. от ЗУТ и се твърди, че постановеният отказ е незаконосъобразен, поради което е направено искане да бъде отменен изцяло с произтичащите от това последици.

С писмо вх. рег. № 1264/12.03.2019г. /л.1/ ответникът е представил административната преписка и е изложил становище за недопустимост и алтернативно за неоснователност на жалбата. Посочил е, че не е налице административен акт, който може да бъде оспорен по реда на АПК, а за уведомително писмо от Кмета на Община Никопол, адресирано до жалбоподателя, с което не се създават права или задължения, не се засягат права, свободи и законни интереси на отделни граждани, нито пък е постановен отказ за издаване на административен акт. Алтернативно се твърди неоснователност на жалбата и се развиват доводи, че жалбоподателят е придобил собствеността върху недвижимия си имот на 02.02.2006 г., когато електрическият стълб е бил съществуващ, поради което е налице съществуващо сервитутно право, възникнало на основание чл.60, ал.2, т.1 от ЗЕЕЕ /отм/.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Р.Н.от АК- Плевен, който поддържа представената жалба по изложените в нея съображения. Излага доводи, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл.64, ал.6 от ЗЕЕЕ, която регламентира процедурата за определяне на обезщетението, която е по реда на чл.210 от ЗУТ. Твърди, че безспорно се установява наличието в имота на жалбоподателя на енергиен обект, за който съществува сервитут. Налице е задължение за вписване на това вещно право от неговия носител още при възникването му. В Закона за енергетиката са регламентирани предпоставките за вписването, от които най- важната е изплащане на обезщетение.След като до момента такъв сервитут не е вписан, то е налице задължение за това от страна на енергопреносното дружество, като едно от условията е определяне на обезщетение по реда на чл.210 и чл.211 от ЗУТ. Ето защо прави искане да бъде отменен постановеният отказ и претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответникът се представлява от адв. В.И. ***, който изразява становище за недопустимост на жалбата, тъй като с нея не се оспорва административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Алтернативно развива доводи за неоснователност на жалбата, като сочи, че жалбоподателят не е бил собственик на имота, в който е разположен енергийния обект към датата, когато е придобил собствеността върху своя УПИ- 02.02.2006 г. Към този момент трафопостът се е намирал в съседен УПИ, обособен именно за нуждите на този обект. Ето защо счита, че е налице съществуващо сервитутно право, възникнало по силата на чл.60, ал.2, т.1 от ЗЕЕЕ, поради което не се дължи оценяване и заплащане на сервитутно право на жалбоподателя. Във връзка с горното изразява становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на деловодни разноски за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Съдът счита, че жалбата е подадена в законния срок, тъй като административният акт, който се оспорва е издаден на 11.02.2019г., а жалбата против него е подадена чрез административния орган на 28.02.2019г.- видно от поставения върху нея печат с вх. рег. номер.

Доводите на процесуалния представител на ответника, че жалбата е недопустима, тъй като не е налице подлежащ на оспорване административен акт са неоснователни. От съдържанието на писмо с изх. № 94-163/1/ от 11.02.2019 г. на Кмета на Община Никопол е видно, че е налице произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление, чиито входящ номер е цитиран. В заключителната част на същото изрично е посочено: „На основание на гореизложеното Община Никопол няма основание да определя обезщетение по чл.210 и сл. от ЗУТ за ползването на имота Ви от енергийните предприятия, вследствие на възникнали сервитутни права за съществуващи в него енергийни обекти“. Горното съставлява изрично волеизявление на административен орган, което не може да се тълкува по друг начин, освен като изричен отказ по подаденото заявление със същия предмет.

При тези съображения съдът намира, че жалбата е допустима, подадена от надлежна страна и при наличие на правен интерес.

Административен съд- Плевен, втори състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за основателна, макар и не по изложените в нея съображения.

След извършена служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК, съдът констатира, че същият е издаден от некомпетентен орган, поради което следва да бъде обявен за нищожен, въпреки липсата на искане за това- чл.168, ал.2 от АПК.

Съобразно разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗУТ, изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината. От горното следва извода, че по подаденото заявление от жалбоподателя компетентният орган, който следва да се произнесе е колективен, а именно комисия, назначена от кмета на общината. В раздел II от глава седемнадесета на ЗУТ не са уредени правомощия на кмета като едноличен орган да се произнася по този вид заявление. Съобразно разпоредбата на чл.210, ал.2 от ЗУТ той има задължение единствено да сезира горната комисия, чието решение подлежи на обжалване съобразно чл.215, ал.1 от ЗУТ по реда на АПК.

Липсата на материална компетентност е порок, който води до нищожност на акта. На основание чл. 173, ал. 4 от АПК преписката следва да се изпрати по компетентност на Комисията по чл.210 от ЗУТ, определена със заповед на Кмета на Община Никопол, за произнасяне по искането, при което следва да се съобразят всички обстоятелства, с които е бил сезиран административният орган.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че оспореният отказ не отговаря на изискванията за съдържание на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2, т.2, т.4 и т.7 от АПК.

Процесуалният представител на жалбоподателя е претендирал присъждане на деловодни разноски, за които е представил списък, а именно адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. и държавна такса в размер на 10 лв.

От представения по делото договор за правна помощ е видно, че е предоставена безплатна правна помощ. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38 ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатското възнаграждение в размер на 600лева, определено по реда на чл.8, ал.1 от Наредба №1/09.07.2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в този смисъл Определение от 19.02.2015г. на ВКС по ч.д. № 1451/2014г.

В полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 10 лв., представляваща заплатена от него държавна такса за образуване на настоящето производство.

В съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК разноските се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Ето защо и при този изход от производството Община Никопол следва да бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателя и неговия процесуален представител така претендираните деловодни разноски.

Воден от горните мотиви и на основание чл.173, ал.4 от АПК, Административен съд-Плевен, II-ри състав

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА нищожността на отказ на Кмета на Община Никопол да бъде определно обезщетение по реда на чл.210 и сл. от ЗУТ за ползването на поземлен имот по заявление от Л.К.П., ЕГН ********** с вх. рег. № 94-163/01.02.2019г. по описа на Община Никопол, обективиран в писмо с изх. № 94-163/1/ от 11.02.2019 г. по описа на Община Никопол.

ИЗПРАЩА делото като преписка по компетентност на Комисия по чл.210 от ЗУТ, определена със заповед на Кмета на Община Никопол, за произнасяне по заявление от Л.К.П., ЕГН ********** с вх. рег. № 94-163/01.02.2019г. по описа на Община Никопол.

ОСЪЖДА Община Никопол да заплати в полза на Л.К.П., ЕГН **********,*** сумата от 10 лв., представляваща направени от жалбоподателя деловодни разноски- заплатена държавна такса за образуване на делото.

ОСЪЖДА Община Никопол да заплати в полза на адв.Р.И. Н.от АК- Плевен за осъществена по реда на чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие, адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестотин) лева.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: