Р Е Ш Е Н И Е

№ 250

гр.Плевен, 14.05.2019 год.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети април  две хиляди и деветнадесета  година в състав:                                                                

                                                                Председател: Катя Арабаджиева                                                                            

при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева  административно дело №291 по описа  на Административен съд-Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от  А.Г.И. с ЕГН **********,*** и адрес за призоваване гр.Левски , ******, против Заповед  за прилагане на принудителна административна мярка №17-0938-00173/26.01.2019 год., с която спрямо  жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А,б.А от ЗДП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 12  месеца.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Сочи се, че заповедта е издадена при липса на материалноправно основание за налагане на ПАМ по чл.171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП. Алтернативно се сочи, че наложената ПАМ за срок от една година по тежестта си не съответства на обществената опасност на нарушението, което е основание тя да бъде намалена по размер до предвидения в закона минимум от шест месеца. Прави се искане заповедта да бъде отменена изцяло, алтернативно-да бъде изменена , като са намали срока на наложената мярка от една година на шест месеца.

 В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Б. *** с надлежно пълномощно на л.30 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, излага подробни съображения за нейната незаконосъобразност, моли съда да  я отмени. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен е депозирал подробно писмено становище на л.45 от делото, в което моли да се остави без уважение подадената жалба.  В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт Ф. с надлежно пълномощно на л.57 от делото, която оспорва жалбата, моли съда да потвърди оспорената заповед по подробни съображения, които развива в съдебно заседание.  Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Прави възражение за недължимост на адвокатското възнаграждение, алтернативно-за неговата прекомерност и моли да бъде намалено до неговия минимален размер.

Административният съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията  на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна-адресат на оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване.

 Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Със Заповед №17-0938-00173/26.01.2019 год., спрямо  жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А,б.А от ЗДП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 12  месеца.  За да приложи мярката, административният орган  е взел предвид, че  на 26.01.2019 год. в гр.Плевен, бул ******до кръстовище, образувано от ******от второкласен път 2-35 към ул „******В.Д.С.  управлява лек автомобил ******с регистрационен ******, което не е негова собственост, като при извършена проверка в РСОД 537 е установено, че управлява горепосоченото МПС, без да притежава СУМПС-статус в БДС отнето/иззет и статус в АНД-отнето.

При проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав на административния съд намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП. В случая това е Началникът на сектор ПП при ОД на МВР- Плевен, на когото са делегирани правомощия, в т.ч. да прилага ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП,  със Заповед № 316з-27/3.01.2018 год.  на Директора на ОД на МВР-Плевен, приложена на л.21-22 от делото.

Оспорената заповед  е издадена в нарушение на изискването за форма , поради следните съображения:

Принудителната административна мярка е приложена на основание чл.171, т.2А, б.“а“ в приложимата към датата на издаване на заповедта редакция -  ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г., съгласно който текст се прекратява  регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В процесния случай се касае за управление на несобствено МПС от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление.

На първо място следва да се отбележи, че в разпоредителната част на оспорената заповед, се съдържа и текстово, и  цифрово посочване чрез изписване на правната норма, на приложената мярка, а именно прекратяване на регистрацията на ППС. Не е посочено обаче регистрацията на кое ППС се прекратява, което е един от основните реквизити в разпоредителната част на заповедта, защото принудителната мярка се прилага именно спрямо посоченото ППС. В случая  няма изписано след „заповядвам“ нито  конкретно ППС, нито каквито и да било негови индивидуализиращи белези. Действително, в мотивите на заповедта е описано ППС- л.а. ******с регистрационен ******, но то  е посочено като елемент от състава на нарушението, което е установено  и е станало основание за прилагане на ПАМ. Съгласно чл.172, ал.2, т.1 от ЗДвП, един от начините за прилагане на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол е недопускане управлението на моторното превозно средство, какъвто резултат се постига с прекратяване регистрацията на ППС. Ето защо в разпоредителната част на заповедта следва да се посочи прилаганата мярка –в случая прекратяване регистрацията на ППС, да се индивидуализира това ППС, спрямо което  се прилага мярката.

Допуснато е и друго нарушение, което, ведно с останалите констатирани обосновава отмяна на заповедта. Не се спори и се установява от оспорената заповед, че мярката е приложена заради това, че  МПС е управлявано от В.Д.С., който не притежава свидетелство за управление на МПС, защото същото му е отнето и в този смисъл е неправоспособен водач. Управлението на ППС от неправоспособния водач В.Д.С., е констатирано като административно нарушение и за същото е съставен приложеният на л.43 от делото акт за нарушение фабр.№189368/26.01.2019 год. Този акт обаче не е вписан като фактическо  основание за издаване на заповедта, а е следвало в същата да се съдържа позоваване и на акта. Извод затова съдът прави от разпоредбата на чл.172, ал.4 от ЗДвП , съгласно който текст в случаите по чл. 171, т. 2, букви "в", "к", "л", "м", "н" и т. 2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171, т. 2а се изземват и табелите с регистрационен номер. Т.е. във всички  случаи следва да има съставен акт за нарушение срещу неправоспособния водач (какъвто в случая има) и във всички случаи в издадената заповед освен отделно описание на нарушението, станало основание за прилагане на мярката, следва да се съдържа и позоваване на акта за нарушение, каквото позоваване в оспорената заповед липсва. Именно с акта за нарушение е констатирано от контролните органи, че водачът е неправоспособен и този акт има не само обвинителна и констативна функция, но и сезираща органа, компетентен да приложи ПАМ. Защото издателят на заповедта за прилагане на ПАМ установява, запознава се с фактите, които са основание за прилагане на мярката не лично и непосредствено, защото не той констатира извършеното нарушение. Той се запознава с тези факти именно посредством съставения акт и вписаните в този акт факти. Затова, за да направи своя воля прилагането на мярката на основание извършеното нарушение от водача, той следва да възприеме същите именно от акта за нарушение. Именно поради тази причина непозоваването на акта за нарушение в оспорената заповед съставлява самостоятелно нарушение на формата, обосноваващо отмяна на заповедта.

На последно място, органът е приложил мярката за срок от една година, без да изложи мотиви на какво основание е приел, че следва да се приложи за максимално предвидения в закона срок. В разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от 6 месеца до една година. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Това означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Наред с това води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което представлява едно от изискванията за законосъобразност на акта, което съдът следва да провери съгласно чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146, т. 5 АПК. Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне срока на ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви. След като законодателят е предвидил срок от шест месеца до една година на ПАМ, то административният орган е следвало да обоснове защо е определил максималния срок, посочен в закона. Като не е направил това, административният орган не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона. Изискването за мотивиране на административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита. Становището на пълномощника на ответника в съдебно заседание, че мотиви в тази насока се съдържат в оспорената заповед чрез изписване на абревиатурата АНД, което означава, че следва да се вземе предвид приложената справка за нарушител, в която са описани административните нарушения на водача, която показва обществената опасност на дееца, е неоснователно. В заповедта съдът не констатира изложение на мотиви относно срока на приложената мярка. Описанието в обстоятелствената част на заповедта –„статус в БДС отнето/иззет и статус в АНД отнето“, според граматическото тълкуване е относимо  към липсата на СУМПС и означава, че водачът е неправоспособен, защото е с отнето/иззето СУМПС, но не налага някакви изводи относно продължителността на наложената мярка. Всички останали доказателства, относими към продължителността на мярката- множеството извършени от Серафимов нарушения, фактът, че лицето не е завършило основно образование и затова му е отнето СУМПС и т.н., не могат да се обсъждат , предвид, че не са посочени в оспорената заповед като мотиви за определяне на максималния срок на мярката.

Ето защо съдът намира, че заповедта следва да бъде отменена на посочените основания.

При този изход на делото и с оглед направеното в съдебно заседание  искане, на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски общо в размер на 370  лева, от които 10 лева държавна такса за образуване на делото съгласно  разписка на л.31 от делото и 360 лева поискано, договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, на основание чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Адвокатското възнаграждение е посочено като платено в приложения по делото на л.30 договор , което е достатъчно с оглед т.1 от постановеното Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Същото не е прекомерно, предвид, че е под минимално установения в чл.8, ал.3 от Наредбата размер, поради което възражението на пълномощника на ответника за прекомерност е неоснователно.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и 2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, V състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по  жалбата на  А.Г.И. с ЕГН **********,*** и адрес за призоваване гр.Левски , ******, Заповед  за прилагане на принудителна административна мярка №17-0938-00173/26.01.2019 год. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо  И. е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А,б.А от ЗДП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 12  месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Плевен да заплати на А.Г.И. с ЕГН **********,*** и адрес за призоваване гр.Левски , ****** направените по делото разноски общо  в размер на 370 (триста и седемдесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5 от ЗДП.

Преписи от решението да се изпратят на страните.                                    

                                                                             

 

 

 СЪДИЯ: /П/