Р Е Ш Е Н И Е
№ 249
гр.Плевен, 13.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, V-ти
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №287
по описа на Административен съд-Плевен за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО).
Делото е образувано по жалба от З.В.М.,
с постоянен адрес ***, ЕГН **********, чрез адв. М. от САК срещу Решение №1040-21-583/19.12.2018
г. на Директора на ТП на НОИ-гр.София, с което е потвърдено Разпореждане №1012-21-673#3/01.11.2018 г. на Ръководител по изплащане на
обезщетенията и помощите по чл.40, ал.3 от КСО при ТП на НОИ-гр.София.
В жалбата са наведени доводи, че с оспореното решение се
потвърждава разпореждане, с което се отказва образуване на административно
производство за преценка на правото, определяне на размера и изплащане на
парично обезщетение за бременност и раждане на М. за целия период от 410 дни по
чл.50, ал.1 от КСО по молба на М. вх.№1056-14-129 от 16.02.2018 г., подадена в
ТП на НОИ-Плевен, изпратена по компетентност в ТП на НОИ-гр. София. Иска се
отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане, и връщане на преписката
на Ръководител на изплащане на обезщетенията и помощите за ново произнасяне по
същество, като се отпусне исканото обезщетение. Прави искане за присъждане на
разноски - държавни такси и възнаграждение на един адвокат.
Излага се следната фактическа обстановка: На
20.12.2016 г. М. ражда третото си дете, като към този момент е осъществявала
трудова дейност с „Парт про“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.София 1138, ж.к. Горубляне***, магазин 1, назначена с трудов договор от
18.05.2016 г. Към момента на раждането, а и към изтичане на периода от 410 дни
трудовият договор не е прекратен, видно от удостоверение на НАП - Плевен. Работила
е в местен офис на дружеството в гр.Плевен, бул***Поради раждане преди термина,
определен за 7.02.2017 г., не е ползван отпускът по чл.163, ал.1 от КТ в размер
от 45 дни преди раждането. Изпратила е на 05.01.2017 г. на дружеството по имейл
издадения й болничен лист за 42 дни от 20.12.2016 г. до 30.01.2017 г., който
впоследствие е коригиран, като е поправена допусната в него фактическа грешка -
неправилно отбелязване, че е продължение. Представен е на дружеството на 1.02.2017
г. и последващ болничен лист за периода
31.01.2017 г . - 03.05.2017 г. Малко след раждането М. научава, че дружеството
е престанало да подава декларация Образец 1 по чл.5, ал.4, т.1 от КСО с данни
за осигуряването, като последните данни за осигуряването й са за октомври 2016
г. Дружеството не е представило в НОИ нито един от двата БЛ, удостоверения по
образец съгласно Приложение №9 по Наредбата за паричните обезщетения и помощи
от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/ с данни за правото на парично
обезщетение, съгласно чл.8 от НПОПДОО. Дружеството не е подало в НОИ и удостоверение
по образец съгласно Приложение №10 от НПОПДОО с данни относно правото на
парично обезщетение след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка
от 410 календарни дни. На 5.01.2017 г. М. подава сигнал до ДИТ, като е уведомена,
че ДИТ е възпрепятствана да извърши проверка, доколкото не са могли да
осъществят контакт с дружеството му на адреса на управление. Сочи, че местният
офис в гр.Плевен е затворен, управителят не отговаря на телефонните й
обаждания, а имейлите на дружеството не са активни. На 29.03.2017 г. подава
сигнал до НОИ искане да й се изплати паричното обезщетение за бременност и
раждане. Получава отговор, че работодателят и не е подавал данни за осигуряването
след октомври 2016 г. Същото е видно от удостоверение от НАП, като видно от
същото удостоверение, осигурителният стаж на М. е над 10 години. Пред НОИ са
представени декларации от М. по образец съгласно Приложение №2 и №2а към
НПОПДОО. На 16.02.2018 г. е подадена молба в ТП на НОИ-Плевен, като същата е
изпратена по компетентност на ТП на НОИ-София да й бъде изчислено и изплатено
дължимото обезщетение за бременност и раждане за целия период по чл.50, ал.1 от
КСО. С писмо от 20.03.2018 г. е постановен отказ за произнасяне по искането.
Същото писмо е обжалвано пред директора на ТП на НОИ София, който с определение
от 4.05.2018 г. оставя жалбата без разглеждане като недопустима. Определението
на директора е обжалвано пред АССГ, като с Определение № 5699 от 14.09.2018 г.,
изменено с определение № 6635 от 22.10.2018 г. по адм.д. № 5485/2018 на АССГ се
отменя определението на директора на ТП на НОИ София, като се изпраща
преписката на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите за произнасяне
по същество по първоначалната жалба. С процесното разпореждане е налице
произнасяне, като е постановен отказ да се образува административно
производство, който отказ е потвърден при обжалване по административен ред с
процесното решение. Твърди, че отказът за разглеждане по същество е в
противоречие с определението на АССГ, като не се изпълняват задължителните
указания на съда. Сочи, че изложените основания за отказ, а именно позоваването
на неизпълнени задължения на осигурителя по чл.6, чл.8 и чл.9 от НПОПДОО, е
неоснователно. Не се изпълняват публично правни задължения, уредени в обществен
интерес и свързани с разходване на публичен ресурс, като се извършва позоваване
на административни нарушения, извършени от осигурителя - поднадзорно на органа
лице, във вреда на осигурения. Не е изпълнено задължението по чл.29 от НПОПДОО,
като дори ако осигурителят не представи липсващите документи, НОИ следва да се
произнесе въз основата на наличните такива и въз основа на РОЛ. БЛ също са
представени на НОИ. Излагат се и подробни съображения по същество на спора,
като се сочи, че М. има право на обезщетението.
По жалбата първоначално е образувано дело № 698/2019
по описа на АССГ, към което е приобщена административната преписка. С
определение № 851/29.01.2019 г. /л.194 от дело 698/2019/, поправено с
определение /без номер/ от 01.02.2019 г. /л.198 от дело 698/2019/, делото е изпратено
настоящия съд по подсъдност.
Ответникът -Директор на ТП на НОИ-София в съдебно
заседание се представлява от юрисконсулт
Т.с пълномощно на л.29 от делото, която оспорва жалбата, моли съда да
потвърди оспореното решение, като излага подробни съображения в съдебно
заседание Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер. В случай , че съдът се произнесе в полза на жалбоподателя, моли съда да
не му присъжда платената от него
държавна такса в размер ан 10 лева, тъй като такава съгласно чл.120 от КСО не
се дължи.
Административен съд-Плевен, пети
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на
оспорения акт, намира за установено следното:
До директора на ТП на НОИ Плевен е
подадено искане за изплащане на обезщетение за бременност и раждане
№1056-14-129/16.02.2018 г. /л.165-171 от дело 698/2019/. В същото се излагат
фактите, изложени и в жалбата пред съда, като се представят: удостоверение за
раждане на дете /л.172 от дело 698/2017/, от което е видно, че детето ***е
родена на *** г. от майка З.В.М. с ЕГН **********; първичен БЛ Е20180019399 по
отношение на М. за периода 20.12.2016 г. - 30.01.2017 г., в който е посочена
диагноза „***“, както и термин за раждане ***
г. /л.177 от дело 698/2019/; приобщен е и първоначално издаденият /погрешно като
продължение/ БЛ № Е20167673352 - л.33 от дело 698/2019, гръб; БЛ №Е20178049816
- л.35 от дело 698/2019, за периода 31.01.2017 г. - 03.05.2017 г., с диагноза
едно дете, родено в стационар; копия и писма по електронна поща, с които БЛ са
изпратени на работодателя /л.л.174 -176, 178 от дело 698/2019/; справка за
осигуряването на М. през 2015-2016 г. /л.180 от дело 698/2019/, от които е
видно, че е осигурявана от 01.2015 г. до 31.10.2016 г. съгласно подадените
данни в РОЛ, като последен осигурител е „Парт про“ ЕООД; приложена е и справка
за осигуряването от 1.01.2000 г. до 31.01.2018 г. /л.л.42,43 от дело 698/2019/;
приложени са и декларации по приложение №1 и приложение №2 /л.л.181-184 от дело
698/2019/.
Подаденото искане е било изпратено по компетентност на
ТП на НОИ-София с писмо, приобщено на л.29 от дело 698/2019, доколкото
осигурителят на М. е със седалище в гр.София.
По преписката са приобщени жалби на М. и отговори на
същите, адресирани и до прокуратурата, като от отговор на НОИ е видно, че НОИ
не може да извърши проверка на осигурителя поради ненамиране на негов
представител /л.л.185-187, останалите жалби и отговори по тях са приложени на л.188-193,38,39
от дело 698/2019/.
По искането е постановено писмо от и.д. директор на ТП
на НОИ София /л.46 от дело 698/2019/, в което се сочи, че документите не са
представени от осигурителя, а БЛ не са изпратени на осигурителя по предвидения
ред. Посочено е, че чл.24 от НПОПДОО не е приложим.
Срещу писмото е подадена жалба по административен ред,
по която е постановено определение на директора на ТП на НОИ София №1040-21-223/04.05.2018
г. /л.л. 48-49 от дело 698/2019/. Със същото определение се приема, че писмото
няма характер на ИАА, и жалбата се оставя без разглеждане.
Определението е било оспорено по съдебен ред, като с Определение
№ 5699 от 14.09.2018 г. по дело 5485/2018 на АССГ същото е било отменено. АССГ
е приел, че писмото е ИАА, издаден от некомпетентен орган, и неправилно е
отказано произнасяне по същество. Отменил е определението на директора на ТП на
НОИ и е изпратил преписката на ръководителя по изплащане на обезщетенията и
помощите по чл.40, ал.3 от КСО при ТП на НОИ-гр.София /л.52,53 от дело
698/2017/. С определение № 6635/22.10.2018 по същото дело съдът е поправил ЯФГ
в постановеното определение /л.55 от дело 698/2019/. Въз основа на определението
на съда е издадено Разпореждане №1012-21-673#3/01.11.2018 г. на Ръководител по изплащане на
обезщетенията и помощите по чл.40, ал.3 от КСО при ТП на НОИ-гр.София /л.23,24
от дело 698/2019/, с което искането на М. е оставено без разглеждане. Посочено
е, че не са подадени документи по реда на чл.6, чл.8 и чл.9 от НПОПДОО, и не е
налице хипотезата на чл.24 от НПОПДОО. Като правно основание за оставяне без разглеждане
е посочена разпоредбата на чл.27, ал.2, т.6 от АПК във връзка с посочените
разпоредби на НПОПДОО.
Същото разпореждане е обжалвано по административен ред,
като с процесното Решение №1040-21-583/19.12.2018 г. на Директора на ТП на
НОИ-гр.София /л.18-20 от дело 698/2019/ подадената срещу него жалба е
отхвърлена. За да отхвърли жалбата, органът е приел, че съгласно чл.6 от
НПОПДОО всички документи, въз основа на които на осигурените лица се изплащат
обезщетения от ДОО, се представят от осигурителя, който ги завежда в специален
дневник /чл.9 от НПОПДОО/, и само по изключение съгласно чл.24 от НПОПДОО могат
да бъдат представени от правоимащото лице на хартиен носител. Прието е, че в
случая не са налице хипотезите на чл.24, ал.2 от НПОПДОО, поради което правилно
не е образувано производство по преценка на правото на лицето на обезщетение за
бременност и раждане. Описани са невъзможността осигурителят да бъде намерен, както
и възможността при прекратяване на трудовия договор по реда на чл.327, ал.2 от
КТ да се подаде Приложение №15 към чл.24 от НПОПДОО. Твърди се, че определението
на АССГ означава компетентният орган да се произнесе по същество на молбата, а
не по същество на искането. На това основание подадената по административен ред
жалба е отхвърлена и е потвърдено разпореждането.
По делото е представена от жалбоподателката молба
относно нови обстоятелства /л.л.8-12/, в която се сочи, че трудовият й договор
с „Парт про“ ЕООД е прекратен по чл.327, ал.2 от КТ с разпореждане
№22-148/09.01.2019 г . на директора на ДИТ, считано от 29.11.2018 г. Същото е
приобщено на л.18,19 от настоящето дело, приобщено е и заявлението на М. по чл.327,
ал.2 от КТ /л.л.16-17/. На л.34 и сл. от делото са приложени и документи,
удостоверяващи подадено заявление от М.
до Директора на ТП на НОИ-София за отпускане на парично обезщетение за
бременност и раждане, подадено след прекратяване на трудовия договор на М. на
основание чл.325, т.2 от КТ с разпореждане на Инспекцията по труда.
Така установената фактическа
обстановка мотивира следните правни изводи:
Решение №1040-21-583/19.12.2018 г. на Директора на ТП
на НОИ-гр.София е изпратено с писмо с обратна разписка до процесуалния
представител на жалбоподателката и е получено на 27.12.2018 г. (л.30). Съгласно
разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя
на ТП на НОИ (РУСО) е 14-дневен от момента на получаване му. Жалбата е подадена на 10.01.2019 г. –
последния ден на срока, видно от клеймото на копието на пощенски плик на л.31. Предвид
изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице,
при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване
акт, в законоустановения срок за обжалване, пред
компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на
разглеждане.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл.117, ал.1, т.1 от КСО, пред ръководителя
на съответното ТП на НОИ (РУСО) се подават жалби срещу неправилно определяне
или изплащане на парични обезщетения по глава четвърта или помощи, като ал.3 от
същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ (РУСО) се произнася по
жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение
№1040-21-583/19.12.2018 г. е издадено от Директора на ТП на НОИ-гр.София-л.32. Ето
защо съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по
чл.117, ал.3 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от
компетентен по материя, време и място орган-л.33.
Оспореното Решение е писмено, издадено
в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО.
Относно мотивите, съответствието с материалния закон
и административнопроизводствените
правила, настоящият състав съобразява следното:
Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2, т.6 от АПК,
административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и
за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по
издаването на индивидуалния административен акт, в т.ч. по т.6 наличие на други
специални изисквания, установени със закон. В случая думата „закон“ е
използвана в смисъл на всяка правна норма от действащото право - в този смисъл
например са Определение № 1104 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 992/2018 г.
и Решение № 811 от 22.01.2014 г. на ВАС
по адм. д. № 6832/2013 г., в които ВАС счита, че изискванията и на подзаконовите
нормативни актове попадат в хипотезата на чл.27, ал.2, т.6 от АПК.
В настоящия случай следва да се съобрази дали НПОПДОО
изисква в случай като настоящия необходимите документи да се представят в НОИ
от осигурителя.
Според чл.1, ал.1, т.1 , буква „г“ от НПОПДОО, с
наредбата се уреждат редът и начинът за представяне на документите и за
изчисляване и изплащане н паричните обезщетения при бременност и раждане.
Съгласно чл.3, ал.1 от същата наредба, паричните обезщетения за временна
неработоспособност, бременност и раждане до 135 дни или трудоустрояване се
изплащат при ползване на отпуск или при трудоустрояване въз основа на болничен
лист, а съгласно чл.4, т.1 за паричните обезщетения при бременност и раждане за
остатъка до 410 дни по чл. 50, ал. 1
и 5 и чл. 50а от
КСО освен болничен лист е необходимо заявление-декларация по образец
съгласно приложение № 2 и 2а;
Съгласно чл.6, ал.1 от НПОПДОО, осигурените лица и
лицата по чл. 4, ал. 9
КСО представят документите по чл. 3
– 5 на осигурителя, който ги завежда в отделен дневник. Съгласно чл.8, ал.1 от
НПОПДОО, за всеки болничен лист осигурителите, техните клонове и поделения и
осигурителните каси представят в НОИ удостоверение по образец съгласно
приложение № 9 с данни относно правото на парично обезщетение. За лицата,
осигурени по повече от едно правоотношение/основание за осигуряване при един
осигурител, за всеки болничен лист се представят отделни удостоверения за всяко
от правоотношенията/основанията за осигуряване. Съгласно чл.9, ал.1 от НПОПДОО,
за всеки документ по чл. 4
осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в
НОИ удостоверение по образец съгласно приложение № 10 с данни относно правото
на парично обезщетение.
Видно от така посочените разпоредби, за да се извърши
преценка по същество и в крайна сметка да се изплати на осигуреното лице
съответно обезщетение - в случая за бременност и раждане, е необходимо активно
съдействие на осигурителя, като същият е длъжен да предприеме активни действия,
за да може осигуреното лице да получи полагащото му се обезщетение от НОИ за
съответния осигурителен риск.
В настоящия случай обаче - и това дори не е спорно
между страните, работодателят - осигурител „Парт про“ ЕООД, ЕИК *** е
преустановил дейността си по смисъла на чл.327, ал.1, т.10 от КТ - нито представляващият
дружеството-осигурител, нито друг представител на дружеството могат да бъдат
намерени. От писмото на ТП на НОИ София, изпратено до жалбоподателката и до
прокуратурата /л.185-187 от дело 698/2019/ е видно, че въпреки че са изпратени
покани както до седалището на дружеството, така и до всички известни адреси на
собственика /който е и управител на дружеството, видно УАС - л.155,156 от дело
698/2019/, посочени в НБД „Население“, контакт не е осъществен и не е възможно
извършването на проверка. При така установеното е следвало органите на НОИ да
направят съответните изводи, но това не е станало.
Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1 от НПОПДОО,
осигурените лица, придобили право за получаване на парични обезщетения по чл. 1, ал. 1,
т. 1 преди приключване на производството по ликвидация или
прекратяване на осигурителя или преди прекратяване на трудовия договор по реда
на чл. 327, ал.
2 от Кодекса на труда, представят лично или чрез упълномощени от тях
лица в съответното ТП на НОИ със заявление по образец съгласно приложение № 15
документите по чл. 3, ал. 2
и 3
и чл. 4
на хартиен носител, ако не са представени преди ликвидацията или
прекратяването. В случая тази разпоредба е неправилно тълкувана в процесните
разпореждане и решение. Същата не означава, че едва след прекратяването на
трудовия договор лицето има право да представи съответното заявление по образец
със съответните документи към него, както смята органът. Същата разпоредба
означава, че след като е налице хипотезата на чл.327, ал.2 от КТ, осигуреното
лице има право да представи съответните документи вместо осигурителя. Защото в
хипотезата на чл.327, ал.1, т.10, към която препраща чл.327, ал.2 от КТ, именно
осигурителят действа в нарушение на закона, и не би могло да се очаква от същия
каквото и да е съдействие за осъществяване на осигурителните права на
осигурения, както е и в настоящия случай.
Следва да се посочи, че ако осигурената прекрати
трудовия договор на основание чл.327, ал.2 от КТ преди изтичане на периода, за
който има право на обезщетение от НОИ, за същата ще са налице неблагоприятни
правни последици. Въпреки че съгласно чл.52 от КСО ще й се изплаща парично
обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл. 50,
няма да й се признава трудов, респективно осигурителен стаж, докато не започне
работа при друг осигурител.
Следва да се посочи, че още преди образуване на делото
пред АССГ са налице нови факти и обстоятелства, които следва да бъдат взети
предвид. Видно от новопредставените доказателства, трудовият договор на М. с
„Парт про“ ЕООД е прекратен, считано от 29.11.2018 г. по реда на чл.327, ал.2
от КТ. Този факт обаче не е имало как да е известен на органа, както се смята в
допълнителната молба, доколкото това прекратяване е постановено на 9.01.2019 г.
и не е заявено в жалбата, подадена чрез ТП на НОИ гр.София.
По повод твърдението, че Ръководител по изплащане на
обезщетенията и помощите по чл.40, ал.3 от КСО при ТП на НОИ-гр.София е
задължен да се произнесе по същество съгласно определението на АССГ, съдът приема,
че постановеното от Ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите
разпореждане е по искане, което е разглеждано за първи път от него, доколкото
преди това е разгледано от некомпетентен орган.
Съдът не следва да се произнася по твърденията по
съществото на спора, включително относно важността на осигурителното плащане, доколкото
първи по същество следва да се произнесе Ръководител по изплащане на
обезщетенията и помощите, неговото разпореждане ще подлежи на обжалване пред
директора на ТП на НОИ, и едва при обжалване на решението на Директора на ТП на
НОИ /ако е налице такова/, компетентният съд следва да изложи съответни мотиви.
С оглед на изложеното, решението на директора на ТП на
НОИ гр.София следва да се отмени, като се отмени потвърденото с него
разпореждане, с което е отказано искането на М. да се разгледа по същество.
Следва преписката да се изпрати на Ръководител по изплащане на обезщетенията и
помощите по чл.40, ал.3 от КСО при ТП на НОИ-гр.София за разглеждане на въпроса
по същество. При това разглеждане следва да се има предвид и прекратяването на
трудовия договор, което е настъпило на 29.11.2018 г. по реда на чл.327, ал.2 от
КТ.
Въпреки благоприятния за жалбоподателката изход на
делото, разноски не й се присъждат, тъй като съгласно чл.120 КСО осигурените
лица /каквато е жалбоподателката/ не внасят държавна такса за делата по глава
осма от КСО. Внесената по сметка на АССГ държавна такса не може да бъде
възложена в тежест на НОИ, но може да бъде поискано връщането й от АССГ. По
отношение на претендирания адвокатски хонорар за един адвокат по делото липсват
доказателства за заплащането на хонорар и за размера му.
Воден от горните мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №1040-21-583/19.12.2018 г. на Директора
на ТП на НОИ-гр.София, като вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №1012-21-673#3/01.11.2018 г. на Ръководител по изплащане на
обезщетенията и помощите по чл.40, ал.3 от КСО при ТП на НОИ-гр.София.
ВРЪЩА
преписката на Ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите по чл.40,
ал.3 от КСО при ТП на НОИ-гр.София за постановяване на ново разпореждане
съобразно мотивите на настоящето решение, в едномесечен срок от получаване на
влязлото в сила решение.
ОТХВЪРЛЯ искането на З.В.М. за присъждане на разноски.
Решението може да се оспори с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: