Р E Ш Е Н И Е

№ 215

гр.Плевен,17.04.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в закрито съдебно заседание, в състав:

Председател: Елка Братоева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

Като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 286 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 214 от 17.01.2019 г., постановено по НАХД № 185 по описа за 2018г., Районен съд – Кнежа е изменил Наказателно постановление № 316758-F366076/06.02.2018г. на Директора на ТД на НАП-гр.Велико Търново, с което на Н.А.Д. ***, на основание чл.182 ал.1 от ЗДДС е наложена глоба в размер на 4513,22лева, за нарушение на чл.124 ал.5 от ЗДДС, като е намалил размера на наложената глоба на 1000лева.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Н.А.Д., чрез адвокат О.Б. ***, в която са наведени доводи за неправилност на съдебния акт. Счита се, че районният съд не е приложил правилно правната норма на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС. Сочи се, че спорът, който се повдига е относно факта, че за да е налице нарушение е необходимо освен да не е отчетено съответното Кредитно известие, така и това да е довело до определяне на данък в по-малък размер, т.е. двете условия следва да са кумулативно изпълнени. Посочва се, че с оглед доказване на този факт е възложена и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, която е установила, че независимо от по-късното отчитане на процесното кредитно известие, този факт не е довел до ощетяване на бюджета. Счита се, че обсъждането на съда на това доказателство – съдебно-счетоводната експертиза е извършено в противоречие с материално-правните разпоредби на ЗДДС. Сочи се, че районният съд е приел експертното заключение, но не му е дал вяра, тъй като е счел, че несвоевременното отчитане на кредитното известие не е довело до ощетяване на бюджета за 2017 г., но е довело до несъответствие за месец 08.2017 г., което е отстранено с корекция, извършена през месец 11.2017 г. Счита се, че така направените от съда изводи не кореспондират със спецификата на данък ДДС, тъй като в конкретния случай данъчният кредит по фактурата е ползван от Н.Д. през месец 11.2017 г., за което лицето има право съгласно чл. 72 от ЗДДС и едновременно с това е намалила правото си на данъчен кредит с включването на издаденото й ДКИ в същия месец – м.11.2017 г., като следователно, ако лицето е включило ДКИ през месец 08.2017 г. то е щяло да бъде ощетено, тъй като не е включило в същия месец самата фактура /каквото право му дава закона в чл. 72 от ЗДДС/, която се намалява с ДКИ-то. Счита се, че включвайки през месец 11.2017 г. двата документа в Дневника си за покупки и фактурата и ДКИ ЗП Н.Д. е ползвала правото си на данъчен кредит в реален размер и така не е бил ощетен нито бюджета, нито данъчно-задълженото лице нито през месец 08.2017 г., нито през месец 11.2017 г., нито в който и да е друг месец действията на Н.Д. са довели до определяне на данък в по-малък размер. Счита се, че при неизпълнение на всички хипотези на правната норма е недопустимо да се прилага санкция на лицето, като санкцията следва да се приложи единствено и само тогава, когато са изпълнени всички хипотези на сложния фактически състав на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, а в конкретния случай не е изпълнена хипотезата да е налице определяне на данък в по-малък размер. В заключение се моли да бъде отменено обжалваното решение, както и издаденото НП.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава писмено становище за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

По съществото на касационната жалба съдът съобрази следното:

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на Д. за това, че при извършена проверка, възложена с Резолюция за извършване на проверка от 13.11.2017г. е установено, че като регистрирано по ЗДДС лице, не е отразило получено от него кредитно известие в дневника за покупки за данъчния период, през който е издадено, което е довело до определяне на данъка в по-малък размер. Посочено е още в наказателното постановление, че като получател на данъчно кредитно известие №0000056425/04.08.2017г. с ДО-/-22566.11лв/ и ДДС-/-4513.22лв./, издадено от „Мегатрон“ ЕАД, ЗП Н.Д. не е отразил полученият данъчен документ в дневник покупки за съответния данъчен период – периода на издаване – м.август 2017г., което е довело до определяне на данъка в по-малък размер с 4513.22лв., като ДКИ е включено с подаване на коригираща справка декларация от 24.11.2017г. Нарушението е квалифицирано по чл.124 ал.5 от ЗДДС.

Районният съд е приел, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че по безспорен начин е установено, че за м.08.2017г. ЗП е следвало да включи кредитното известие от 04.08.2018г. в дневника за покупки, което не е било направено, като данъчното кредитно известие е било включено с подаване на коригираща справка декларация от 24.11.2017г. Счел е, че е ирелевантно твърдението, че през м.08.2017г. не са били получили кредитното известие, тъй като лицето е знаело за сключената сделка и съпътстващите я документи. Посочил е, че невключването на съответната фактура и кредитното известие за съответния период е довело до извършване на нарушение на чл.124 ал.5 от ЗДДС. За да достигне до този извод съдът е анализирал свидетелските показания, както и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като на последното не е дал вяра по отношение на извода, че декларираните през м.09.2017г. и коригираните през м.11.2017г. стойности на облагаемата основа не са довели до различно данъчно облагане по ЗДДС. В тази връзка е посочил, че в действителност след направената данъчна корекция през м.11.2017г. за м.08.2017г. с включването на съответното данъчно кредитно известие и фактура е отстранено установеното несъответствие и не е довело до ощетяване на държавния бюджет за 2017г. Независимо от прието, обаче, съдът е счел, че наложеното наказание е завишено по размер и е намалил същото на 1000лева.

Настоящият касационен състав споделя изводите на районния съд за безспорно извършено и доказано нарушение по чл.124 ал.5 от ЗДДС от страна на ЗП Н.Д.. Последната разпоредба задължава регистрираното лице да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени. В изпълнение на тази разпоредба регистрираното лице е било длъжно да отрази издаденото ДКИ в дневника за покупки за данъчния период, през който е издадено- а именно месец август 2017г., независимо от момента на получаване. Посоченото не е сторено и кредитното известие е отразено в по-късен момент, през м.11.2017г., с което е нарушена нормата на чл. 124, ал.5 от ЗДДС. В подкрепа на изложеното е и санкционната норма на чл. 182, ал.1 от ЗДДС, съобразно която се налага глоба, респ. имуществена санкция на регистрирано лице, което не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер. Т.е. от обективна страна изискването на закона относно фактическата обстановка на нарушението, визирано в чл. 182, ал.1 от ЗДДС, се свежда до неизпълнение на задължение за отразяване на издаден, респ. получен данъчен документ – кредитно известие в дневника за покупки и СД за съответния данъчен период. Неизпълнение на това задължение пък води до промяна на резултата за съответния данъчен период и до определяне на данък в по-малък размер, както е приел районния съд. В тази връзка правилно районният съд не е дал вяра на заключението на вещото лице относно извода, че декларираните през м.09.2017г. и коригираните през м.11.2017г. стойности на облагаемата основа не са довели до различно данъчно облагане по ЗДДС, както и правилно е счел, че след направената данъчна корекция през м.11.2017г. за м.08.2017г. с включването на съответното данъчно кредитно известие и фактура е отстранено установеното несъответствие и не е довело до ощетяване на държавния бюджет за 2017г.

По отношение нормата на чл.72 ал.1 от ЗДДС следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.124 ал.4 от с.з. регистрираното лице има задължение да отрази фактурата през следващите дванадесет периода в дневниците за покупки, по свой избор, като неотразяването й за м.08.2017г., а през м.11.2017г. е допустимо от законодателя и не е противоправно поведение. Независимо от тази възможност, обаче, чл.124 ал.5 от закона задължава регистрираното лице за отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени. Каквото не е сторено и правилно ЗП е санкциониран за нарушение на чл.124 ал.5 от ЗДДС.

Неправилно, обаче, районният съд е намалил размера на наложената глоба. В конкретния случай санкционната норма на чл.182 ал.1 от ЗДДС регламентира, че регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв. Смисълът на последния абзац от изречението е, че ако определения данък в по-малък размер е по-малък от 1000лв., минималният размер на административното наказание следва да бъде 1000лева, а когато определеният данък в по-малък размер е по-голям от 1000лева, размерът на административното наказание следва да е в размера на определения данък. Т.е. наказващият орган правилно е бил определил и размера на наложената глоба, а районният съд неправилно е намалил нейния размер. Въпреки последното, поради забраната за влошаване положението на наказаното лице, което е касатор в настоящето производство, решението следва да бъде оставено в сила

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 214 от 17.01.2019 г., постановено по НАХД № 185 по описа за 2018 г. на Районен съд – Кнежа.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.