Р E Ш Е Н И Е

№ 388

гр. Плевен, 15.07.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдия Господинов касационно административно-наказателно дело № 273 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 4 от 9.01.2019 г., постановено по анд № 185/2018г., Районен съд – Червен бряг е отменил Наказателно постановление № 15-013 от 20.05.2018 г. на Началник на отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ към ГД „Рибарство и контрол“ при ИА по рибарство и аквакултури /ИАРА/-гр.Бургас, с което на Г.Х.Г. ***, с ЕГН **********, на основание чл. 56, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ е наложено административно наказание - глоба в размер на 1500.00 лева за нарушение на чл. 17, ал.1, т.1 и т.2 от ЗРА за това, че на 5.04.2018 год. в 19:00 часа въз основа на подаден сигнал от 112 за нерегламентиран улов на риба с мрежи на баластриерите в с.Чомаковци, общ.Червен бряг, на мястото на баластриерите е установена лека кола-бяла на цвят, а във водата-лице с лодка, което е изваждало рибарски мрежи от водата. След около 20 минути проверяващите спрели за проверка на земния път лек автомобил ******с рег№*****, управляван от Г.Г., като в автомобила намерили гумена лодка с две гребла и три рибарски мрежи, в които е уловена риба от вида каракуда и лин с общо тегло около 2 кг. Описано е в НП, че Г. извършва стопански риболов във воден обект-баластриери, който обект е различен от р.Дунав и Черно море, без разрешително за стопански риболов и придобито право за усвояване на рибен ресурс, чрез използване на немаркирана лодка и мрежени риболовни уреди с обща дължина 80 метра, потопени във водата в работно положение, като направлява риболовния уред чрез съзнателни движения с цел да улови риба от посочените видове, като уловената риба е върната обратно във водата.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба ИАРА, чрез юрк. П., в която се моли да бъде отменено решението на РС – Червен бряг. В същата се сочи, че оспореното решение е постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Твърди, че АНО е приложил правилно санкционната норма на чл.56 от ЗРА, която санкционира нарушения на разпоредбата на чл.17. Счита за неправилен извода на съда, че отразената в АУАН и НП фактическа обстановка не кореспондира с писмените и гласни доказателства по делото, събрани при разпитите на свидетелите по делото. Счита показанията на разпитаните свидетели не за противоречиви, а за взаимно допълващи се, тъй като тримата служители на РУ-Червен бряг са били свидетели на различни факти по спора, в различно време. Сочи, че съдът неправилно е приложил и разпоредбата на §1, т.28 от ДР на ЗРА, тъй като съгласно същата разпоредба, за стопански риболов се счита и такъв, извършен с уреди, различни от тези по чл.24 от ЗРА или уловът е в размер, надхвърлящ определените в чл.24 количества. Според касатора съдът неправилно е тълкувал и разпоредбата на чл.24 от ЗРА, тъй като за констатираното формално нарушение-стопански риболов, уловът на риба и нейното количество е без правно значение, както е без значение и дали уловът е предназначен за пазара и дали Г. притежава билет за любителски риболов, тъй като не е осъществявал такъв. Счита, че не е налице основание за приложение на чл.28 от ЗАНН. Счита, че съдът е допуснал и съществено процесуално нарушение, като е кредитирал показанията на разпитания свидетел Л., който е зет на наказаното лице, а същевременно не е кредитирал показанията на контролните органи. В заключение моли съда да отмени оспореното решение и да потвърди НП.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт П., който поддържа касационната жалба на заявените в нея основания, по същество моли съда отмени решението и да потвърди НП по подробно изложени съображения.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба се представлява от адв.С. от САК, който оспорва касационната жалба, излага подробни съображения за нейната неоснователност. Моли да се потвърди решението на РС. Депозирал е и писмен отговор по касационната жалба, в които е изложил съображения за нейната неоснователност.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен е депозирал писмено заключение за основателност на касационната жалба с искане за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на НП. В съдебно заседание прокурор Антонова поддържа депозираното писмено становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

По същество е неоснователна.

С оспореното решение РС е приел за установено, че на 05.04.2018г. бил подаден сигнал от тел.112 до Изпълнителна агенция рибарство и аквакултури, рибарство и контрол –Централен Дунав- Русе, за извършване на нерегламентиран улов на риба с мрежи на баластриерите в с. Чомаковци. На място бил изпратен свидетелят С. Г. С. – главен инспектор в отдел „Рибарство и контрол“, Централен Дунав - Русе, който установил на място лек автомобил, бял на цвят, а във водата лице с лодка, което изваждало рибарски мрежи с риба в тях от водата. Служителят на ИАРА подал сигнал на своите колеги, както и на РУ Червен бряг и изчакал пристигането им. Впоследствие на земен път в близост до баластриерите бил спрян лекият автомобил ******с рег.№*****, управляван от лицето Г.Г., когото свидетеля С. разпознал като лицето, което изваждало мрежите с риба от водата по-рано. В автомобила служителите на ИАРА и РУ Червен бряг открили гумена лодка с гребла и три рибарски мрежи. В мрежите имало уловена риба от вида на каракуда и лин. Служителите на РУ Червен бряг отвели Г. ***. Мрежите били отнесени и временно положени в двора на РУ ведно с намиращите с в тях риба. На Г. бил съставен АУАН от 05.04.2018г. за нарушение на чл. 17 ал.1 т.1 и т.2 от ЗРА, за това, че на 05.04.2018г. в 19.00 часа извършвал стопански риболов с мрежи във воден обект - баластриерите в село Чомаковци,Община Червен бряг , различни от р.Дунав и Черно море, без издадено разрешително за извършване на риболов. АУАН бил връчен на Г. лично срещу подпис. С АУАН били иззети като веществени доказателства гумена лодка /зелена/ - 1 бр., рибарски мрежи с размери: 1 бр. с размери 30м/1м/50мм., два броя с размери 2.20м./1м./40мм., помпа, два броя гребла. Въз основа на АУАН било изготвено Наказателно постановление №15-013/20.05.2018г. от Началник отдел Рибарство и контрол – Централен Дунав към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА – гр. Бургас за нарушение на чл.17 ал.1 т.1 и т.2 от ЗРА, като на основание чл. 91 ал.4 от ЗРА на Г. било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лв. за административно нарушение на чл.17 ал.1 т.2 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, връчено на Г. на 5.06.2018г. с обратна разписка чрез „Български пощи“.

Горната фактическа обстановка съдът установил от писмените доказателства по делото. Въз основа на Заповед №РД-09-25/21.01.2014г. на Министъра на земеделието и храните съдът приел, че сред оправомощените служители да съставят АУАН за нарушение на разпоредбите на ЗРА, извършени на територията на цялата страна по реда на ЗАНН е и главен инспектор в отдел „Рибарство и контрол“ в ИАРА, каквато длъжност заема свидетеля С.С.. От т.2 на заповедта установил, че началниците на отдели „Рибарство и контрол“ на ИАРА са оправомощени да издават наказателни постановления за нарушения извършени на територията на съответния отдел въз основа на АУАН съставени от лицата по т.1. Направил извод за наличие на материална и териториална компетентност на актосъставителя и административно наказващия орган, в която насока е и писмо вх.№3728/30.07.2018г.на ИАРА и приложеното към него заверено копие на длъжностна характеристика на С. Г. С..

Въз основа на писмо рег.№105830-109/26.07.2018г. на Дирекция „Национална система 112, РЦ 112 Монтана“ съдът установил, че в ЕЕНСП 112 е регистрирано на 5.04.2018г. повикване с информация за бракониерство в района на село Чомаковци. Обаждането е постъпило в 19.05 часа от мобилен телефон 0878754495, като подаващия сигнала се е представил като Х.А.. Наличната информация е предадена на ОДЧ на ОД на МВР Плевен в 19.09 часа и на дежурен ИАГ в 19.10 часа.Съдът изслушал заключение на съдебно компютърна техническа експертиза /л.184-185от делото/, от която установил, че представеният за обследване диск от РЦ112 Монтана съдържа аудио файл, съответстващ на телефонен номер, инициирал обаждането и е с продължителност на записа 2.44 минути. Разговорът към център 112 е иницииран от тел.********* от лице представило се като Х.А.. От справка рег.№3740005268/23.10.2018г. на РУ Червен бряг, в ОДЧ на РУ Червен бряг на 5.04.2018г. съдът установил, че е бил получен сигнал за незаконен улов на риба на Баластриерите в село Чомаковци. Оперативен дежурен е бил Д.Ц., а сигнала е посетен от С.С. /служител на ИАРА Плевен/ и екип на РУ Червен бряг в състав Х. Х. и Л. В..

В подкрепа на установената фактическа обстановка според въззивния съд са и гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите С.Г. С., Свидетеля Х. М. Х., Л.Ц.В., Л.И.Л..и Д.Т.Ц.. Съдът анализирал последните поотделно и в тяхната съвкупност, като ги кредитирал с доверие показанията на всички свидетелите като обективни и безпристрастни, както поради съответствието им с писмените доказателства, така и с частичното обяснение на жалбоподателя. При проведените очни ставки съдът установил, че свидетелите са възприели различни части от обективната действителност, което обуславя разминаването в отделни елементи от показанията им, без последното да рефлектира по същество върху крайните изводи на съда.

Съдът направил извод за основателност на жалбата поради следните съображения: В конкретния случай е вменено на Г. извършване на дейност по чл.17, ал.1 т.1 и т.2 ЗРА т.е. административно наказващият орган е вменил осъществено административно нарушение на Г. както като физическо лице, така и като юридическо такова и едноличен търговец. Същевременно на лицето е наложено административно наказание „Глоба“, което се налага единствено на субекти на административно наказателна отговорност физически лица , но за нарушение на чл.17, ал.1 т.2 ЗРА, което нарушение е предвидено за ЮЛ и ЕТ. Отразеното в съставения АУАН като констатирано нарушение, а след това е пренесено и в обстоятелствената част на издаденото НП, че Г. е осъществил стопански риболов, е подведено под квалификация на деяние за ЮЛ и ЕТ , поради което съдът приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Направил извод, че разминаването между описаното деяние и дадената правна квалификация на нарушението относно квалифициращи деянието признаци от състава на нарушението, както в акта, така и в НП, съдът приел за съществено процесуално нарушение в хода на административно-наказателното производство, засягащо правото на защита на наказаното лице, защото му пречи да разбере в какво конкретно нарушение е обвинено и да организира адекватно защитата си. Това съществено процесуално нарушение съдът приел за абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

На следващо място съдът, след анализ на разпоредбата на чл. 24, ал.1 от ЗРА, направил извод, че нормата на чл. 24, ал. 3 от ЗРА съдържа максималните количества риба, които риболовецът може да запази взависимост от вида на улова и деня на риболова. Максимално допустимото количество на човек е до 3 кг. с изключение на единичен екземпляр с по-голямо тегло, надхвърляща значително предвидената в чл. 24, ал. 3 от Закона за рибарството и аквакултурите норма за любителски риболов. В конкретния случая съдът приел за недоказано дали жалбоподателят е притежавал билет за любителски риболов по смисъла на пар.1 т. 27 от Допълнителинте разпоредби на ЗРА.

На следващо място, анализирайки разпоредбата на на параграф 1, т. 28 от Закона за рибарството и аквакултурите, съдържаща легалното определение на понятието "стопански риболов", съдът направил извод, че уловената риба в мрежите не е била претеглена, а количеството и е определено ориентировъчно от служителя на ИАРА, като в конкретния случай е установено мястото на извършване на риболова, с какви уреди и средства е осъществен, както и количеството уловена риба, която обаче не надхвърля регламентираното разрешено в чл. 24, ал. 3 от ЗРА количество на уловената риба при извършването на любителски риболов. За да бъде квалифициран риболова като "стопански", според въззивния съд същият следва да се осъществява с определена цел, а именно- посочената в §.1, т. 28 от ЗРА. В случая наличието й не е установено по един категоричен и безспорен начин нито от актосъставителя при съставянето на АУАН, нито след това от административно наказващият орган, който без да изпълни правомощията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН е издал атакуваното наказателно постановление, с което е наказал жалбоподателя за виновно негово поведение съобразно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 т.2 от ЗРА / вместо по чл.17, ал.1 т.1 ЗРА относима за физическите лица/. Съдът изложил мотиви, че в нито един момент от проверката след изваждането на неразрешените средства за улов на риба и установяване на вида и количеството на уловената от жалбоподателя риба, последният не е бил запитван за целта на този улов. , поради което направил извод, че риболовът, осъществен от Г., не е стопански. Съдът приел за основателно възражението на защитата на жалбоподателя, че от факта на използване на рибарски мрежи не следва категоричен извод, че осъществения риболов е стопански, без приобщаване на категорични и безпорни доказателства, че целта на нарушителя е да продаде улова и да реализира печалба. Въпреки, че Г. е извършвал риболов със средства, които не са предназначени за любителски такъв, това не означава, че е имал намерение да реализира продукцията на пазара. Според съда законодателят е предвидил, че следва да бъде налице предвидената в нормата специална цел, за да може да се определи риболовът като стопански.

На тези основания РС е отменил НП.

Касационната инстанция намира за правилен крайният извод на съда за незаконосъобразност на наказателното постановление, но не споделя всички изложени от въззивния съд съображения.

Вмененото на Г. нарушение е описано по следния начин: Извършва стопански риболов във воден обект-баластриери, който обект е различен от р.Дунав и Черно море, без разрешително за стопански риболов и придобито право за усвояване на рибен ресурс, чрез използване на немаркирана лодка и мрежени риболовни уреди с обща дължина 80 метра, потопени във водата в работно положение, като направлява риболовния уред чрез съзнателни движения с цел да улови риба от посочените видове, като уловената риба е върната обратно във водата. В случая извършването на стопански риболов според така описания състав и елементи на вмененото нарушение е формално, такова на просто извършване, поради което за съставомерността му е необходимо и достатъчно, че във водата е установено наличието на мрежи за риболов, поставени от наказаното лице, като съставът на нарушението не изисква да има уловена риба. Поради което описаното в НП количество и вид риба, независимо дали е отразено вярно, точно и коректно, не се отразява на съставомерността на формалното нарушение-извършване на стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба, без издадено разрешително за стопански риболов. А стопански риболов по смисъла на § 1, т. 28 във връзка с т.26 от ДР на ЗРА е не само дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това, дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно. За стопански риболов по смисъла на ЗРА се смята и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл. 24, ал. 1, и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3 количества. В случая Г. е извършвал стопански риболов, защото е използвал мрежени риболовни уреди с обща дължина 80 метра, потопени във водата в работно положение. Тъй като риболовните мрежи не са сред изброените в чл.24, ал.1 от ЗРА, то Г. е осъществил именно хипотезата на осъществяване на стопански риболов посредством риболовни уреди, непосочени в чл.24, ал.1. Самото използване на мрежи за риболов, а не на уред /уреди/ за любителски риболов (изчерпателно посочени в чл. 24, ал.1, т.1 и т.2, както и в чл. 35, ал.2 от ЗРА /чл. 35, ал.3 от ЗРА/), показва намерението на Г. да извърши стопански риболов, което доказва и субективна страна, че жалбоподателят е действал виновно. Без значение е обстоятелството дали има или не констатиран улов, тъй като такъв за осъществяване на риболов не се изисква по смисъла на § 1, т. 28 във вр. с т. 26 от ДР на ЗРА – достатъчно е поставянето на мрежата във водата. Затова в случая не е било необходимо да се изследва и количеството на уловената риба и дали тя е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3 количества, тъй като не тази хипотеза на стопански риболов е описана в НП.

Съдът приема за доказано, че без необходимите документи за това, Г. е извършвал стопански риболов, като е използвал мрежи, поставяйки ги във водата на баластриерите в с.Чомаковци, които са обект, различен от предвидените за това-Черно море и река Дунав и следователно в нарушение на чл. 17, ал.1 от ЗРА.

Актосъставителят обаче , е квалифицирал извършеното от Г. деяние като такова по чл.17, ал.1, т.1 и т.2 от ЗРА, които текстове предвиждат възможност за извършване на стопански риболов след притежаване на необходимото за това разрешение от 1. физически лица, юридически лица и еднолични търговци – за кораби с дължина до 10 метра; 2. юридически лица и еднолични търговци – за кораби с дължина 10 и повече метра. В случая деецът е физическо лице, поради което деянието е следвало да бъде квалифицирано като такова по чл.17, ал.1, т.1, предл. първо от ЗРА, което не е сторено. Тази нередовност в акта не само че не е поправена от АНО , каквато възможност той е имал по силата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, но е пренесена и в самото НП. Нещо повече-в НП вече не са посочени двете точки –т.1 и т.2 от чл.17, ал.1, а деянието е преквалифицирано като нарушение единствено на чл.17, ал.1, т.2 от ЗРА. Тази преквалификация е напълно незаконосъобразна, защото по силата на тази разпоредба стопански риболов след разрешение могат да извършват само юричически лица и еднолични търговци, като наказаното лице няма нито едно от двете качества. Т.е. с НП е вменено нарушение на физическо лице, което може да се вмени само на ЮЛ и ЕТ, с което е определен неправилно субектът на нарушението от една страна, и от друга , е допуснато нарушение във връзка с правилната правна квалификация на деянието, което е задължителен реквизит на НП съобразно чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. До такъв правилен извод е достигнал и РС-Червен бряг, поради което решението му, отчело това допуснато съществено нарушение, обосноваващо отмяна на НП, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4 от 9.01.2019 г., постановено по анд № 185/2018 г. на Районен съд – Червен бряг.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ:1./п/

2./п/