Р Е Ш Е Н И Е
№ 307
гр.Плевен, 07.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, V-ти състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и деветнадесета година, в
състав: Председател:
Катя Арабаджиева
при
секретар Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №267 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) .
Образувано е по жалба от община Никопол с адрес
гр.Никопол, ***, представлявана от кмета на
общината д-р В.Ж., против Решение №РД-02-36-215/12.02.2019
год. на заместник-министъра на Министерство на регионалното развитие и
благоустройството и ръководител на УО на ОПРР, с което не е извършена
верификация и плащане на разходи в размер на 366,96 лева, представляващи БФП.
В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно и
необосновано. Счита за неправилен извода на ответника, че сумата от 366,96 лева
представлява сума на установените надвишения на максимално допустимите размери
на разходите за организация и управление на база общи верифицирани преки
разходи. . Твърди, че община Никопол е обжалвала Решение
№РД-02-36-119/23.01.2019 год. на заместник-министъра на МРРБ и ръководител на
УО на ОПРР, с което е приключил сигнал за нередност №686 във връзка с
изпълнение на Договор за предоставяне на БФП №BG16RFOP001-2.001-0100-С01, финансиран по ОПРР с бенефициент община
Никопол, като е определена финансова корекция в размер на сумата от 22017,53
лева, представляваща безвъзмездна финансова помощ и е разпоредено същата сума
да не се верифицира при обработка на следващи искания за плащане. Счита, че неправилно
в оспореното решение е прието, че общо верифицираните преки допустими разходи с
натрупване са в размер на 369 744,42 лева. Това е така, поради
оспорването на Решение
№РД-02-36-119/23.01.2019 год., което не е влязло в сила, поради което 2% от преките
допустими разходи за организация и управление не следва да се пресмятат върху
сумата с намалена финансова корекция, а върху пълния размер на преките
допустими разходи. Моли за отмяна на решението. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят – община Никопол,
не се представлява и не взема становище по съществото на спора.
Ответникът- заместник-министъра на МРРБ и ръководител
на УО на ОПРР, в придружителното писмо на л.1-3, с което е изпратил жалбата и
административната преписка в съда, е
оспорил жалбата като
неоснователна и недоказана. Сочи, че община Никопол е подала на 31.07.2018
год. чрез ИСУН 2020 искане за
окончателно плащане по Административен договор за предоставяне на БФП№BG16RFOP001-2.001-0100-С03. Искането е било придружено от
окончателен технически и окончателен финансов отчет. Позовава се на чл.62, ал.1
от ЗУСЕСИФ, според който междинни и окончателни плащания се извършват след
верифициране с цел потвърждаване допустимостта
на извършените разходи при наличие на физически и финансов напредък по
проекта. УО извършва плащане в 90-дневен срок от постъпване на искането за
плащане от бенефициента, като верифицира разходите въз основа на проверка на
документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място,
когато това е приложимо. Съгласно чл.62, ал.1 от ЗУСЕСИФ, чрез междинни и
окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от
управляващия орган, който проверява документите, представени към искането за
плащане и извършва проверки на място, когато това е приложимо. УО е извършил
проверка за спазване на максимално
заложените нива на съответните категории разходи, определени в т.4.5.1
от Насоките за кандидатстване по процедура на директно предоставяне на БФП BG16RFOP001-2.001 „Подкрепа за енергийна ефективност в опорни
центрове в периферните райони“. В резултат на проверката УО е установил, че при
общо верифицирани преки допустими
разходи с натрупване в размер на 369 744,42 лева, максималният размер на
разходите за организация и управление не би следвало да превишава 7394,89 лева
или 2% от преките допустими разходи. Отчетените и подлежащи на верификация
разходи за организация и управление с натрупване по проекта са в размер на 7761,85 лева. В
резултат е констатирано надвишаване на максимално допустимия размер за тази
категория разходи в размер на 366,96 лева. На това основание и цитираната сума
не е верифицирана от УО като сума на установените надвишения на максимално
допустимите размери на разходите за организация и управление на база общо
верифицирани преки разходи, поради липса на предвидените в чл.57, ал.1, т.4 от
ЗУСЕСИФ условия във връзка с чл.26, ал.1 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл.7, ал.1,
т.2 и ал.3 от ПМС №189. Твърди, че производството по отказ от верификация е
производство , напълно различно от производството по налагане на финансова
корекция, поради което неприключеното производство по налагане на финансова
корекция няма отношение към настоящото. В заключение моли съда да отхвърли
подадената жалба.
В съдебно заседание ответникът по жалбата не се явява
и не се представлява. Представени са писмени бележки, в които са изложени подробни съображения за неоснователност на
жалбата.
Административен съд-Плевен, пети състав, като провери
законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените
доказателства, приема за установено следното:
Безспорно се установява, че между страните е сключен
административен договор № BG16RFOP001-2. 001 „Енергийна ефективност в
периферните райони“ № от ИСУН- BG16RFOP001-2.001-0100-С01
№РЗД-02-37-41/1.09.2016 год., приложен на л.20
и сл. от делото за изпълнение на проектно предложение № BG16RFOP001-2.
001-0100 "Региони в растеж обновява Полицията в гр.Никопол" с
бенефициент Община Никопол.
В изпълнение на договора, в УО е постъпило искане за
окончателно плащане по договора, приложено на л.42 от делото, придружено от
окончателен технически и финансов отчет и всички придружаващи документи, които
според посоченото в искането са качени в ИСУН 2020 в раздел „Отчетни
документи“.
До кмета на община Никопол е било изпратено от УО
писмо изх.№99-00-6-694/12.10.2018 год., с което е уведомен за констатациите
след извършената проверка на искането за окончателно плащане, като от
бенефициента са изискани допълнителни документи и обяснения.
По повод на горното писмо кметът на община Никопол е
изпратил до УО писмо изх.№04-176/1/22.10.2018 год., с което е представил
коригирани и/или допълнителни документи към искането за окончателно плащане,
ведно със Становище от ръководителя на
проекта инж.А.П., финансов отчет и технически отчет.
До кмета на община Никопол е изпратено писмо
изх.№99-00-6-694/12.02.2019 год. на л.91 и сл., с което, във връзка с
приключване на процедура по одобрение на искане за окончателно плащане, му е изпратено приложение 11.20 „Верифицирани
разходи по разходооправдателни документи“, придружено от Решение за отказ от
верификация на Ръководителя на УО на ОПРР. Бенефициентът е уведомен, че не се
верифицират разходи в общ размер на 22384,49 лева, както следва : по т.I Поради
установена и регистрирана нередност с
НИН №ОПРР20/19/ЕФРР/595 от Регистъра на нередностите, на основание чл.75, ал.1
от ЗУСЕСИФ е извършена финансова корекция от исканото плащане, определена по
основание и размер в Решение №РД-02-36-119/23.01.2019 год. на УО на ОПРР в
размер на 5% от допустимите разходи по договора, като общата сума на
неверифицираните разходи е в размер на 22017,53 лева, разбита подробно в
таблица по пера; по т.II За останалата сума в размер на 366,96 лева мотивите за
отказ от верификация е посочено, че се съдържат
в оспореното решение. Бенефициентът е уведомен, че ще бъде извършено
плащане в размер на 262421,76 лева.
Видно от оспореното в настоящото производство Решение
№РД-02-36-215/12.02.2019 год. на заместник-министъра на Министерство на
регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОПРР, с него не
е извършена верификация и плащане на разходи в размер на 366,96 лева,
представляващи БФП, поради липса на
предвидените в чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ условия във връзка с чл.26, ал.1 от
ЗУСЕСИФ във връзка с чл.7, ал.1, арл.2 и ал.3 от ПМС №189/28.06.2016 год. за
определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите,
съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за програмен
период 2014-2020.
Това решение е връчено на община Никопол с куриер на
15.02.2019 год., видно от документ на
л.96 от делото, а жалбата против същото е подадена на 18.02.2019 год. и е
заведена с вх.№ в МРРБ 99-00-6-694/5 от същата дата.
При така установените факти съдът прави следните
правни изводи:
С
оглед разпоредбата на §. 1, т. 1 от
ДР на ЗУСЕСИФ, договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова
подкрепа със средства от ЕСИФ се признават за административни актове, като
решенията във връзка с верифициране на разходите при междинните и окончателните
плащания подлежат на оспорване по реда на АПК (по арг. от чл. 62, ал. 1
във връзка с ал. 3
във връзка с чл. 27 от
ЗУСЕСИФ). Предвид изложеното жалбата се явява допустима, като
подадена против акт, който подлежи на оспорване, от адресат на този акт, в
рамките на законоустановения преклузивен
срок.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради следното:
Оспореното решение е издадено от компетентен административен
орган- Заместник - министъра на регионалното развитие и благоустройството, в
качеството му на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма
"Региони в растеж" 2014-2020, предвид представената на л.19 от делото
Заповед № РД 02-36-1179/26.09.2018 г. на Министъра на регионалното развитие и
благоустройството.
Оспореното
решение е издадено и в законоустановената писмена форма, подробно е мотивирано и при постановяването
му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила и на приложимия материален
закон.
Спорът
по делото е коя следва да е основата, от която да се изчислят двата процента
допустими разходи за организация и управление, дали от пълния размер на преките
допустими разходи по проекта, както приема жалбоподателя или от преките
допустими разходи, намалени с наложената от УО финансова корекция, както е
приел административният орган.
Съгласно
чл. 62, ал. 1
от ЗУСЕСИФ междинни и окончателни плащания се извършват след
верифициране, с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при
наличие на физически и финансов напредък на проекта, като управляващият орган
извършва плащането в 90-дневен срок от постъпване на искането за плащане на
бенефициента. Управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа
на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки
на място, когато това е приложимо (чл. 62, ал. 3
от ЗУСЕСИФ), като се възстановяват само допустими разходи,
верифицирани от УО. При съмнения за нередност управляващият орган може да
изисква допълнително представяне на документи във връзка с искания за междинни
и окончателни плащания, както и на разяснения от бенефициента - чл. 63, ал.
1, т. 4 от ЗУСЕСИФ. В случай, че бенефициент не представи в срок
документ или разяснения по чл. 63 или е започната процедура по администриране
на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в
следващо искане за плащане, като двете хипотези са предвидени алтернативно и
осъществяването на която и да е от тях е основание за отказ за верификация - чл. 64, ал. 1
от ЗУСЕСИФ.
Националните
правила за допустимост на разходите са заложени в чл. 57
ЗУСЕСИФ общо за всички програми, и в ПМС № 189 от 28.04.2016 г. за
определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите,
съфинансирани от ЕСИФ за програмен период 2014 – 2020 г. С постановлението се
определят общите национални правила за допустимост на разходите по програмите
чрез конкретизиране на условията за допустимост и/или недопустимост на
определена категория разходи. ПМС е прието на основание чл. 59, ал. 1
ЗУСЕСИФ. С Наредба № Н-3
от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и
сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни
разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на
счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско
териториално сътрудничество, се определят правилата за плащания, за
верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на
неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване
на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско
териториално сътрудничество. Съгласно чл. 59
ЗУСЕСИФ, доколкото със закон не е предвидено друго за програма по
чл. 3, ал. 2, конкретните национални правила и детайлните правила за
допустимост на разходите за съответния програмен период се определят с
нормативен акт на Министерския съвет. За всяка процедура по програма по чл. 3,
ал. 2 се определят: 1. допустимите категории разходи и максималните размери на
разходите, ако има такива; 2. методът, приложим за определянето на разходите, и
условията за изплащане на безвъзмездната финансова помощ и възстановимата
помощ, когато за тях се прилагат формите по чл. 55, ал. 1, т. 2 – 4; 3. при
проекти, които генерират приходи – методът, по който нетните приходи се
приспадат от разходите за проекта; 4. специфичните условия, на които да
отговорят разходите, за да се третират като допустими, включително условията,
при които проектът се смята за осъществен извън програмния район. Правилата на
приетите въз основа на чл. 59, ал. 1
ЗУСЕСИФ Наредби № Н – 3 се прилагат както за: 1. оперативните
програми, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР),
Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд (КФ) на Европейския съюз
(ЕС); така и за 2. програмите за трансгранично сътрудничество по външните
граници на ЕС, които са програмите между Република България – Република Сърбия,
Република България – Република Турция, и Република България – Бивша Югославска
република Македония.
В
случая, безспорно се установява, че е бил регистриран сигнал за нередност под №
686 и е започнала процедура по администриране на сигнала за нередност,
завършила с издаване на Решение № РД- 02-36-119/23.01.2019 г. за налагане на
финансова корекция на община Никопол в размер на 22017,53 лева.
В последствие УО
на ОПРР е издал и оспореното решение, с което е отказал верификация и плащане
на разходи, отчетени в разгледано и описано в акта искане за окончателно
плащане, тъй като за сумата по оспорената решение се установява, че надвишава
максимално допустимите размери на разходите за организация и управление на база
общо верифицирани преки разходи.
Следва
да се има предвид, че както верификацията, така и финансовата корекция са два
различни способа за гарантиране на законосъобразното разходване на средствата
от Европейските структурни и инвестиционни фондове, поради което по никакъв начин
не се преклудира възможността органът да се произнесе чрез актове, използвайки и двата способа. Органът прави
проверка за допустимост на заявения за плащане разход, като нормата на чл. 64, ал. 1
ЗУСЕСИФ позволява на самостоятелно основание, сума, за която
възникне съмнение и бъде образувана проверка за нередност, да не бъде
верифицирана. Това, че за същата сума може да не се наложи финансова корекция
или наложената такава може да бъде отменена по съдебен ред, ако е подадена
жалба (както е в случая с решение №РД-02-36-119/23.01.2019 год., което също е
било оспорено), не променя този извод.
Отказът за верификация е на основание проверка за нередност и не е обвързан от
резултата от същата. Възможността за следващо искане за изплащане на същата
сума, предвид изхода от производството по регистрираната нередност, е въпрос на
последваща проверка в друга процедура. Т. е. налага се извода, че
верифицирането на извършените от бенефициента разходи по изпълнение на проекта
се изразява в извършването на проверка досежно допустимостта на извършените
разходи и по естеството си не предполага наличието на нередност, в т. ч. не е
елемент от процедурата по определяне на финансова корекция при установяването
на такава. От своя страна пък финансовата корекция не е основание за отказ от
верификация, а основание за намаляване на размера на вече верифицираните
разходи.
С
оглед на тези мотиви, правилно според съда административният орган въз основа
на подлежащите на верификация преки допустими разходи в размер на 369744,42,
отчитайки неверифицираните преки допустими разходи по финансовата корекция, е
определил максимално допустимия размер на разходите за организация и управление
(в размер на 2 %), а именно: 7394,89 лева. Констатираното надвишаване на
максимално допустимия размер на разходите за организация и управление на база
общо верифицираните преки разходи със сумата 366,96 лева се явява разликата
между отчетените и подлежащи на
верификация разходи за организация и управление с натрупване по проекта, които
са в размер на 7761,85 лева и максимален размер на разходите за организация и
управление от 2%, определени върху общо верифицираните преки допустими разходи
с натрупване от 7394,89 лева. Това надвишение в размер на 366, 96 лева се явява в разрез с предвидените условия в чл. 57, ал.
1, т. 4 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 26, ал. 1
от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 7, ал. 3 от ПМС № 189, поради което
правилно УО не е извършил верификация и
плащане на посочената сума.
Предвид
изложеното и при липсата на други основания за незаконосъобразност на
обжалвания акт, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Независимо
от изхода на делото, ответникът не претендира разноски.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, Административен съд –Плевен, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на община Никопол, представлявана от
Кмета на общината д-р В.Ж.против Решение №РД-02-36-215/12.02.2019 год. на
заместник-министъра на Министерство на регионалното развитие и благоустройството
и ръководител на УО на ОПРР, с него не е извършена верификация и плащане на
разходи в размер на 366,96 лева, представляващи БФП, поради липса на предвидените в чл.57, ал.1, т.4 от
ЗУСЕСИФ условия във връзка с чл.26, ал.1 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл.7, ал.1,
арл.2 и ал.3 от ПМС №189/28.06.2016 год. за определяне на национални правила за
допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от европейските
структурни и инвестиционни фондове за програмен период 2014-2020.
Решението
може да се обжалва пред Върховен
административен съд, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: