Решение по Административно дело 261/2019г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 223

гр. Плевен, 22.04. 2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр. Плевен, първи касационен състав, в закрито съдебно заседание в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 261 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.

С Решение № 73 от 6.02.2019 г., постановено по анд № 2910/2018 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 18-0938-0005083 от 26.09.2018 г. на Началник сектор ПП към ОДМВР – Плевен, с което на В.В.П. *** с ЕГН ********** на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП са му наложени административни наказания – глоба в размер на 3000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП за това, че на 15.09.2018 год. г. в 22:50 часа в гр. Плевен , като водач на л.а. „Форд Фиеста“ с рег.№ЕН *** ВВ , на кръстовището с ул „Димитър Константинов“ извършва маневра завой надясно, умишлено поднася задната част на автомобила и продължава движението си по бул. „Данаил Попов“, като на кръстовището с ул „Гренадирска“, извършва маневра завой наляво и отново поднася задната част на автомобила. Водачът създава опасност за останалите участници в движението, като не използва пътя, отворен за обществено ползване по предназначение.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от П. чрез адв.В.М. ***, който обжалвам горепосоченото решение и моли съда да отмени същото, както и да отмени обжалваното НП. Счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуални правила. Сочи, че в показанията си в съдебно заседание свидетелите М. и Н. описват следната фактическа обстановка – свидетелят М.: с поведението си нарушителят „движейки се преминава от една пътна лента в друга пътна лента“. Актосъставителят Н. е заявил: „Преминава от дясна пътна лента в лява, а на следващото кръстовище от дясна в лява“, „ако тръгне автомобил и идва насреща автомобил може да стане ПТП“. Счита, че това поведение сочи към нарушаване по забраната на чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗДвП, което не се субсумира под състава на чл. 175А от същия закон. Счита, че както в акта, така и в НП липсва единство между фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация, поради което се налага извод за противоречие между правно и фактическо обвинение, препятстващо правото на защита и представляващо достатъчно основание за отмяна на наложените наказания.

Твърди още, че за да е осъществен състава на описаното в АУАН и НП нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП е необходимо да се докаже, че водачът на автомобила умишлено е извършил описаните в акта и НП действия, а именно извършвал е умишлено поднасяне на задната част на автомобила, като с това създава опасност за другите участници в движението, като използва пътя с друга цел, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на товари и хора. От доказателствата по делото според касатора не може да бъде направен такъв категоричен извод за такива умишлени действия от страна на жалбоподателя, а по-скоро доказателствата водят до извод за съвкупност от обстоятелства, довели до едно случайно деяние, поднасяне на задницата на автомобила или пък към съставомерност по други текстове от ЗДвП. Счита , че в тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. Счита, че приетото от съда, че описаното в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП, поведение на водача на МПС е фактически и доказателствено необосновано. От всички показания и обяснението на жалбоподателя според касатора се очертава фактическа обстановка: автомобилът се е поднесъл и е преминал в другото платно. Няма доказателства, че жалбоподателят е ползвал ръчна спирачка, а само предположение на свидетеля М., докато актосъставителят Н. е заявил: „но дали с ръчна – не мога да кажа“, което навежда извод за липса на безсъмненост и безспорност. Сочи, че такъв маломощен автомобил с предно предаване, какъвто е процесният Форд използван от жалбоподателя, за да се поднася на ръчна спирачка, следва да се ускори значително. Свидетелите М., М., както и жалбоподателят са заявили, че същият е карал бързо и не е имал време да ускори достатъчно автомобила. Т.е. не може по категоричен начин да се докаже дали умишлено водачът е поднесъл задната част на автомобила или това се дължи на несъобразяване с пътната обстановка или на състоянието на автомобилните гуми. Няма безспорни доказателства, че жалбоподателят умишлено е завъртял автомобила си. Свидетелят М.макар и приятел на жалбоподателя е заявил, че не е било умишлено, защото пътят е бил мокър, влаженТези доказателства според касатора не кореспондират с извода на съда, че П. е „предизвикал хаотично движение на автомобила, неоправдано с други препятствия или обстоятелства от заобикалящата го действителност“. Твърди, че при мокра настилка автомобилът също по-лесно поднася и за да поднесе такъв автомобил следва водачът да подаде много газ, да набере достатъчно скорост и да използва ръчна спирачка, за да понесе автомобила нарочно, но такива данни липсват. Свидетелите не са заявили да са чули звук от подаване на газ и намиране на скорост. Събраните в съдебно производство доказателства според касатора са индиция, че в конкретния случай извеждането на автомобила от посоката му на движение при извършената маневра може и да е в резултат на пътните условия, състоянието на пътната настилка и състоянието на автомобилните гуми на МПС.

Касаторът счита изводите на РС за объркани, смущаващи и противоречащи сами на себе си. Счита, че изводите на съда следва да се основават само на установените факти и обстоятелства и на цялостната преценка на всички доказателства в тяхната съвкупност и логическа връзка и взаимодействие. Именно това не е сторил районният съд, който се е позовал единствено и само на показанията на св. М. и е пренебрегнал обясненията на жалбоподателя, и показанията на св. М. пред съда, без да обсъди различията между отделните доказателствени източници и да обоснове защо дава вяра на едните и не дава вяра на другите. Съжденията са логически непоследователни и вътрешно противоречиви. Сочи, че изводите на съда се основават не на цялостна, всестранна и обективна проверка, а на изолирана и едностранчива оценка на доказателствата по делото, която не преодолява съществуващите противоречия между тях и не спомага за установяване на обективната истина по спора. Избирателният подход при анализа на доказателствата и пренебрегването на една голяма част от тях, концентрирането върху на практика само показанията на св. М. разкриват пропуски и недостатъци в процесуалната дейност на съда, които обосновават извод за допуснати съществени нарушения на чл. 13, чл. 14, чл. 107 и чл. 305, ал. 3 от НПК, съставляващи касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

Според касатора не е обсъдено възражението за липсата на яснота за какви „други цели“ използва пътя водачът на МПС, посочени в нарушената законова разпоредба – чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП. Това разбиране на обвинителната теза не съответства на указаното от законодателя. Това е така, защото в нормите на ЗДвП не се съдържа легална дефиниция на понятието „други цели“. В закона липсва легално определение, въз основа на което да може да се прецени кога е налице „друга цел“. Съответно и субективният елемент – вината от състава на визираното административно нарушение, а именно умисълът за използване на път с друга цел е трудно доказуем. Липсата на такова определение прави недопустимо налагането на санкции за нарушение, което законодателят не е описал и въздигнал в санкционен състав. Твърди още, че съдът е обсъдил само едно от наведените от защитата основания за отмяна на НП, а по другите не е взел отношение.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР-Плевен, на когото е изпратен препис от касационната жалба и приложенията и е дадена възможност за писмен отговор, в указания от съда срок не е депозирал писмено становище по касационната жалба.

Окръжна прокуратура – Плевен е депозирала подробно писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Претендира да бъде оставено в сила оспореното решение и потвърденото с него НП.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №957089 от 15.09.2018г. за установяване на административно нарушение от който е видно, че на 15.09.2018 год. г. в 22:50 часа в гр. Плевен , като водач на л.а. „Форд Фиеста“ с рег.№ЕН *** ВВ , на кръстовището с ул „Димитър Константинов“ извършва маневра завой надясно, умишлено поднася задната част на автомобила и продължава движението си по бул. „Данаил Попов“, като на кръстовището с ул „Гренадирска“, извършва маневра завой наляво и отново поднася задната част на автомобила. Водачът създава опасност за останалите участници в движението, като не използва пътя, отворен за обществено ползване по предназначение – нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДвП.

Горните обстоятелства съдът установил от показанията на контролните органи Н. и М., чиито показания съдът кредитирал изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От показанията им установил, че на 15.09.2018г. в гр.Плевен, при движение по бул. „Русе“ П. е управлявал лек автомобил Форд Фиеста, като на кръстовището с ул. „Димитър Константинов“ е извършил маневра завой надясно, като умишлено е поднасял задна част на автомобила. Според показанията им П. е продължил движението си по бул. „Данаил Попов“, като на кръстовището с ул. „Гренадирска“ е извършил маневра завой наляво и отново умишлено е поднесъл задната част на автомобила. Според Н. и М., П. умишлено е поднасял задната част на автомобила при извършените маневри завой надясно и завой наляво и по този начин е създал опасност за останалите участници в движението, тъй като не е използвал пътя, отворен за обществено ползване по предназначение. Съдът кредитирал напълно показанията на контролните органи като конкретни, ясни и последователни, изясняващи в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на П. по умишлено поднасяне на задната част на автомобила. Твърденията на жалбоподателя, че поднасянето на автомобила е било в резултат на мократа пътна настилка, съдът приел за защитна теза, която не се подкрепя от нито едно от събраните по делото доказателства, а напротив, опровергава се от показаният на контролните органи. Освен това според показанията на свидетеля М., при извършената проверка на жалбоподателя в качеството му на водач на МПС, същият е заявил, че поднасянето на автомобила е в резултат на напасване на накладките отзад на колата. Съдът не кредитирал показанията на свидетеля М., според които поднасянето на автомобила е било в резултат на износените гуми и мократа пътна настилка, тъй като свидетелят М. е в близки приятелски отношения с жалбоподателя и на това основание- пряко заинтересован от изхода на делото. Същият не притежава необходимият опит и стаж на водач на МПС, предвид неговата възраст от 19 години, за да дава заключение за причините за поднасянето на автомобила. Съдът счел за недоказано, че поднасянето на автомобила не е умишлено, а е в резултат на мократа пътна настилка и направил извод, че от всички събрани по делото доказателства, в т.ч. показанията на контролните органи се установява по безспорен и несъмнен начин, че П. двукратно умишлено е поднасял задната част на автомобила при извършените маневри завой надясно и завой наляво на кръстовища в гр.Плевен.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът направил извод, че законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят П. е извършил нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДвП и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.104Б т.2 от ЗДвП на водача на МПС е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Въз основа на показанията на контролните органи направил извод, че П. умишлено е поднасял задната част на автомобила при извършените маневри завой надясно и завой наляво и по този начин е създал опасност за останалите участници в движението, тъй като не е използвал пътя отворен за обществено ползване по предназначение. Умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством поднасяне на задната част на автомобила, в никакъв случай не представлява според РС използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и товари. Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104Б т.2 от ЗДвП, наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената част на постановлението всички елементи от обективната страна на нарушението. Съдът констатирал, че контролните органи не са били в управлявания от П. лек автомобил, за да знаят как и по какъв начин е въздействано върху системите на автомобила, за да се постигне ефекта на поднасяне на задната част на автомобила. За ноторно известно от гледна точка на общожитейския опит и практика приел, дори за лица, които не са правоспособни водачи, че при определено боравене със системите на автомобила/рязко подаване на газ, боравене със съединителя на колата, завъртане на волана-поотделно или в съчетание, активиране на ръчната спирачка/, се наблюдава именно съобщения ефект, при който се демонстрира отклоняване от траекторията на движение на МПС, завъртане на задната част на колата и др.ефекти, известни като форсиране, „въртене на гуми”, дрифт и пр.в общоговоримия език, но без съмнение този ефект е видно кога се цели, тъй като той не може да настъпи при нормално управление, без значение начина, по който е постигнат от водача от купето на автомобила. Съдът изложил още мотиви, че в НП е достатъчно ясно и недвусмислено описано поведението на автомобила на пътя, поради което правото на защита на жалбоподателя не е нарушено. Съдът приел, че демонстративното управление на МПС по този начин е широко известен и разпространен особено сред млади хора, които желаят да покажат „майсторство” при управление на МПС. Не е нужно за целите на това производство да се установи как е постигнат конкретния ефект, след като неговото външно проявление е едно ненормално движение на автомобила/поднасяне наляво и вдясно/ на платното за движение, което платно е предназначено за движение на други ППС. Т.е. умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством поднасяне на задната част на автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и товари. В конкретния случай е била налице и непосредствена опасност за движението, която се установява безспорно от свидетелите очевидци – Н. и М.. Съдът направил извод, че всяко неовладяване на колата под въздействието на центробежните сили и кинетичната енергия, загубата на контрол над автомобила, би довела и често в практиката води до това, автомобилът, който е със значително тегло, като вещ да се придвижи в пространството и да причини щети на имущество или увреждания на хора. И без наличието на специални знания по въпроса накъде точно и по какъв начин би се отклонил процесния автомобил, такова отклонение е възможно под действие на физичните закони и често се наблюдава в живота от примерите на „черната” статистика за жертви в резултат на ПТП/§ 6 т.30 от ЗДвП/. Действията на П. според РС са извършени в централната част на населеното място при наличието на други участници в движението и на немалко присъстващи в непосредствена близост. Всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол в процеса на поднасяне на МПС би могло да има фатални последици, поради което е била създадена опасност за движението и участниците в него по смисъла на § 6 т.28 от ДР на ЗДвП. В подкрепа на своите изводи съдът е посочил, че законодателят е въвел разпоредбата на чл. 104б от ЗДвП в началото на 2017г., обосновавайки се с изключителното увеличение на подобни случаи в цялата страна, при които водачи на автомобили извършват подобни "маневри" по оживени улици и кръстовища в населените места и по този начин застрашават здравето и живота на останалите участници в движението. От тази висока степен на опасност от тези действия е продиктуван и големият и тежък размер на предвиденото в санкционната норма на чл. 175а, ал.1 от ЗДвП наказание "глоба" от 3 000 лева, както и кумулативно предвиденото "лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 12 месеца.

За неоснователно съдът приел възражението на П., че не е доказано умишлено деяние от негова страна, предвид, че законът санкционира не само умишлени, но и непредпазливи деяния, съставляващи административни нарушения/чл.7 от ЗАНН/. Тъй като П. е правоспособен водач и придобитата правоспособност означава знание относно това как се борави със системите на автомобила, то субективната страна следва да се изведе и от това, че в разрез с правилата, същият по един недопустим начин е боравил и предизвикал хаотично движение на автомобила, неоправдано с други препятствия или обстоятелства от заобикалящата го действителност.

Съдът не констатирал да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице Констатирал компетентността на актосъставителя и на АНО да издават съответно АУАН и НП. На тези основани потвърдил оспореното НП.

Според касационната инстанция постановеното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на П. факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерно извършено деяние и за липса на допуснати процесуални нарушения при съставяне на акта и НП. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция.

Неоснователни са оплакванията в жалбата, че описаните в НП фактически извършени действия от П. не осъществяват състава на вмененото му нарушение. Съгласно чл.104Б, т.2 от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Съответна на това нарушение е предвидената в чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП санкция, регламентираща санкция за водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Именно в предметния обхват на тези норми-нарушена и санкционна , влизат действията , извършени от касационния жалбоподател на процесните дата и място. Поведението му е описано като извършване на маневри надясно и наляво, при които поднася задната част на автомобила си, след което продължава своето движение.Според показанията на разпитания свидетел М. поднасянето се е изразявало в това, че движейки се, преминава от едната пътна лента в друга пътна лента, при което задната част на автомобила поднася. Св.М. съобщава още, че в този случай няма контрол на движението на автомобила. Това налага извод за съзнателно опасно шофиране, посредством занасяне на автомобила в зоната веднъж на десен завой, впоследствие –и на ляв завой, форсирайки автомобила и то по начин, който е довел до загуба контрола над автомобила, изразяващо се в загуба на сцеплението на задните гуми с асфалта на пътя, по който се е движил автомобилът. Тези движения, както правилно е приел и въззивният съд, не представляват използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за превоз на хора и товари. Подобно съзнателно поведение по оживени улици в градовете застрашават живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, впрочем застрашават живота и здравето и на самия водач и на останалите пътници в автомобила, поради което се характеризират с висока степен на обществена опасност. Точно такава е била и целта на законодателя, въвеждайки нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП в началото на 2017 година, обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата страна. Без значение за съставомерността на деянието са конкретните способи, чрез които се постига крайния резултат-дали това става посредством рязко подаване на газ, боравене със съединителя, завъртане на волана, дърпане на ръчната спирачка или по друг начин, и именно затова показанията на контролните органи в тази насока, независимо дали са категорични относно конкретния способ или почиват на предположения от тяхна страна, са неотносими с оглед изводите им за настъпилия краен резултат. Тези изводи не се променят, дори да беше установено, че поднасянето на задната част на автомобила се дължи на износени гуми, тъй като от една страна и в този случай резултатът би се дължал на виновно бездействие на водача да поддържа автомобила си в техническа изправност, и от друга страна, би било индиция да шофира със завишено внимание и съобразена с техническите особености на автомобила скорост, което не е сторил. Същите изводи се налагат дори поведението му да се е дължало на факта, че по този начин водачът е целял да напасне накладките на автомобила си, за което съобщава св.М.-това той е могъл да стори не на път, отворен за обществено ползване, в централна градска част, където по принцип е налице интензивно движение на автомобили и пешеходци, поради което и в този случай постигнатия резултат би се дължал на негово виновно поведение. Касаторът в производството пред РС не е представил, нито е поискал събирането на доказателства относно твърдението си, че настилката на пътя е била мокра вследствие на валеж, поради което е останало недоказано , че поведението на водача и резултатите от него се дължат на състоянието на пътната настилка. Обстоятелството, че в АУАН и в НП са описани и други обстоятелства извън необходимите за съставомерността на деянието-че с поведението си водачът е създал опасност за останалите участници в движението, сочи на описание на всички обстоятелства във връзка с извършеното нарушение , и тези, които са извън състава на деянието, и не е определящо за правната му квалификация, след като описаното е в повече от изискващото се за посочване на съставомерните елементи, а не в по-малък обем. Неоснователно е и възражението, че деянието следва да се квалифицира по чл.5, ал.2, т.4 от ЗДвП, защото по този текст изискуемото поведение е да не се преминава внезапно от едната в другата пътна лента и/или обратно, без да е необходимо да се извършват и други маневри, каквито са извършени в случая-двукратно поднасяне на задната част на автомобила. Ето защо оспореното решение, което е отчело тези обстоятелства , като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 73 от 6.02.2019 г., постановено по анд № 2910/2018 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.