Р E Ш Е Н И Е

№ 216

гр.Плевен,17.04.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в закрито съдебно заседание, в състав:

Председател: Елка Братоева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина И.

Като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 260 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 40 от 24.01.2019 г., постановено по НАХД № 2718 по описа за 2018г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 15-1502920/09.07.2014г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Плевен, с което на „Сийяна Комерс“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Плевен, представлявано от управителя Т.Й.М. – В., на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ, вр. с чл.4, ал.3 от Наредба №5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ /29.12.2002г./

Със същото решение Районен съд – Плевен е прекратил на основание чл. 11 от ЗАНН вр. чл. 81, ал. 3 и чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК административно-наказателното производство, образувано въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение № 15-1502920/04.06.2014г. срещу „Сийяна Комерс“ ООД гр.Плевен, представлявано от управителя Т.Й.М. – В., поради изтичане на предвидената в закона давност.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, чрез юрисконсулт Р.И., в която са наведени доводи за неправилност на съдебния акт. Счита се, че решението на районния съд е постановено при нарушаване разпоредбите на материалния и процесуалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Посочва се, че нарушението е установено от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ по безспорен начин, като е налице единство в описанието на извършеното нарушение между АУАН и НП и правната му квалификация. Счита се, че не прави задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства по делото. Сочи се, че датата на установяване на нарушението 31.05.2014 г. в конкретния случай е дата на извършване на нарушението, тъй като тогава при извършване на проверка по работните места е констатирано, че работодателят е допуснал до работа лицето И. П. С. на длъжност „продавач-консултант“ преди да му бъде връчен екземпляр от сключен трудов договор и справка за регистрацията му в ТД на НАП. Посочва се, че неправилно районният съд е счел, че е налице основание за отмяна на процесното НП, тъй като е изтекла абсолютната давност за търсене на административнонаказателна отговорност. В тази връзка се сочи, че абсолютната погасителна давност по чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 от НК е четири години и половина, считано от датата на извършване на нарушението. В заключение се моли да бъде отменено обжалваното решение на районния съд.

От ответника е депозиран писмен отговор по касационната жалба, като същата се счита за неоснователна.

От представителя на Окръжна прокуратура Плевен е представено писмено становище за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на дружеството за това че при извършена проверка на 31.05.2014г. в 12.10часа на място в обект заведение за бързо хранене „Кантоната-експрес“, намиращ се на пл.“Ив.Миндиликов“ №1 в гр.Плевен (МОЛ Панорама), и при преглед на документи на 04.06.2014г. в офиса на ДИТ-Плевен е констатирано нарушение на трудовото законодателство, а именно ООД –стопанисващ обекта- е допуснал до работа в същия лицето И. П.С. да изпълнява трудова дейност като „продавач-консултант“ в обекта, преди да му връчи заверено от ТД на НАП копие-справка по чл.62 ал.3 от КТ, като е предоставена справка от ТД на НАП от 31.05.2014г. в 13.20часа, след проверката на място. Нарушението е квалифицирано по чл.63 ал.1 и ал.2 от КТ вр. с чл.4 ал.3 от Наредба №5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ.

За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява описаната в акта и НП фактическа обстановка. Независимо от това, съдът е посочил, че са налице обстоятелствата по чл.11 от ЗАНН изключващи административно-наказателната отговорност на дружеството. Счел е, че е изтекла абсолютната погасителна давност по чл.81 ал.3 вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК от четири години и шест месеца, като се е позовал на Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ОСС на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС. Посочил е, че деянието е извършено на дата 31.05.2014г., като към 15.11.2018г. –датата на образуване на делото в РС-Плевен и към датата на постановяване на съдебното решение, е изтекъл давностния срок по чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 от НК, което изключва въобще административно-наказателното преследване.

Решението на районния съд е правилно, съответстващо на материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за изтекла абсолютна погасителна давност. Не са допуснати нито процесуални нарушения в хода на съдебното следствие, нито нарушения на материалния закон от страна на съда. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне.

Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Връчването на 19.10.2018г. на наказателното постановление, не променя правния извод, че е изтекла абсолютната погасителна давност по чл.81 ал.3 вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК, което изключва административно-наказателното преследване. От данните по делото се установява, че деянието е извършено на 31.05.2014г. и на 31.11.2018г. е изтекла абсолютната погасителна давност, т.е. към датата на постановяване на съдебния акт, независимо от спирането и прекъсването й, е била изтекла абсолютната погасителна давност от четири години и половина по НК, поради което решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 40 от 24.01.2019 г., постановено по НАХД № 2718 по описа за 2018 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.