Р Е Ш Е Н И Е

№ 360

гр. Плевен, 26.06.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВО РАДЕВ

При Секретар: МИЛЕНА КРЪСТЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 258/2019г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на В.Б.Ц., чрез адв. Х.Я. от Адвокатска колегия – гр. София срещу Решение № 78/07.02.2019г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2671/2018г. по описа на съда, с което е потвърдил Наказателно постановление № 18-0938-001136/14.08.2018г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Плевен в частта, с която на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179 ал. 1 т.5, предл. 4 от ЗДвП на В.Б.Ц. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 119 ал.1 от ЗДвП, затова че на 02.03.2018г. около 21,10 часа в гр. Плевен като водач на лек автомобил „Хюндай Соника“ с рег. № ****** на кръстовище с ул. „Данаил Попов“ и ул. „Димитър Константинов“ с посока на движение към ЖП гара не пропуска пешеходеца Б. И., пресичаща пътното платно на ул. „Димитър Константинов“ от ляво на дясно спрямо автомобила като я удря с предна лява част на автомобила и предизвиква ПТП с пострадал.

Касаторът обжалва решението в потвърдителната част с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Счита, че в тази си част решението е неправилно, тъй като не са отчетени допуснати съществени нарушения при съставянето на АУАН и нарушението не е безспорно доказано. Посочва, че актосъставителя и свидетеля по акта не са очевидци на твърдяното нарушение и очевидци няма записани в него, което представлява пряко ограничаване правото му на защита. Остава неясно на какво основание е прието за доказано нарушението и какво следва да бъде оборено в хода на защитата по делото. Навежда доводи, че нарушаване правото на защита винаги съставлява съществено процесуално нарушение и резултата от това трябва да е отмяна на издаденото НП. Посочва, че по делото не е разпитана Б. И., за която се твърди, че е пострадала при ПТП и счита, че в случая следва да се има предвид тежестта на доказване в наказателния процес, както и действащата презумпция за невиновност. Счита още, че не е взет под внимание и факта, че наказаното лице е подало възражение срещу АУАН, както и не са изискани и прегледани записите от камерите, монтирани на кръстовището. На последно място посочва, че има допусната очевидна неточност при описание на местопроизшествието, което води до неопределеност по отношение на мястото. Моли да бъде отменено решението, а по същество – да бъде отменено НП и в оспорената му част.

Ответникът по касация – ОД на МВР - Плевен не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че жалбата е допустима, но неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Предлага на съда да потвърди Решението на Районен съд – Плевен, което е мотивирано, обосновано и кореспондира със събраните по делото доказателства.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно и не са налице касационни основания за неговата отмяна.

Правилно съдът е приел въз основа на всички събрани писмени и гласни доказателства, че визираното нарушение по т.1 от НП е безспорно доказано, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и го потвърдил като законосъобразно в тази част.

Изложените от първоинстанционния съд съображения изцяло се споделят от настоящия касационен състав и е ненужно да се преповтарят.

Правилно съдът е приел, че деянието е детайлно описано в обстоятелствената част, както на акта, така и на НП и съдържа всички съставомерни признаци на соченото нарушение по чл. 119 ал.1 ЗДвП – не пропуска преминаващ пешеходец по пешеходна пътека, което правилно е квалифицирано. Съдържат се и останалите факти и обстоятелства, обосноваващи определянето на наказание съобразно посочения чл. 179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 ЗДвП глоба от 200 лв., което е в абсолютен размер. В резултат на неспазване на правилата за предимство е причинил ПТП с пострадало лице.

Описаното нарушение е безспорно доказано от събраните от съда писмени и гласни доказателства – показанията на разпитаните свидетели – актосъставител и свидетел по акта, които са изяснили фактическата обстановка по показанията на пострадалото лице и присъствалите на ПТП свидетели – очевидци, за което съставили акт и Протокол за ПТП, в който е отразено мястото и разположението на кръстовището – ул. „Д.Константинов“ и ул. „Д. Попов“ (срещу Дом на книгата – по показанията на свидетелите), настъпилите щети по ПТП – охлузена предна броня в ляво и данните за пострадалото лице.

Както пред служителите на МВР, установили нарушението и издирили водача по сведенията на пострадалата и на самия водач, така и в подадените срещу акта писмени възражения жалбоподателят признава, че е отнел предимството на пешеходка на посоченото кръстовище. Но поддържа тезата, че въпреки поледицата успял да спре навреме и тя останала до левия му преден калник. Твърди, че не я е ударил, може леко да се е допряла отстрани, след което тя продължила по тротоара и затова напуснал мястото.

От приложения амбулаторен журнал и амбулаторен лист се доказва, че пострадалата е посетила на процесната дата - 02.03.2018г. спешен ортопедичен кабинет в УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ с оплаквания за контузия на глезена, прегледана е и освободена.

Съдът е положил усилия да издири и призове пострадалата за разпит в качеството на свидетел, но те се оказали неуспешни. Освен това жалбоподателят не е държал на разпита й, а събраните доказателства в достатъчна степен изясняват случилото се.

Съдът е изследвал и изяснил обективната истина по случая и обосновано на доказателствата и закона е достигнал до правилен извод, че соченото нарушение по т.1 от НП е безспорно доказано, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, а наложеното наказание е законосъобразно определено, поради което решението в обжалваната част е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 78/07.02.2019г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2671/2018г. по описа на съда в обжалваната част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/ 2. /П/