Р Е Ш Е Н И Е

№ 229

гр.Плевен, 23.04.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Бранимира Монова и с участието на Йорданка Антонова- прокурор в Окръжна прокуратура-Плевен, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №255 по описа на Административен съд-Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 197, вр. с чл. 121, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от Фондация „Отворена длан“ със седалище и адрес на управление гр.Плевен, жк „***, с ЕИК *** и адрес за кореспонденция гр.Плевен, ***, представлявана от Х.И.Т.-председател на Съвета на фондацията, чрез адв. И.К. *** със служебен адрес гр.Русе, ул *** против Решение по жалба срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки №51/15.02.2019 год., издадено от Директора на ТД на НАП-Велико Търново, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК №С190015-023-0000313/29.01.2019 год., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново.

В жалбата се твърди, че решението и потвърденото с него постановление са неправилни и незаконосъобразни. Твърди, че не са изложени мотиви от публичния изпълнител във връзка с преценката му, че ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни събирането на задължения за данъци и осигурителни вноски. Не е съобразено имущественото състояние на фондацията и приложените в преписката доказателства. Не са съобразените наложените вече с друго постановление обезпечителни мерки върху активи на фондацията-45 броя макети Атракцион и приложенията към тях. Счита, че налагането на запор върху банкови сметки е крайна мярка и следва да бъде прилагана само ако ревизираното лице не притежава имущество. Органът не е съобразил, че фондацията притежава имущество, което може да послужи като предмет на изпълнение. Твърди, че с наложената обезпечителна мярка сериозно се затруднява дейността на фондацията. Органът не е съобразил, че обезпечителната мярка не следва да е прекомерна и да обременява длъжника и следва да e съразмерна на преследваната цел-чл.6 от АПК-да не причинява вреди, явно несъизмерими с преследваната цел и да не бъде спирана извършваната от лицето дейност. Счита за неправилни изводите на административния орган в постановеното решение, че се касае за обезпечаване на задължения във връзка с нова ревизия на фондацията, тъй като се касае за отмяна на ревизионен акт и връщане на преписката за извършване на ревизия, с което се възстановява висящността на производството по издаване на РА. В рамките на тази провеждана ревизия твърди, че е издадено постановление, с което са наложени обезпечителни мерки, което не е обжалвано, влязло е в сила и обезпечава в пълен размер евентуалните бъдещи задължения, които ще бъдат установени с РА. В заключение моли съда да отмени оспореното решение, с което е потвърдено постановлението за налагане на запор върху банкови сметки. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя си Х.Т. и от адв.И.К. *** с пълномощно на л.8 от делото, която поддържа жалбата на заявените в нея основания, излага подробни съображения по съществото на спора, моли съда за отмяна на оспореното решение, претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът-Директор на ТД на НАП-гр.Велико Търново, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.с надлежно пълномощно на л.56 от делото, оспорва жалбата и моли настоящата инстанция да постанови съдебен акт, с който да я отхвърли като неоснователна и недоказана, а оспорваното решение- като правилно и законосъобразно- да бъде оставено в сила. Оспорва възражението за липса на мотиви в постановлението за налагане на обезпечителни мерки, твърди, че в същото е вписан вида на задълженията и техният предполагаем размер, и че обезпечителната нужда е безспорно доказана. Твърди, че необходимостта от налагане на обезпечителни мерки е мотивирана с предполагаемия размер на задължението и със значимостта на обществените интереси, които се засягат и които биха били защитени с оглед възможността за събиране на това задължение. Приложената обезпечителна мярка твърди, че е съобразена с оглед бързина и ефективност на обезпечителното производство. Сочи, че длъжникът по всяко време има възможност да поиска по реда на чл.229, ал.1 от ДОПК от публичния изпълнител да разреши определена част от постъпващите или постъпилите по сметката суми да бъдат на разположение на длъжника за временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му. Моли да се отхвърли жалбата, претендира юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен Йорданка Антонова дава заключение за основателност на подадената жалба, предвид, че във връзка с ревизионното производство има наложени вече обезпечителни мерки, които са достатъчни с оглед размера на обезпечението за удовлетворяване на публичното задължение.

Съдът като извърши проверка на оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия №Р-04000418007001-020-001/16.11.2018 год.е възложено извършването на ревизия на жалбоподателя за корпоративен данък за периода от 1.01.2016 год. до 31.12.2017 год. и за данък върху добавената стойност за периода от 1.04.2016 год. до 31.03.2018 год. В хода на ревизията орган по приходите е подал до Дирекция „Събиране“ в ТД на НАП Искане за предварително обезпечаване на задължения №Р-04000418007001-039-001/28.01.2019 год. В искането като мотиви е посочено, че в хода на ревизията са установени данни за приспаднат данъчен кредит, без да е налице право на приспадане на данъчен кредит за извършените разходи, свързани с проект 15.2.1.009 Интеррег V-А Румъния-България; ревизираното лице неправилно е определило данъчната основа за корпоративен данък за 2016 год. и 2017 год.. Посочено е в искането притежаваното от ревизираното лице имущество-активи съгласно приложени справки от 1 до 5 и е посочено стойността на имуществото по данни от инвентарната книга към 31.12.2017 год., както и наличието на банкова сметка. *** размери на задълженията за корпоративен данък и ДДС, които ще бъдат установени с РА. Издадено е оспореното в производството Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК №С190015-023-0000313/29.01.2019 год., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново. Като мотиви в постановлението са посочени : възложената ревизия, при която ще се установят задължения в предполагаем размер 318 000 лева-главница и лихви, както и обстоятелството, че ще се затрудни тяхното събиране. Наложената обезпечителна мярка е запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Райфайзен банк. Постановлението е връчено на представляващия фондацията Х.Т. , на 1.02.2019 год., видно от известие за доставяне на л.23 от делото. Против Постановлението е подадена жалба с вх.№2129/8.02.2019 год. до Териториалния директор на ТД на НАП-Велико Търново на л.16-18 от делото. Въз основа на жалбата е постановено оспореното в настоящото производство Решение по жалба срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки №51/15.02.2019 год., издадено от Директора на ТД на НАП-Велико Търново, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК №С190015-023-0000313/29.01.2019 год., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново. В решението е прието за неоснователно възражението за липса на мотиви в постановлението, предвид, че необходимостта от налагането на предварителни обезпечителни мерки е обоснована с възможността от предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които ще бъде затруднено събирането на задълженията, вписан е вида на задълженията и техния предполагаем размер. Посочено е, че постановлението съдържа всички реквизити по чл.196, ал.1 от ДОПК, наложеното обезпечение е до размера на предполагаемото задължение. В решението се съдържа позоваване на разпоредбата на чл.213 от ДОПК, според която принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, като е посочено, че длъжникът може да поиска замяна на обезпечението по реда на чл.199 от ДОПК или да направи избор за вида на имуществото по смисъла на чл.214 от ДОПК, както и да поиска по реда на чл.229, ал.1 от ДОПК разрешение за неотложни плащания. Това решение е връчено на жалбоподателя на 18.02.2019 год., видно от разписката на л.13 от делото, като против същото е постъпила жалба с вх.№5474/25.02.2019 год.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от лице, което има правен интерес от оспорването, до компетентния съд по седалище на жалбоподателя (УАС на л.44) и в законоустановения срок по чл. 197, ал.1 от ДОПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

Съгласно чл. 121, ал.2 от ДОПК, предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 от кодекса, с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 197, ал.1 от ДОПК предвижда,че постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната дирекция на НАП по местонахождение на публичния изпълнител, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок, а в случаите на налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121ДОПК - в 7-дневен срок от получаването на жалбата.

В настоящия случай от представените писмени доказателства се установява,че Решение № 51/15.02.2019 г. е издадено от териториалния директор на ТД на НАП-Велико Търново, при условията на заместване от негов заместник поради законоустановено отсъствие на титуляра. По делото са приложени от страна на ответника два броя заповеди: Заповед № ЗЦУ-ОПР 36/7.11.2017 г. на ИД на НАП, съгласно която е оправомощена М.Г.П.-заместник директор на ТД на НАП Велико Търново да изпълнява правомощията на директор на ТД на НАП Велико Търново, при отсъствие (законоустановен отпуск, командировка и др.) на И.С.З.-директор на ТД на НАП Велико Търново. Посочено е по-нататък в заповедта, че в случай на едновременно отсъствие на териториалния директор на ТД на НАП Велико Търново И.С.З. и на заместник директора на ТД на НАП Велико Търново М.Г.П., функциите на териториален директор да се изпълняват от М.Г.К.-заместник директор на ТД на НАП-Велико Търново. Оспореното в настоящото производство решение е постановено от М.К.-заместник директор на ТД на НАП-Велико Търново, който се е подписал в същото „За Директор на ТД на НАП“. По делото са представени доказателства от ответника за отсъствие през този период на директора на ТД на НАП Велико Търново И.С.З., а именно - Заповед за командировка № 303/11.02.2019 г. , по силата на която на датата на издаване на решението -15.02.2019 год. директорът на ТД на НАП Велико Търново е бил командирован в гр.София за участие в работна среща в ЦУ на НАП. Не са представени доказателства от ответника обаче, за отсъствие на 15.02.2019 год. на заместник директора М.Г.П.. След като със Заповед № ЗЦУ-ОПР 36/7.11.2017 г. на ИД на НАП е предвидено при отсъствие на директора на ТД на НАП Велико Търново той да бъде заместван от заместника си М.П. и едва и при нейно едновременно отсъствие –от другия заместник директор М.К., и след като по делото не са представени доказателства за отсъствие на първия заместник на титуляра, се налага извод, че не е доказано към 15.02.2019 г. да са били налице условия за упражняване на компетентност при заместване от оправомощения заместник К.. Това води до нищожност на решението, постановено при административното обжалване. В същото време обаче този порок не опорочава до степен нищожност същинския предмет на съдебния контрол - постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Действително предмет на обжалването по съдебен ред съгласно чл. 197, ал.2 от ДОПК е решението на директора на компетентната ТД на НАП, но по същество и съдебният контрол, и административният контрол е върху постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки (аргумент от анализа на уредбата по чл. 197, ал.1-3 от ДОПК). Не е самостоятелен предмет на настоящия съдебен контрол, извън контролирания с него акт, актът на горестоящия административен орган - Директор на съответната ТД на НАП, произнасящ се при обжалването по административен ред по законосъобразността на постановлението. Още един аргумент е и че при непроизнасяне от горестоящия орган се формира мълчаливо потвърждаване на постановлението съгласно чл. 197, ал.2, изр.последно. Ето защо липсата на компетентност у лицето, издало решението по чл. 197, ал.1 от ДОПК, дори и да води до нищожност на решението, то тя не рефлектира върху валидността и законосъобразността на постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки, която съдът също трябва да провери. Същото се явява издадено от компетентен орган – от публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция на НАП, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК и съгласно правомощията на този орган, определени в чл. 121, ал.1 и ал.2 и чл.195, ал.8 от ДОПК .

Настоящият състав на съда намира, че Постановлението за налагане на обезпечителни мерки и потвърждаващото го решение са издадени при липса на мотиви и в нарушение на материалния закон, поради следните съображения:

В производството по чл. 197, ал.2 вр. чл. 121, ал.2 ДОПК съдът може да отмени неотменената по административен ред обезпечителната мярка, ако: а) длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема гаранция или държавни ценни книжа съгласно чл. 197, ал.3, пр.1 вр. чл. 121, ал.2 ДОПК. Настоящият случай не попада в тази хипотеза; б) не съществува изпълнително основание съгласно чл. 197, ал.3, пр.2 вр. чл. 121, ал.2 ДОПК-тази хипотеза също е неприложима понастоящем; или в) не са спазени изискванията за налагането на предварителни обезпечителни мерки съгласно чл. 197, ал.3, пр.3 вр. чл. 121, ал.2 и чл. 195, ал.5 ДОПК. В случая е налице третата отменителна хипотеза. 

Първо, според отразеното в Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК №С190015-023-0000313/29.01.2019 год., същото е издадено от публичен изпълнител по повод на постъпило мотивирано искане от главен инспектор по приходите Г.Л.Г., във връзка с ревизия, възложена със ЗВР № Р-04000418007001-020-001/16.11.2018г. Тази констатация е направена, без да се извърши надлежен контрол по чл. 197, ал.1 ДОПК. В изпратената на съда от ТД на НАП – Велико Търново по реда на чл. 150, ал.1 вр. чл. 144, ал.2 ДОПК административна преписка се съдържа едно единствено такова искане, приложено на л.24-25 от делото, което не е датирано, не е изведено с изходящ номер, не е подписано от който и да е орган по приходите и не е подпечатано.

Въз основа на това искане и съдържащото се в него предложение е издадено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК №С190015-023-0000313/29.01.2019 год, с което за обезпечаване на очаквано публично вземане на основание чл. 121, ал.1 ДОПК е наложена предварителна обезпечителна мярка – запор по чл. 198, ал.1, т.2, пр.2 вр. чл. 202, ал.1 ДОПК на наличните и постъпващи суми в размер на 318 100 лв. по банковата сметка на фондацията, както и на вложени вещи в трезори, вкл. съдържанието на касетите и сумите, предоставени за доверително управление, в Райфайзен банк. Така искането е изчерпало правния си ефект с издаденото въз основа на него Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК №С190015-023-0000313/29.01.2019 год . Налага се извод, че Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК №С190015-023-0000313/29.01.2019 год е служебно издадено от публичен изпълнител по негова собствена инициатива, без изискуемото се от чл. 121, ал.1 ДОПК искане, което да е формално изрядно, като минимум подписано от орган по приходите, извършващ ревизията по ЗВР №№ Р-04000418007001-020-001/16.11.2018г. На второ място, дори да се приеме за изрядно от външна, формална страна,, извън констатираните му формални дефекти, искането сочи, че ревизираната фондация  има следното имуществено състояние: активи съгласно приложени справки от №1 до №5/обр.Сд-41 до Сд-45 за активи и декларация за ликвидни и изискуеми задължения обр. Сд-46, като стойността на имуществото по данни от инвентарната книга към 31.12.2017 год. е в размер на 1 331 549,83 лева, както и притежава една активна банкова сметка, ***, в Райфайзен банк. В искането е посочен и очакваният размер на задълженията за корпоративен данък и ДДС и лихви върху тях, които ще бъдат установени с ревизионния акт-318 100 лева. Посочено е още в искането, че в хода на ревизията са установени данни за приспаднат данъчен кредит, без да е налице право на приспадане на данъчен кредит за извършени разходи, свързани с проект 15.2.1.009. ИНТЕРРЕГ V-А Румъния – България, както и че ревизираното лице неправилно е определило данъчната основа за корпоративен данък за 2016 год. и 2017 год. При тези данни в направеното искане от органа, извършващ ревизията, публичният изпълнител е наложил запор върху единствената декларирана активна банкова сметка, ***, защо при наличието на активи на стойност по данни от инвентарната книга в размер на 1 331 549, 83 лева, надвишаващи в пъти очакваният размер на публичното задължение, е наложен запор върху банковата сметка на фондацията. Единствените съдържащи се в искането мотиви се свеждат до посочването, че събирането на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни и с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на субекта, но този извод не е обоснован. Защото още към датата на искането фондацията е разполагала с достатъчно имущество-активи на стойност 1 331 549, 83 лева, надвишаващи четири пъти очакваният размер на публичното задължение. Нещо повече-макар и след налагане на запора на банковата сметка на фондацията с процесното постановление, на 4.02.2019 год. (само няколко дни след него), е издадено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК с изх.№С190015-023-0000377/4.02.2019 год. на публичен изпълнител в ТД на НАП-В.Търново, офис Плевен, с което е наложен запор върху 45 (четиридесет и пет) броя макети, всеки един от тях с балансова стойност в рамките от 19400,01 лева до 24596,43 лева, т.е. при грубо, неточно пресмятане всичките с балансова стойност около 1 000 000 лева (един милион лева). Постановлението е връчено на фондацията на 5.02.2019 год., видно от удостоверение на л.11 от делото и нито се твърди, нито има доказателства да е обжалвано, поради което е влязло в законна сила. Видно от мотивите на това постановление, то обезпечава същото очаквано публично задължение в предполагаем размер на 318 100 лева, във връзка със същата извършвана ревизия, възложена със същата Заповед №Р-04000418007001-020-001/16.11.2018 год. Запорираното с това постановление имущество покрива в неколкократен размер очакваното публично задължение. Налагането на запор върху активите на фондацията, описани в това друго Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК с изх.№С190015-023-0000377/4.02.2019 год. е посочено в жалбата на фондацията до Териториалния директор на ТД на НАП-Велико Търново против Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК №С190015-023-0000313/29.01.2019 год., като са релевирани доводи, че с това обезпечение-запор върху движими вещи, реално се покрива обезпечителната нужда на предполагаемите публични вземания от една страна, а от друга страна запорът върху банковите сметки сериозно ще затрудни дейността на дружеството, респ. ще я възпрепятства и не е в състояние да изпълни целяната обезпечителна нужда, като се явява неадекватна мярка за предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на фондацията и в този смисъл запорът на банковите сметки противоречи на общия принцип за съразмерност. Решаващият орган обаче (териториален директор) не е изложил въобще мотиви относно обезпечителната нужда, обосноваваща едновременно налагане на две обезпечителни мерки-запор на движими вещи и запор на банкови сметки, всяка една от тях, наложена до пълния размер на предполагаемото публично задължение. Решаващият орган не е обсъдил, нито споменал това второ по време издадено постановление и какви изводи следват от факта на издаването му и произвеждане на правното му действие. При положение, че втората по време, но наложена преди постановяване на решението на териториалния директор, което се оспорва понастоящем , обезпечителна мярка-запор върху движими вещи, ефективно е обезпечила имущество – движими вещи, покриващо бъдещото публично вземане към дружеството изцяло-в пълен размер. Нещо повече-няма каквото и да е основание, което да изключва начално или последващо произведеното действие на тази обезпечителна мярка по чл. 206, ал.1, изр.1 ДОПК. Тъй като от момента на налагане на запора длъжникът се лишава от възможността да се разпорежда с вещите, да ни унищожава, поврежда или изменя. Но дори и да се разпореди със запорираните вещи, извършените сделки биха били недействителни спрямо взискателя. Следва да се има предвид, че запорираните движими вещи-45 броя макети, нито се твърди, нито има данни да са обект на друго обезпечение, за друго изискуемо задължение на фондацията, напротив, от приложената по делото на л.32 декларация е видно, че фондацията няма ликвидни и изискуеми задължения към кредитори/доставчици, за да може да се правят някакви изводи за недостатъчност на притежаваното от нея имущество, което да покрие евентуалните бъдещи вземания на държавата, които ще бъдат установени с приключване на ревизионното производство. Решаващият орган не е изложил нито едно съображение защо счита, че подлежащите на установяване от ревизията задължения за корпоративен данък, ДДС и лихви с очакван общ размер 318 100 лв. не са изцяло, редовно гарантирани с издаденото Постановление с изх.№С190015-023-0000377/4.02.2019 год. и защо се налага едновременно действие и на друга обезпечителна мярка-запор върху постъпващи суми в банкова сметка, ***убличното задължение.  При положение, че цитираните движими вещи-макети са запорирани и постановлението за налагане на запор е влязло в сила като балансовата стойност на тези движими вещи е достатъчна при принудително изпълнение да покрие данъчните задължения в този предполагаем размер, едновременното запориране и на вземанията на фондацията върху постъпващите в банковата им сметка суми съставлява недопустимо едновременно обезпечение на вече реално обезпечено бъдещо публично вземане, в същия размер по същото ревизионно производство. Тъй като няма причина, която юридически да обезсилва обезпечителната мярка-запор върху движими вещи (макети), запорът върху постъпващите в банковата сметка на фондацията суми е наложен, без да съществува изискуемата се и от специалния чл. 121, ал.1 ДОПК, и от общия чл. 195, ал.2 ДОПК обезпечителна нужда. Такава не може да се обоснове още повече при наличните по делото данни за липса на други изискуеми задължения на фондацията към държавата, общините или трети лица.

По делото няма данни и доказателства и за настъпили други обстоятелства, които да са довели до възникването на нова обезпечителна нужда без покритие по Постановление с изх.№С190015-023-0000377/4.02.2019 год. При положение, че подлежащите на установяване в хода на ревизията по ЗВР № №Р-04000418007001-020-001/16.11.2018 год публични задължения с очакван общ размер 318 100 лв. са изцяло и надлежно гарантирани чрез запора на движими вещи-макети, запорът на вземанията на фондацията върху постъпващите в банковата им сметка суми за вече обезпечени задължения, чието принудително събиране не би било нито невъзможно, нито значително затруднено, в противоречие с изискването на чл. 121, ал.1 ДОПК, е незаконосъобразен. Вместо да го констатира, Решение № 51/15.02.2019 год. възпроизвежда общата разпоредба на чл. 195, ал.2 ДОПК, без конкретно да сочи защо и как при запорирани движими вещи, чиято балансова стойност покрива публичните задължения изцяло, дори в неколкократен размер и не дава отговор на въпроса чрез излагане на конкретни мотиви защо и по какъв начин събирането им ще е невъзможно или затруднено, така че да трябва да се извършва допълнително или едновременно обезпечение на същите задължения и чрез запор на вземания на постъпващите в банковата сметка на фондацията вземания. Последният, противно на възприетото в Решение № 51/15.02.2019 г., в действителност е разпореден без изискуемата се от чл. 121, ал.1 ДОПК обезпечителна нужда.

Трето, не е спазеното и правилото по чл. 121, ал.2 вр. чл. 195, ал.7 ДОПК всяко обезпечение да съответства на вземанията на държавата и общините, установени или установяеми по реда на чл. 195, ал.5 ДОПК. Тази задължителна по закон съпоставимост е накърнена с Постановление изх. №№С190015-023-0000313/29.01.2019 год. В случая превишение е налице дори само ако се вземе предвид общата балансова стойност на всички запорирани движими вещи-макети с Постановление изх.№С190015-023-0000377/4.02.2019 год. Но превишението е още по-съществено, ако се сумират запорът на ефективно блокирани налични суми по банкови сметки за пълния размер на очакваното задължение 318100 лв. по Постановление изх. №№С190015-023-0000313/29.01.2019 год. със запора на движимите вещи също до пълния размер на очакваното публично задължение 318100 лева по на същата стойност по Постановление изх.№С190015-023-0000377/4.02.2019 год. Общата сума на тези две, наложени по реда на чл. 121, ал.1 ДОПК предварителни обезпечителни мерки съществено надхвърля обезпеченото с тях бъдещо публично вземане за 318100 лева.

Този дисбаланс нарушава чл. 195, ал.7 ДОПК, изискващ да има всякога пълно съответствие, т.е. равенство между обезпеченията и вземанията на държавата, гарантирани чрез тях. Нарушен е и чл. 198, ал.2 ДОПК, съгласно който публичният изпълнител може да наложи няколко вида обезпечения на обща сума, но до размера на вземането. Този законов максимум не е зачетен -

предварителните обезпечителни мерки по чл. 121, ал.1 вр. чл. 198, ал.1, т.2, пр.1 и 2 ДОПК се механично кумулирани, всяка от тях за пълния предполагаем размер на съответното публично вземане към фондацията. Така прагът по чл. 198, ал.2 ДОПК е преминат с налагането на запор върху банковите сметки, наложен с оспореното в настоящото производство постановление,

без да е лимитиран по какъвто и да е начин. Резултатът е свръхобезпеченост, в конфликт с принципа на съразмерност - при положение, че публичните задължения на фондацията са валидно и напълно обезпечени чрез запора на движимите вещи по Постановление изх.№С190015-023-0000377/4.02.2019 год. По този начин запорът на вземанията върху постъпващите в банковата сметка суми по Постановление изх. №№С190015-023-0000313/29.01.2019 год. непропорционално, в разрез с чл. 6, ал.2 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК засяга правата и законните интереси на длъжника в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която този акт се издава. Принципът на съразмерност изисква упражняване от страна на административния орган на възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по- голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Разпоредбата на ал. 5 на чл. 6 от АПК задължава административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. В този смисъла е и практиката на СЕС по решение от 18 декември 1997 г. по обединени дела С-286/94, С-340/95, С-401/95 и С-47/96. В тежест на административния орган е да установи всички фактически основания за необходимостта от налагане на обезпечителната мярка. Същата за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Изводът, че съществува възможност събирането на публичните задължения да бъде невъзможно или значително трудно следва да е мотивиран и обоснован. Необходимостта от налагане на мерките следва да е обоснована от органа съобразно преследваната от закона цел. В случая запорът на сумите по банковите сметки ненужно дублира запорът на движими вещи, при наличие на покрита, несъществуваща обезпечителна нужда и презастрахова интересите на публичния взискател за сметка на възлагане на прекомерно обезпечителна тежест върху длъжника. Решение № 51/15.02.2019 год. е издадено в производство за административно обжалване по чл. 197, ал.1 ДОПК на Постановление изх. №№С190015-023-0000313/29.01.2019 год., в което по-горестоящият административен орган е следвало да се провери правомерно, законосъобразно и целесъобразно ли е наложена предварителната обезпечителна мярка - запор на вземания на длъжника върху постъпващи суми в банковата му сметка, което той не е сторил.

Решаващият орган по чл. 197, ал.1 ДОПК в нарушение на чл. 85, ал.3 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК не е взел предвид представеното пред него Постановление изх.№С190015-023-0000377/4.02.2019 год, по силата на което е наложен запор върху движими вещи до пълния предполагаем размер на бъдещото задължение, макар да е било събрано в производството пред него, да е било относимо и за съществуването му да е бил уведомен именно с жалбата, по която се е произнесъл. В решението на териториалния директор не са изтъкнати каквито и да е доводи по него, в т.ч. за отхвърлянето му поради формални нередовности или същество. Вследствие на това свое процедиране, решаващият орган по чл. 197, ал.1 ДОПК е извел изводите, без действителните факти от значение за спора да са били обективно установени съгласно чл. 3 ДОПК и чл. 7, ал.1 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, без всички те да са прецени съгласно чл. 7, ал.2 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК и без те да са изяснени чрез служебно събиране на необходимите допълнителни доказателства съгласно чл. 5 ДОПК и чл. 9, ал.2 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК.

Липсата на мотиви относно необходимостта за налагане на мярката върху активи на стойност, несъразмерна на обезпечителната нужда, съставлява нарушение на изискването на чл. 195, ал.2 ДОПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона. Това нарушение е особено съществено и е основание постановлението за налагане на обезпечителните мерки да бъде отменено като незаконосъобразно.

Тук е мястото съдът да изложи мотиви защо счита за незаконосъобразна втората, а не първата по време наложена обезпечителна мярка-запор върху вземанията на фондацията върху постъпващи суми по банковата й сметка. Според ДОПК предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност. Обезпечителното производство е строго регламентирано, като на публичния изпълнител са предоставени правомощия да налага само предвидените от законодателя обезпечителни мерки, но той следва да отчете спецификите на конкретния казус. В тази връзка следва да се посочи, че целта на обезпечението не е да се наложат механично всички възможни по ДОПК обезпечителни мерки практически върху цялото имущество на длъжника, а да се изберат най-целесъобразните от тях, като се държи едновременно сметка за бързото и ефективно принудително изпълнение, но и за съразмерността на обезпечението и дълга. Т.е. ако публичният изпълнител и решаващият орган считат за неефективни едни или други обезпечителни мерки, тъй като не могат да постигнат легитимната цел, която би следвало да преследват и следва да се отменят, те следва да изложат мотиви в тази насока. Ако пък те са недостатъчни като размер, за да обезпечат цялото вземане, би следвало да се изложат доводи и в тази насока - като се посочи колко са общо задълженията на лицето към всички кредитори, в т.ч. публични задължения, какво имущество има то, какви обезпечения са наложени върху това имущество, на каква стойност и до какъв размер обезпечават всяко от задълженията на лицето, като ако все още има необезпечен остатък се избере подходяща нова, допълнителна обезпечителна мярка. Нито един от тези два подхода не е избран от ответника, поради което и оспорваното в настоящето производство ПНПОМ е останало немотивирано, а от там и материално незаконосъобразно и в противоречие с целта на закона. В случая от справките, представени в хода на ревизията относно имотното състояние на длъжника се установява, че той да разполага с достатъчно имущество, с което да обезпечи евентуалните бъдещи задължения. Предвид това налагането на запор върху банковите сметки на задълженото лице не се явява допустима, а прекомерна гаранция за охрана на интересите на фиска.

Целта на обезпечението е да се предотврати извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на публичните задължения ще бъде невъзможно или значително трудно. Определяща за налагането на обезпечителните мерки е обезпечителната нужда, която от своя страна се определя от възможността длъжникът да изпълни задължението си с имуществото, с което разполага и с което ще разполага към датата на изпълнението. Изпълнението на едно публично правно задължение е невъзможно само когато ревизираното лице към датата на изпълнението не разполага с достатъчно средства, за да го изпълни, защото изначално няма имущество в подходящи размери или в последствие - поради отчуждаването му, няма такова. В настоящия случай ревизираното лице разполага с активи, надхвърлящи в пъти размера на предполагаемото публично задължение. Съответно, изпълнението е сериозно затруднено, ако макар стойността на годните за разпореждане активи на длъжника да покрива размера на очакваните задължения, видът на първите или правното им положение е такова, че не позволява тяхното бързо и ефективно осребряване. В случая не е доказана и тази предпоставка, защото се установява от доказателствата по делото от една страна, че фондацията няма задължения към трети лица (декларация на л.32), наличието на каквито би могло да обоснове предприемане на изпълнение към имуществото на длъжника, от друга страна няма данни и доказателства върху притежаваните от фондацията движими вещи-макети, да съществуват вече други вещни тежести , не съществуват и доказателства за липса на ликвидност на тези активи на фондацията (обращаемост,  реализуемост, способност на тези активи да бъдат максимално бързо обменени и превърнати в парични средства при предприемане на принудително изпълнение върху тях от ответника). В оспорваното ПНОМ, а и потвърждаващото го решение само бланкетно е посочено, че обезпечителната мярка се налага с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които ще бъде затруднено събирането на задълженията, обосновано е с размера на очакваното публично задължение. Нуждата от налагане на обезпечителни мерки се определя не само съобразно очаквания размер на задължението, но и на възможността в този си размер същото да се погаси с разполагаемото имущество на длъжника. Липсва обаче анализ на финансовото и имотното състояние на длъжника, а и извод в тази насока. С оглед на тези обстоятелства, не може да се направи и от съда извод, дали събирането на предполагаемите публични задължения ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, който извод обаче изначално обосновава нуждата от налагането на обезпечителни мерки на основание чл. 195 от ДОПК. Липсват мотиви, които да обосновават обезпечителната нужда на приходната администрация от гледна точка на това дали изпълнението на задължението е невъзможно или трудно. От проследената нормативна уредба на първо място може да се заключи, че не отговаря на приложимите правни норми изложеното в решение № 51/15.02.2019 год. становище на директора на ТД на НАП, че преценката доколко ще се затрудни събирането на очакваните публични задължения е изцяло в компетентността на органа по приходите, който при отправяне на искането за налагане на ПОМ действа в условия на оперативна самостоятелност. Действително, законът предоставя на компетентния орган по приходите правото на преценка, но при отправяне на искането за налагане на ПОМ той задължително трябва да го обоснове, на което безсъмнено сочи употребеният в чл. 121, ал. 1 ДОПК израз "може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки". При това мотивите трябва да са конкретни според конкретно предизвиканата нужда от обезпечаване, а не да представляват формално приповтаряне на текста на закона. Подобно приповтаряне се приравнява на липса на мотиви, защото по никакъв начин не създава яснота какво точно предизвиква необходимостта от обезпечаване. Съгласно чл. 196, ал. 1, т. 3 ДОПК постановлението за налагане на обезпечителни мерки трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, от което може да се заключи, че публичният изпълнител, към когото е отправено искането по чл. 121, ал. 1 ДОПК, няма задължение автоматично да го удовлетвори, а преди това следва да извърши самостоятелна преценка на обосноваността му от гледна точка на изложените мотиви като едва при положителен резултат от преценката налага обезпечителните мерки, аргументирайки се изрично в постановлението. В случая фактическата аргументация на публичния изпълнител също е сведена до най-общото указване, че събирането на задължения за данъци значително ще се затрудни и с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на субекта, а също и във връзка с размера на бъдещото задължение. Липсва и аргументация защо публичният изпълнител е избрал точно тази обезпечителна мярка, която е наложил-запор на вземания върху постъпващи суми в банковата сметка на фондацията, след като са посочени в искането и други активи на длъжника, чийто размер е конкретно определен по данни от инвентарната книга на фондацията, а по отношение на наличностите в банковата сметка няма яснота-има ли такива, в какъв размер са и достатъчни ли са да покрият бъдещото вземане на държавата. Липсата на яснота по въпроса как точно без налагането на ПОМ ще се затрудни събирането на предполагаемите задължения към фиска обуславя извод за неспазване на изискванията на чл. 121, ал. 1 ДОПК, което по смисъла на чл. 197, ал. 3 представлява абсолютно основание за отмяната на ПОМ. В това отношение следва да се има предвид, че в процеса тежестта да установи наличие на необходимост от обезпечаването се носи изцяло от ответника, който в случая не прояви никаква активност за доказване на тази теза.

С оглед всички тези изложени съображения за липса на мотиви за наложената мярка, съдът намира, че в случая не е доказана обезпечителна нужда, а наложената мярка противоречи както на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК и на преследваната от закона цел. Оспореното постановление на това основание следва да се отмени.

При този изход на делото на основание чл. 161, ал.1, изр.1 вр. чл. 144, ал.2 ДОПК на жалбоподателя следва да се присъдят направени по делото разноски общо в размер на 550 лв., в т.ч. внесена държавна такса - 50 лв. съгласно вносна бележка на л.7 и платено в брой по ДПЗС № 0171127/27.03.2019 год. г. възнаграждение за един адвокат - 500 лв.

Воден от горното и на основание чл. 197, ал.2, вр. с чл. 121, ал.2 от ДОПК, Административният съд-Плевен, пети състав

Р Е Ш И:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТ, по жалба на Фондация „Отворена длан“ със седалище и адрес на управление гр.Плевен, жк ***, с ЕИК *** и адрес за кореспонденция гр.Плевен, ул ***, представлявана от Х.И.Т.-председател на Съвета на фондацията, чрез адв. И.К. *** със служебен адрес гр.Русе, ул ***, на Решение по жалба срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки №51/15.02.2019 год., издадено от Директора на ТД на НАП-Велико Търново.

ОТМЕНЯ Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК №С190015-023-0000313/29.01.2019 год., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново.

ОСЪЖДА Териториална дирекция на НАП-Велико Търново да заплати на Фондация „Отворена длан“ със седалище и адрес на управление гр.Плевен, жк ***, с ЕИК *** и адрес за кореспонденция гр.Плевен, ул ***, представлявана от Х.И.Т.-председател на Съвета на фондацията, разноски по делото в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: