РЕШЕНИЕ
№ 291
гр. Плевен, 03.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, шести състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател:
Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното
от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 254 по описа за 2019 година на
Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 от
Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Административното дело е образувано по жалба
на М.Г.М.,*** чрез адв. С.С., съдебен адрес:***, к. 216 срещу решение №
43/12.02.2019 година на зам. териториален директор на ТД на НАП В. Търново.
В жалбата се посочва, че решението, с което
се потвърждава постановлението е незаконосъобразно, тъй като имотът върху който
е наложена възбрана е придобит от М.
чрез покупко-продажба с нот. акт № 64, том /, дело 864/1997 г, а той е съпруг
на Д.М., за чието задължение се налага възбраната. В нарушение на закона е
възбранен целия имот, който е съпружеска имуществена общност , а и следва да
бъде възбранена само идеалната част на длъжника. Моли за отмяна на решението и
потвърденото с него постановление и присъждане на разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят– М.Г.М.,***
не се явява, не се представлява. Представена е писмена защита от адв. С.С. ,
пълномощник на жалбоподателя съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 47 по делото. В същата се
посочва, че възбраненият имот е придобит от М. през 1997 година и от този
момент до сега се владее от него, като за задължението на съпругата му следва
да бъде наложена възбрана само върху нейната идеална част, а не върху целия
имот, тъй като съгласно чл. 213, ал. 1 от ДОПК принудителното изпълнение се
насочва върху имуществото на длъжника. Моли за отмяна на решението и
постановлението и присъждане на разноски по представен списък – 650 лева
адвокатско възнаграждение и 10 лева държавна такса.
Ответникът - директорът на ТД на НАП В.
Търново се представлява от
юрк М., която намира решението за
законосъобразно и тъй като жалбоподателят не е поискал замяна на
обезпечителната мярка по реда на чл.199 от ДОПК, то е правилно е потвърдено
постановлението за налагане на обезпечителна мярка.
Административният съд-Плевен, шести състав,
като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх. № С180015-022-0016590/20.03.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на
НАП – В.Търново, офис Плевен е издадено на основание чл.
195, ал.1 от ДОПК с цел да се гарантира събирането на изискуеми публични
задължения по ИД № 160038217/2016 г. по описа на същата дирекция, на Д.Г.М., с.*****,
ул. „******
С Постановлението е наложена обезпечителна мярка
"възбрана" върху недвижим имот – поземлен имот в едно с жилищна
сграда пл. № 114, парцел XVII, площ по
док. 980 кв.м. с. *****, заедно с жилищна сграда на един етаж от 4- кв.м. и
жилищна сграда на етаж от 20 кв.м. ведно с всички подобрения в имота, обл. *****,
********. Този недвижим имот е придобит
от жалбоподателя през 1997 година чрез покупко-продажба
с оглед нот. акт № 64, том V, дело 864/1997
година.
С оглед справка в НБД „Население“ на л. 32 по
делото М. е съпруг на Д.Г.М., като бракът
е сключен на 26.08.1973 година и имотът върху, който е
наложена възбрана е в режим на съпружеска имуществена общност.
Постановлението не е връчено на М., а само на
съпругата му на 27.11.2018 година и и
същият като трето лице след узнаване за наложената обезпечителна мярка е подал
жалбата срещу постановлението на 06.12.2018 година. Жалбата му е оставена без
разглеждане като с определение № 49 от 30.01.2019 година по адм .дело № 17/2019
година на Административен съд Велико Търново
е отменил решението и върнал преписката на директора на ТД на НАП
В.Търново за произнасяне по същество и на 12.02.2019 година е постановено
процесното решение.
Със същото е жалбата е оставена без уважение.
Прието е , че постановлението е законосъобразно, тъй като е постановено от
компетентен орган и е издадено във
връзка с обезпечаване на публично задължение на Д.М. върху имот съпружеска
имуществена общност и възбраната правилно е наложена върху целия имот. Излагат
се доводи, че запор се налага върху цялото имущество на длъжника и тъй като
жалбоподателят не е поискал замяна на обезпечението по чл. 199 от ДОПК и не е
налице предложение по реда на чл. 214 от ДОПК, то правилно е оставена без уважение жалбата.
Представена е заповед № ЗЧУ-ОПР 36/07.11.2017
година на изпълнителен директор на НАП, с която е оправомощена М.Г.П. – зам.
директора на ТД на НАП В.Търново да изпълнява правомощията на директор на ТД на
НАП В.Търново при отсъствие на И.С.З. -
директор на ТД на НАП Плевен, а при едновременно отсъствие на териториален
директор на ТД на НАП В.Търново И.С.З. и на зам. директор на ТД на НАП
В.Търново М.Г.П., функциите на териториален директор да се изпълняват от М. Г.
К.. На л. 37 по делото са представени доказателства за отсъствие на З. , а на
л. 55 за отсъствие на П.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
допустима като подадена в срок и от надлежна страна с оглед определение № 49 от
30.01.2019 година по адм. дело № 17/2019 година по описа на Административен съд
Велико Търново .
Разгледана по
същество е основателна.
Обжалваното
решение, така и потвърденото с него постановление за налагане на ПОМ са
издадени от компетентни органи – оправомощен да изпълнява функциите за директор
на ТД на НАП, с оглед представени доказателства на л. 37 и 55 по делото, съгласно
разпоредбите на чл. 197, ал. 1 от ДПК и съответно публичен изпълнител в ТД на НАП В
Търново, офис Плевен на основание чл. 195, ал.1- 3 във вр. с чл. 200 от ДОПК
и съгласно правомощията му, определени в чл. 167 от ДОПК.
Решението на Директора на ТД на НАП е издадено и в кръга на предоставените
правомощия на този орган - по чл. 197, ал. 1 ДОПК, като не са допуснати съществени нарушения на формата му или по
процедурата по издаването му. Същото се отнася и до оспореното ПНПОМ, което е
издадено в писмена форма, като съдържа изискуемите реквизити по чл. 196, ал. 1 от ДОПК.
Съдът обаче
намира, че решението и потвърденото с него постановление са издадени в
противоречие с материално-правните разпоредби.
Съгласно чл. 197, ал. 5 от ДОПК, трети лица могат да
обжалват обезпечителната мярка, наложена от публичния изпълнител, само когато
той я е наложил върху вещи, които в деня на запора или възбраната се намират
във владение на тези лица. В случая не е
налице уведомяване на жалбоподателя, но същият е подала жалба след узнаване за
налагане на възбраната. Съгласно чл. 231 ал. 1 от ДОПК принудителното
изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, а в случая е
възбранен имот съпружеска имуществена общност, като реализирането на
принудително изпълнение срещу вещи, представляващи семейна имуществена общност
е уредно в чл. 259 от ДОПК. Съдът намира за незаконосъобразно да се налага
възбрана върху целия имот, който е съпружеската имуществена общност, тъй като
независимо от обстоятелството, че същата се прекратява при определени хипотези
в СК и за целите на данъчното производство преди прекратяване на брака по реда
на чл. 259 от ДОПК, то следва да бъде възбранена само ½ идеална частта
от имота на длъжника, а не да се налага възбрана върху целия, тъй като се
ограничават правата му по отношение на имота на съпруга недлъжник.
Доводите на административния орган, че
не може да се отмени обезпечителната мярка, тъй като не са налице хипотезата на
чл. 214 от ДОПК и чл. 199, ал. 2 от ДОПК, съдът намира за неоснователни, тъй
като замяна на обезпечителната мярка може да иска само длъжникът в случая
съпругата на М., както възможността за избор на начин на изпълнението също е
предоставено само на длъжника, а не и на третото лице.
Предвид
горепосоченото съдът намира, че следва да бъде отменено решение № 43/12.02.2019
година на директора на ТД на НАП В. Търново и и потвърденото с него постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180015-022-0016590/20.03.2019 г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП – В.Търново, офис Плевен.
С оглед изхода на
делото, искането на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на разноски и
на основание чл. 161 ал. 1 от ДОПК ТД на НАП В.Търново следва да заплати на М.Г.М.,***
разноски в размер на 660 лева – 10 лева
държавна такса и 650 лева договорено и изплатено възнаграждение за един адвокат съгласно договор за правна
защита и съдействие на л. 47 по делото.
Предвид горепосоченото и на основание
изложеното и чл. 197, ал. 2
вр. ал.4 ДОПК,
съдът
РЕШИ:
Отменя решение № 43/12.02.2019 година на зам.
териториален директор на ТД на НАП В. Търново и потвърденото с него постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180015-022-0016590/20.03.2019 г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП – В.Търново, офис Плевен.
Осъжда ТД на НАП – гр. В.Търново, , пл.
Център № 2 да заплати на М.Г.М.,*** разноски в размер на 660 лева .
Решението да се съобщи на страните.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/