ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 612
гр.Плевен, 28.03.2019 год.
Административен съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в
закрито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Цветелина Кънева
като
разгледа докладваното от съдията административно
дело № 243/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
В Административен съд Плевен е постъпила жалба от л.св.А.Ю.Ю.,
изтърпяващ наказание в затвора Плевен, в която се моли да бъде образувано дело
и да бъде осъден главният и заместващ началника на затвора г-н В.
В жалбата се твърди, че на 19.02.2019г.
около 19:45часа В. се разпоредил на дежурния старшина л.св.Ю. да бъде заведен
при бръснаря и да му се обръснат мустаците. Твърди се, че с тези си действия В.
е извършил виновно нарушение на чл.276 вр. с чл.3 от ЗИНЗС. Счита се, че като е
разпоредено против волята му да бъдат обръснати мустаците, е унижен пред
всички. Правят се доказателствени искания за свидетели. В заключение се иска В.
да бъде осъден за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в унижение;
поставяне в безизходно положение; изтезание, пораждащо чувство на страх;
психическо разстройство, изразяващо се в паника и депресия, нежелание за живот
и подигравки от други лишени от свобода. Иска се също да бъде уволнен и да не
практикува в системата на ГДИН. Претендират се 100000лева като обезщетение.
Допълнително към жалбата е приложена
и искова молба от л.св., в която се сочи, че е заведена срещу В. затова, че му
е причинил неимуществени вреди, като се е разпоредил да му бъдат обръснати
мустаците, и се иска обезщетение в размер на 100000лева. Направено е искане за
освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ. Приложена е
саморъчно написана декларация за имуществено състояние.
Съдът е счел исковата молба
(наречена жалба) за нередовна, тъй като в нейното начало се сочи, че длъжностно
лице от затвора Плевен е извършило нарушение на чл.276 вр. с чл.3 от ЗИНЗС, а в
края й се предявява искане за обезщетение в размер на 100000лева, за причинени
неимуществени вреди от това длъжностно лице. Във връзка с това са дадени
конкретни указания на л.св. да конкретизира изрично дали се касае за искане по
реда на чл.276 и сл. от ЗИНЗС за защита от действия и бездействия,
представляващи нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС или за искова претенция
по реда на чл.284 и сл. от ЗИНЗС, при която държавата отговаря за вредите,
причинени на лишения от свобода от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС. Указано е във всяка една
от хипотезите какво следва да се уточни от л.св., като му е разяснено
различният характер на производството по
чл.276 и сл. от ЗИНЗС и по чл.284 и сл. от ЗИНЗС.
С молба-допълнение
вх.№1498/21.03.2019г. л.св.Ю. сочи, че искането е по чл.276 от ЗИНЗС срещу
длъжностното лице В. за разпореждането му да бъдат обръснати мустаците на л.св.
против волята му, с което е нарушен чл.3 от ЗИНЗС и са му причинени вреди от
уронване на авторитета пред други лишени от свобода. На следващо място се иска
делото да бъде разделено и за неимуществените вреди да се образува
производството по чл.284 от ЗИНЗС с ответник ГДИН.
Предвид изложеното в исковата молба (наречена
жалба) и допълненията към нея и с оглед последното уточнение, съдът е приел, че
по същество са налице две претенции - първата по чл.276 от ЗИНЗС във връзка с
разпореждането на длъжностното лице В. да бъдат обръснати мустаците на л.св.Ю.
и втората претенция по чл.284 от ЗИНС срещу ГДИН за обезщетение в размер на
100000лева за причинени неимуществени вреди от твърдяните
незаконосъобразни действия на
длъжностното лице В. Доколкото производството по чл.276 и сл. от ЗИНЗС и това
по чл.284 и сл. от ЗИНЗС са две самостоятелни и различни производства, с
различни ответници, предмет на доказване и правен резултат, съдът е разделил от
адм.дело №243/2019г. по описа на съда исковата претенция по чл.284 и сл. от
ЗИНЗС на л.св.Ю., по което е образувано ново административно дело.
Предмет на настоящето административен дело е останала исковата
молба (наречена жалба) на л.св. А.Ю.Ю. с правно основание чл.276 от ЗИНЗС срещу
длъжностното лице В. за разпореждането му да бъдат обръснати мустаците на л.св
против волята му, като се твърди, че е нарушен чл.3 от ЗИНЗС и са му причинени
вреди от уронване на авторитета пред други лишени от свобода.
Във връзка с предмета на делото, съдът и изискал от
Началника на затвора Плевен да представят по делото данни за оспорваното
действие на длъжностното лице В. по разпореждането му да бъдат обръснати
мустаците на л.св.Ю. против волята му.
В писмо вх.№1612/26.03.2019г. от затвора Плевен е
посочено, че на 19.02.2019г. при извършване на обход на постовете от дежурния
главен надзирател И. В., през защитната решетка на втория етаж л.св.Ю. е
заявил, че не е успял да се възползва от услугите на бръснаря по графика за
деня. Посочено е, че впоследствие желанието на л.св. е било изпълнено от
дежурната част и осигурена услугата от щатния бръснар, като предвид провокативното
поведение на л.св. е пусната докладна записка за отразяване на случая. Посочено
е още, че според чл.151 от ЗИНЗС на лишените от свобода се осигуряват условия
за поддържане на косата и бръснене, хигиена на ръцете и краката, къпане по
възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично, задължителна смяна
(изпиране) на личното постелъчно бельо най-малко веднъж седмично.
След като се запозна с доказателствата по делото и
съобрази закона, съдът намира исковата молба (наречена жалба) за недопустима. Съображенията
за това са следните:
С разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС е въведена
изрична забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според ал.2 на чл.3 от ЗИНЗС, за нарушение
на забраната по ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Защитата срещу неизпълнение на забраната по чл.3 от
ЗИНЗС се осъществява по реда и при условията на чл.276 от ЗИНЗС, съгласно която
норма всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска:
1.прекратяване на действията и бездействията на орган по изпълнение на
наказанията или на длъжностно лице, с които се нарушава забраната по чл.3 от
ЗИНЗС и 2.извършване на действия с цел прекратяване или предотвратяване на
нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС.
Разпоредбата е аналогична на тази по чл.250 от АПК,
като по установения с част шеста от ЗИНЗС ред се реализира защита срещу
фактически действия и/или бездействия на орган по изпълнението или длъжностно
лице, представляващи нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС.
Не е спорно между страните, че твърдяното действие, за
което се претендира, че нарушава забраната по чл.3 от ЗИНЗС, е разпореждането
на дежурния главен надзирател И. В. на
19.02.2019г. да бъдат обръснати мустаците на л.св.А.Ю.Ю., изтърпяващ наказание
в затвора Плевен.
Предпоставка за допустимост на искането по чл.276 ал.1
от ЗИНЗС, респективно за наличие на правен интерес от търсената защита, е
действията, нарушаващи забраната по чл.3 от ЗИНЗС, да не са прекратени или да
са очевидно и обективно предстоящи. Правният интерес трябва да е личен и
непосредствен и да съществува към момента на искането и произнасянето на съда.
Видно от събраните по делото доказателства е, че
извършеното на 19.02.2019г. обръсване на мустаците на л.св.Ю. към момента на образуване на настоящето производство
– 05.03.2019г. е вече приключило, т.е. твърдяното незаконосъобразно действие
вече не се извършва, поради което съдебното разпореждане на прекратяването му
ще е безпредметно. Предвид това и искането е недопустимо, поради липса на
правен интерес и следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по
делото да бъде прекратено.
От страна на л.св.Ю. е направено и искане за
освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ, по които съдът
дължи произнасяне.
На основание чл.83, ал.2 от ГПК, такси и разноски по
производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че
нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът
взема предвид: 1. доходи на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото
състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното
състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта и 7. други констатирани
обстоятелства.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице
кумулативно предвидените в законовите разпоредби предпоставки за освобождаване
от заплащане на държавна такса по делото. Целта на освобождаването от такси и
разноски по производството по реда на чл. 83, ал. 2
от ГПК е да се осигури достъп до правосъдие за защита на засегнати
материални права и/или интереси на лица, чието имуществено състояние не
позволява поемането (изцяло или частично) на разходите за съдебното
производство. Видно от събраните служебно от съда доказателства е, че
последното движение по сметката на л.св.Ю. е на 20.07.2018г., като към
настоящия момент има текущ баланс от 0.24лв. и е невъзможно да бъде заплатена
дължимата държавна такса в размер на 10лв.
Ето защо, съдът намира, че за л.св. са налице кумулативно изискващите се
обстоятелства, които да дават основание да се приеме, че искането на молителя
за освобождаване от заплащането на държавна такса по делото е основателно,
поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение искането за предоставяне на безплатна
правна помощ съдът намира следното:
Съгласно чл.23,
ал.3 от Закон за правната помощ, по граждански и административни дела правна
помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства
от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за
заплащане на адвокатско възнаграждение. Съдът формира преценката си, като взема
предвид доходите на лицето или на неговото семейство; имущественото състояние,
удостоверено с декларация; семейното
положение; здравословното
състояние; трудовата заетост; възрастта;
други обстоятелства.
В конкретния
случай характерът на производството е такова, че по закон не се предвижда
задължителна адвокатска защита. На следващо място, независимо че от събраните
по делото доказателства се установява, че л.св.Ю. не разполага с парични
средства, с които да си ангажира адвокат, който да защитава интересите му пред
съда, за преценката за предоставяне на правна помощ следва да се съобразява и
разпоредбата на чл.24 т.1 и т.2 от Закона за правната помощ. Съгласно същата,
не се предоставя правна помощ, когато не е оправдано от гледна точка на
ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, както и
когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В
конкретния случай, видно от изложеното по-горе, искането по чл.276 от ЗИНЗС е
недопустимо. Ето защо и предвид обстоятелството, че предоставянето на правна
помощ по делото няма да допринесе за защита правата на ищеца, искането за
предоставяне на безплатна правна помощ следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното и на основание чл.159 т.4 от АПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА л.св.А.Ю.Ю., изтърпяващ наказание в
затвора Плевен, от внасяне на държавна такса по адм.дело №243/2019г. по описа
на Административен съд Плевен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на л.св.А.Ю.Ю., изтърпяващ
наказание в затвора Плевен, за предоставяне на правна помощ по адм.дело №243/2019г.
по описа на Административен съд Плевен.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба (наречена жалба)
на л.св. А.Ю.Ю., изтърпяващ наказание в затвора Плевен, с правно основание
чл.276 от ЗИНЗС, срещу длъжностното лице В. за разпореждането му да бъдат
обръснати мустаците на л.св против волята му, с което се твърди, че е нарушен
чл.3 от ЗИНЗС и са му причинени вреди от уронване на авторитета пред други
лишени от свобода.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №243/2019г. по
описа на Административен съд Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на оспорване с частна жалба пред тричленен състав на Административен съд Плевен, в
7-мо дневен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се изпрати на л.св.Ю. ***.
СЪДИЯ: