о п р е д е л е н и е

 

 813

 

гр. Плевен, 25.04.2019 г.

 

в името на народа

 

Административен съд- Плевен, ІІ състав, в закрито заседание на  двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                         Председател: Николай господинов

 

като разгледа докладваното от съдията Господинов административно дело № 240 по описа на съда за 2019 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Постъпила е искова молба искова молба /именувана жалба/ от  И.Д.К., изтърпяващ наказание в затвора Белене. В същата се излагат в повествователен вид твърдения, касаещи здравословните му проблеми и провеждано лечение в СБАЛЛС – София. В заключение е формулирано искане до съда да бъде образувано дело срещу д-р Я. Т. за експерименти с ищеца и за клевета, като се претендира сумата от 50 000 лева.

         С горната искова молба е направено и искане да бъде предоставена безплатна правна помощ, тъй като ищецът не е в състояние да заплати такава.

         С определение № 616/28.03.2019 г. по делото съдът е указал на ищеца да отстрани конкретни нередовности по исковата молба, както и да представи изискуемите от закона доказателства за наличие на основание за предоставяне на правна помощ. Със същото определение  съдът служебно е изискал от администрацията на затвора Белене информация относно доходите, разполагаемите средства на ищеца и актуалното му здравословно състояние и горната информация е постъпила по делото.

         В указания от съда срок са постъпили два броя декларации, едната от които всъщност съставлява уточнение, съобразно дадените с посоченото по- горе определение указания, а втората касае материалното и гражданското състояние на ищеца във връзка с искането му по чл.83, ал.2 от ГПК. Направено е и искане ищецът да бъде освободен от заплащане на държавна такса.

         Като съобрази представените молби, декларация, както и служебно изисканите справки от затвора Белене, съдът приема, че молбата за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство е неоснователна. Установява се, че ищецът, който е лишен от свобода е с с влошено здравословно състояние, както и че от началото на годината е получил средства в общ размер 60 лв. и не разполага с други доходи и  имущество. Горното несъмнено попада в хипотезита по чл. 23, ал.3, т.1, т.2  и т.4 от Закона за правната помощ и следва да бъде съобразено и като обстоятелство, обуславящо освобождаване на ищеца от задължението за заплащане на държавна такса за образуване на настоящето производство. Въпреки това съдът намира, че липсва основание за предоставяне на правна помощ с оглед разпоредбата на чл.24, т.2 от ЗПП, тъй като претенцията на ищеца е недопустима. Горното съставлява и основание за прекратяване на настоящето производство. Съображенията за това са следните :

         С първоначалната искова молба /именувана жалба/ ищецът излага множество твърдения, които имат повествователен характер и касаят заболяването му и извършваното до момента лечение в СБАЛЛС- София, вкл. разговори и отношения с неконкретизирани медицински работници във въпросното лечебно заведение. Във въпросната молба е налице формулиран петитум, който я характеризира като искова молба за обезщетение по смисъла на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, а именно :  „За това искам да заведа дело срещу д-р Я. Т. за експерименти с мен и за клевета… Иска ми е 50 000 лв.“.

         С определение № 616/28.03.2019 г. настоящият съд е оставил тази молба без движение като е указал на ищеца да уточни в седем дневен срок от съобщението какви вреди е претърпял- имуществени и/или неимуществени и да посочи конкретно в какво се изразяват те; да конкретизира периода, в който са му причинени вредите като начална и крайна дата; да уточни в какво се състои искането му до съда, петитума на исковата молба; да уточни срещу кой ответник по смисъла на чл.205 от АПК предявява исковата си молба.

         На 15.04.2019 г. е постъпила молба вх. рег. № 1926 /озаглавена от ищеца декларация/, която отново е с повествователен характер и в нея отново се сочат оплаквания от д-р Я. Т. Със същата не са направени посочените от съда уточнения за вида на претърпените вреди, липсва конкретизация на периода, в който са претърпени,  не е формулиран петитум, а от молбата може да се направи извод, че ищецът продължава да сочи като ответник д-р  Я. Т. Неизпълнението на указанията на съда съставлява основание за връщане на исковата молба, съобразно разпоредбата на чл.144 АПК вр. чл.129, ал.3 от ГПК.

         Наред с горното основание следва да се посочи, че АС- Плевен може да бъде сезиран от лишения от свобода единствено с иск по реда на чл.284 и сл. от ЗИНЗС. Нормата на чл.285 ал.1 от ЗИНЗС регламентира разглеждането на иска по реда на глава единадесета от АПК (чл.203 и сл. от АПК), като съобразно чл.285 ал.2 от ЗИНЗС, искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения срещу органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. В първоначалната искова молба /именувана от ищеца жалба/ за ответник се сочи физическо лице, което не е индивидуализирано, а именно д-р Я. Т. С оглед постъпилата от ищеца последваща молба /озаглавена декларация/ с вх. рег. № 1926 /15.04.2019 г.,  която би следвало да уточнява първоначалната такава, съдът приема, че исковата претенция на лишения от свобода К. е насочена срещу въпросния д-р Тодоров, който обаче не може да бъде надлежен ответник в това производство. Съобразно разпоредбата на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. Нито в ЗИНЗС, нито  в друг закон или в мотивите към законопроекта за приемане на ЗИД на ЗИНЗС (ДВ бр.13/2017г), когато е въведено понятието, е дадено определение кои са „специализираните“ органи по изпълнение на наказанията и каква е тяхната отлика спрямо общите „органи по изпълнение на наказанията“. В ЗИНЗС са определени кои са органите по изпълнение на наказанията (министър на правосъдието, главен директор на ГДИН, началник на затвор и т.н.), като изпълнението на наказанията освен от тези органи, се осъществява пряко и от служители в ГДИН и в териториалните й служби. Т.е. под понятието „специализирани органи“ следва да се разбира всеки административен орган или длъжностно лице, чийто правомощия, служебни или трудови задължения са свързани пряко с изпълнението на наказанията и постигането на неговите цели, описани в чл.2 от ЗИНЗС, като буквалното тълкуване на нормата на чл.285 ал.2 от ЗИНЗС води до извод, че ответник в тези производства следва да бъде конкретния административен орган или длъжностно лице, посочено в иска като причинител на вредите.  Последното, обаче, в светлината на чл.1 и чл.2 от ЗОДОВ и т.6 от ТР №3/2004г. на ВКС по т.д.№3/2004г. на ОСГК на ВКС, е неефективно, поради което нормата на чл.285 ал.2 от ЗИНЗС следва да се тълкува, че надлежен ответник в тези производства е юридическото лице, с което длъжностното лице, причинител на вредата, е в трудови или служебни правоотношения, от чиито актове, действия и бездействия са причинени вредите или чиято дейност се възлага или обезпечава от името и за сметка на юридическото лице, като това тълкуване напълно съвпада със смисъла на чл.205 от АПК. В този смисъл е определение №189/08.01.2018г. на ВАС по адм.дело №10037/2017г.

Също така следва да се посочи, че съдът няма правомощие служебно да конституира страните, тъй като водещо в исковото производство е диспозитивното начало- чл.6 от ГПК, а не служебното начало- чл.9 от АПК, поради което служебното конституиране на ответник на мястото на посочения такъв от ищеца, би представлявало незаконосъобразно процесуално действие на съда. В този смисъл е и определение № 14207/22.11.2017г. на ВАС по адм.дело № 12651/2017г.

Предвид изложеното съдът намира, че исковата претенция по реда на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС на л.св. К. е насочена срещу ненадлежен ответник, поради което е недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане и върната на ищеца, а производството по делото да бъде прекратено.

Водим от горното, съдът

 

О п р е д е л и:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл.24, т.2 от ЗПП искането на И.Д.К., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора Белене, за предоставяне на правна помощ по реда на чл.23, ал.3 от Закона за правната помощ.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ И ВРЪЩА исковата молба /именувана жалба/ от И.Д.К., изтърпяващ наказание в затвора Белене, в която е формулирано искане до съда да бъде образувано дело срещу д-р Я. Т. за експерименти с ищеца и за клевета, като се претендира сумата от 50 000 лева.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 240 по описа за 2019 г. на Административен съд-Плевен.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд-Плевен, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на л.св.К..

 

 

                                                                      съдия: /п/