Решение по Административно дело 232/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 310/ 10. Юни 2019г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесет и втори май 2019г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 232/2019г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на И.Х. ***, чрез адв. Д. М. от АК – Варна срещу Заповед № 8121К-9788/24.10.2018г. на Министъра на Вътрешните работи, изменена със Заповед № 8121К-10598/19.11.2018г., с която на основание чл. 214 ал.1 т.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи е постановено временното му отстраняване от длъжност, тъй като служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина по образуваното срещу него дисциплинарно производство.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска отмяната й. Сочи, че в хода на образуваното срещу него за същото деяние наказателно производство не е било предприето отстраняване от длъжност и затова няма основание за такава мярка. Превратно е тълкуван и приложен закона, като се заобикаля обявен за противоконституционен текст, който забранява отстраняването от длъжност на служител при образувани едновременно наказателно и дисциплинарно производство.

Ответникът – Министъра на вътрешните работи, чрез юрк. Й. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Като съобрази относимите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Делото е било образувано под № 1544/2019г. по описа на ВАС и изпратено по подсъдност на настоящия съд.

Заповедите са връчени на 02.01.2019г. Жалбата е подадена на 15.01.2019г. и следователно в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

И.Х.Х. е заемал длъжността старши разследващ полицай в РУ –Долна Митрополия в сектор „Разследване – РУ-Долни Дъбник, РУ- Долна Митрополия и РУ – Кнежа“ към отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Плевен.

Със Заповед № 8191К-9788/24.10.2018г. на Министъра на вътрешните работи е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 ал.1 т.1 от ЗМВР срещу държавния служител в МВР и временно е отстранен от заеманата длъжност. Заповедта е издадена по повод предложение рег. № 316р-32096/02.10.2018г. и докладна записка № 316р-33662/15.10.2018г. на ОД на МВР – Плевен, в която се съдържат данни за извършено от Х. тежко нарушение на служебната дисциплина, докато заемал посочената длъжност, а именно: На 07.09.2018г. в гр. Плевен, в качеството си на разследващ полицай в ОД на МВР Плевен поискал сумата от 400 лв. от К. К. от с. Горна Митрополия, обл. Плевен, за да не го привлече като обвиняем, като на 13.09.2018г. е получил част от исканата сума – в размер на 200 лв., с което служителят е поискал и получил неследваща му се облага, изразяваща се в парична сума, за да не извърши процесуално-следствени действия по възложено му за разследване досъдебно производство.

Тежкото нарушение на служебната дисциплина, за което е образувано дисциплинарното производство срещу служителя се изразява в неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове и неспазване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР.

По случая е образувано и следствено дело за реализиране на наказателната отговорност на Х. и същият е привлечен като обвиняем като в хода на наказателното производство спрямо Х. е взета мярка за неотклонение „подписка“, но не е бил отстранен от длъжност по реда на НПК.

С процесната заповед Х. е отстранен от заеманата длъжност на осн. чл. 214 ал.1 т.1 ЗМВР, тъй като длъжността и неговото служебно положение му предоставят възможност да оказва въздействие върху св. К. и др. свидетели, в резултат на което снетите от тях сведения да не отразяват обективно обстоятелствата по допуснатото нарушение. Като разследващ полицай Х. има възможност и чрез колегите разследващи полицаи да манипулира воденото досъдебно производство, по което е следвало да бъде привлечен като обвиняем К.. Също така длъжността му позволява да ползва информационните системи на МВР, да открива лица, които са потенциални свидетели за допуснатото от него нарушение и от позицията на служебното си положение да им оказва влияние за промяна на снеманите от тях сведения. С оглед служебното положение на служителя, за да се постигне обективност в дисциплинарното производство е необходимо той да бъде отстранен от заеманата от него длъжност, която му позволява да затрудни разкриването на обективната истина.

С последваща Заповед № 8121К-10598/19.11.2018г. предходната заповед е изменена. Във връзка с образуваното срещу Х. досъдебно производство е отнето разрешението му за достъп до класифицирана информация и от 12.10.2018г. служителят е преназначен на друга длъжност „полицейски инспектор“ V степен в група „Охранителна полиция“ към РУ – Никопол при ОД МВР – Плевен, за която не се изисква достъп до класифицирана информация. Но предвид, че и новозаеманата длъжност предоставя на Х. възможност да попречи на разкриването на обективната истина във воденото срещу него производство, тъй като полицейските правомощия, с които разполага са достатъчни, за да оказва въздействие върху свидетели за промяна на техните сведения, е отстранен и от длъжността, на която е бил преназначен, в какъвто смисъл е изменена предходната заповед.

Съгласно чл. 207 ал.1 т.1 ЗМВР Министърът на вътрешните работи е компетентният орган, който има правомощието да образува дисциплинарно производство за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се предвижда дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл. 203 ал.1 т.2-т.15 срещу държавни служители от системата на МВР, заемащи изпълнителски длъжности, каквито са заеманите от жалбоподателя длъжности „разследващ полицай“ и „полицейски инспектор V-та степен“. Съобразно разпоредбата на чл. 215 ал.1 ЗМВР органът, компетентен да образува дисциплинарното производство има правомощия и временно да отстрани от длъжност държавния служител с писмена заповед на осн. чл. 214 ал.1 т.1 ЗМВР – когато срещу служителя е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗВМР и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина.

В случая е безспорно налице първата предпоставка – образувано дисциплинарно производство на осн. чл. 207 ал.1 т.1 ЗМВР за извършено от държавния служител тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се предвижда дисциплинарно наказание „уволнение“.

За да е налице втората предпоставка следва да е обективно налице възможност служителят с оглед заеманото служебно положение да може да влияе върху разкриването на обективната истина в хода на дисциплинарното производство.

В случая служителят, считано от 12.10.2018г. е преназначен на друга полицейска длъжност, за заемането на която не се изисква достъп до класифицирана информация и с място на работа в друго звено - РУ –Никопол, но отново в структурата на ОД на МВР – Плевен и видно от длъжностната характеристика има достъп до служебна информация с ниво на сигурност съгласно чл. 37 ал.1 от ЗЗКИ и има достъп до информационните масиви на МВР, което му дава възможност да черпи и използва служебна информация и с оглед полицейските си правомощия и колегиални контакти да оказва влияние върху свидетели и колеги и така да въздейства върху хода на дисциплинарното производство и да попречи за разкриване на обективната истина.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че в хода на наказателното производство не е предприета мярка по НПК за отстраняването му от длъжност и така дисциплинарно наказващият орган злоупотребявал с властта си и заобикалял закона, тъй като разпоредбата е обявена за противоконституционна.

По аргумент от разпоредбата на 195 ал.4 ЗМВР дисциплинарната отговорност се реализира отделно от наказателната отговорност, когато извършеното деяние осъществява и състав на престъпление. Редът за реализиране на двете отговорности е различен и се подчинява на различни процесуални норми. Затова не може да се черпят аргументи от факта, че в наказателното производство компетентният орган към момента е преценил с оглед нуждите на наказателнто производство да не отстранява от длъжност служителя по реда на НПК.

На следващо място разпоредбата на чл. 214 ал.2 ЗМВР е обявена за противоконституционна и тя предвижда отстраняване от длъжност при едновременното наличие на две висящи производства – дисциплинарно и наказателно срещу държавния служител, но не касае случаите на чл. 214 ал.1 т.1 ЗМВР, послужил като правно основание за издаване на процесната заповед. Тази разпоредба е действаща и предоставя възможност на дисциплинарно-наказващия орган при наличието на определените материално-правни предпоставки с оглед конкретния случай да отстрани временно от длъжност държавния служител.

В случая съдът счита, че тези предпоставки са налице и органът законосъобразно и обосновано е отстранил временно служителя от длъжност, за да не влияе на хода на образуваното срещу него дисциплинарното производство.

Заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща фактическите и правни основания, мотивиращи акта, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта му.

По изложените съображения оспорената заповед е законосъобразна, а изтъкнатите от жалбоподателя доводи за отмяната й са неоснователни, поради което жалбата следва да се отхвърли.

При този изход на делото на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК в полза на бюджета на МВР следва да се присъди юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а другите описани разходи не са доказани.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Х. ***, чрез адв. Д. М. от АК – Варна срещу Заповед № 8121К-9788/24.10.2018г. на Министъра на Вътрешните работи, изменена със Заповед № 8121К-10598/19.11.2018г., с която на основание чл. 214 ал.1 т.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи е постановено временното му отстраняване от длъжност, тъй като служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина по образуваното срещу него дисциплинарно производство.

ОСЪЖДА И.Х. *** да заплати на МВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

С Ъ Д И Я :/П/