Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

  376/  03. Юли 2019г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На деветнадесети юни  2019 г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

С участието на прокурор: Йорданка Антонова от Окръжна прокуратура – Плевен

 

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 229/2019г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 203 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.

Административното дело е образувано  по искова молба на Д.Л.Г. ***, чрез адв. Х. *** срещу ОД на МВР - Плевен с правно основание чл. 1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение в размер на 300 лв. за причинени  имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалването и отмяната на НП № 18-0241-000360/01.06.2018г. на Началника на РУ – Белене при ОД на МВР - Плевен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба. Претендира присъждане на направените деловодни разноски в настоящото производство.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Х. поддържа исковата молба и представя списък с разноските.

Ответникът – Областна дирекция на МВР – Плевен не изразява становище по иска.

Прокурорът дава заключение за основателност на исковата молба и предлага да бъде уважена.

 Като съобрази становищата на страните, приетите доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу надлежен ответник – Областна дирекция на МВР - Плевен, която е юридическо лице и пасивно легитимирана страна по иска на осн. чл. 205 от АПК,  тъй като административно-наказващия орган, издал отмененото НП е Началника на РУ – Белене при ОД на МВР – Плевен и следователно е част от структурата на ответника.

Исковата молба е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.

НАХД № 190/2019г. по описа на Районен съд – Левски е приобщено като доказателство по настоящото дело. С Решение № 120 / 03.09.2018г. по  НАХД № 190/2019г. Районен съд – Левски е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № 18-0241-000360/01.06.2018г. на Началника на РУ – Белене при ОД на МВР – Плевен, с което на Д.Л.Г. *** е наложено административно наказание на осн. чл. 175 ал.3 пр.1 ЗДвП – глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, затова че на 19.03.2018г. в гр. Белене управлява лек автомобил марцедес МЛ 270 ЦДИ, с рама WDC1631131X768243, без да е регистриран по надлежния ред. Съдебното решение не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 24.10.2018г.

В съдебното производство пред районния съд жалбоподателят е бил защитаван от адв. С. Х. ***, въз основа представено писмено пълномощно по делото от 26.08.2018г. срещу договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., платени на същата дата.

Дейността на администрацията по издаване на наказателни постановления е преценена като вид административна дейност по смисъла на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ съгласно мотивите в съвместно Тълкувателно постановление № 2/2015г. на ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС. Тълкувателното постановление има задължителен характер за съдилищата. Според него делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване са подсъдни на административните съдилища. Счита се, че дейността на администрацията по налагане на административни наказания също е вид административна дейност.

Затова в случая е налице първата предпоставка на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране деликтната отговорност на държавата – отменено като незаконосъобразно НП, което е акт на държавната администрация, в резултат на възложената й със закон административно-наказателна дейност.

Налице е и втората предпоставка – имуществена вреда, тъй като договореното адвокатско възнаграждение реално е било платено изцяло при сключването на договора за правна защита и съдействие, който има характер на разписка за платената от клиента сума.

Според Тълкувателно решение № 2/2009г. на ОСК на ВАС в производството по административно-наказателни дела разноски не се дължат, защото в ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните, а съгласно чл. 84 от ЗАНН за определяне на разноски на свидетели и вещи лица, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. В НПК също не се предвижда присъждане на разноски за страните в зависимост от изхода на делото. Затова по административно-наказателни дела както пред районния съд, така и пред касационната инстанция не се присъждат разноски за страните в зависимост от изхода на правния спор. Приложимия процесуален закон – ЗАНН и НПК не предвижда репариране на направените разноски за жалбоподателя, когато бъде отменено НП, по същия начин както и не предвижда присъждане на разноски за процесуално представителство за учреждението - ответник, когато е защитаван от юрисконсулт или адвокат, в случай, че наказателното постановление бъде потвърдено. 

Но с Тълкувателно постановление № 1/15.03.2017г.  на ВАС е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В мотивите е посочено, че в тези производства съдът следва да установи дали е настъпил правно релевантния факт – издадено незаконосъобразно наказателно постановление, отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е заплатил хонорар и едва след това да установи неговия действителен размер. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36 ал.2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

Тълкувателните постановления и тълкувателните решения са задължителни и обвързващи за съдилищата.

Ето защо следва да се приеме, че ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на платеното адвокатско възнаграждение  по повод обжалването на отмененото като незаконосъобразно НП, които са пряка и непосредствена последица от него, защото издаденото незаконосъобразно НП е причина ищецът да направи разноски за правна защита и съдействие, за да се защити срещу този увреждащ правата му санкционен административен акт.

Направените от страната разноски за адвокатско възнаграждение са пряка и непосредствена последица от увреждане по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, защото те произтичат от отмененото като незаконосъобразно НП.

Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 300 лв. е в разумен, обоснован и справедлив размер. То не надхвърля определеното минимално възнаграждение за защита по административно наказателни дела, което е 300 лв.

Затова предявеният на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв. е основателен и доказан и следва да се уважи, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.02.2019г. до окончателното й плащане.

При този изход на делото  на осн. чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ в полза на ищеца следва да се присъдят и направените деловодни разноски – платена д.т. 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Водим от горното съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА  Областна Дирекция на МВР – Плевен на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да заплати на Д.Л.Г. *** обезщетение в размер на 300 лв. за причинени  имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по НАХД № 190/2019г. по описа на Районен съд – Левски, завършило с отмяната на НП № 18-0241-000360/01.06.2018г. на Началника на РУ – Белене при ОД на МВР - Плевен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 28.02.2019г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА  Областна Дирекция на МВР – Плевен да заплати на Д.Л.Г. *** направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и д.т. – 10 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

 

 

                                                                  С Ъ Д И Я :