Р E Ш Е Н И Е

№ 203

гр.Плевен, 16.04.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Елка Братоева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

При секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 227 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение №72/06.02.2019г., постановено по НАХД №2991/2018г. по описа за 2018г., Районен съд Плевен е потвърдил Наказателно постановление №18-0938-005216/04.10.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с което на А.Х.Х., на основание чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 150лева, за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от А.Х.Х. ***, в която се счита, че оспореното решение е несправедливо. Посочва се, че не е извършил нарушението, за което му е наложена глоба. Моли се да бъде отменено наказателното постановление.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът А.Х.Х. се явява лично и твърди, че не е извършил нарушението, за което е наказан. Твърди още, че от 20 години няма нарушения и спазва правилата по ЗДвП. Моли решението да бъде отменено, както и да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че поддържа писменото становище, приложено по делото, за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на Х. за това, че на 22.09.2018г. в 09:55часа в гр.Плевен,, жк.“*****“ след кръстовището образувано от улица „*****“ и ул.“*****“, с посока на движение изхода на града, като водач на собствения си лек автомобил ***** при извършване на маневри, преминаване в дясна уширителна лента и връщане в дясна пътна лента, не се съобразява с движещите се в активната пътна лента колона от автомобили, като ги принуждава да променят посоката си на движение; създава опасност за останалите участници в движението. Констатираното нарушение е по чл.25 ал.1 от ЗДвП.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява описаната в акта и НП фактическа обстановка. Посочил е, че редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното, съобразно чл.189 ал.2 от ЗДвП. Счел е, че Х. не е доказал, че е изпълнил задълженията си по чл.25 ал.1 от ЗДвП и при извършената маневра се е съобразил с движещите се в активната пътна лента автомобили. В тази връзка е посочил, че по безспорен начин е установено, че водачът на МПС е извършил маневра преминаване от дясна уширителна лента в дясна пътна лента, без да се съобрази с движещите се автомобили, като ги принуждава да променят посоката си на движение. Посочил е още, че водачът е следвало да изчака движещите се в дясна пътна лента автомобили да преминат и след това да извърши маневрата преминаване в дясна пътна лента. Счел е, че правилно нарушението е квалифицирано по чл.25 ал.1 от ЗДвП и правилно лицето е санкционирано на основание чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП. В заключение е приел, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на лицето. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Възраженията в касационната жалба представляват твърдения, че не е извършено вмененото нарушение. Същите са неоснователни. Съгласно чл.25 ал.1 от ЗДВП, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. От всички събраните по делото доказателства се установява, че Х. не е изпълнил задълженията си по тази разпоредба и при извършената маневра от негова страна не се е съобразил с движещите се в активната пътна лента автомобили, с което е създал опасност за същите. В тази насока са подробните свидетелски показания на актосъставителя Х.. Не са представени доказателства в обратната насока за доказване твърдението на водача на МПС, че не е извършил нарушението по чл.25 ал.1 от ЗДвП. Не е оборена доказателствената сила по чл.189 ал.2 от ЗДвП на редовно съставения акт. Ето защо правилно с наказателното постановление е санкциониран Х.. Като е достигнал до аналогични правни изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 72 от 06.02.2019 г., постановено по НАХД № 2991 по описа за 2018 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/