Р Е Ш Е Н И Е

№ 339

гр.Плевен, 21.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №223 по описа за 2019 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ вр с чл.203 и сл. от АПК.

Образувано е след изпращане по подсъдност от Районен съд Червен бряг на исковата молба на Б.Й.Б. *** против Агенция Митници-София с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, с която се претендира обезщетение в размер на 3000лева за претърпени неимуществени вреди за периода 07.09.2018г. до 15.12.2018г., произтичащи от незаконосъобразни действия на митническите органи по изземване на 270литра алкохол със съмнение, че не притежава акцизни документи, който впоследствие се връща с 14литра по-малко, и изразяващи се в изпадане в депресия и влошаване отношенията вътре в семейството и със съседи, като му е уронено доброто име, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

В исковата молба се твърди, че на 07.09.2018г. от Агенция Митници са му иззети около 270литра алкохол със съмнение, че не притежава акцизни документи. Сочи се, че след дълга и упорита кореспонденция отнетият алкохол е бил върнат на 12.12.2018г., но с около 14литра по-малко, като не е имало забележка към документацията. Твърди се, че са налице незаконосъобразни действия, от които е търпял вреди в личен и семеен план на стойност 3000лева, като тези вреди имат неимуществен характер от влошени отношения в семейството и със съседи. В заключение се моли за присъждане на обезщетение в размер на 3000лева за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия по изземване на алкохол от митническите органи, изразяващи се в влошаване на отношенията в семейството и съседи, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Претендира се и присъждане на разноски.

От ответника е депозиран писмен отговор по исковата молба с доводи за нейната неоснователност. Направено е искане за присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв.Г.С. от САК с надлежно пълномощно, който поддържа подадената искова молба. Твърди, че алкохолът е иззет неправилно от митническите органи. В тази връзка счита за безспорно установено по делото, че проверката и изземването на алкохола е незаконосъобразно действие на митническите органи. Твърди, че от тези действия са причинени неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в изпадане в депресия и влошаване отношенията вътре в семейството и със съседи, като му е уронено доброто име. Допълнително представя писмена защита с доводи за основателност на исковата претенция. Претендира присъждане на разноски.

Ищецът заявява, че градът е малък и новината за една такава проверка се разпространява бързо и води до увреждане отношенията вътре в семейството и със съседи. Моли исковата претенция да бъде уважена.

Ответникът се представлява от юрисконсулт Я., която счита искът за неоснователен и недоказан. Твърди, че действията на митническите органи по проверката не са незаконосъобразни и не водят до причиняване на твърдяните неимуществени вреди. Счита още, че дори разпитаните свидетели не доказват наличие на причинно-следствената връзка между действията на митническите органи и твърданите вреди. Моли искът да бъде отхвърлен.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Счита, че в хода на съдебното дирене не са събрани доказателства в подкрепа на твърдяните вреди.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а и се установява от Протокол №1262/07.09.2018г. за извършена проверка (л.23-29), че на 07.09.2018г. длъжностни лица при Митница Свищов са извършили проверка в дома на Б.Й.Б.,***. Видно от протокола е, че проверката е извършена в присъствието на Б.Б. и при нея е констатирано държане на кафеникава и безцветна течност с вид и мирис на алкохол в количество 270,800 литра. В протокола е отразено, че проверката е в изпълнение на правомощията по чл.102 и чл.103 от ЗАДС и във връзка с получен сигнал в Митница Свищов за държане на етилов алкохол в дома на Б.. Посочено е още, че при пристигане на място митническите органи са се легитимирали на лицето Б. и са му разяснили целта на посещението, като достъп до имота е бил предоставен доброволно. Посочено е също, че при проверката е констатирано, че в спалня, килер и детска стая на къщата се държи кафеникава и безцветна течност с вид и мирис на алкохол, като подробно е описано в какви съдове и с каква вместимост е съхранявана течността, установен алкохолен градус, като общото количество на установената течност е 237литра. Посочено е, че алкохолният градус е установен чрез измерване със служебен уред в присъствието на Б.Б.. Отразено е, че са изискани документи за установеното общо количество 237литра кафеникава и безцветна течност с вид и мирис на алкохол, удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на акциза по смисъла на чл.126 от ЗАДС, като са представени справки, декларации и акцизни данъчни документи, подробно описани в протокола.

В Протокол №1262/07.09.2018г. е посочено също, че при последвала проверка в необитаема къща, находяща се в гр.******, ул.“***“ №**, ползвана от Б.Б. е установено, че в мазата се държи безцветна течност с вид и мирис на алкохол, като е конкретизирано в какви съдове и с каква вместимост е съхранявана течността, установен алкохолен градус, като общото количество на установената течност е 33,800литра. Посочено е, че алкохолният градус е установен чрез измерване със служебен уред в присъствието на Б.Б.. Отразено е, че са изискани документи за установеното общо количество 33,8литра безцветна течност с вид и мирис на алкохол, удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на акциза по смисъла на чл.126 от ЗАДС, като такива не са представени.

Отразено е също в протокола, че общото количество установена кафеникава и безцветна течност с вид и мирис на алкохол е 270,800литра, като веществените доказателства са обезпечени с държавни знаци на Митница Свищов и подписа на Б.Б. и проверяващите органи. Посочено е, че в хода на проверката от Б. са снети писмени обяснения, като е съставен и подробен опис на иззетите веществени и писмени доказателства. Отразено е също, че при извършеното замерване на алкохолния градус е установено разминаване между показанията на служебния уред и тези посочени в представените документи, поради което е престъпено към вземане на представителни проби, а до приключване на извършваната проверка и изготвяне на лабораторния анализ общото количество от 270,800литра кафеникава и безцветна течност с вид и мирис на алкохол е иззета.

Протокол №1262/07.09.2018г. е подписан от проверяващите митнически служители и от Б.Б., който е възразил по отношение на начина на извършване на проверката, а именно че не е обърнато внимание на притежаваните и представени документи, а директно е предприето изземване. В протокола е отразено, че се дава възможност на Б. на 21.09.2018г. в отдел МРР в Митница Свищов да представи документи по смисъла на чл.126 от ЗАДС.

По делото на л.30-31 е приложен Опис на иззетите веществени и писмени доказателства, който е към Протокол №1262/07.09.2018г., от който е видно, че са иззети общо 270,800литра кафеникава и безцветна течност с вид и мирис на алкохол, съдържаща се в пластмасови туби с различна вместимост.

Във връзка с извършената проверка на 07.09.2018г. Б.Б. е дал писмени обяснения (л.127-129), в които възразява за начина на извършване на проверката, а именно че не е обърнато внимание на представените от него документи, а е предприето изземване на намерената течност. Посочено е, че не носи отговорност за алкохолния градус, който е отразен в документите, които притежава, и които е представил на митническите органи.

По делото като част от преписката са представени документите за вземане на проби, резултатите от извършените лабораторни анализи, както и множество документи, представляващи кореспонденция между Б.Б., Х.Ц., М.Г.и В.Н.и митническите органи във връзка с извършената проверка и констатираното с протокола от 07.09.2018г.

На л.32-34 от делото е приложен Приемо-предавателен протокол от 12.12.2018г., в който са отразени резултатите от извършения анализ/експертиза на иззетата кафеникава и безцветна течност с вид и мирис на алкохол, и от който се установява, че същата представлява дестилатен алкохолен продукт, годен за консумация. Във връзка с тези резултати на Б.Б. са върнати реално 246,800литра дестилатен алкохолен продукт, годен за консумация, като разликата до 270,800 литра представлява взетите литри за извършване на проби. В протокола е отразено, че Б. няма претенции към предадените му веществени доказателства, което е удостоверено чрез неговия подпис.

По делото е представена и административно-наказателната преписка, образувана във връзка с извършена проверка през м.11.2016г. от митническите органи на Б.Б., която проверка е завършила със съставяне на АУАН и издаване на НП №124/23.05.2017г. срещу Б. за нарушение на чл.126 от ЗАДС, изразяващо се в държане на акцизни стоки-алкохолни напитки в общо количество 1491литра, представляващи дестилатен алкохолен продукт, годен за консумация, без да притежава данъчни документи, удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Наказателното постановление е потвърдено от РС-Червен бряг, чието решение е потвърдено с решение от 11.07.2018г. на Административен съд Плевен по КАД №523/2018г. по описа на съда (л.165-217).

Като свидетели по делото са допуснати и разпитани лицата Х.В.Ц.-жената, която живее на съпружески начала с ищеца, и М.К.Г.. Свидетелят Ц. заявява, че от 15 години живее с ищеца, от когото има син, в момента на 15години. Твърди, че личните им отношения с Б. са се влошили, като счита за причина постоянните проверки от митницата и полицията, както и приказките на хората. Твърди, че Б. се чувства некомфортно и е под постоянно напрежение. Твърди още, че детето им е стресирано от проверките. Заявява, че отношенията са започнали да се влошават през 2016г., когато е била първата проверка, приключила с налагане на глоба за държане на голямо количество алкохол без документи. Сочи, че при проверката през 2018г. митническите органи „просто дойдоха и взеха всичкия алкохол“. Твърди, че те са производители на алкохола и го съхраняват по стаите в къщата, в която живеят. Заявява също, че във връзка с проверката е викана и посещавана от полицията и митническите органи. Твърди, че градът е малък и слуховете за наличие на фалшив алкохол се отразяват негативно на Б..

Свидетелят Г. заявява, че с Б. са съседи и са в приятелски отношения с него. Твърди, че е добър човек, но след проверките от митническите органи се е променил, станал неадекватен, карал се със съседите, жена си, сина си. Твърди, че в момента с жената, с която живее са в добри отношения и нямат проблеми. Сочи, че нещата са се оправили след връщането на ракията. Твърди, че комшиите говорили за проверките в дома на Б., а неговите колеги от партията гледали с недобри очи на случващото се. Сочи, че във връзка с проверката също е викан в полицията, както и е посещаван на работното място. Твърди, че в дома му също е правена проверка, но не са намерили алкохол.

Като свидетели по делото са разпитани и В.С.В. и Е.Г.Д., които са част от екипа извършил проверката през 07.09.2018г. Свидетелят В. заявява, че проверката е по сигнал. Разказва подробно за начина, по който е извършена, като твърди, че са получили пълно съдействие от Б.Б.. Заявява, че са намерили течност с вид и мирис на алкохол, за която Б. е представил документи още на място, но поради големия обем, не са имали възможност да се запознаят с тях, като е дадена възможност лицето да ги представи допълнително. Твърди, че поради тази причина са предприети мерки за обезпечаване на съдовете, вземане на проби и изземване на намерената течност. Заявява, че законодателят е предвидил възможност намерената течност да бъде оставена на отговорно пазене, но само при положение, че няма възможност за изземване. Сочи, че алкохолът е върнат след като е установено, че издадените документи съответстват на резултатите от лабораторните анализи. Сочи, че разликата между иззетото и върнато количество представлява количеството течност взета за извършване на лабораторния анализ. Сочи, че са предприети действия за вземане на обяснения и от други лица, тъй като част от представените от Б. документи са издадени не на негово име. Твърди, че при снемане на обясненията са се съобразили изцяло с желанията на лицата и са приложили Инструкцията за взаимодействие с органите на МВР.

Свидетелят Д. заявява, че проверката на алкохолния градус се установява със служебен уред, като при бързи сметки са преценили, че има разминаване между количеството и алкохолния градус. Сочи, че след представяне на документите и след резултатите от лабораторните анализи, на Б. е върнато иззетото количество алкохол. Заявява, че понятие „приравняване на алкохолен градус“ няма. В тази връзка сочи, че „установеното количество алкохол, примерно, имаме 10литра на 55градуса няма как да се приравнят понятия и формули и да излезе, че е 30 или 25литра на 40градуса“.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК, а за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от чл.203 ал.2 от АПК).

Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Фактическият състав на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки:1.Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата (общината), при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2.Настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или бездействието и 3. Причинна връзка между издадения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК, като ответникът Агенция Митници, съгласно чл.7 ал.1 от Закона за митниците е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка. Ето защо Агенция Митници е пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на Б.Б..

В контекста на посочените по-горе правни разпоредби съдът намира, че е сезиран с искова претенция по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203 от АПК за обезщетение за неимуществени вреди, за които се твърди, че са настъпили в резултат на незаконосъобразни действия на митническите органи по изземване на 270литра алкохол със съмнение, че Б. не притежава акцизни документи, и се изразяват в изпадане в депресия и влошаване отношенията вътре в семейството и със съседи, както и уронване доброто име на Б.Б..

Искът за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица са подсъдни на административните съдилища, съобразно чл.128 ал.1 т.6 и чл.132 ал.1 от АПК. А съгласно чл.204 ал.4 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. С оглед изложеното, съдебният състав приема, че исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от предявяването й, тъй като се претендира обезщетение за неимуществени вреди, за които се твърди, че са настъпили в резултат на незаконосъобразни действия на митническите органи, поради което е процесуално допустима. Съгласно чл.7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил своя иск пред Административен съд-Плевен, който е компетентният съд във всички хипотези.

Разгледана по същество е неоснователна.

Първата предпоставка от фактическият състав на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ изисква наличието на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата (общината), при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред.

Един акт, респ. действие или бездействие са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т. е. при липса на законово основание. Член 203 от АПК и чл.1 от ЗОДОВ употребяват термините "актове", "действия" и "бездействия", за които легално определение няма в цитираните закони. Под "действие" следва да се разбира всяко такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба. За незаконосъобразно действие на администрацията следва да се приеме това фактическо действие, за което или няма законова база, основа за извършването му или ако има такава, то е извършено в противоречие с нея.

В конкретния случай следва да бъде установено налице ли е твърдяното незаконосъобразно действие.

Ищецът твърди незаконосъобразно изземване на установеното количество течност при извършена проверка на 07.09.2018г. от митническите органи, което му е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в изпадане в депресия и влошаване отношенията в семейството и със съседи, както и уронване на доброто име. Тези твърдения се опровергават от събраните по делото доказателства. Установява се от доказателствата по делото, че при проверката на 07.09.2018г. в дома на ищеца са намерени общо 270,8литра кафеникава и безцветна течност с вид и мирис на алкохол, съдържаща се в пластмасови туби с различна вместимост. За същите Б. е представил множество документи, но за да бъдат описани и разгледани подробно дали отразената в тях информация съответства на количеството и алкохолното съдържание на намерената течност е било необходимо вземане на проби от нея и изземването на цялото количество. Установява се още от доказателствата, че след извършени лабораторни анализи на взетите проби и констатирано съответствие с представените документи, иззетото количество алкохолен дестилат е бил върнат на ищеца на 12.12.2018г. Съгласно чл.102 от ЗАДС, контролът върху акцизните стоки, включително върху тези под режим отложено плащане на акциз, се осъществява от митническите органи (ал.1), като той включва проверки и ревизии на данъчнозадължените лица, както и проверки на всички други лица, държащи или извършващи дейности с акцизни стоки (ал.2). При осъществяване на контрола митническите органи имат право да извършват полеви тестове или да вземат проби за лабораторен анализ (чл.102 ал.3 т.2 от ЗАДС). Според чл.103 ал.1 от ЗАДС, контролът се осъществява чрез физическа проверка на количеството и другите данни и показатели, имащи значение за акцизното облагане, на счетоводната и търговската документация на проверяваните лица, както и на данните от средствата за измерване и контрол, като събирането, обезпечаването, преценката и връщането на доказателствата по ал.1 се извършват по реда на ДОПК. Съгласно чл.43 от ДОПК, претърсване и изземване от органите на полицията се допускат, ако при извършване на ревизия или проверка са налице данни, че в подлежащ на контрол обект се намират вещи, книжа или други носители на информация и при данни за укриване на факти и обстоятелства, свързани със: 1. задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски;2. нарушения на данъчното и осигурителното законодателство; 3. стоки с неустановен произход. А според чл.103 ал.6 от ЗАДС, в случаите по чл. 42 и 43 от ДОПК претърсването и изземването може да се извършат и от митнически служители. Съгласно чл.104 ал.1 от ЗАДС, за извършване на проверките и за производствата, по установяване, обезпечаване и събиране на задължения за акциз се прилага ДОПК, доколкото не е предвидено друго в този закон, а митническите органи имат правомощията на органи по приходите. Предвид последното, в правомощията на митническите органи е да изискват и събират оригинални документи, данни, сведения, книжа, вещи, извлечения по сметки, справки и други носители на информация с цел установяването на задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и нарушения на данъчното и осигурителното законодателство; изискват заверени копия на писмените документи и заверени разпечатки на данни от технически носители (чл.12 ал.1 т.7 от ДОПК) и да изискват от всички лица, държавни и общински органи данни, сведения, документи, книжа, материали, вещи, извлечения по сметки, справки и други носители на информация, необходими за осъществяване на контролната дейност (т.11 от чл.12 ал.1 на ДОПК). А всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ съобразно чл.37 ал.1 изр.второ от ДОПК. В чл.107а и чл.107б ал.1 и ал.2 от ЗАДС е регламентирано, че митническите органи имат право да изземват и задържат с опис стоките - предмет на нарушение по този закон, както и преносните, превозните и други средства и съоръжения, послужили и използвани за извършване на нарушението, както и стоки и суми за обезпечаване на евентуални вземания във връзка с извършеното нарушение, като

иззетите и задържаните стоки се съхраняват от митническото учреждение, а при невъзможност за съхранение се оставят на отговорно пазене с протокол на нарушителя или на други лица, които отговарят за тях. Т.е. от всичко изложено се налага извода, че именно в изпълнение на законовите си права и задължения митническите органи са извършили проверката и иззели намереното количество течност от дома на ищеца. Ето защо съдът приема, че извършеното от ответника изземване на установеното при проверката на 07.09.2018г. количество течност с вид и мирис на алкохол не представлява незаконосъобразно действие по смисъла на ЗОДОВ, а е действие, извършено именно в изпълнение на законово регламентирани права и задължения. При това положение не е налице първата предпоставка от фактическия състав на отговорността на държавата за причинени на гражданите вреди и искът следва да бъде отхвърлен.

Независимо от това съдът намира за необходимо да посочи, че по делото не е доказано по безспорен начин и наличието на претърпени реални неимуществени вреди от ищеца. Свидетелските показания на лицето Х.Ц. съдът не кредитира с доверие, доколкото тя е лице, заинтересовано от изхода на делото, предвид обстоятелството, че живее на съпружески начала с ищеца. В тази връзка е необходимо да се посочи и, че свидетелят Г. дава сведения, че Ц. и Б. са в добри лични отношения в момента и нямат проблеми в семейството. Не са налице и безспорни доказателства относно твърденията за изпадане в депресия и влошаване отношенията със съседи, както и за уронване на доброто име на ищеца. От тук следва и изводът, че не е налице и пряка причинна връзка между твърдяното незаконосъобразно действие на ответника и твърдените вреди, дори и да се приеме, че такива са налице. Проверката, която е извършена в дома на Б. е в правомощията на митническите органи по закон и във връзка с постъпил сигнал, като не без значение е и обстоятелството, че през м.ноември 2016г. е правена проверка на ищеца, при която е установено нарушение на чл.126 от ЗАДС, за което му е съставен АУАН и издадено НП, влязло в законна сила.

По изложените съображения, съдът намира, че така предявения иск с правно основание чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ вр. с чл.203 от АПК е неоснователен и недоказан. Не е налице още първата предпоставка за ангажиране на отговорност, а именно – незаконно действие, извършено от длъжностно лице в структурата на ответника при или по повод изпълнение на административна дейност. Затова претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлена изцяло. Предвид последното, неоснователна е и претенцията за лихви.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК на ответната страна се следва присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горните мотиви, Административен съд-Плевен, четвърти състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Б.Й.Б. *** против Агенция Митници-София с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, с която се претендира обезщетение в размер на 3000лева за претърпени неимуществени вреди за периода 07.09.2018г. до 15.12.2018г., произтичащи от незаконосъобразни действия на митническите органи по изземване на 270литра алкохол със съмнение, че не притежава акцизни документи, който впоследствие се връща с 14литра по-малко, и изразяващи се в изпадане в депресия и влошаване отношенията вътре в семейството и със съседи, като му е уронено доброто име, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

ОСЪЖДА Б.Й.Б. ***, ЕГН:**********, да заплати в полза на Агенция Митници направените по делото разноски в размер на 100лева (сто лева).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ:/п/