Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 308

гр. Плевен,  07.06.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛЕВЕН, IІ състав, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ                                                                                                  

при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов адм. дело № 222 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.           

         Образувано е по жалба на М.Г.М. с ЕИК **********, адрес ***, против Ревизионен акт /РА/ № Р-04001518004186-091-001/04.12.2018г., издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от орган по приходите при ТД на НАП-Велико Търново, потвърден с Решение № 22/14.02.2019 г. на Директора на Дирекция „Данъчно- осигурителна практика“- Велико Търново, с който на жалбоподателя са определени задължения за внасяне на данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 67 327,30 лв. и за лихви в размер на 38 269, 01 лв.

В жалбата се излагат доводи, че оспореният РА е незаконосъобразен, тъй като жалбоподателят е регистриран като земеделски производител по смисъла на § 1, т.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, регистриран е по ЗДДС и е формирал годишна данъчна основа за облагане с данък върху доходите на физическите лица за 2012 г. по реда на чл.26 и чл.28 от ЗДДФЛ, т.е. като едноличен търговец. Сочи се, че ревизионният доклад е издаден, без да е оспорено наличието на условията по чл.189б ЗКПО, при което спорен е единствено въпросът относно размера на дължимия данък и по- конкретно има ли право физическо лице- земеделски производител, да се ползва от разпоредбата на чл.48, ал.6 от ЗДДС. Твърди се, че с оглед горната разпоредба субект на държавната помощ са лица, регистрирани като земеделски производители, независимо дали са регистрирани като еднолични търговци, тъй като словосъчетанието „едноличен търговец“ в текста на чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ е употребено  не за да се индивидуализира субектът на държавната помощ, а е част от словосъчетанието „данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец“, т.е. индивидуализира данъкът, който подлежи на преотстъпване.  Субектите на държавна помощ са  индивидуализирани чрез фразата „лицата, регистрирани като земеделски производители“. Въз основа на горното се излагат доводи, че след като едно лице е регистрирано като земеделски производител и определя облагаемия си доход за 2012 г. по чл.26 и чл.28 от ЗДДФЛ, а не по тези на чл.29 от ЗДДФЛ, то това лице следва да е субект на държавна помощ по смисъла на чл.48, ал.6 от същия закон, тъй като преотстъпването е дефинирано с оглед вида данък, който подлежи на плащане.  На изложените основания претендира отмяна на РА.

В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си - адв. В. Х., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Излага доводи, че се касае до правен спор единствено относно приложението на чл.48, ал.6 от ЗДФЛ и твърди, че е налице константна практика на ВАС, съгласно която при съобразяване на наднационалните норми на Европейското законодателство се приема, че жалбоподателят има право да се ползва от тази разпоредба. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът – Директор на Дирекция ОДОП- В. Търново, чрез процесуален представител – ст.юрк К. М., оспорва жалбата и изразява становище, че същата следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Изразява съгласие с позицията на процесуалния представител на жалбоподателя, че спорът в настоящето производство се свежда до това дали по отношение на жалбоподателя е приложима разпоредбата на чл.48, ал.6 от ЗДФЛ, респективно подлежи ли на преотстъпване годишния данък върху доходите от реализираната непреработена земеделска продукция при спазване на условията на чл.189б от ЗКПО. Позовава се на доводите, изложени в потвърдителното решение на Директора на Дирекция „ОДОП“- Велико Търново и изразява становище, че съдът следва да съобрази  съдебния си акт с тях  Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и представя списък по чл.80 от ГПК.

Встъпилия по делото на основание чл.159, ал.1 ДОПК като контролираща страна прокурор А., ангажира становище за неоснователност на жалбата, поради което счита, че същата следва да бъде оставена без уважение.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на жалбата: Жалбата срещу РА, потвърден с решение на Директора на Дирекция "ОДОП"- Велико Търново, е подадена пред надлежния съд, от легитимирано лице, в законоустановения по чл. 156 ал.1 от ДОПК срок, отговаря на изискванията на чл. 145 и чл. 149 от ДОПК, като е налице и правен интерес от обжалването, поради което е допустима за разглеждане.

По основателността на жалбата:

След като разгледа възраженията на жалбоподателя, доказателствата по делото, становището на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, Административен съд- Плевен приема за установено от фактическа страна следното:

Настоящата данъчна ревизия е възложена със заповед /ЗВР/ № Р-04001518004186-092-001/12.11.2018 г. /л.36 от делото/, издадена от Х. А. Х.- Главен инспектор по приходите, в качеството на заместник на Н.С.И.- Началник на сектор "Ревизии" при ТД на НАП – Велико Търново. Компетентността на издателя на заповедта се установява от приложената на л.39 заповед № 56/19.01.2018г. на Директора на ТД на НАП- Велико Търново с която е възложено заместване, както и от заповед №  4278/03.07.2018 г.от Директор на офис, с която е разрешено ползване на пллатен годишен отпуск на Н. С. И., заемаща длъжността Началник на сектор в Дирекция „Контрол“.

Предмет на ревизията е годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2012 г.-31.12.2012 г. В рамките на 14-дневния срок от изтичане срока на ревизията, определен по чл. 114, ал.1 от ДОПК, е издаден ревизионен доклад № Р-04001518004185-092-001/12.11.2018 г., с който е направено предложение за установяване размер на задължение по ЗДДФЛ, със съответните лихви към него, съобразно таблица, приложена на стр.32/гръб/ от делото.

След постъпило възражение срещу РД на 27.11.2018 г. /л.28/, в срока и от органите по чл. 119, ал.2 от ДОПК, е издаден обжалваният РА, с който по отношение на жалбоподателя М. Г.М. са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за данъчен период 01.01.2012 г.- 31.12.2012г.,  в размер 67 327, 30 лв., ведно лихва в размер на 38 269, 01 лв.

Предприетото обжалване по административен ред е приключило с издаването на Решение № 22/14.02.2019 г. на и.д.  Директор на Дирекция "ОДОП" – Велико Търново при ЦУ на НАП, с което РА е потвърден изцяло.

В хода на ревизията е установено, че М. Г.М. е физическо лице,  регистриран като земеделски производител в ОД“Земеделие“- Плевен съгласно Наредба № 3/1999 г. на МЗХ и през ревизирания период е осъществявал производство на непреработена селскостопанска продукция,  без регистрация по Търговския закон като ЕТ. Преди това е бил регистриран като ЕТ „М. 97- М.М.“, но поради неспазване на законовия срок за пререгистрация в Търговския регистър към Агенция по вписванията, считано от 01.01.2012 г. е заличен от съдебния регистър, на основание§ 5, ал.1 от Закона за Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Основен предмет на дейността му е производство и реализация на непреработена селскостопанска продукция. На жалбоподателя е била извършена предходна ревизия със същия обхват, приключила с РА № Р-04001515002862-091-001/07.12.2015 г., който е бил предмет на съдебно обжалване и актът е прогласен за нищожен с Решение № 315/20.10.2016 г. по адм. дело № 167/216 г. по описа на АС- В.Търново, потвърдено с Решение № 15318/13.12.2017 г . по адм.д. № 13448/2016 г. на ВАС.

В изпълнение на връчени 2 броя искания за представяне на документи, с които са изискани документи, необходими за целите на ревизията, от РЛ са представени писмени обяснения и доказателства по опис /л.47 и сл. от делото/. С Протокол № 1199330/04.09.18 г. към преписката са приобщени доказателства, събрани в предходното ревизионно производство, а именно ИПДПОЗЛ № Р-04001515002862-040-004/05.05.2015 г. до М.М. и представените от него документи с вх. № 20470/28.05.2015 г.; ИПДПОЗЛ № Р-04001515002862-040-005/05.05.2015 г. до М. М. и представените от него документи с изх. № 2/25.05.2015 г. и № 4/26.05.2015 г. ; ИПДПОТЛ № Р-04001515002862-041-033/18.05.2015 г. до ДФ „Земеделие“ и отговор изх. № 02.1200/980 от 01.06.2015 г. и ИПДПОТЛ № Р-04001515002862-041- 001/12.05.2015 г. до ОД „Земеделие“- Плевен и отговор изх. № 1179/04.06.2015 г.

След преценка на събраните доказателства, органите по приходи са приели, че съгласно чл.48, ал. 6 от ЗДДФЛ, данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лицата, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена рестителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл.189б от ЗКПО. Съгласно чл. 29а от ЗДДФЛ,, физическите лица, задължени или избрали реда на облагане по чл.29а се приравняват на еднолични търговци за целите на Закона за счетоводството и за определяне на облагаемия им доход. Законът не визира приравняване за целите на преотстъпване на данък по реда на чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ и с това специфично данъчно приравняване, физическото лице не придобива статут на ЕТ по смисъла на ТЗ. Изложени са доводи, че данъчното облекчение по реда на чл.189б от ЗКПО и чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ представлява държавна помощ, поради което се подчинява на Насоките на Общността за държавната помощ в селскостопанския и горския сектор 2007- 2013 г., както и че е налице изрично условие при предоставянето за държавни помощ схемата да не се прилага за земеделски стопанства в затруднено положение, произтичащо от Регламент ЕО № 1857/2006, чл.4, т.5.  В разпоредбата на чл.2, т.16 от същия регламент е дефинирано какво се разбира под „предприятия в затруднение“, а именно, че това са предприятия, считани за такива в затруднено положение по смисъла на  Насоките на Общността за държавната помощ за оздравяване и преструктуриране на фирми в затруднение, съгласно които такова може да бъде каквото и да е по вид предприятие, което отговаря на критериите на вътрешното право за прилагане на процедура по обявяване в несъстоятелност. Предвид горното се сочи, че физическите лица не покриват тези критерии.

На следващо място е посочено, че администратор на процесната държавна помощ е Министъра на земеделието, поради което и нетификацията на схемата е направена от Министерство на земеделието и храните. В т.5 от указанията на схемата за държавна помощ  изрично са посочени ползвателите на помощта, а именно : „…данъчно задължени лица /юридически лица и еднолични търговци/- земеделски производители, отговарящи на следните условия : 1.1 Да са регистрирани по реда на Наредба № 3/1999 на МЗХ; 1.2. Да нямат изискуеми публични задължения към държавата; 1.3. Да не са в открито производство за обявяване в несъстоятелност и да не са обявени в несъстоятелност; 1.4. Да не са в производство по ликвидация; 1.5. Да не са предприятия в затруднение по смисъла на Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение“. При тези съображения е прието, че жалбоподателят като физическото лице, което не е едноличен търговец, макар и регистриран като земеделски производител,  няма право на преотстъпен данък по чл. 48, ал.6 от ЗДДФЛ, поради което с оспорения РА на жалбоподателя е отказано изцяло правото на преотстъпване на данъка за данъчния период 01.01.2012 г.-31.12.2012 г.

 От оспорения по делото РА е видно, че през данъчния период 2012г. жалбоподателят е получавал доходи от трудови правоотношения и доходи от стопанска дейност като земеделски производител. За доходите от стопанската дейност като земеделски производител е формирал годишна данъчна основа по реда на чл.26 и чл.28, ал.1 вр. чл.29а ЗДДФЛ. От подадената ГДД по чл.50 ЗДДФЛ вх. № 1500И0024866/23.03.2013г.  се установяват доходите от стопанската дейност на жалбоподателя като земеделски производител, въз основа на което облагаемият доход по реда на чл.29а и размера на дължимия данък по чл.48, ал.2 вр. чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ е определен, както следва:

Общи приходи- 1 666 706, 35 лв.

Общо разходи- 917 787, 19 лв.

Счетоводен финансов резултат печалба- 748 919, 169 лв.

Всичко увеличения- 235 555, 13 лв.

Всичко намаления- 235 555, 13 лв.

Данъчен финансов резултат 748 919, 16 лв.

ЗОВ по КСО и ЗЗО- 843, 84 лв.

Годишна данъчна основа- 748 919, 16 лв.

Данък върху годишната данъчна основа- 112 211, 30 лв.

Преотстъпен данък- 0, 00 лв.

Данък за внасяне 112 211, 30 лв.

Внесен данък 44 844,00 лв.

Дължим данък за довнасяне- 67 327, 30 лв.

На основание чл.175 от ДОПК във вр. чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми е начислена лихва в общ размер 38 269, 01 лв.

Предвид гореустановената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По валидността на акта:

При дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът установи, че оспореният РА е валиден административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Подписан е и от двамата ОП с квалифициран електронен подпис,по смисъла на чл. 24 от Закона за електронния документ и електронния подпис. В съдържанието не само на ревизионния акт, но и на ЗВР ЗИЗВР и РД е отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал.1 от ГПК вр.§ 2от ДР на ДОПК. Същите са предоставени и на електронни носители, неоспорени от жалбоподателя.

Предвид горното, съдът намира, че обжалвания ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

По процесуалната законосъобразност на РА:

При служебната проверка не се установяват процесуални нарушения в хода на производството, които да са ограничили правото на защита на ревизираното лице и които да налагат отмяна на ревизионния акт само на това основание, а такива не се твърдят и от жалбоподателя.

По материално-правната законосъобразност на РА:

Между страните не е налице спор относно фактическата обстановка.

От събраните по делото доказателства се установява, че М. Г.М. е регистриран земеделски производител по смисъла на § 1, т.1 от ЗПЗП, регистриран е по ЗДДС, не е вписан като едноличен търговец, но е формирал годишна данъчна основа за облагане с данък върху доходите на физическите лица за 2012 г. по реда на чл. 26 и чл. 28 от ЗДДФЛ във връзка с § 17 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /ДВ бр. 31/2011/ т.е. като едноличен търговец.

Спорът по делото е правен и се свежда до тълкуването и приложението на материалния закон, т.е. дали са налице предпоставките за преотстъпване на данък по чл. 48, ал.6 от ЗДДФЛ. Съгласно цитираната разпоредба, в редакцията ѝ, относима към данъчния период, данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лицата, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО. Според органа по приходите физическите лица по чл. 29а от ЗДДФЛ, които не са еднолични търговци /каквито са и характеристиките за жалбоподателя/, не са посочени в текста на чл. 48, ал.6 от ЗДДФЛ, поради което независимо от факта, че се облагат с данък върху годишната данъчна основа и са регистрирани като земеделски производители, не могат да ползват преотстъпване по реда на чл. 189б от ЗКПО на дължимия годишен данък.

Съдът намира формираният извод за неприложимост на нормата на чл. 48, ал.6 от ЗДДФЛ спрямо физическите лица, регистрирани като земеделски производители, но която дейност не се осъществява като ЕТ, за неправилен, по отношение на ревизирания данъчен период 01.01.2012 г.-31.12.2012 г. Съгласно нормата на чл. 29а ал.1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от стопанска дейност на регистрирани по ЗДДС физически лица, които са регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, се определя по реда на чл. 26 и се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от с.з. Следователно, физическите лица, регистрирани по ЗДДС и регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители определят облагаемият си доход за тази дейност като едноличните търговци, т. е. формират по реда на ЗКПО данъчна печалба и определят годишната си данъчна основа от тази си дейност, както едноличните търговци. За определяне размера на данъка е приложим чл. 48 от ЗДДФЛ.

Съгласно чл. 48, ал.2 размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя, като годишната данъчна основа по чл. 28, ал.2 се умножи по данъчна ставка 15 на сто. Т.е., физическите лицата, регистрирани по ЗДДС за дохода от дейността им като регистрирани тютюнопроизводители и земеделски производители, макар и да не са регистрирани като ЕТ се облагат с данък върху данъчната си печалба, т. е. с корпоративен данък.

Съгласно чл. 48, ал.6 от ЗДДФЛ данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО. Нормата на ал.7 от закона /в редакцията й относима към ревизирания данъчен период- 2012 г./ предвижда ограничението, че преотстъпването на данък по ал.6, представляващо държавна помощ за земеделски производители, не може да се ползва от лице, което е предприятие в затруднение.

Предвид гореизложената нормативна уредба, следва да се приеме, че субект на държавната помощ по чл. 48, ал.6 от ЗДДФЛ за посочените данъчни периоди, са и лицата, регистрирани като земеделски производители и с регистрация по ЗДДС, независимо че същите не са регистрирани и като еднолични търговци. Този извод следва както от граматическото, така и от логическото тълкуване на цитираната разпоредба. В закона не е регламентирано, че данъкът на едноличните търговци, регистрирани като земеделски производители, подлежи на преотстъпване в определен размер. Словосъчетанието "едноличен търговец" в текста на чл. 48, ал.6 е употребено не за да се индивидуализира субектът на държавната помощ. То е част от словосъчетанието "доходите от стопанска дейност като едноличен търговец". Субектите на държавна помощ са индивидуализирани чрез фразата "лицата, регистрирани като земеделски производители". При това тълкуване следва да се приеме, че именно лицата, регистрирани като земеделски производители са субекти на тази държавна помощ, независимо от това дали са регистрирани като еднолични търговци. След като облагаемият доход на едно лице, което е регистрирано като земеделски производител по ЗДДС се определя по чл. 26 и по чл. 28 от ЗДДФЛ, т.е по правилата за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, вместо по правилата на чл. 29 от ЗДДФЛ - доходи от друга стопанска дейност, то това лице следва да е субект на държавна помощ по чл. 48, ал.6 от закона.

Така предвиденото данъчно облекчение, представлява държавна помощ под формата на данъчно предимство за земеделските производители, базирана върху изискванията на Насоките за държавна помощ в селското и горското стопанство за периода 2007 г. - 2013 г., които препращат към Регламент /ЕС/ 1857/2006 г. от 15 декември 2006 г. за прилагането на членове 87 и 88 от Договора за Европейска общност /чл. 107 и чл. 108 от Договора за функционирането на европейската общност/ към държавната помощ за малки и средни предприятия, които осъществяват дейност по производството на селскостопански продукти.

Съгласно § 26 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /обн. ДВ бр.95/2009 г., в сила от 01.01.2010 г./, преотстъпването на данъка по чл. 48, ал.6 от ЗДДФЛ е обусловено от нотификацията му с положително решение на Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи до 31.03.2011 г. Това е сторено с Решение С 2011/863 от 11.02.11 г., относно държавна помощ – Българи, Помощ № 546/2010 за инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък, съобразно § 10 от което помощта ще бъде предоставена под формата на данъчно облекчение, изразяващо се в преотстъпване до 60% от корпоративния данък върху данъчната печалба, възникнала в резултат на земеделските дейности на данъчнозадължени субекти, регистрирани като земеделски производители. Помощта се предоставя автоматично, без да е необходимо лицата за кандидатстват за нея пред приходната администрация, като земеделските производители сами избират дали да се възползват от предвиденото данъчно облекчение. Правото на избор се упражнява посредством подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. От съдържанието на решението на ЕК е видно, че бенефициери на мярката за помощ са земеделски стопанства, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти и подлежащи на облагане с корпоративен данък в България. А съгласно § 9 от решението, целта на помощта, за която е искано становището на ЕК, е да подкрепят инвестициите в земеделските стопанства. Следователно, разпоредбата на чл. 48, ал.6 от ЗДДФЛ, тълкувана във връзка с цитираното решение на Европейската комисия, от което зависи приложението й, води до извода, че право на данъчното облекчение имат лицата – земеделски производители, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти, доходите от което се облагат с корпоративен данък. Т.е., правнозначимият факт за ползването на преотстъпването е качеството на лицето – земеделски производител и дейността, която извършва като такъв, а не правноорганизационната форма, под която се осъществява тази дейност. В този смисъл е и практиката на Върховен административен съд, обективирана в Решение № 12260/11.10.2018 г. по адм. д. № 7372/2018 г.; Решение № 13783/14.11.2017г. по адм.д.8429/2017г., Решение № 9200/12.07.2017г. по адм.д. № 5264/2016г. и др.

Предвид така описаната нормативна уредба, фактическите установявания по делото и изложените по-горе мотиви относно правото на жалбоподателя да ползва преотстъпен данък, в качеството си на ЗП, съдът намира, че неправилно с оспорения РА на жалбоподателя е отказано право на преотстъпване на данък по реда на чл. 48, ал.6 от ЗКПО за календарната 2012 г. и за възстановяване са начислени годишен и авансов данък по ЗДДФЛ в размер на 67 327, 30 лв. и лихви  в размер на 38 269, 01 лв.

Така формираният извод съдът намира за незаконосъобразен.

Съдът счита, че са изпълнени предпоставките по чл. 189б ЗКПО за ползване на данъчното облекчение по чл. 48, ал.6 от ЗДДФЛ за календарната 2012 г. С разпоредбата на чл. 48, ал.7 от с.з. законодателят е изключил от приложното поле на чл. 48, ал.6 от ЗДДФЛ физическите лица, извършващи стопанска дейност по чл. 29а ЗДДФЛ, но това е станало с последваща промяна. Касае се за изменение на материалноправна норма, която няма обратно действие, а само от датата на влизането й в сила – 01.01.2014 г.

При тези съображения съдът намира,че следва да отмени изцяло като незаконосъобразен оспорения РА.

Съобразно този изход от делото следва да бъде уважено направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноски в размер на 4000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, за което в представения договор за правна помощ е отразено, че е заплатено по банков път, както и заплатената от жалбоподателя такса в  размер на 10 лв. за образуване на производството, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК /л.229/.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт /РА/ № Р-04001518004186-091-001/04.12.2018г., издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от орган по приходите при ТД на НАП- Велико Търново, потвърден с Решение № 22/14.02.2019 г. на Директора на Дирекция „Данъчно- осигурителна практика“- Велико Търново, с който на жалбоподателя М. Г.М., ЕГН **********, адрес ***, са определени задължения за внасяне на данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за данъчен период 01.01.2012 г.-31.12.2012 г. в размер на 67 327,30 лв. и лихви в размер на 38 269, 01 лв.

ОСЪЖДА Дирекция "ОДОП" - В. Търново при ЦУ на НАП да заплати на М. Г.М., ЕГН **********, адрес ***, деловодни разноски в размер на 4000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лв. заплатена държавна такса за образуване на съдебното производство.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните.

                                                                                                             

                                                                                                              СЪДИЯ :