Р E Ш Е Н И Е

№ 195

гр. Плевен, 11.04. 2019 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр. Плевен, първи касационен състав, в закрито съдебно заседание в състав:              Председател: Николай Господинов

                                                              Членове: Елка Братоева

                                                                                      Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 220 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.    

С Решение № 216 от 15.01.2019 г., постановено по анд № 195/2018 г., Районен съд – Кнежа е отменил Наказателно постановление № 18-0285-000503 от 01.08.2018 г. на Началник РУП към ОДМВР – Плевен, РУ - Кнежа, с което на М.М.Д. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на 50.00 лева за нарушение на чл. 137Е от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, за това, че на 15.07.2018 г. в 21:50 часа в гр. К. на ул.***на влизане в кръстовището служители в РУ МВР – Кнежа, при извършване на обход, забелязали жалбоподателя М.М.Д. да управлява мотопед „ПИАДЖО ХЕКСАГЕН“ с рег.№ ЕН***А,  без обезопасителна каска. Свидетелите направили опит да спрат нарушителя за проверка , като подали звуков и светлинен сигнал от служебния автомобил, но той не се подчинил и се оттеглил в посока ул*** ул. *** и след това по ул.***По късно лицето не било установено, а АУАН-а е съставен на основание докладна записка, приложена по делото.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от РУ – Кнежа при ОД на МВР – Плевен, чрез пълномощника гл. юрк. П,Ф,, в която се сочи, че решението на РС е неправилно поради съоществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита за неправилен извода на съда, че НП е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. В решението липсват мотиви относно какви точно права са нарушени на жалбоподателя и защо съдът е приел, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила. За неправилен счита и извода на съда, че НП е издадено от некомпетентен орган. Твърди, че РС – Кнежа е бил длъжен служебно да следи за компетентността на органа, издал НП, както и за тази на актосъставителя и е следвало в тази връзка да бъдат събрани допълнителни писмени доказателства дали към датата на издаване на НП – 01.08.2018 г. е имало издадена заповед на министъра на вътрешните работи, която да го оправомощава да издава НП по ЗДвП, както и заповед относно компетентността на актосъставителя да състави АУАН по ЗДвП. Твърди, че компетентността на Началника на РУ – Кнежа и на актосъставителя се установяват по безспорен начин от Заповед рег. № 8121з-952/20.07.2017 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, както и че към 01.08.2018 г. Митко Симеонов в качеството си на Началник на РУ 0 Кнежа при ОД МВР – Плевен е бил компетентен да издава НП по ЗДвП, съгласно заповед рег. № 8121з-952/20.07.2017 г. Към 20.07.2018 г. С, С, С, е заемала длъжността полицейски инспектор ПП в РУ – Кнежа и на основание посочената по-горе заповед е имала право да съставя АУАН за констатирани нарушения по ЗДвП.

За неправилен  и неподкрепен с доказателства счита и другият извод на съда, че е възможно свидетелите, въз основа на чиято докладна записка е съставено НП да са се припознали и да не са установили коя е личността на нарушителя. Твърди, че свидетелите на нарушението са изготвили докладна записка по случая непосредствено след установяване на нарушението. Техните показания пред съда са логични и непротиворечиви и не става ясно според касатора защо съдът е решил, че същите  не следва да бъдат кредитирани. От събраните по делото доказателства се установява, че двамата свидетели са се разминали с жалбоподателя. При разминаването жалбоподателят е бил осветен и след като е бил без каска лицето му е било видимо за свидетелите по констатиране на нарушението. Твърди, че двамата свидетели са дългогодишни служители на РУ – Кнежа и познават местното население, както и  същите и друг път са съставяли АУАН на нарушителя М.Д. и неговата личност им е известна. Като доказателство за това касаторът е представил АУАН № 605153 от 23.01.2018 г. от който е видно, че Б. Д. К. на 23.01.2013 г.  е бил свидетел и на друго нарушение на разпоредбите на ЗДвП на жалбоподателя, както и писмо до кмета на Община – Кнежа с приложен към него АУАН бланкетен номер 967383 от 11.06.2017 г., от който е видно, че е съставен на жалбоподателя от свидетелите Б. К. и С. Х.  Прави извод, че в конкретния случай няма как да се твърди, че свидетелите вероятно са се припознали, след като многократно са съставяли АУАН на жалбоподателя и го познават визуално. Друго доказателство в подкрепа на факта, че личността на нарушителя е безспорно установена според касатора е НП № 18-0285-000499/01.08.2018 г., от което е видно, че жалбоподателят е управлявал същия мотоциклет „Пиаджо“ ЕН ***А и на друга дата 06.07.2018 г. като отново е извършил същото нарушение на разпоредбите на ЗДвП – управление на мотоциклет без предна каска – чл. 137е от ЗДвП, като видно от  справка за нарушител водач относно М.Д., НП № 18-0285-000499/01.08.2018 г. е влязло в сила на 17.08.2018 г. /№22 от справката, раздел НП/.

Сочи се още в касационната жалба, че от съдебното решение не е ясно защо РС е приел, че при съставяне на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, тъй като АУАН съдържа всички задължителни реквизити, изискуеми от ЗАНН. Според касатора  описаната в АУАН фактическа обстановка не би се променила, ако бе установено чия собственост е мотоциклетът. За извършеното нарушение по ЗДвП е важно кой е управлявал мотоциклета, а не чия собственост е същият. В заключение моли съда да отмени оспореното решение.

Ответникът по касационната жалба – М.М.Д., на когото е изпратен препис от касационната жалба и приложенията и е дадена възможност за писмен отговор, в указания от съда срок не е депозирал писмено становище по касационната жалба.

Окръжна прокуратура – Плевен е депозирала подробно писмено заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Съдът е приел за установено в оспореното решение, че в АУАН-а и обжалваното НП е записано, че на 15.07.2018г. в 21,50 часа в гр.К., на ул *** на влизане в кръстовището, свидетелите К. и Х.-служители на РУ на МВР-Кнежа, при извършване на обход, забелязали М.Д. да управлява мотопед „ПИАДЖО ХЕКСАГЕН“ с рег.№ ЕН ***А,  без обезопасителна каска. Свидетелите направили опит да спрат нарушителя за проверка, като подали звуков и светлинен сигнал от служебният автомобил, но той не се подчинил и се оттеглил в посока ул.***  ул *** и след това по ул.*** По- късно лицето не било установено, а АУАН-а е съставен на основание докладна записка. Въз основа  на този АУАН от 20.07.2018г.  Началник  РУ-Кнежа към ОД на МВР гр. Плевен издал обжалваното НП.

    Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът приел за основателни направените възражения от Д.,   относно разпознаването му в 21:50 часа на 15.07.2018г. Констатирал, че в  направената справка, която е приобщена по делото  от Института по метеорология и хидрология е отбелязано, че на процесната дата, в района на гр.Кнежа  слънцето е залязло  около 20:59 часа. След залеза на слънцето има граждански полумрак, който според Националния институт по метеорология и хидрология  продължава   37 минути. Тези 37 минути прибавени към 20:59 часа, става 21 часа и 36 минути.  Към това  време-  21:36  часа, от  граждански  полумрак  настъпва    пълен  мрак.  До  21:50 часа, часа в който водача на мотоциклет  Пиаджо Хексаген с рег. № ЕН ***А се е разминал със служебния автомобил, управляван от свидетелите: Б. К. и С. Х., остават още  10 минути,   съдът счел, че пълният  мрак  е настъпил  и видимостта  не е била добра. Съдът направил извод, че напълно е възможно свидетелите да са се припознали и да са приели, че водач на мотоциклета е М.Д..

На следващо място районен съд изложил мотиви, че са допуснати  нарушения на  разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН при съставяне на АУАН-а от 20.07.2018г., който е съставен въз основа на докладна, като не е изяснено чия собственост е мотоциклет  Пиаджо Хексаген с рег. № ЕН***А. При изясняване на собствеността е следвало и това лице да даде обяснения по случая. Този пропуск е довел до нарушения на разпоредбите на чл. 57,  ал.1 от ЗАНН при издаване на обжалваното НП.

На последно място съдът е приел, че както актосъставителят, така и административно-наказващият орган не са доказали компетентността си за съставяне на АУАН и издаване на НП по ЗДвП. Съдът констатирал, че в НП  е посочено, че Началника е упълномощен с 8121з-952/20.07.2017г. без да е уточнено какво представлява този номер или да бъде приложен съответният документ. На тези основания съдът отменил оспореното НП.

Според касационната инстанция оспореното решение е неправилно и необосновано на събраните по делото доказателства.

На първо място съдът е направил констатация за недоказаност на компетентността на актосъставителя и на наказващия орган да съставят акт за нарушение и наказателно постановление, без сам да изпълнил собственото си задължение да попълни делото с допустимите и относими доказателства във връзка с констатациите в АУАН и с възраженията и оплакванията на страните, с оглед разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.2 от НПК. В съдебното производство съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение с посочената правна квалификация. Разкриването на обективната истина по делото, независимо от тежестта на доказване и пасивността на страните по делото, е приоритет за дейността на съда, поради което законодателят му е предоставил възможност не само по искане на страните, но и по свой почин (т.е., служебно) да събира доказателства, когато това се налага за разкриване на обективната истина. Затова изводът на съда, че не са представени доказателства от наказващия орган за компетентността на актосъставителя и АНО да издават АУАН и НП , е изграден при липса на дължимата негова процесуална активност. Това съществено процесуално нарушение на съда обаче е преодоляно чрез представяне на доказателства към касационната жалба. От приложените Заповед №8121з-952/20.07.2017 год.  на Министъра на вътрешните работи и Удостоверение рег.№316000-4294/1.02.2019 год. се установява компетентността както на актосъставителя да съставя актове по ЗДвП, така и на наказващия орган да издава наказателни постановления.

Неправилен е и другият изведен от съда извод за недоказаност на нарушението и за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила на ЗАНН във връзка с неизясняване на собственика на мотоциклета.  И двата състава на административни нарушения, за които е ангажирана отговорността на Д.-чл.103 и чл.137Е от ЗДвП, предвиждат задължения за водачите на съответното превозно средство, а не за неговия собственик. Дори водачът да е управлявал превозно средство, собственост на друго лице (какъвто е настоящия случай), невписването на това обстоятелство в акта за нарушение и в наказателното постановление,  не съставлява съществено процесуално нарушение, след като с относимите и допустими доказателства, приобщени по делото може да се установи, че вмененото нарушение е извършено от конкретно лице-водач на превозно средство, макар и същото да е управлявало ПВ-собственост на друго лице.

Касационната инстанция намира, че в случая и двете вменени на Д. деяния са доказани по безспорен начин, противно на изводите на РС. Вярна и правилна е констатацията на съда и  доказана посредством справката от Института по метеорология и хидрология, че на 15 юли 2018 год., в района на гр.Кнежа  слънцето е залязло  около 20:59 часа. След залеза на слънцето има граждански полумрак, който според Националния институт по метеорология и хидрология  продължава   37 минути, т.е. в случая до 21 часа и 36 минути.  Необоснован обаче на данните в същата тази справка е изводът на съда, че към това  време-  21:36  часа, от  граждански  полумрак  настъпва    пълен  мрак. И след като до  21:50 часа, часа в който водача на мотоциклет  Пиаджо Хексаген с рег. № ЕН ***А се е разминал със служебния автомобил, управляван от свидетелите: Бо. К. и С. Х., остават още  10 минути,   то пълният  мрак  е настъпил  и видимостта  не е била добра, поради което било напълно възможно свидетелите да са се припознали и да са приели, че водач на мотоциклета е М.Д.. Видно е, че никъде в приложената на л.39 от анд 195/2018 год. справка не е направен извод, че в 21:36 часа е настъпил тъмен мрак. Посочено е, че в началото и в края на т.нар. граждански полумрак (т.е. преди изгрева и след залеза на Слънцето), различаването на цветове на естествена светлина вече са затруднени, както и че видимостта на различни обекти зависи както от прозрачността на атмосферата, така и от цвета, размерите, осветеността и отдалечеността на обекта от мястото на наблюдение. Посочено е, че метеорологичната видимост е основен показател за прозрачността на атмосферата. Предположението на РС, че е възможно свидетелите да са се припознали при наличието на пълен мрак в 21:50 часа е оборено от доказателствата по делото. Видно е от показанията на свидетелите –очевидци-К. и Х. и от изготвената докладна записка на л.6 от анд 195/2018 год., че и двамата служители непосредствено са възприели водача на мотоциклета-Д. (св.К.-„ние го видяхме и той ни видя“, „той беше без каска“), като времето е било ясно и е имало ясна видимост ; според показанията на св. Х. времето на установяване на нарушението е било привечер, лятно време, като кръговото кръстовище е било добре осветено, имало е осветление. Показанията на полицейските служители напълно съответстват на отразеното в справката, че макар и след приключване на гражданският полумрак, когато са установили , че Д. е бил водач на мотоциклета, те са имали видимост, защото са го видели от близко разстояние и защото мястото на установяване и разпознаване на водача е било осветено. Те са категорични относно личността на дееца и предвид факта, че „го познават“, той като съобщават, че и друг път са установявали извършени от Д. нарушения, за което има съставени актове и НП. Последното обстоятелство се доказва и от приобщените към касационната жалба АУАН №967383/11.06.2017 год., АУАН №605153/23.01.2018 год., НП №18-0285-000499/1.08.2018 год. Актосъставител по първия цитиран  акт е бил свидетелят К., а свидетел по неговото съставяне-Х. К, е бил свидетел по съставяне на втория цитиран АУАН. А от приложеното НП №18-0285-000499/1.08.2018 год. се установява, че на друга дата-6.07.2018 год. Д. отново е управлявал процесния мотоциклет. Ето защо касационната инстанция, противно на възприетото от РС, счита, че на 15 юли 2018 год. Д. е управлявал мотоциклет Пиаджо Хексаген с рег.р №ЕН ***А в 21:50 часа на посоченото в НП място, което е било осветено и е бил установен от контролните органи на полицията  да не използва защитна каска при управлението на това превозно средство, както и не е спрял на своевременно подаден и ясен сигнал за спиране.

Като не е достигнал до същия извод, РС е постановил валидно и допустимо, но неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, по съществото на спора, с което НП да се потвърди, предвид, че делото е изяснено от фактическа страна.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 216 от 15.01.2019 г., постановено по анд № 195/2018 г.,  с което Районен съд – Кнежа е отменил Наказателно постановление № 18-0285-000503 от 01.08.2018 г. на Началник РУ-Кнежа към ОД на МВР – Плевен, с което на М.М.Д. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП  е наложено административно наказание – глоба в размер на 50.00 лева за нарушение на чл. 137Е от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП  е наложена глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и вместо него ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0285-000503 от 01.08.2018 г. на Началник РУ-Кнежа към ОД на МВР – Плевен, с което на М.М.Д. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП  е наложено административно наказание – глоба в размер на 50.00 лева за нарушение на чл. 137Е от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП  е наложена глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                 2.