Решение по Административно дело 210/2019г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 311

гр.Плевен, 11 юни 2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, втори състав, в открито съдебно заседание на тридесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Николай Господинов

при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов административно дело № 210 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 46, ал.5 и ал.1, т.4 от Закона за общинската собственост и чл. 32, т.4 от Наредба № 18 на Общински съвет-Плевен.

Делото е образувано по жалба на Н.С.М. ***, подадена чрез адв. А.К.- З. ***, срещу заповед № РД-10-123/07.02.2019г. на Кмета на Община Плевен, с която на осн. чл. 46 ал.2 и във вр. с чл. 46 ал.1 т.4 от Закона за общинската собственост е прекратено наемното правоотношение между ОП "Жилфонд" Плевен и жалбоподателя и Н.Н.М., за ползваното от тях общинско жилище, находящо се в гр. Плевен ул. ***, представляващо три стаи, бокс и сервизни помещения, като е даден срок до 25.02.2019г. да освободят доброволно наетия общински жилищен имот, а при неизпълнение - да се започне процедура по принудителното му изземване по чл. 65 от ЗОС.

С определение № 349/26.02.2019 г. съдът е постановил спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед.

В жалбата се излагат доводи, че оспорената заповед е незаконосъобразна и неправилна, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че жалбоподателят и членовете на неговото семейство обитават жилището, предмет на обжалваната заповед от 1996 г., като със заповед № РД- 11- 26/09.02.2015 г. на Кмета на Община Плевен е продължен с 5 години срока за ползване на горното общинско жилище, поради което следва да се приеме, че към датата на издаване на тази заповед жалбоподателя не е бил в нарушение на ЗОС, разпоредбите на Наредба № 18 и условията на сключения договор. Не се оспорва, че с писмо № 40/16.03.2012 г. жалбоподателят е уведомен да разчисти двора и да не допуска повторното му замърсяване, но се твърди, че при подновяване на договора през 2015г. очевидно не е имало данни да не са били изпълнени горните задължения. Сочи се, че имотът е посетен от общински служители през януари 2019 г., без жалбоподателят и членовете на семейството му да са предупредени преди това. Твърди се, че по същото време жалбоподателят е извършвал ремонт на жилището, поради което в двора е била изнесена покъщнина, в която връзка общинските служители направили констатации, обективирани в констативен протокол № 7/28.01.2019 г., препис от който не е бил връчван на жалбоподателя и членовете на семейството му. Твърди се, че горните вещи не са „боклуци“, както са описани от общинските служители и същите веднага след посещението им са били прибрани, а дворът е хигиенизиран и приведен в добро състояние. Сочи се, че във връзка с горното жалбоподателят е подал възражения и обяснения, по повод на които административният орган не е извършил последваща проверка. Излагат се и аргументи, че всички членове от семейството на жалбоподателя са с намалена работоспособност, установена по съответния ред с решения на ТЕЛК, доходите им възлизат на 170 лв. от инвалидната пенсия на жалбоподателя, а съпругата му не получава такава, поради настъпил срок за преосвидетелстване. Твърди се, че дъщерята на жалбоподателя и съпругата му Н.Н.М. не е в България, в момента е в напреднала бременност и няма как да е виновна за установеното от общинските служители. Поради отсъствието ѝ процесната заповед не ѝ е била връчена, с оглед на което се твърди, че не са спазени административнопроизводствените правила.

На следващо място се излагат доводи, че оспорваната заповед е неправилна, тъй като се основана на предизвестие от 2012 г., за поддържане на двора в добро хигиенно състояние, което обаче е станало 6 години преди издаване на оспорената заповед, поради което се твърди, че заповедта се основава на факти, погасени по давност. Сочи се, че договорът за наем е подновен през 2015 г., при което подобно нарушение не е констатирано. Излагат се доводи, че служители на Община Плевен не са направили последваща проверка, във връзка с подаденото възражение от жалбоподателя, при която да установят състоянието на дворното място след предприетото почистване от него. В заключение е формулирано искане да бъде отменена оспорената заповед и да бъде възстановено наемното правоотношение между жалбоподателя и Община Плевен.

В съдебно заседание жалбоподателят Н.С.М. се явява лично и с адв. З., която от името на доверителя си поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения. Твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като се основава на предизвестие № 490/16.03.2012г. на Директора на общинско предприятие „Жилфонд“, с което жалбоподателят е бил уведомен да разчисти двора и да не допуска повторно замърсяване, но ответникът не е представил въпросното предизвестие, а и няма доказателства то да е връчено на доверителя ѝ. Позовава се на сключения с жалбоподателя въз основа на заповед № РД- 11- 26/09.02.2015 г. на Кмета на Община Плевен договор за наем от 11.02.2015 г. и твърди, че към тази дата очевидно доверителят ѝ е отговарял на изискванията на ЗОС и Наредба № 18. Излага доводи, че ответникът не е представил никакви доказателства за посочените в оспорваната заповед множество сигнали, че жалбоподателят не полага грижите на добър стопанин при ползването на общинското жилище и замърсява района в близост до имота. Сочи, че проверка в имота е направена едва през 2019 г., в който момент жалбоподателят и семейството му извършвали ремонт, поради което в единия ъгъл на двора изнесли част от покъщнината си, което е констатирано от общинските служители. Незабавно след посещението жалбоподателят и семейството му прибрали вещите си и разчистили двора, подали възражения против констатациите, но административният орган не извършил последваща проверка, за да установят горните обстоятелства. Адвокат З. се позовава на намалената работоспособност на жалбоподателя и членовете на семейството му, както и на ниските им доходи. В заключение излага доводи, че заповедта е неправилна, тъй като се основава на факти, които не са доказани. Алтернативно твърди, че се касае за първо нарушение след датата на сключване на новия договор през 2015г., което не е съобразено от ответника в заповедта за прекратяване на договорните отношения.В заключение се иска да бъде отменена оспорената заповед. Претендира се присъждане на деловодни разноски в полза на жалбоподателя. Представя и писмени бележки, в които се повтарят доводите, изложени при устните състезания и в жалбата.

В съдебно заседание ответникът- Кмет на Община Плевен, се представлява от юрисконсулт Б., който изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи, че от 1996 г. досега периодично са издавани настанителни заповеди за жалбоподателя. Последният договор за наем е сключен на 09.02.2015 г. и по силата на този договор наемателят не е придобил само права, а и задължения, основното от които е да полага грижите на добър стопанин по отношение на наетия имот. Юрк. Б.твърди, че пред 2012 г. наемателят е бил предупреден писмено да изчисти предоставеното му общинско жилище, което задължение той е изпълнил до 2015 г., поради което отново му е била издадена настанителна заповед. На 28.01.2019 г. обаче е извършена проверка от служители на Община Плевен, заради сигнали, получени на дежурния телефон. В хода на тази проверка е съставен констативен протокол, от който е видно, че наетото общинско жилище не се поддържа в добро санитарно- хигиенно състояние. В имота са налице непотребни вещи, събирани от контейнерите за отпадъци. Процесуалният представител на ответника сочи, че в Наредба № 18 и в ЗОС не са предвидени брой нарушения или задължение за повторни проверки, за да се започне процедура по прекратяване на договорните отношения. Обстоятелството, че е налице констатация, че наемателят не полага грижите на добър стопанин е достатъчна, за да бъде прекратен сключеният договор. По тези съображения твърди, че издадената заповед е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.

Заинтересованата страна Н.Н. е редовно призована за съдебното заседание, но не се явява или представлява, респ. на изразява становище по законосъобразността на оспорената заповед.

Съдът, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното от фактическа страна:

От приложените по делото доказателства се установява, че със заповед № РД-11-26/09.02.2015 г. на Кмета на Община Плевен /л.17/ Н.С.М., съпругата му Р.Г. М. и Н.Н.М. са настанени под наем в общинско жилище, находящо се в гр.Плевен, ул. ***, представляващо три стаи, бокс и сервизни помещения. Срокът за настаняване е до 11.02.2020 г. Въз основа на заповедта е сключен приложеният на л.18-19 договор за наем на общински жилищен имот, който обаче е сключен само между ОП“Жилфонд“ Плевен като наемодател и Н.С.М. и Н.Н.М. като наематели. Тъй като с този договор не е възникнало облигационно правоотношение между наемодателя и Р.Г.М., а с оспорената заповед се прекратява наемното правоотношение, то съдът намира, че Р. М. не се явява заинтересована страна в настоящето производство. На 28.01.2019 год. служители на ОП „Жилфонд“ извършили проверка на адреса на наетия имот и установили, че дворът на общинския жилищен имот е пълен с непотребни вещи, събирани от контейнерите за отпадъци. Констатирано е, че стари фотьойли и столове е имало и извън оградата на имота. Стопанската постройка към жилището, в която наемателите съхраняват дърва за отопление е покрита със стар балатум, който на места е затиснат с каменни плочи. При проверката наемателят Н.М. е поел ангажимент да разчисти старите вещи и да преведе двора в добър вид. За горните констатации е съставен е протокол от 28.01.2019 год. /л.26/.

До наемателите Н.С.М. и Н.Н.М. е изпратено уведомление № ЖФ-94Н-2184-1/28.01.2019 год., с което са уведомени, че с предизвестие № 490/16.03.2012г. на Директора на ОП „Жилфонд“ гр. Плевен са били предупредени да почистят двора на наетия имот и да го поддържат в добро хигиенно състояние. При извършена проверка на 28.01.2019 г. е съставен констативен протокол № 7/28.01.2019 г., от който е видно, че дворът на общинския имот отново е в лошо хигиенно състояние, в него са складирани стари непотребни вещи и отпадъци, поради което са налице основания за прекратяване на наемното правоотношение, съгласно чл.46, ал.1, т.4 от ЗОС и чл.32, т.4 от Наредба № 18 на Общински съвет Плевен. С цитираното уведомление на основание чл.26, ал.1 от АПК наемателите са уведомени за откриване на производството по издаване на заповед за прекратяване на наемните правоотношения и на основание чл.34 и чл.35 от АПК им е даден тридневен срок за представяне на писмени възражения или обяснения. Уведомлението на л.20 е връчено на Н.М. на 01.02.2019 год., видно от извършеното собственоръчно отбелязване на гърба на същото. Няма данни същото да е било връчено на Н.М.. Жалбоподателят в настоящето производство е депозирал възражение, заведено в ОП „Жилфонд“ Плевен с вх. № 142/05.02.2019 г. В същото е посочил, че имотът, който е предоставен за ползване на него и дъщеря му вече е почистен и освободен от ненужните вещи. Излагат се твърдения, че вещите са били изнесени от къщата, тъй като наемателите са почиствали жилищните помещения, което е наложило временно горните вещи да бъдат изнесени навън.

На л.23 от делото е приложена оспорената заповед № РД- 10- 123/07.02.2019 г. на Кмета на Община Плевен, с която е разпоредено да бъде прекратено наемното правоотношение между ОП „Жилфонд“ Плевен и Н.С.М. и Н.Н.М., във връзка с ползваното от последните общинско жилище, находящо се в град Плевен, ул. ***, тъй като не полагат грижи на добър стопанин. Заповедта е връчена на М. на 11.02.2019 год., видно от отбелязването на л.24 от делото. Против тази заповед е подадена и жалбата, във връзка с която е образувано настоящето съдебно производство.

Така установеното от фактическа страна води съда до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорване, пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.46, ал.2 от ЗОС наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед. Видно от приложената на л.17 от делото настанителна заповед и съгласно чл.14, ал.3, изр. второ от Наредба №18, това е кметът на общината, който е издал процесната заповед.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, в съответствие с чл.59, ал.2 АПК и съдържа всички изискуеми реквизити, посочени в чл. 46, ал. 2 от ЗОС, а именно основания за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не е по-дълъг от един месец. Оспорената заповед съдържа изискващите се реквизити в чл. 59, т. 4 от АПК, а именно фактически и правни основания за издаване на акта. Като фактически основания за издаване на заповедта са посочени неполагане на грижи на добър стопанин за предоставеното за ползване на наемателите общинско жилище, като същевременно в оспорената заповед се съдържа позоваване на изпратеното до наемателите уведомление № ЖФ-94Н-2184-1/28.01.2019 год., в което уведомление подробно са описани констатациите от извършената на 28.01.2019 год. проверка. Съгласно ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС на РБ, не е необходимо да съвпаднат по време издаването на административния акт или отказа и излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или другото решение, т. е. е възможно мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В настоящия случай, мотивите за издаване на заповедта се съдържат не само в нея, но и в уведомителното писмо по чл. 26, ал. 1 от АПК, изпратено до жалбоподателите, поради което в конкретният случай не е допуснато процесуално нарушение при издаване на заповедта и не е нарушено правото на защита на наемателите, тъй като са постигнати посочените по-горе цели на изискването за мотивиране на административните актове.

Настоящият състав намира, че при издаването на заповедта са спазени административнопроизводствените правила. Видно от доказателствата по делото, наемателят Н.М. е бил уведомен за започване на производство по издаване на процесната заповед, с което са изпълнени изискванията на чл. 26 от АПК. Дадена му е възможност да представи писмено обяснение или възражение, такова е подадено, но административният орган го е приел за неоснователно, което е посочено в оспорената заповед. Обстоятелството, че Н.Н.М. не е уведомена за започване на производството не води до незаконосъобразност на същото. Това е така, защото от посоченото в жалбата е видно признание на жалбоподателя, че М. не живее в предоставеното общинско жилище и се намира извън пределите на страната. Това предпоставя от една страна обективна невъзможност на адмнистративния орган да ѝ връчи съответното уведомление, а от друга поставя под въпрос наличието на жилищна нужда от страна на лицето, което пък е предпоставка изобщо за ползване общинско жилище по смисъла на чл.43, т.1 от ЗОС.

Спазени са материалноправните разпоредби на закона при издаване на оспорената заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1-8 от ЗОС, наемните правоотношения се прекратяват при наличието на конкретно посочени предпоставки, като заповедта за прекратяване на наемните правоотношения се издава при наличието на всяка една от тях, без да се изисква кумулативност и всяка една от тези предпоставки представлява самостоятелно основание за прекратяване на наемното правоотношение.

В конкретния случай оспорената заповед е издадена на основание чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗОС, а именно предпоставките за нейното издаване са неполагане грижата на добър стопанин при ползване на жилището. Същото основание е преповторено и с разпоредбата на чл. 32, т.4 от Наредба № 18 на Общински съвет Плевен, която е издадена на основание чл. 45а, ал.1 от Закона за общинската собственост и урежда условията и реда на установяване на жилищни нужди и настаняване под наем в общински жилища.

Съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки на тези разпоредби, доколкото по делото се доказва по безспорен начин, видно от събраните писмени доказателства, неоспорени и необорени от страните, че в обитавания от Н.М. и Н.М. общински имот не се спазва съответна битова хигиена. Конкретните констатации са отразени в констативен протокол от проверка, извършена на 28.01.2019 г. Горният протокол съставлява официален документ и не е оспорен от жалбоподателя и неговия процесуален представител в хода на проведеното съдебно производство, поради което представлява доказателство за отразените в него обстоятелства, а именно, че в двора на общинския жилищен имот са налице непотребни вещи, събирани от контейнерите за отпадъци. В този протокол е отразен проведен разговор с Н. М., който очевидно не е възразил на направените констатации, а единствено е уведомил проверяващите, че ще разчисти старите вещи и ще приведе двора в добър вид. Обстоятелството дали това е станало е ирелевантно за правния спор. В ЗОС и Наредба № 18 на Общински съвет Плевен не е разписано задължение за ответника, след като направи констатация на допуснати нарушения на наемния договор и разпоредбите на наредбата и закона, да определи срок за отстраняването им, едва след което да предприеме действия за прекратяване на наемното правоотношение. По тези съображения съдът намира за доказано, че Н.М. и Н.М. не са полагали грижата на добър стопанин при ползване на жилището към дата 28.01.2019 г., което съставлява основание за прекратяване на наемното правоотношение по смисъла на чл.46, т.4 от ЗОС. Доказването, че наемателят не полага грижи на добър стопанин е необходимо и достатъчно условие за издаване на заповед за прекратяване на наемното правоотношение. Заповедта е издадена с цел прекратяване на наемното правоотношение на наематели, които не спазват условията на наемния договор, които произтичат от Закона за общинската собственост и Наредбата на Общински съвет Плевен. Не е нарушен и принципът на пропорционалност, изискващ предприетата спрямо лицата мярка да е съответна на преследваната от закона цел. В случая общината е осигурявала нееднократно жилище за жалбоподателя и членовете на семейството му, считано от 1996 г., при което за тях е било налично задължение да полагат грижата на добри стопани за ползваното жилище, което очевидно не е спазено. Предвид изложеното по-горе, съдът намира оспорената заповед за законосъобразна, поради което подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По тези съображения и на основание 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалба от Н.С.М. ***, подадена чрез адв. А.К.- З. ***, срещу Заповед № РД-10-123/07.02.2019г. на Кмета на Община Плевен, с която на осн. чл. 46 ал.2 и във вр. с чл. 46 ал.1 т.4 от Закона за общинската собственост е прекратено наемното правоотношение между ОП "Жилфонд" Плевен, Н.С.М. и Н.Н.М., за ползваното от тях общинско жилище, находящо се в гр. Плевен ул. ***, представляващо три стаи, бокс и сервизни помещения.

Решението е окончателно- чл.46, ал.5 от ЗОС.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: