Р E Ш Е Н И Е

№ 128

гр.Плевен, 13.03.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 1208 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С решение № 124 от 19.11.2018 год., постановено по АНД № 277/2018 год., Районен съд – Червен бряг отменил наказателно постановление № 18- 0374- 000709/06.07.2018г. на началник РУ Червен бряг към ОД на МВР- Плевен, с което на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП на С.И. Т. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание- глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 /четири/ месеца, за това, ме на 05.06.2018г. около 13.50 ч. на път трети клас № 1306, като водач на автобус „Мерцедес 308 Д КА“ с рег. № ****** на пътна отсечка от с. Бреница, на 1000 м. в посока и преди с.Глава, управлявал горепосоченото МПС и при подаден сигнал за спиране от полицейски служител със СТОП палка по образец, водачът спира, след което отказва да си предаде документите за проверка и потегля без разрешение, не изпълнява указанията на полицейския служител, като е спрян в с.Глава на ул. „Георги Димитров“ пред дом № 24.

Недоволен от горното решение останал В. Б. В.- началник на РУ- Червен бряг при ОД на МВР- Плевен, който е подал в законния срок касационна жалба против него. В същата се излагат доводи, че оспореното решение е неправилно и необосновано. Сочи се, че нарушението е доказано по несъмнен начин, а твърденията на нарушителя, които съдът е възприел, не са подкрепени от доказателства и са нелогични. Твърди се, че осъщественото нарушение е квалифицирано правилно като такова по смисъла на чл.103 от ЗДвП и същото е доказано от показанията на разпитаните по делото свидетели. Излагат се доводи, че АУАН и обжалваното НП съдържат всички задължителни реквизити и са изготвени при спазване изискванията на ЗАНН. В заключение се прави искане да бъде отменено обжалваното решение на РС- Червен бряг и да бъде потвърдено оспореното НП. Алтернативно се прави искане производството да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

По делото е постъпило писмено становище от процесуалния представител на ответника по касационната жалба, в което се сочи, че жалбата на началника на РУ- Червен бряг е изцяло неоснователна, а решението на въззивния съд е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Алтернативно се прави искане в случай, че въззивното решение бъде отменено, то с новото такова да бъде изменен размера на наложените санкции към минимума, предвиден от закона

В съдебно заседание касаторът не се явява и представлява.

Ответникът също не изпраща процесуален представител и не ангажира доводи във връзка с основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен изразява становище, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

За да постанови обжалвания съдебен акт Районен съд- Червен бряг е приел, че съобразно разпоредбата на чл.103 ЗДвП при подаден сигнал от контролните органи водачът на пътното превозно средство е длъжен да спре по начина, посочен в същия текст. Следователно за да е налице нарушение е необходимо подаденият сигнал да е възприет от водача и същият да не е спрял, а от събраните гласни доказателства е видно, че водачът е спрял и е престоял няколко минути, но е потеглил като обяснил на приближилият се полицейски служител, че един от пътниците в автобуса ще изпусне връзка с влак. На следващо място въззивният съд е развил доводи, че по делото не е установено по безспорен начин наличие на виновно поведение от страна на водача.По тези съображения съдът е приел, че с поведението си въззивният жалбоподател не е осъществил състава на нарушението по чл.103 от ЗДвП.

Настоящият съдебен състав не е съгласен с така изложените доводи.

Съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Настоящият съд намира, че при съставяне на АУАН не са допуснати нарушения на правилата на ЗАНН. Направените с него констатации се потвърждават от показанията на всички разпитани свидетели. От тези показания е видно, че при извършена рутинна проверка ответникът по касационната жалба е спрял на подаден от контролните органи сигнал със „стоп“ палка, но при поискване не е предал документите си, а е потеглил от мястото на проверката без разрешение. Съставения за това АУАН е подписан от нарушителя без възражения. Нито пред РС- Плевен, нито пред касационната инстанция са представени доказателства, които да оборват констатацията по АУАН. С оглед така изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е опровергана доказателствената сила, която има АУАН по силата на чл.189, ал.2 ЗДвП.

На следващо място следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.103 от ЗДвП съдържа три предложения, като въззивният съд в мотивите си е пропуснал да обсъди третото такова, което вменява в задължение на водача на МПС да изпълнява указанията на контролните органи. В случая контролният орган е поискал представянето на документи от водача на МПС, а последният не ги е предоставил и е напуснал без разрешение мястото на проверката. С тези си действия той е осуетил извършването на проверката и тези обстоятелства са изписани словесно в оспореното НП. Горното от своя страна е в съответствие с разпоредбата на чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, посочена в НП като основание за налагане на административните санкции.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че при издаване на оспорваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обуславят неговата отмяна.

Неоснователни са и доводите на въззивния съд, свързани с обстоятелството, че не е доказано виновно поведение от страна на нарушителя. Ответникът по касационната жалба в конкретния случай може да бъде освободен от административнонаказателна отговорност единствено при хипотезата на крайна необходимост по смисъла на чл.13 от НК, приложим на основание чл.11 от ЗАНН. За наличие на такава хипотеза по делото не са налице доказателства. Има единствено твърдение на ответника по касационната жалба, че е напуснал мястото на проверката, тъй като пътник от автобуса е щял да изпусне връзка с влак. Това твърдение, освен неподкрепено с доказателства, не съставлява и основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност на дееца, тъй като не покрива фактическия състав, необходим за приложението на чл.13 от НК.

По отношение вида и размера на наложените административни наказания във въззивното решение не са изложени мотиви, тъй като РС- Червен бряг е отменил оспореното НП. С писмения отговор на ответника по касационната жалба е направено алтернативно искане, ако въззивното решение бъде отменено, то да бъде намален размера на наложените административни санкции към минимума на закона. В конкретния случай по отношение на ответника по касационната жалба са наложени на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца. Административнонаказващият орган е наложил максимално предвидената от закона глоба, а в същото време наказанието лишаване от право за управление на МПС е в размер между средата и максимума, предвиден от закона, което очевидно е необосновано.

Настоящият съдебен състав, отчитайки обстоятелството, че се касае за нарушение, осъществено от професионален водач на МПС, осъществяващ пътнически превози, който с поведението си е демонстрирал незачитане на правилата за движение по пътищата, намира за неоснователно искането административните санкции да бъдат намалени до предвидения законов минимум. Съдът намира,че наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца е в справедлив размер, който е съобразен с тежестта на извършеното нарушение. Размерът на наложената глоба обаче е завишен и несъответен на горното административно наказание, поради което следва да бъде намален до размер между средата и максимума, предвиден от закона, а именно 150 лв.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 222, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 124 от 19.11.2018 год., постановено по АНД № 277/2018 год. по описа на Районен съд – Червен бряг и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 18- 0374- 000709/06.07.2018г. на началник РУ Червен бряг към ОД на МВР- Плевен, с което на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП на С.И. Т. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание- глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 /четири/ месеца, като намалява размера административното наказание глоба на 150 /сто и петдесет/ лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/ 2. /П/