Р E Ш Е Н И Е

№ 63

гр. Плевен, 13.02.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на първи февруари две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура –Плевен Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 1202 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 885 от 8.11.2018 г., постановено по анд № 2415/2018 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 2018-0044821 от 24.07.2018 г. на Директор на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП, с което на П.Г.А., на основание чл. 206 от ЗТ е наложено административно наказание - глоба в размер на 500.00 лева за нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗТ за това, че на 24.04.2018 г. извършва туристическа дейност „хотилиерство“ в некатегоризиран туристически обект и в обект, на който няма издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от П.Г.А., в която сочи, че на 24.07.2018 г. й била направена проверка на посочения адрес от КЗП гр. Плевен. Установено е, че извършва туристическа дейност без необходимото разрешение. Твърди, че разполага с една стая с две легла. Тъй като е пенсионерка по болест със 176.00 лв. пенсия и решила да си помогне поне за консумативите. Била глобена с 500 лева , които няма как да заплати. Моли съда да разгледа жалбата и да вземете по-добро решение. Живее сама. Прилага епикриза и Решение на ТЕЛК.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба не се представлява. Представил е писмено становище, в които е изложил подробни аргументи за неоснователност на жалбата. Моли съда да остави в сила оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима. По същество е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 24.04.2018 г. била извършена проверка от длъжностни лица от КЗП – РД - Русе в място за настаняване “*****“ находящо се в гр. *****, на ул „*******“ №***, във връзка с постъпило писмо с вх. № Р-00-146/20.04.2018 г. от Кмета на Община – Плевен за извършване на дейонст „хотелиерство“ в некатегоризиран обект – къща за гости „*****“ в гр. ******, на ул „*****“ №****. В хода на проверката било установено, че на входа  на обекта е поставена табела с информация: Вила „******“, ул „*****“ №***. Установено било още, че обектът разполага с една двойна стая за гости, оборудвана с легло, телевизор, хладилник, маса и стол, нощни шкафчета, гардероб, климатик. Има баня и тоалетна, мивка с топла и студена вода, душ, тоалетни принадлежности, чаши. Пред стаята има антре с пералня, мивка, котлон, микровълнова фурна, посуда, както и че в момента на проверката обектът работи с клиенти. Направена била резервация от инспекторите на КЗП на телефон ********, обявен в сайт „*******“ за една нощувка на 24.04.2018 г. Инспекторите от КЗП били настанени в стая, като са им били предоставени ключове  от нея. Цената на нощувката  била съобщена устно – 40,00 лева.

            В хода на проверката в обекта – 24.04.2018 год. е съставен констативен протокол  2018 № К – 2643749/24.04.2018 г. с който е наредено да се представи на 17.05.2018 г. в КЗП в гр. Плевен документ за категоризация на обекта. Извършена била и последваща проверка по документи на  17.05.2018 год, за което е съставен протокол № К-0108845/17.05.2018 г. и тъй като лицето не представило документ за категоризация на обекта е наредено да се преустанови извършването на дейност „хотилиерство“ в обекта до издаване  на документ за категоризация или до издаване на заповед  на Председателя на КЗП за  налагане на принудителна административна мярка – „временно затваряне на туристически обект“.  Бил съставен Акт № 2017 К-0044821/17.05.2018г. затова че А. на 24.04.2018 г. извършва туристическа дейност „хотилиерство“ в некатегоризиран туристически обект и в обект, на който няма издадено временно  удостоверение за открита процедура по  категоризиране, което е посочено като нарушение на чл.114, т.1 от ЗТ. Въз основа на АУАН, на 24.07.2018г., наказващият орган издал наказателно постановление № 2018-0044821/24.07.2018 г., в което нарушението е описано и квалифицирано по чл.114, т.1 от ЗТ и на основание чл.206 от ЗТ на А. е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв.

            Горната фактическа обстановка съдът установил от показанията на свидетелите Н. и К., които  съдът кредитирал като непротиворечиви, обективни  и незаинтересовани и кореспондентни изцяло на събраните по делото писмени доказателства. Съдът приел за безспорно извършеното нарушение от А., като се позовал вписаното в депозираната от нея жалба, че е решила да си „помогне“, тъй като получавала малка пенсия, както и на събраните по делото доказателства. Съдът приел за доказано, че провереният обект съставлява къща за гости- туристически обект по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗТ и че към датата на проверката обектът е работел, въпреки че за него не е имало издадено нито удостоверение за утвърдена категория, нито е било налично временно такова за открита процедура по категоризиране. Затова и от правна страна съдът направил извод за съставомерност и доказаност на нарушението по чл.114, т.1 от ЗТ. Анализирайки разпоредбите на чл.114, т.1 от ЗТ и чл.3, ал.2, т.1, б.“б“ от ЗТ, съдът направил извод, че тези норми задължават лицата да извършват дейността си хотелиерство в обекти, към които се числи и А.,  притежаващи удостоверение за определена категория или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на обекта, липсата на какъвто документ с такова съдържание е установено при извършената проверка на жалбоподателя, съответно за това нарушение му е наложена и санкция  по чл.206 от ЗТ. Според РС безспорно е установено, че физическото лице А. не е предприело процедура по категоризиране на обекта, видно от представената декларация с дата 17.05.2018 г. в която А. лично декларира, че не е подала документи за категоризиране до Община - Плевен, тъй като няма да извършва туристическа дейност - хотелиерство в къща „*****“, ул. „*****“ №**  и в този смисъл А. е наясно за задължението си, както и че туристическите услуги са предоставените, без да е издадена съответно необходимата и предхождаща ги по време на издаване спрямо предоставянето на услуги, задължителна категоризация на обекта. Изводът, който направил решаващият съд е, че А. е извършвала туристическа дейност хотелиерство по чл.3, ал.1, т.2 от ЗТ, във връзка с § 1, т.55 от ДР на ЗТ, в туристически обект по смисъла на чл. 3, ал.2, т.1, б.“б“ от ЗТ от ЗТ, във връзка с § 1, т.23 от ДР на ЗТ, подлежащ на категоризация, но за който обект към момента на проверката 24.04.2018 г.  не е било издадено удостоверение за категоризация или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Направил извод, че липсата на удостоверение за категоризация или временно такова към момента на проверката - 24.04.2018 г.,  към който момент е А. е извършвала туристическа услуга хотелиерство в  туристическия обект, е основанието на АНО да санкционира жалбоподателя със съответстващата на нарушението санкция и същата, в посочения размер глоба, законосъобразно и обосновано е наложена от административно наказващия орган на осн. чл. 206 от ЗТ. На тези основания съдът потвърдил издаденото НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на А.. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция.

Оплакванията на касатора в жалбата във връзка с имотното и финансовото му състояние, обуславящо невъзможност да заплати наложената глоба и представените в тази връзка писмени доказателства - епикриза и решение на ТЕЛК, не могат да обосноват на самостоятелно основание отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Разпоредбите на ЗТ изисква да се предоставят туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Само по себе си нарушението представлява такова с по-висока степен на обществена опасност и макар да липсват други вредни последици извън процесното деяние, с него се нарушават разпоредби, гарантиращи правата на потребителите и всяко тяхно нарушение, поради своя предмет, е със сравнително висока степен на обществена опасност, поради което е определен от законодателя и по-висок минимум на предвидената за нарушението санкция. Обектът е работел с клиенти, включително и към момента на проверката, а фактът, че разполага само с една стая за гости, не изключва съставомерността на деянието, респективно не го прави маловажно. Доказаното с писмените документи здравословно състояние на наказаното лице обосновава налагане на наказание към предвидения в закона минимален размер, каквото е наложено, но не изключва наказуемостта на деянието, а твърденията за размера на получаваните от А. доходи от пенсия са останали недоказани. Съвкупната преценка на всички тези факти обуславя правилност на изводите на АНО и на решаващия съд за съставомерност и доказаност на вмененото нарушение и за правилна индивидуализация на наложената санкция. При тези мотиви оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 885 от 8.11.2018 г., постановено по анд № 2415/2018 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ:1./п/ 2./п/