РЕШЕНИЕ

409

гр. Плевен, 17.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 201 по описа за 2019 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) .

Административното дело е образувано по жалба от К.М.И.,*** чрез адв М.Т. ***, кант. 10 срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0938-002504/13.11.2018 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен.

В жалбата се посочва, че издадената заповед е незаконосъобразна, немотивирана, необоснована и неправилна. Посочва, се че описаната фактическа обстановка в заповедта не отговаря на обективната действителност, както и че същата е издадена в нарушение на материалния закон и несъобразена с целта на закона и процесуалните правила. Излагат се доводи, че изцяло е нарушено правото на защита и справедлив процес още при издаване на АУАЗ, тъй като написания текст не се чете и прочетеното под лупа може да се тълкува двойно, както в заповедта, така и в АУАЗ. Твърди се, че описанието на фактите и обстоятелствата в заповедта  и АУАЗ не отговарят на истината. В жалбата си, оспорващият подробно описва фактическата обстановка. Посочва се, че издадената заповед почива на субективната преценка на полицейския служител, която не може да има доказателствена стойност, тъй като дори в самия АУАН никъде не е отразено, че полицейският служител е спрял движещата се кола и същата е управлявана от К.М.И.. Счита, че в нарушение на изискването на чл. 35 и 36 от АПК в хода на производството, пред административния орган не са събрани никакви доказателства относно централния подлежащ на доказване факт - възприетото управление от И., а това е съществено нарушение на процесуалните правила и ПАМ е постановена при фактическа липса на доказателства. Посочва се, че самата заповед е издадена при липса на мотиви. Твърди, че никъде не е описано, че е управлявал автомобила и след това е спрян от полицейските служители. Сочи, че не е описана и надлежно извършваната пробата за алкохол и след това предложението допълнително да бъде взета проба за наркотик. Навежда доводи, че бланкетно в заповедта са изброени хипотезите на нормата на чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП. При липса на мотиви на оспорената Заповед, счита че са нарушени административно-производствените правила при липса на факти, такива каквито са се случили и квалификация на нарушението. Посочва, че такъв подход при издаване на оспорваната заповед нарушава правото на защита на лицето, тъй като не става възможно да се  разбере за какво точно е обвинен, дали е управлявал автомобила след употреба на алкохол /наркотик/ или не и съответно да изгради защитата си и да ангажира доказателства. Счита, че заповедта противоречи и на материално-правните разпоредби, тъй като полицейските органи не са установили жалбоподателя да е управлявал МПС след употреба и с наличие на алкохол / наркотик /, като водач на МПС които е спрян от полицейските служители. Твърди, че в мотивите на заповедта не е посочено нарушението на чл. 5, ал.З, т.1 от Закона за движение по пътищата, поради което правото на защита е нарушено. Излагат се доводи, че непосочването на пълното правно основание за издаване на процесната ПАМ в случая води до нейната незаконосъобразност, тъй като същото не се извежда от фактическите основания, изложени при издаването на Акта. Моли се съдът да отмени заповед за принудителна административна мярка № 18-0938-002504 по чл.171, т.1, б „б” от ЗДвП сектор  „Пътна полиция”- Плевен от 13.11.2018 год. издадена от И. М.И. на длъжност началник сектор към ОД МВР - Плевен сектор  „Пътна полиция”- Плевен, упълномощен със заповед № 315 / ... не се чете /- 27 / 03.01.2018 год., с която е наложена ПАМ - по чл. 171, т.1, б „б” - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В съдебно заседание оспорващият - К.М.И.,***, се явява лично и се представлява от адв. Т. от САК. Пълномощникът на оспорващия моли изцяло съдът  да отмени процесната заповед за ПАМ, издадена на основание АУАН, като се иска временно отнемане на СУМПС до решаване на отговорността, но не повече от 18 месеца. Счита, че само на това основание заповедта следва да бъде отменена, тъй като законът не позволява повече от 6 месеца, а 18 месеца са прекалено дълъг период, така както е написано в заповедта. Счита, че  съгласно  чл. 146 от АПК, и в прерогатив на съда е да изследва изцяло истината по процеса и съдът да прецизира процесуалните нарушения, които  са направени от органите на КАТ и съответно органите на полицията, като основното върху, което акцентира в съдебно заседание, то е липсата на ясно изразени мотиви, т.е. няма  мотив при издаване на съответната заповед, въз основа на която е издадена и процесната заповед. Посочва, че мотивите са неясни, непълни и неточни и не може да се направи обоснован извод, от какво да се защитава оспорващия в този административен процес. Представя писмени бележки, в които намира заповедта за немотивирана и издадено в нарушение на закона, тъй като принудителната мярка следва да бъде приложена за срок до 6 месеца, до издаване на НП. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът – Началник  сектор „Пътна полиция“ при  ОД на МВР - Плевен, се представлява от гл. юрк. Ф.. Моли съдът да потвърди издадената заповед за ПАМ, тъй като счита същата за законосъобразна и правилна. Посочва, че в нея се съдържат  фактическите и правни основания за издаване на заповедта, които си кореспондират помежду си. Считам, че заповедта е добре мотивирана, противно на защитната теза на жалбоподателя, тъй като е посочен АУАН, който съдържа подробни и допълнителни мотиви във връзка с издаването на заповедта. Посочва, че от свидетелските показания в съдебно заседание, по безспорен начин се е установил факта, че на 13.11.2018 г. жалбоподателят е бил водач на МПС. На него му е  извършена проверка, при която е установено наличие на наркотични вещества в автомобила и съответно е извикан екип на сектор „Пътна полиция“, които имат правомощия да извършват такава проверка и му е направен опит да се извърши проверка с дръг-тест  за употреба на наркотични вещества. Сочи, че видно от свидетелските показания и от заявеното многократно в съдебното заседание, както от процесуалния представител на жалбоподателя, както и от самия него, че от негова страна е имало категоричен отказ да бъде тестван със съответния дръг-тест. Твърди, че в кориите на делото са представени и доказателства, че жалбоподателят е отказал медицинско свидетелство за употреба на наркотици, тъй като в протокола от ЦСМП е посочено, че отказва да даде кръв и урина за извършване на съответната проба. Моли съдът да потвърди издадената заповед. Счита, че тя отговаря на целта на закона.  Претендира заплащане на разноски в размер на 100 лева за юрисконсутско възнаграждение.

Административният съд - Плевен, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията  на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На 13.11.2018 година е съставен акт за установяване на административно нарушение, серия  АА № 075831 (лист 9) по делото, тъй като на 13.11.2018 год. в 15:30 часа в гр. Плевен, ул. „България“, на кръстовище образувано от булевард „България“ и ул. „Климент Охридски“ с посока на движение бензиностанция „Шел“, като водач на на лек автомобил „******“ с рег. ***, К.М.И., отказва в 16.05 часа на 13.11.2018 г. да му бъде извършена проба с медицинско изделие „полеви тест дрегер дръг-чек 3000“, серия № 8325554 валидно до 05.2019 г., както и че съпроводен до СПО при ЦСМП – Плевен отказва да даде кръв за медицинско изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.  

На лист 10 по делото е приложен протокол за медицинско изследване от 13.11.2018 г. на К.М.И., в който е отразено, че оспорващият е заявил, че около 08 часа на 13.11.2018 г. е изпушил една цигара марихуана, както и че отказва да даде кръв и урина за извършване на проба за наркотици.

На лист 11 по делото е приложен и талон за изследване № 0001399, в който е посочено че в 16.05 часа на 13.11.2018 г. К.М.И. отказва да му бъде извършена проба с техническо средство дрегер „Дръг чек 3000“, версия 8325554.

По делото е приложена и заповед № 316з-27/03.01.2018 год. (лист 19)  на директора на ОД на МВР-Плевен за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.5 от ЗДвП.

По делото като свидетел бе разпитан И.В.Н. , който е подписал АУАН като свидетел. Същият посочи, че на 13.11.2018 година  е бил дежурен от 6.00 часа до 18.00 часа и при обход на .ж.к „дружба“ са се разминали с колата, която е управлявал оспорващия и той непосредствено е възприел, че автомобилът е управляван именно от И.. Служебният автомобил, на който Н. е бил водач е обърнал и е последвал автомобила, управляван от оспорващия и след спирането му на метан станция е извършено претърсване на автомобила и е открита марихуана  и е извикан полицейски патрул на сектор „Пътна полиция“, който е компетентен да извърши проверка на водача за употреба на алкохол и наркотични вещества. Посочва, че АУАН на И. за отказа да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества е съставен пред него и е възприел непосредствено същия, като лицето е придружено от актосъставителя до ЦСМП гр. Плевен. Съдът кредитира показанията като обективни, непротиворечиви, кореспондиращи с писмените доказателства по делото относно обстоятелството, че е налице отказ на водач, оспорващ в настоящото производство да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества.

В с.з. на 24.06.2019 година като свидетел бе разпитан и Р.И.И., който е бил в автомобила със свидетеля И.Н.. Същият посочва факти и обстоятелства относно събитията на 13.11.2018 година – разминаване с автомобил, управляван от оспорващия, последването му и извършването на претърсване, при което е открита марихуана и сигнализиране на екип на сектор „Пътна полиция“ за извършване на проверка за употреба на наркотици, тъй като оспорващият е известен на свидетеля от други проверки. Показанията съдът кредитира като обективни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Със заповед за прилагане на ПАМ  № 18-0938-002504/13.11.2018 г. на началник сектор „Пътна полиция“  при ОД на МВР Плевен (лист 18) по делото, на основание чл. 171, т. 1, буква „б“ е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача К.М.И., до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

 Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2,  2а, 4 и т. 5, буква "а" и т. 6 от ЗДвП (редакция към 13.11.2018 година) се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото като доказателство е приета заповед № 316з-27/03.01.2018 год. (лист 19)  на директора на ОД на МВР-Плевен за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, с която началник сектор „Пътна полиция“ (т. 1.1.) може да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1 от ЗДвП. В тази връзка  е неоснователен доводът на оспорващия за недоказана компетентност.

Съдът  намира, че заповедта е издадена в установената форма и при спазване на административно-производствените правила и при правилно прилагане на закона.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство", включително на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В случая по делото е безспорно установено, че И. е отказал проверка с техническо средство, както и че е отказал да изпълни предписанието да даде кръв за медицинско изследване в определения му срок, като спорен е въпросът въпрос , дали И. е бил водач на автомобила.

Обстоятелството, че оспорващият е управлявал моторното превозно средство, се установява от съставения АУАН и от разпита на двамата свидетели, които са категорични, че именно К.  И. управлява МПС. АУАН като официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно неговата вярност до доказване на противното по аргумент от чл. 189, ал. 2 ЗДвП. С показанията на разпитаните по делото свидетели не се опровергават констатациите в АУАН и доводът в тази насока на оспорващия е неоснователен.

Неоснователен е доводът на оспорващия, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като наложената ПАМ е под условие до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца, а следва да е със срок от 6 месеца, тъй като съгласно ЗАНН такъв  е срокът за издаване на НП. В случая правилно е определен вид  и размер на принудителната мярка и съответства на закона, като при произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й ( чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП), но това не отразява на законосъобразността й.

Настоящият състав намира, че наложената принудителна административна мярка съответства и с целта на закона и с принципите за съразмерност по чл. 6 от АПК. Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Временното отнемане на свидетелството за управление на МПС препятства възможността за водача да управлява МПС по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол и/или наркотици, което е и обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали от т. нар. война на пътя. Предвид установените факти по делото и с оглед представената справка за извършените от оспорващия нарушения на ЗДвП съдът намира, че отмяната на процесната ПАМ би се явила в противоречие с целта на закона.

С оглед изложеното съдът счита, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с регулиращите материалноправни норми, като е съобразена и с целта на закона. Предвид това жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на ответника и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК съдът намира, че оспорващият следва да заплати на ОД на МВР Плевен разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 , предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав

 

РЕШИ:

 

Отхвърля жалба на К.М.И.,*** чрез адв М.Т. ***, кант. 10 срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0938-002504/13.11.2018 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен.

Осъжда К.М.И., ЕГН **********,*** да заплати на ОД на МВР Плевен, гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 3 разноски в размер на 100 лева.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: