РЕШЕНИЕ

№ 84

град Плевен, 22.02.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕЛКА БРАТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар Десислава Добрева   и с участието на прокурор Йорданка Антонова изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 1201/2018 г.

 

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от З.И.Г.,***, чрез адв. А.А., срещу решение № 892/12.11.2018г. по а.н.д. № 2308/2018 г. по описа на Районен съд гр. Плевен в частта в която е потвърдено наказателно постановление №18-0938-001854/26.04.2018г. на началника на  сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, с доводи, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно. Счита, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които се явяват основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Твърди, че административно – наказващият орган не доказа по делото пред първоинстанциония съд, че виновно е извършил нарушението, както и че от показанията на служителите, не се установява по несъмнен начин, виновно извършеното от него  нарушение. Посочва, че в показанията си актосъставителят заявява, че не помни факти по случая, както и че свидетелят по АУАН в показанията си заявява, че е възприел нарушението от около 40 метра в тъмната част на денонощието 22.39 часа на 13.04.2018г. Твърди, че не е възприел забранителният знак, тъй като ако е имало такъв, не е бил поставен с възможност за възприемане от водачите. Посочва, че по време на установяване на нарушението, той е бил гост на града, както и че постоянният му и настоящ адрес ***. Твърди, че при влизане във въпросната улица е бил  трето в колоната МПС. Счита,  че не е извършил виновно нарушението и този факт останал недоказан от административно – наказващия орган, каквото е изискването на императивната норма и разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАНН /административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред/. Навежда доводи, че по административната преписка е допуснато, грубо процесуално нарушение, както и че в наказателното постановление е посочено, че административно – наказващият орган е упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018г., а наказателното постановление е издадено на 28.04.2018г., т.е. без да са делегирани права на административно – наказващият орган по време на налагане на наказанието. Моли съдът да отмени  изцяло решение № 892/12.11.2018г., по н.а.х.д. № 2308 от 2018г., по описа на Районен съд гр. Плевен в частта, в която е потвърдено наказателно постановление № 18-0938-001854/26.04.2018г. на началника на сектор „Пътна полиция" към ОД на МВР Плевен, в частта в която на З.И.Г. са наложени административни наказания глоба в размер на 300/триста/лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец на основание чл. 183, ал.7 от ЗДвП.

В съдебно заседание касаторът - З.И.Г.,*** не се явява, вместо него адв. А.А..  Счита, че   пред въззивния  съд, административно – наказващият орган не е доказал по безспорен  и несъмнен начин извършеното нарушение от З.И.Г.. Посочва, че актосъставителят е  заявил пред въззивния съд в показанията си, че не помни за случая, както и че свидетелят, който е бил  по акта е заявил, че щом са му съставили АУАН, то  такова е извършено. Сочи, че свидетелят е заявил, че ноторно известно му е, че тази улица в  град Плевен продължително време е в ремонт. Моли съдът да има в предвид, че соченият за нарушител не е плевенчанин, не е жител на града, а е от провинцията. Твърди, че соченият за нарушител е заявявал, че не е бил поставен знак за забрана за влизане, а и да е поставен такъв, не е бил могъл да се възприеме от водачите, тъй като не е бил на пътното платно,  а някъде встрани. Навежда доводи, че имайки  в предвид и тъмната част на денонощието, нарушението е извършено на 13.04.2018 г.  в 22.39 часа, поради което счита, че наказателното постановление и в тази обжалвана пред вас част, следва да бъде отменено.

В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР гр. Плевен, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратураПлевен, моли съдът да остави без уважение касационната жалба на З.Г. и да потвърди  съдебното решение, с което му е наложено наказание за навлизане след знак. Посочва, че има доказателства, които може да се видят и това е разказ на един от свидетелите, където е казано, че: „някой от возещите се в колата е махнал подвижния знак“, което е било наблюдавано от страна на полицията, които са били в този район.  Намирам, че както от страна на приложение на закона, обоснованост така и липса на процесуално нарушение, правилно съдът е потвърдил наказателното постановление в тази му част и моли същото да бъде  потвърдено.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление №18-0938-001854/26.04.2018г. на началника на  сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, в частта, с която на З.И.Г. ***, за това, че същият  на 13.04.2018г., в 22:39 часа в гр. Плевен, ул. „******“ до ресторант „Параклис“ с посока на движение ул. „******“,управлява собствения си автомобил “******“ с рег.№ ******, като при въведена временна организация на движението, водачът не спазва предписанието на ПЗ „В2“, „забранено е влизането на ППС в двете посоки“, с допълнителен ПЗ – предупредителен за опасност – група А, ПЗ А-23 „участък от пътя в ремонт“, поставен върху преносима стойка до ресторант „Параклис“ и  основание чл.183, ал.7 от ЗДвП  е наложена глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Настоящата инстанция намира, че решението в обжалваната част е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона. Нарушението – несъобразяване на участник в движението с пътните знаци в случая е безспорно установено, тъй като актосъставителят непосредствено е възприел преместването на забраняващ пътен знак и навлизането на лекия автомобил, управляван от  Г. ***, по която временно е ограничено преминаването. Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на свидетеля при съставяне на АУАН – С.К., който също непосредствено е възприел преместването от Г. на ограничителна преместваме стойка със знак, забраняващ навлизането в улицата.

Неоснователен е доводът за съставяне на НП от лице без необходимата компетентност. В случая НП  е издадено на 26.04.2018 година от началник сектор към ОД на МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“ и е в него е посочена заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 година , която към горепосочената дата не предоставя компетентност за административно-наказващия орган да съставя наказателни постановления, но по делото е представена  заповед № 8121з  - 952/20.07.2018 година на министъра на МВР и съгласно т. 2 .7. от същата началник на сектор ПП“ при ОДМВР на обслужваната територия има правомощие да издава НП, какъвто е и настоящият случай.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 892/12.11.2018г. по а.н.д. № 2308/2018 г. по описа на Районен съд -  Плевен  в частта, в която е потвърдено наказателно постановление №18-0938-001854/26.04.2018г. на началника на  сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                      ЧЛЕНОВЕ 1./п/

 

                                                                                                      2./п/