Р E Ш Е Н И Е

№ 213

гр.Плевен, 16.04.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в закрито съдебно заседание, в състав:

Председател: Елка Братоева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 192 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 24 от 16.01.2019 г., постановено по НАХД № 2730 по описа за 2018г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление №РД-И-070/24.07.2018г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, с което на „Ситифарм“ ЕООД гр.София, притежател на разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти, представлявано от управителя Г.Т., на основание чл.284в ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, е наложена имуществена санкция в размер на 2000лева, за нарушение на чл.207 ал.1 т.4 вр. чл.284в ал.1 от ЗЛПХМ.

Срещу решението е подадена касационна жалба от „Ситифарм“ ЕООД гр. София, чрез адвокат Т.Г., в която са наведени доводи за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт. Счита се, че районният съд не е обсъдил доказателствата по делото, твърденията в жалбата и е достигнал до неправилен правен извод. Посочва се, че в съставения АУАН административнонаказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, а именно неправилно определяне на основанието за съставяне на акта. Посочва се още, че документите, въз основа на които се твърди, че е извършено нарушението са фактури, които актосъставителят е приел за официални документи, а те са частни свидетелстващи документи, следователно тяхната доказателствена тежест при процеса на установяване на нарушението е различна. Счита се, че административнонаказващият орган е следвало да подложи писмените доказателства на правилна преценка. Сочи се, че както административнонаказващият орган, така и районният съд, не са изложили мотиви, на коя от посочените в НП дати – 16.06.2017 г.; 12.07.2017; 18.07.2017 г.; 23.08.2017 г. приемат, че е извършено нарушение, нито къде. В тази връзка се счита се, че при съставянето на АУАН е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на чл. 42, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Сочи се, че в случая не е посочена дата и място на извършване на нарушението, не става ясно и дали се касае за едно или няколко отделни нарушения по смисъла на процесуалното правило на чл. 18 от ЗАНН. Счита се, че като не е посочил конкретните обстоятелства, при които е извършено нарушението, административнонаказващият орган на практика е ограничил правото на защита на жалбоподателя. Сочи се, че наказващият орган не е подложил на анализ каква е била обстановката на извършване на твърдяното нарушение, при какви факти и обстоятелства то се е осъществило, а напротив, това което единствено е направил, е да изиска предоставяне на фактури и то по повод проверка на друг правен субект, а не на жалбоподателя. Посочва се, че административнонаказващият орган носи тежестта на доказване, за това къде и кога е извършено констатираното нарушение. Счита се, че с оглед разпоредбата на чл. 186а от Закона за задълженията и договорите, не е безспорно установено къде и кога е извършено констатираното нарушение, което изисква установяване на обстоятелствата, кога е прехвърлена собствеността и риска при продажбата, особено когато купувачите са в други населени места. Посочва се още, че административнонаказващият орган не е извършил проверка на приемо-предавателни протоколи, товарителници, доставно-складови разписки и други. В заключение се моли да бъде отменено обжалваното решение на РС – Плевен със законните от това последици.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен счита касационната жалба за основателна, тъй като нито в акта, нито в НП е посочено място на извършване на нарушението, както и е нарушена разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, доколкото са осъществени четири отделни доставки на лекарствени продукти, а е наложено само едно наказание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството за това, че при извършена проверка на 23.02.2018г. в аптека на „Фармар“ ООД, намираща се в гр.Плевен, с констативен протокол управителят е задължен в срок до 06.03.2018г. да представи в ИАЛ фактури за извършените продажби от аптеката за периода 01.01.2017г.-23.02.2018г., като от представените такива е установено, че на 16.06.2017г., 12.07.2017г., 18.07.2017г. 23.08.2017г. търговецът на едро с лекарствени продукти „Ситифарм“ ЕООД е закупило от търговеца на дребно с лекарствени продукти „Фармар“ ООД лекарствени продукти с режим на отпускане „по лекарско предписание“ конкретно посочени в наказателното постановление, като по този начин „Ситифарм“ ЕООД не е изпълнило задължението да се снабдява с лекарствени продукти само от производители, вносители или търговци на едро с лекарствени продукти, получили разрешение за извършване на тази дейност по реда на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Нарушението е квалифицирано по чл.207 ал.1 т.4 вр. с чл.284в от ЗЛПХМ.

За да потвърди наказателното постановление районния съд е приел, че от събраните писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин описаната в акта и наказателното постановление фактическа обстановка. Посочил е, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи, като е спазен срокът по чл.34 от ЗАНН. Посочил е още, че нарушението е правилно квалифицирано, като е реализиран съставът на чл.207 ал.1 т.4 от ЗЛПХМ и правилно е определен размерът на наложената санкция.

Решението е правилно, съответстващо на събраните по делото доказателства.

Съгласно чл.284в ал.1 т.4 от ЗЛПХМ, притежателят на разрешение за търговия на едро, който извършва дейността си на територията на Република България, е длъжен да се снабдява с лекарствени продукти само от производители, вносители или търговци на едро с лекарствени продукти, получили разрешение за извършване на тази дейност по реда на този закон. Безспорно е, че санкционираното дружество притежава разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти, а „Фармар“ ООД е търговец на дребно с лекарствени продукти. От приложените по делото фактури се установява, че търговецът на едро е закупил от търговеца на дребно лекарствени продукти, т.е. налице е извършено нарушение по чл.207 ал.1 т.4 от ЗЛПХМ.

Неоснователно е възражението, че при съставяне на АУАН е допуснато същество процесуално нарушение. В АУАН е посочeно, че същият е съставен на основание чл. 40, ал. 4 от ЗАНН. В действително акта е съставен въз основа на официален документ и това е констативният протокол от проверката, извършена на 23.02.2018г. при търговеца на дребно. В този случай при съставянето на АУАН е възможно същият да бъде съставен без свидетели, но тази възможност не е използвана, като акта е подписан и от двама свидетели, които са посочени в него, и които са свидетели при съставянето и предявяването на АУАН.

Във връзка с горното, по отношение на приетите като доказателство фактури, настоящият състав счита, че не са нарушени правилата на доказване. Същите фактури са частни свидетелстващи документи, което не е основание да бъдат изключени от доказателствата. Те не са оспорени по делото относно авторство и съдържание, поради което са надлежно доказателство за извършените продажби.

Неоснователно е и възражение, че са нарушени разпоредбите на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН с твърдението, че актът не съдържа дата и място на извършване на нарушението. Ясно са посочени както мястото на нарушението - гр.Плевен, ул.“Г. Кочев“ №8А, така и четирите отделни дати, на които „Ситифарм” ЕООД се е снабдило с лекарствата от търговеца на дребно.

Следва да се посочи също, че в случая действително се касае за отделни нарушения на закона, макар и еднакви по вид и идентични по описание, защото покупката по всяка отделна фактура осъществява състав на соченото нарушение. Обстоятелството, обаче, че е наложено наказание само за едното описано нарушение и то в минималния предвиден в нормата размер е по-благоприятно за нарушителя и не накърнява правото му на защита, затова не е достатъчно да обоснове отмяна на НП на процесуално основание. В тази връзка е необходимо да се посочи, че след издаването на наказателното постановление разпоредбата на чл.284в от ЗЛПХМ е изменена, като е налице увеличаване на размера на санкцията за нарушения като процесното. Доколкото обаче законът, по който касаторът е наказан, е по-благоприятен, именно той следва да бъде приложен.

Ето защо като правилно, решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 24 от 16.01.2019 г., постановено по НАХД № 2730 по описа за 2018 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.