Р E Ш Е Н И Е
№ 170
гр. Плевен, 28.03. 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, първи касационен
състав, в закрито съдебно заседание в
състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 191 по описа на Административен съд -
Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 1008
от 28.12.2018 г., постановено по анд. № 2731/2018 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № РД-И-057
от 17.07.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
лекарствата /ИАЛ/, с което на „Ситифарм“ ЕООД, ЕИК 175186484 със седалище и
адрес на управление гр. ***, ул***, представлявано от управителя Г.С.Т. е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение
на чл. 207, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 284в от Закона за лекарствените продукти в хуманната
медицина /ЗЛПХМ/, за това, че при извършена проверка от служители на ИАЛ, МВР и
НАП на 23.02.2018 г. в аптека на „ФАРМАР” ООД с разрешение за дейността №
АП-138/27.04.2012 г. на ИАЛ, намираща се на адрес: гр. ***, ул. ***, с Констативен протокол от същата
дата бил задължен управителят на „ФАРМАР” ООД в срок до 02.03.2018 г. да
представи в ИАЛ фактури за извършените продажби от аптеката на горепосочения
адрес за периода 1.01.2017 г. – 23.02.2018 г. Същите били представени 07.03.2018
г. и при проверката им на 08.03.2018 г. се установило следното:
С фактури за продажби на лекарствени продукти
№ 0000002299 от 13.07.2017 г., №
0000002301 от 14.07.2017 г. и № 0000002312 от 02.08.2017 г., издадени от
„ФАРМАР” ООД търговецът на едро с лекарствени продукти „СИТИФАРМ” ЕООД е
закупило от търговеца на дребно с лекарствени продукти „ФАРМАР” ООД -
притежател на Разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти №
АП-138/27.04.2012 г. на ИАЛ следните лекарствени продукти с режим на отпускане
„по лекарско предписание“:
Прадакса капс. 150 мг. х 60 бр. - 7 опаковки
Прадакса капс. 110 мг. х 30 бр. - 4 опаковки
Дуоресп Спиромакс инх. 160/4.5 мкг, х 120 дози - 12 опаковка
Дуоресп Спиромакс инх. 320/ 9 мкг. х 60 дози - 30 опаковка
Янумет табл. 50 мг./1000 мг. х 28 бр. - 4 опаковки
Янумет табл. 50 мг./850 мг. х 28 бр. - 3 опаковки
Симбикорт инх. 160/4.5 мкг. х 120 дози - 5 опаковки
Кардура табл. 2 мг. х 30 бр. - 3 опаковки
Кардура табл. 4 мг. х 30 бр. - 2 опаковки
Брилик табл. 90 мг. х 56 бр. — 1 опаковка
Золадекс Депо амп. 3.6 мг. х 1 -
1 опаковка
Везомни табл. 6 мг./0,4 мг. х 30
бр. - 2 опаковки
Цимциа амп. 200 мг./1мл. х 2 - 3
опаковка
Ксарелто табл. 20 мг. х 28 бр. — 2
опаковки
Спирива капс. 18 мкг. х 30 бр. - 3
опаковки
Траватан колир 2.5 мл. - 5
опаковки
Дуотрав колир 2.5 мл. - 4 опаковки
Везикеър табл. 5 мг. х 30 бр. - 4
опаковки
Еукреас табл. 50/1000mg х 60 - 5 опаковки
Еукреас табл. 50/850mg х 60 - 2 опаковки
Роактемра флакон 400мг/20мл - 2
опаковки
Онбрез брийзхалер 0,150мг х 30 - 3
опаковки
Сандостатин фл. 20мг + р-л 2,5мл - 1
опаковка
Сибри брийзхалер капс, 0,05мг х 30 -
1 опаковка
Хумира амп. 40мг/0,8мл х 2 - 1
опаковка
Валдоксан 25мг х 28 - 3 опаковки
Аранесп инж. р-р 80мкг/0,4мл х 1 - 1
опаковка
От представените фактури е установено, че „СИТИФАРМ” ЕООД е закупило
гореописаните лекарствени продукти от търговеца на дребно с лекарствени
продукти „Фармар“ ООД. В качеството му на търговец на едро с лекарствени
продукти, с разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти с № IV-P-T-EU-S-156-1/31.08.2015
г. „СИТИФАРМ” ЕООД, не е
изпълнило задължението си по чл. 207, ал. 1, т. 4 от ЗЛПХМ да се снабдява с
лекарствени продукти само от производители, вносители или търговци на едро с
лекарствени продукти, получили разрешение за извършване на тази дейност по реда
на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ).
Срещу постановеното решение е подадена касационна
жалба „Ситифарм“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Т.Г. ***, с която обжалва
решението като незаконосъобразно и неправилно и моли съда да го отмени. Счита,
че въззивният съд не е обсъдил доказателствата по делото, твърденията в жалбата
и е достигнал до неправилен правен извод. Твърди, че в съставения АУАН
административнонаказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, като
неправилно е определил основанието за съставяне на акта. Посоченото основание
за съставяне на АУАН е чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, което гласи следното: „Когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може
да се състави и в отсъствие на свидетели“. Документите, въз основа на които
се твърди, че е извършено нарушението са фактури, които актосъставителят е
приел за официални документи, а напротив – те са частни свидетелстващи
документи, следователно тяхната доказателствена тежест при процеса за
установяване на нарушението трябва да бъде различна. Наказващият орган е
третирал събраните доказателства с по-голяма доказателствена тежест, отколкото
е действителната им, считайки фактурите за официални документи. Според касатора
официалният документ по своята същност представлява документ, издаден от субект
в качеството му на „длъжностно лице“ – такова, на което закон или подзаконов
нормативен акт предоставя властническа компетентност. Официалните документи
трябва да са издадени във форма и по ред, определени в закон. Частните
документи са съставени от частно лице лично или като представител на друго
частно лице или длъжностно лице извън компетентността и кръга на службата му.
Следователно преди да състави акта, административният орган е следвало да
подложи писмените доказателства на правилна преценка.
Оспорва извода на въззивния съд, че
трите броя фактури са счетоводни документи съгласно чл. 4, ал. 2 от Закона за
счетоводството, съдържащи всички необходими реквизити и не са оспорени по
делото относно авторство и съдържание, поради което са надлежно доказателство
за извършените продажби. . Счита, че законосъобразното образуване на
административнонаказателното производство обуславя законосъобразното му приключване.
Със съставянето на АУАН съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН се образува
производството по ангажиране отговорността на определено лице за определен
състав на административно нарушение. Твърди, че при съставянето на АУАН е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на чл. 42, т. 3 от ЗАНН
и чл. 57, ал. 1, т. 5 то ЗАНН. Съгласно чл. 42, т. 3 от ЗАНН „АУАН трябва да съдържа: датата и мястото на
нарушението“. В случая за
нарушението не е посочена дата и място на извършването, което е неотстранимо
нарушение. Твърди още, че не става ясно
дали се касае за едно или няколко отделни нарушения по смисъла на чл. 18
от ЗАНН. В тази връзка и от обстоятелствата, отразени в НП не следва по
тълкувателен път да се прави извод какво е имал предвид административнонаказващият
орган и дали датата на извършване на нарушението съвпада с датата на продажбата
и на коя от трите продажби по трите фактури, ако нарушението е едно. Сочи, че съгласно
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН НП трябва да съдържа освен описание на нарушението
и обстоятелствата, при които е било извършено. Неспазването, на което и да е от
лимитивно изброените изисквания за съдържание на актовете, изброени в
разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН води до процесуално нарушение, което от своя
страна се явява основание за незаконосъобразност на съответния акт. Като не е
посочил конкретните обстоятелства, при които е извършено нарушението,
административнонаказващият орган на практика е ограничил правото на защита на
дружеството. Наказващият орган не е подложил на анализ каква е била
обстановката на извършване на твърдяното нарушение, при какви факти и
обстоятелства то се е осъществило, а напротив – това, което единствено е
направил, е изискал предоставяне на фактури и то по повод проверка на друг правен
субект, а не на привлеченото към отговорност дружество.
Административнонаказващият орган носи тежест на доказване затова къде и кога е
извършено констатираното нарушение, което изисква установяване на
обстоятелствата кога е прехвърлена собствеността и риска при продажбата,
особено когато купувачите са в други населени места. Административнонаказващият
орган не е извършил проверка на приемо-предавателни протоколи, товарителници,
доставно-складови разписки и други.
Ответникът по касационната жалба – Изпълнителна
агенция по лекарствата - София, на който е изпратен препис от касационната
жалба и е дадена възможност за писмен отговор, в указания от съда срок не е
депозирал писмен отговор на касационната жалба.
Окръжна прокуратура – Плевен е депозирала подробно
писмено заключение за основателност на касационната жалба, като сочи, че в АУАН
и в НП не са посочени датата и мястото на извършаване на нарушението. Счита още,
че са налице три отделни доставки на лекарствени продукти, и в противоречие с
чл.18 ЗАНН е наложено само едно наказание.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че на 23.02.2018 г. била извършена
проверка от служители на ИАЛ, МВР и НАП в аптека на „ФАРМАР”
ООД с разрешение за дейността № АП-138/27.04.2012 г. на ИАЛ, намираща се на
адрес: гр. ***, ул. ***. С Констативен
протокол от същата дата бил задължен управителят на „ФАРМАР” ООД в срок до
02.03.2018 г. да представи в ИАЛ фактури за извършените продажби от аптеката на
горепосочения адрес за периода 1.01.2017 г. – 23.02.2018 г. Същите били
представени на 7.03.2018 г. и при проверката им на 8.03.2018 г. се установило
следното:
С
фактури за продажби на лекарствени продукти № 0000002299 от
13.07.2017 г., № 0000002301 от
14.07.2017 г. и № 0000002312 от 02.08.2017 г., издадени от „ФАРМАР” ООД
търговецът на едро с лекарствени продукти „СИТИФАРМ” ЕООД е закупило от
търговеца на дребно с лекарствени продукти „ФАРМАР” ООД - притежател на
Разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти № АП-138/27.04.2012 г.
на ИАЛ следните лекарствени продукти с режим на отпускане „по лекарско
предписание“:
Прадакса капс. 150 мг. х 60 бр. - 7
опаковки
Прадакса капс. 110 мг, х 30 бр. - 4
опаковки
Дуоресп Спиромакс инх. 160/4.5 мкг, х
120 дози - 12 опаковка
Дуоресп Спиромакс инх. 320/ 9 мкг. х 60
дози - 30 опаковка
Янумет табл. 50 мг./1000 мг. х 28 бр. -
4 опаковки
Янумет табл. 50 мг./850 мг. х 28 бр. - 3
опаковки
Симбикорт инх. 160/4.5 мкг. х 120 дози -
5 опаковки
Кардура табл. 2 мг. х 30 бр. - 3
опаковки
Кардура табл. 4 мг. х 30 бр. - 2
опаковки
Брилик табл. 90 мг. х 56 бр. — 1
опаковка
Золадекс Депо амп. 3.6 мг. х 1 - 1
опаковка
Везомни табл. 6 мг./0,4 мг. х 30 бр. - 2
опаковки
Цимциа амп. 200 мг/1мл. х 2 - 3 опаковка
Ксаредто табл. 20 мг. х 28 бр. — 2
опаковки
Спирива капс. 18 мкг. х 30 бр. - 3
опаковки
Траватан колир 2.5 мл. - 5
опаковки
Дуотрав колир 2.5 мл. - 4 опаковки
Везикеър табл. 5 мг. х 30 бр. - 4
опаковки
Еукреас табл. 50/1000mg х 60 -
5 опаковки
Еукреас табл. 50/850mg х 60 -
2 опаковки
Роактемра флакон 400мг/20мл - 2 опаковки
Онбрез брийзхалер 0,150мг х 30 - 3
опаковки
Сандостатин фл. 20мг + р-л 2,5мл - 1
опаковка
Сибри брийзхалер капс, 0,05мг х 30 - 1
опаковка
Хумира амп. 40мг/0,8мл х 2 - 1 опаковка
Валдоксан 25мг х 28 - 3 опаковки
Аранесп инж. р-р 80мкг/0,4мл х 1 - 1
опаковка
От представените фактури е
установено, че „СИТИФАРМ” ЕООД е закупило гореописаните лекарствени
продукти от търговеца на дребно с лекарствени продукти „ФАРМАР”
ООД. В АУАН е посочено, че в качеството му на търговец на едро с лекарствени
продукти, с разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти с № IV-P-T-EU-S-156-1/31.08.2015 г. „СИТИФАРМ” ЕООД, не е изпълнило задължението си по чл. 207, ал. 1, т. 4
от ЗЛПХМ да се снабдява с лекарствени продукти само от производители, вносители
или търговци на едро с лекарствени продукти, получили разрешение за извършване
на тази дейност по реда на Закона за лекарствените продукти в хуманната
медицина (ЗЛПХМ).
По повод горното
от свидетеля пред РС В.С.Л. е съставен АУАН
на 10.05.2018 г., с който на „СИТИФАРМ” ЕООД, е
вменено нарушение по чл. 207, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 284в, от ЗЛПХМ. Актът
бил съставен на основание чл. 40, ал. 4 от ЗАНН в присъствието на
пълномощник на „СИТИФАРМ” ЕООД и получен от същия. Писмени
възражения не са били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на
съставения акт, на 17.07.2018 г. било издадено и наказателното постановление, с
което на „СИТИФАРМ” ЕООД било наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 2000,00 лв. за нарушение на чл.207,
ал.1, т. 4, във вр. с чл. 284в от ЗЛПХМ.
РС приел, че
тази фактическа обстановка се установява от ценените от РС показания на
свидетелите Л., С. и С., които е
кредитирал, като непротиворечиви, обективни и при липса на индиция
за тяхната заинтересованост, подкрепящи се изцяло от събраните по делото писмени доказателства. От
същите съдът установил че
дружеството „СИТИФАРМ” ЕООД е притежател на разрешение за търговия
на едро с лекарствени продукти и е закупило лекарства от аптека собственост
на „ФАРМАР” ООД с разрешение за продажба на дребно.
С констативен протокол са изискани фактури за продажба за определен
период и след представянето им от дружеството – собственик на проверената
аптека, е констатирана продажба на лекарства в полза на дружество „СИТИФАРМ” ЕООД,
което притежава разрешение за търговия на едро. Това е квалифицирано
като нарушение на чл. 207, ал. 1, т. 4 от ЗЛПХМ, тъй като търговците на едро
имат право да купуват лекарства само от други търговци на едро, но не и от
търговци на дребно с лекарствени продукти.
Въз основа на установената фактическа
обстановка РС приел, че при издаване на АУАН и НП са спазени сроковете по чл.
34 от ЗАНН, двата документа изхождат от компетентни по степен, място и материя
длъжностни лица, и съдържат всички изискуеми по ЗАНН задължителни реквизити.
Описаното в АУАН е пренесено в НП от фактическа и правна страна. Нарушението е
квалифицирано правилно съобразно с описаната фактическа обстановка и РС е счел,
че от обективна страна е реализиран състава на чл. 207, ал. 1, т. 4 от ЗЛПХМ.
Според тази норма притежателят на разрешение за търговия на едро, който
извършва дейността си на територията на РБългария, е длъжен да се снабдява с
лекарствени продукти само от производители, вносители или търговци на едро с
лекарствени продукти, получили разрешение за извършване на тази дейност по реда
на този закон. Дружеството „СИТИФАРМ” ЕООД притежава
разрешение за търговия на едро, а продавачът по
фактурите „ФАРМАР” ООД, което
дружество е собственик на проверената аптека в гр. ***, ул***, няма
разрешение за търговия на едро. В понятието „търговия на едро“ по §1, т.
77 от закона, са включени всички дейности по придобиване, съхраняване,
снабдяване, внос или износ на лекарствени продукти, с изключение на случаите на
предоставяне на лекарствени продукти директно на населението. Закупуването на
описаните в АУАН лекарства с три фактури, влиза в дейността на снабдяване с
лекарствени продукти, поради което и покрива изпълнителното деяние по чл. 207,
ал. 1, т. 4 от ЗЛПХМ – снабдяване. Сйдйт приел още, че в АУАН и в НП е
направена необходимата конкретизация на времето, мястото на нарушението;
описани са обстоятелствата, при които е извършено нарушението; посочени са
извършените дейности, които АНО е квалифицирал като снабдяване с лекарствени
продукти; описани са и документите, доказващи продажбите, а именно три броя
фактури, които са счетоводни документи по смисъла на чл.4, ал. 2 от Закона за
счетоводството, отговарят на изискванията на този закон, като съдържат всички
изискуеми реквизити, не са оспорени по делото относно авторство и съдържание,
поради което са надлежно доказателство за извършените продажби. В този смисъл, РС
е приел, че нарушения на процесуалния закон, които да са съществени и ограничаващи
правото на защита няма.
Съдът се позовал
на нормата на чл. 248в от ЗЛПХМ, според
която притежател на разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти,
който не изпълнява задълженията си по чл. 207 от с.з. се наказва с имуществена
санкция от 2000 до 5000 лв. Констатирал, че в случая имуществената санкция
е индивидуализирана в
минималния предвиден от закона размер от 2000 лева и не подлежи нанамаляване. РС е приел също,
че правилно АНО е преценил, че, предвид характера на административното
нарушение и неговия предмет – лекарствени продукти, и разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН е неприложима. На тези основания РС е направил извод, че НП е издадено в
съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци, които го правят
процесуално недопустимо и го е потвърдил.
Според
касационната инстанция така постановеното решение е правилно и обосновано на
събраните по делото доказателства, а касационните оплаквания са неоснователни.
Твърдението, че
въззивният съд не е обсъдил доказателствата по делото и твърденията в жалбата и
така е достигнал до неправилен правен извод, е неоснователно. В АУАН
актосъставителят е посочил, че същият е
съставен на основание чл. 40, ал. 4 от ЗАНН. АУАН е съставен въз основа на
официален документ. Този официален документ е констативният протокол от
проверката, извършена на 23.02.2018 г., както е изрично посочено. В този случай
при съставянето на АУАН е могло същият да бъде съставен без свидетели, но тази
възможност не е била използвана, АУАН е подписан и от двама свидетели, които са
посочени в него, и които са свидетели при съставянето и предявяването на АУАН.
Фактът, че като
доказателства са приети фактури за извършени продажби, не означава, че
правилата за доказване са нарушени. Същите фактури не са приети за официални документи,
и въпреки че са частни свидетелстващи документи, това не е основание да бъдат изключени
от доказателствата. Правилно въззивният съд е посочил, че трите броя фактури са
счетоводни документи съгласно чл. 4, ал. 2 от Закона за счетоводството, съдържат
всички необходими реквизити и не са оспорени по делото относно авторство и
съдържание, поради което са надлежно доказателство за извършените продажби. Оспорването
им едва пред касационната инстанция е голословно, доколкото не са изложени никакви
твърдения относно тяхното авторство, или твърдения, че не отразяват сключени
между двете дружества сделки.
Твърдението, че
не са посочени датата и мястото на нарушението е неоснователно. Ясно са
посочени както мястото на нарушението - гр.***,
ул.*** така и трите отделни дати, на които „СИТИФАРМ” ЕООД
се е снабдило с лекарствата от търговеца на дребно. В случая действително се касае за отделни нарушения на
закона, макар и еднакви по вид и идентични по описание, защото покупката по
всяка отделна фактура осъществява състав
на соченото нарушение. Обстоятелството, че е наложено наказание само за едното описано нарушение и то в
минималния предвиден в нормата размер е по-благоприятно за нарушителя и не
накърнява правото му на защита, затова не е достатъчно да обоснове отмяна на НП
на процесуално основание.
В случая ясно и
точно в АУАН и в НП са посочени обстоятелствата, при които е било извършено
нарушението. Приобщените по административно наказателната преписка и по делото
фактури доказват снабдяване по смисъла на ЗЛПХМ. Не е било необходимо да се
изследва въпросът кога е прехвърлена собствеността и риска при продажбата, нито
да се извършва проверка на приемо-предавателни протоколи, товарителници,
доставно-складови разписки и други документи, тъй като дори такива да не са
налице, е налице снабдяване по смисъла на закона. В случая това снабдяване е
извършено незаконосъобразно, доколкото притежателят на разрешение за търговия
на едро, който извършва дейността си на територията на Република България /в
случая касаторът/, е длъжен да се снабдява с лекарствени продукти само от
производители, вносители или търговци на едро с лекарствени продукти, получили
разрешение за извършване на тази дейност по реда на този закон.
За пълнота съдът
отбелязва, че след издаването на НП разпоредбата на чл.284в от ЗЛПХМ е
изменена, като е налице увеличаване на размера на санкцията за нарушения като
процесното. Доколкото обаче законът, по който касаторът е наказан, е
по-благоприятен, именно той следва да бъде приложен.
Воден от горното
и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1008 от 28.12.2018 г., постановено по анд № 2731/2018 г на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.