Р E Ш Е Н И Е

 

№ 377

 

гр.Плевен, 03.07.2019 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ  ГОСПОДИНОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                                          КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

                                                                          

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 187 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

         С решение № 9 от 17.01.2019 год., постановено по НАХД № 395/2018 год.,  Районен съд – гр. Левски потвърдил наказателно постановление № 18-0293-001545 от 15.10.2018 г. на Началник РУП към ОД МВР Плевен, РУ Левски, с което на Д.Ц.З. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДП и глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца на основание чл. 174 ал.1 т.2 от ЗДП за нарушения допуснати на 26.09.2018 г. и установени с АУАН  с № АА44377/26.09.2018 г.

Недоволен от горното решение останал Д.Ц.З. ***, който е подал чрез адв. А.А. *** касационна жалба против него. В същата се излагат доводи, че решението е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Твърди се, че въззивният съд не е взел предвид изложените в жалбата съображения за незаконосъобразност на НП, както и че не е изпълнил задължението си да изследва законосъобразността на оспореното НП. Сочи се, че посоченото в НП нарушение по точка втора е такова по член 174, ал.1, т.2 от ЗДвП и в тази норма е посочено наказанието, поради което е налице допуснато нарушение при изготвяне на НП, тъй като в него е посочено, че е нарушен чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Твърди се, че АНО е допуснал смесване на двата състава на административно нарушение, с което е нарушил правото на защита на жалбоподателя. На следващо място се сочи, че не е конкретизирано населеното място, където е извършено нарушението.В заключение се прави искане да бъде отменено оспореното решение и да бъде постановено друго, с което да бъде отменено обжалваното НП.

 В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. А.А. ***, който поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Пледира да бъде отменено обжалваното решение.

Ответникът не се представлява и не ангажира доводи във връзка с основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

В конкретния случай с касационната жалба не се оспорва приетата за установена от въззивния съд фактическа обстановка. Настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите в тази част на решението на въззивния съд, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК не намира за необходимо да ги повтаря в настоящето решение.

Оплакванията за допуснати нарушения, накърняващи правото на защита на жалбоподателя при изготвяне на обжалваното НП са неоснователни. Същото е приложено на л.6 от въззивното производство и от диспозитива на описаното в него нарушение е видно, че е посочено мястото на извършване на нарушението- с. Градище, ул. „Тараклъка“. В обстоятелствената част на НП, т.2 е посочено, че водачът е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. В горната норма е обективирано правило за поведение, а именно, че на водача на МПС се забранява да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Разпоредбата на чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП е санкционна, което е видно и от систематичното ѝ място в закона. Тя урежда вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за съответното по вид нарушение и в конкретния случай е приложена правилно.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в кръга на неговата компетентност. При неговото съставяне, както и при съставянето на АУАН не са допуснати нарушения на процесуалните правила, поради което настоящият съдебен състав намира, че РС- Левски е постановил валидно, допустимо и съответно на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9 от 17.01.2019 год., постановено по НАХД № 395/2018 год. по описа на Районен съд – гр.Левски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                ЧЛЕНОВЕ: 1./п/                  2./п/