Р E Ш Е Н И Е
№ 377
гр.Плевен, 03.07.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ
АРАБАДЖИЕВА
при
секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като
разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно
дело № 187 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2
ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С решение № 9 от 17.01.2019
год., постановено по НАХД № 395/2018 год., Районен съд – гр. Левски потвърдил наказателно
постановление № 18-0293-001545 от 15.10.2018 г. на Началник РУП към ОД МВР
Плевен, РУ Левски, с което на Д.Ц.З. ***, ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 183 ал.4
т.7 от ЗДП и глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
12 месеца на основание чл. 174 ал.1 т.2 от ЗДП за нарушения допуснати на
26.09.2018 г. и установени с АУАН с №
АА44377/26.09.2018 г.
Недоволен от горното решение останал Д.Ц.З.
***, който е подал чрез адв. А.А. *** касационна жалба против него. В същата се
излагат доводи, че решението е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно.
Твърди се, че въззивният съд не е взел предвид изложените в жалбата съображения
за незаконосъобразност на НП, както и че не е изпълнил задължението си да
изследва законосъобразността на оспореното НП. Сочи се, че посоченото в НП
нарушение по точка втора е такова по член 174, ал.1, т.2 от ЗДвП и в тази норма
е посочено наказанието, поради което е налице допуснато нарушение при изготвяне
на НП, тъй като в него е посочено, че е нарушен чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Твърди
се, че АНО е допуснал смесване на двата състава на административно нарушение, с
което е нарушил правото на защита на жалбоподателя. На следващо място се сочи,
че не е конкретизирано населеното място, където е извършено нарушението.В
заключение се прави искане да бъде отменено оспореното решение и да бъде
постановено друго, с което да бъде отменено обжалваното НП.
В
съдебно заседание касаторът се представлява от адв. А.А. ***, който
поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Пледира да бъде
отменено обжалваното решение.
Ответникът не се представлява и не
ангажира доводи във връзка с основателността на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение
за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
В конкретния случай с касационната жалба не се оспорва
приетата за установена от въззивния съд фактическа обстановка. Настоящият
съдебен състав напълно споделя мотивите в тази част на решението на въззивния
съд, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК не намира за необходимо да
ги повтаря в настоящето решение.
Оплакванията за допуснати нарушения, накърняващи правото
на защита на жалбоподателя при изготвяне на обжалваното НП са неоснователни.
Същото е приложено на л.6 от въззивното производство и от диспозитива на
описаното в него нарушение е видно, че е посочено мястото на извършване на
нарушението- с. Градище, ул. „Тараклъка“. В обстоятелствената част на НП, т.2 е
посочено, че водачът е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. В горната норма е
обективирано правило за поведение, а именно, че на водача на МПС се забранява да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Разпоредбата на чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП е санкционна, което е видно и от
систематичното ѝ място в закона. Тя урежда вида и размера на наказанието,
което следва да се наложи за съответното по вид нарушение и в конкретния случай
е приложена правилно.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган и в кръга на неговата компетентност. При неговото съставяне, както и при
съставянето на АУАН не са допуснати нарушения на процесуалните правила, поради
което настоящият съдебен състав намира, че РС- Левски е постановил валидно, допустимо и съответно на
материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от
ЗАНН във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 9
от 17.01.2019 год., постановено по НАХД № 395/2018 год. по описа на Районен съд
– гр.Левски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2./п/